№ 1035
гр. Варна , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500884 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на адвокат Д.Т. като
особен представител на А.. Ф. срещу решение № 260090 от 15.01.2021 г., постановено по
гр.д.№ 7764 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав, в частта, с която е
лишена А.. Ф. от родителски права спрямо детето П. А. В., поради това, че без основателна
причина трайно не полага грижи за детето си и не участва в издръжката му, на основание
член 132, алинея 1, точка 2 от СК.
Във въззиВ.та жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
решението. Сочи се, че не са събрани достатъчно доказателства за наличие на родителско
отчуждение, евентуално упражняван натиск от страна на бащата чрез отричане ролята и
мястото на майката в отглеждането на детето, а също така и, че майката влияе зле на детето.
Не е ясна причината, поради която майката е напуснала семейството, респективно страната.
Неверни са твърденията, че майката не се интерусава от детето, доколкото има събрани
данни, че е правила такива опити. Иска се отмяна на решението В.такуваната му част и
отхвърляне на иска за лишаване на въззивницата от родителски права.
К.В. в писмен отговор е оспорил жалбата като неоснователна, като е изразил
становище, че решението е правилно и законосъобразно в обжалваната му част и като такова
следва да бъде потвърдено. Излага, че с жалбата се въвеждат нови твърдения, които не са
били предмет на разглеждане пред първата инстанция. Сочи, че е безспорно установено, че
майката от дълго време не поддържа никакъв контакт с детето и бащата, въпреки че знае
1
къде живееят и телефонния номер на бащата. Оспорва се допускането на исканите
доказателства. Иска се приемането на писмени доказателства за финансовото състояние на
бащата, както и се прави искане за освобождаването му от заплащане на възнаграждение на
особения представител на въззивницата.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и праВ. страна
следното:
В исковата молба ищецът К.В. твърди, че от съжителството му с ответницата на *** се
родило детето П. А. В.. Ответницата изоставила семейството преди детето да навърши
година, а грижите за него били поети от бащата и бабата по бащина линия. Сочи, че работи
като строител два-три дни в седмицата и само той като родител полага грижи за детето и му
осигурява издръжка. Детето не посещава детска градина поради липса на необходимите
документи от майката. Излага, че на П. са поставени всички ваксини. Сочи се, че за
последните пет години ответницата се е свързала само веднъж с ищеца с молба за пари, като
го осведомила, че живее на семейни начала с друг човек, с когото има общо дете, което било
дадено за осиновяване. Посочва, че след като ѝ изпратил пари, загубил връзка с нея. Сочи, че
майката е трайно дезинтересирана от дъщеря си П., отказва да се грижи с нея и да я
осигуява, както и я поставя в риск. Излага също, че ищцата не е работила на територията на
Република България.
Ответницата А.. Ф. чрез назначения от съда особен представител адвокат Д.Т. е
депозирала отговор на исковата молба, с който всички предявени искове се оспорват. Сочи
се, че не е ясна причината, поради която майката е напуснала семейството и че може това да
е продиктувано от поведението на бащата.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е изготвила социален доклад, в който не се
изразява конкретно становище по иска за лишаване от родителски права.
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на въззиВ.та
жалба.
Няма спор, че родители на детето П. А. В. са А.. Ф. и К. Д. В.; че упражняването на
родителските права по отношение на детето П., родено на ***, е предоставено на бащата; че
към настоящия момент П. е почти на седем години.
Въззивният съд намира, че не следва да препоВ.ря установената пред първата
инстанция фактическа обстаноВ., доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстаноВ..
2
СК предвижда възможност за отнемане на родителски права като крайна мярка за
защита на децата в отношенията с родителите им. Трайното неполагане на грижи за детето и
липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи на
противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на
родителските задължения - основание за лишаване от родителски права при условията на
член 132, алинея 1, точка 2 от СК. В производството за лишаване от родителски права, съдът
изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, включително и дали е
налице основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Доколкото в
отговора на исковата молба, подаден от особен представител, не е твърдяна такава обектиВ.
основателна причина, то недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и
трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване
на родителските задължения. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се
възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина; не
проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално
развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски
дълг. Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява
неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие – член 124, алинея
1 от СК -, респективно на това право съответства задължението на родителят да се грижи за
физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование
и неговите лични и имуществени интереси. Израз на горните права и отговорности е и
задължението на всеки родител да осигурява условия на живот необходими за развитие на
детето, което включва и издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Безоснователното
трайно неполагане на грижи за детето и недаването на издръжка представлява цялостно
неизпълнение на родителските задължения, което именно налага предприемане на мерки за
закрила на детето чрез лишаване от родителски права. В този смисъл е и трайната практика
на ВКС.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че от 2014 г.
ответницата е с неизвестно местонахождение и безпричинно е напуснала живота на дъщеря
си. Оттогава до настоящия момент не е инициирала никакъв контакт с детето, при
положение, че местоживеенето му не е променяно. Няма никакви данни по делото, че
майката е проявила дори и минимален интерес към дъщеря си през целия й живот, нито, че
има основателна причина да не полага грижи за детето и да не дава издръжка. По делото
пред първата инстанция е разпитaна като свидетел Р. И. В. - баба по бащина линия на детето
-, чиито показания съдът счита за непосредствени и непротиворечиви на другите събрани
доказателства. Вярно е, че същата като майка на ищеца е заинтересована от изхода на спора,
но сведенията, изнесени от нея са плод на преки ежедневни наблюдения върху всички
аспекти от живота на бащата и момичето, тъй като живее с тях. От всички събрани
доказателства се установява еднопосочно, че от момента на раздялата между родителите
преките и непосредствени грижи по отглеждане на детето са поети единствено от ищеца с
помощта на свидетелката, че майката от този момент не е потърсила въобще детето – нито
3
физически, нито по телефон, нито посредством друг човек. Не са направени твърдения в
отговора, а и няма никакви данни по делото, че майката е заплащала суми за издръжка на
детето. В настоящия случай виновното поведение на родителя продължава непрекъснато
дълъг период от време – от 2014 г. до настоящия момент – и няма разумно обяснение за
обстоятелството, че майката не проявява никакво внимание към детето си. В тази връзка
следва да се отбележи, че същата не е установена на регистрирания в Република Чехия адрес
и не са налице данни къде пребивава.
Лишаването от родителски права е извънредна и тежка мярка и следва да се прилага
само в крайни случаи, когато детето се нуждае от най-радикална защита. Тя е дължима обаче
не само в случаите, когато обективно същестува опасност от увреждане на интересите на
детето, а и когато родителят бездейства виновно по отношение осигуряването на дължимата
грижа за своя низходящ. Още повече, че това поведение на майката създава редица пречки
за другия родител пълноценно да осъществява родителските си правомощия в случаите на
необходимо съгласие и на двамата родители – за лечение и обучение на детето, за пътуване
извън страната, управление на имуществото и т.н. Следовтелно запазването на правното
положение, при което ответницата А.. Ф. формално продължава да притежава родителски
функции по отношение на своята малолетна дъщеря е неопраВ.но и нецелесъобразно за
детето и нарушава неговите интереси. Действията на ответницата А.. Ф. съставлява
цялостно неизпълнение на родителските задължения и налага предприемане на мерки за
закрила на детето чрез лишаването й от родителски права.
Тъй като крайните изводи на въззиВ.та инстанция съВ.дат с тези на
първоинстанционния съд, то решението в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260090 от 15.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 7764 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав, в частта, с която е лишена А.. Ф.
от родителски права спрямо детето П. А. В., поради това, че без основателна причина трайно
не полага грижи за детето си и не участва в издръжката му, на основание член 132, алинея 1,
точка 2 от СК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5