Р Е
Ш Е Н
И Е №.......
гр.К.к, 30.12.2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря ........................Х. К. ……................................ като разгледа докладваното от съдията ..........................................гр.дело №2564 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за издръжка с правно основание чл.144 от СК.
Ищецът твърди, че е роден на ***г.в гр. К.к. Живеел с майка си Д. Р. Р..
По гр.д.№917/2010г. по описа на РС-К.к ответникът бил осъден да му заплаща,
чрез неговата майка и законна представителка, месечна издръжка в размер на **лв.
През 2016г. по гр.д. №633/2016г. по описа на РС-К.к, действащ лично и със
съгласието на майка си, постигнали с ответника споразумение, според което издръжката
му била увеличена от **лв. на **лв. месечно, считано от 06.04.2016г. На
15.04.2020г. навършил 18 годишна възраст и ответникът спрял да му заплаща
издръжка. Твърди, че е ученик в Профилирана гимназия „А. П. С.“ - гр.К.к за
учебната 2020/2021 г., не получавал никакви доходи, не притежавал и никакво
имущество на негово име, разчитал изключително на издръжката от неговата майка,
а тя била крайно недостатъчна, за да посрещне необходимите му нужди за храна,
облекло и обучение. Ответникът не му оказвал никаква финансова помощ, не му
заплащал редовно и определената издръжка. Твърди, че баща му е в трудоспособна
възраст и работи като таксиметров шофьор. Сочи, че с нарастването на възрастта,
нараствали и ежедневните му нужди. Живеели на квартира с майка си в гр.К.к
кв.“В. Л.“, бл.*, за което плащали месечен наем в размер на **лв. Парите, с
които разполагали, били крайно недостатъчни. В с.з. пояснява, че ответникът има
друго малолетно дете Х.. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплаща издръжка в размер на *** лв. явяваща се една четвърт от
минималната работна заплата, считано от датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не е подал отговор на исковата молба. В о.с.з. заявява, че е в
неплатен отпуск, няма възможност да заплаща претендираната издръжка и има
малолетно дете К. Х.Д., роден на *** г., за което се грижи и издържа.
От събраните по делото доказателства,
становища и доводи на страните, съдът намира за установено следното:
От заверено копие на удостоверение за раждане
се установява, че ищецът Р.Х.Д., с ЕГН-********** е с родители: Х.И.Д. -баща и
Д.Р. Р. -майка. Съгласно служебна бележка изх.№108/15.10.2020 г. Р.Х.Д. е
ученик в **б клас на Профилирана
гимназия „А. П. С.“ –гр.К.к за учебната 2020/2021 г., вечерна форма на
обучение. Съгласно декларация от 21.10.2020 г., неоспорена, ищецът не работи,
не притежава недвижимо имущество и не реализира доходи.
Средно месечния доход на ответника, видно от
декларация от 16.12.2020 г., неоспорена, е в размерна *** лв. Не е спорно, че ответникът Х.И.Д. е баща на Кристиян Х.Д., роден на *** г.
Видно от удостоверение
№793/19.10.2020 г. средно месечното брутно трудово възнаграждение на Д. Р. Р. е
*** лв.
От така установеното
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, само ако те учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършването на двадесет годишна възраст при обучение в средно училище и на 25 годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и ако децата не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и само ако родителите могат да дават издръжката без особени затруднения. Така посочените изисквания са кумулативни, поради което липсата на което и да е от тях, прави исканата издръжка недължима. От приложимата норма се налага и извода, че за разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, която е безусловна и се дължи независимо от доходите на родителите, при издръжката по чл.144 от СК решаващи са възможностите на родителя да дава издръжка без особени затруднения. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Когато обективно родителят няма остатъчни доходи над собствената му издръжка, издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл.144 от СК, което изключва дължимостта й. Следователно, за да бъде уважен предявеният иск за издръжка на пълнолетно учащо дете, ищецът, чиято доказателствената тежест е, следва да установи наличието на следните кумулативни предпоставки: че учи редовно в средно учебно заведение, но не е навършил 20 години, че се нуждае от издръжка за релевантния период, както и че ответникът може да му заплаща издръжка без особено затруднение.
От събраните по делото доказателства и неоспорени обстоятелства се установява наличието на първата предпоставка. Ищецът Р.Х.Д. е навършил пълнолетие на 15.04.2020 г., учи редовна форма на обучение в средно училище- Професионална гимназия „А. П. С.“, няма собствено имущество и доходи, от които да се издържа и се нуждае от средства за задоволяване на базовите си потребности. Съдът намира за недоказана обаче втората кумулативна предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно: възможността на ответника да заплаща издръжка без особено затруднение, тъй като разполага с доходи над собствената си издръжка. Установените по делото доходи на ответника са в размер на минималната работна заплата за страната, а доказателства, че той реализира други доходи и че притежава имущество не са ангажирани от ищеца, въпреки указаната му доказателствена тежест. Ответникът има и друго малолетното дете Кристиян, на което дължи безусловна издръжка съгласно чл.143, ал.2 от СК. При установените по делото обстоятелства съдът намира, че с оглед ниския размер на реализирания месечен доход, ответникът Х.И.Д. не притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. В подобни случаи съдебната практика приема, че когато обективно родителят няма остатъчни доходи над собствената му и на непълнолетното дете издръжка, издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл.144 от СК, което изключва дължимостта й / Решение №273/17.10.2011 г. по гр.д.№1694/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение №195/01.06.2011 г. по гр.д.№1424/2010 г. на ВКС, III г.о. постановени по чл.290 от ГПК/. По така изложените съображения съдът намира, че ответникът не би имал възможност да заплаща издръжка на ищеца, без това да съставлява съществено затруднение за него, поради което предявеният иск по чл.144 от СК се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Следва да се отбележи, че
ищецът е пълнолетен и работоспособен, и би могъл да съвместява обучението си
със започване на работа, от която да се издържа.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Х.Д., с ЕГН-********** от гр.К.к,
кв.”В. Л.” бл.*, вх.*, ет.*, ап.* против Х.И.Д., с ЕГН-********** ***, иск с
правно основание чл.144 от СК за заплащане на издръжка в размер на *** лв. като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок, който тече от 30.12.2020 г.- деня обявен в протокола на последното с.з.
Районен съдия: