Решение по дело №290/2025 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 228
Дата: 2 юни 2025 г. (в сила от 21 юни 2025 г.)
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20251210200290
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Благоевград, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20251210200290 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Д. Х., ЕГН ********** с адрес гр.Б, ул. „И М” №,
подадена чрез адв.А. В. със съдебен адрес гр.Б, ул.“Т“№ против Наказателно
постановление № 25-7852-000029 от 14.02.2025 година на Началника на 02 РУ
Благоевград, с което на жалбоподателката за административно нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 500 / петстотин/ лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за 6 /шест / месеца и на основание
Наредба № Iз-2539 са отнети 8 контролни точки.
С жалбата се оспорва издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушение на административно-процесуалните
правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателката. Навеждат се
доводи, че установяване наличието на алкохол е извършено в нарушение на
Наредба№1/2017г. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателката се представлява от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по същество излага доводи за
1
отмяна на НП . Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по същество, в придружително писмо, с
което е постъпила преписката се прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура Благоевград, редовно уведомени, не ангажират
представител и становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 05.02.2025 година около 00. 35 часа в гр.Б на ул.“Н В“ свидетелите Б. и С.,
двамата полицаи при ОДМВР – Благоевград, спрели за проверка лек
автомобил "Н К" с рег. №, който се движил с посока от ул.„К” към ул. „П”.
Свидетелите установили самоличността на водача, която била
жалбоподателката. Свидетелите извършили проверка на Х. с техническо
средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № ARDM-0188, който отчел 0,
73 промила алкохол в количеството издишан въздух в апарата от проба №
04164 от 05.02.2025 г. На място на проверката за констатираното нарушение
св.Б. , в присъствието на свидетеля С., съставил на жалбоподателката Акт за
установяване на административно нарушение № 3500201 от 05.02.2025г. (лист
6 от делото) за това, че жалбоподателката управлявала лек автомобил "Н К" с
рег. №под въздействието на алкохол, установено с техническо средство
"Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № ARDM-0188, който отчел 0, 73
промила алкохол в количеството издишан въздух в апарата от проба № 04164
от 05.02.2025 г. На водачката бил издаден от св. Б. и Талон за изследване №
295253 (лист 28 от делото), който Х. подписала, като посочила, че избира
медицинско изследване. Установеното нарушение било квалифицирано от
актосъставителя, като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателката и връчен и лично
срещу подпис, като същата отразил, че "няма възражения". Такива не
постъпили и в законоустановения срок. По отношение на жалбоподателката
била издадена и Заповед, с която на Х. временно е отнето СУМПС, връчена
на същата лично, срещу подпис (лист 26 от делото) . С акта на
жалбоподателката е иззето СУМПС. В талона за медицинско изследване на
жалбоподателката срещу подпис било указано, че трябва да се яви в СПО при
2
"МБАЛБ" АД до 45 минути за даване на кръвна проба за медицинско и
химическо изследване, считана от връчването на талона за медицинско
изследване на 05.02.2025 г. в 01. 05 часа. В указаният в талона за изследване
срок, жалбоподателката посетил съответното лечебно заведение " в 01.48 часа,
за взимане на кръв за изследване с издаденият и талон за изследване, видно от
приложения по делото Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 05.02.2025 г. (лист 29 от делото), където пред доктор дал
кръв за изследване, като видно от протокол за химическа експертиза № 53 от
11.02.2025г. (лист 31от делото) е, че в кръвната проба, иззета от Х. се доказва
наличие на етилов алкохол в количество 0, 51 промила на хиляда.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение на
14.02.2025 година, Началника на 02 РУ Благоевград, издал атакуваното
Наказателно постановление № 25-7852-000029, с което на Х. за
административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложил административно наказание "Глоба" в
размер на 500. 00 /петстотин/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС"
за срок от 6 /шест/ месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. отнел 8 /осем/ контролни точки на жалбоподателката.
НП е връчено лично на жалбоподателката срещу подпис на 17.02.2025 година.
Жалбоподателката депозирала молба, с която поискала повторен анализ на
пробата, като на 07.03.2025г. било извършено повторно изследване, според
което е установено 0.42 промила алкохол, като резултатите са обективирани в
протокол /л.44/.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по
делото доказателства, а именно показанията на свидетелите Б. и С., които
възпроизвеждат и поддържат изложената фактическа обстановка в акта.
Свидетелите са категорични, че на нарушителката е извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство, като проверката е извършена
според наредбата. Същите установяват процедурата по вземане на
първоначалната проба, както и по съставяне на АУАН. При разпита си тези
свидетели сочат, че жалбоподателката в последствие е дала кръв, но не знаят
какъв е резултата.
Представени са заповеди, удостоверяващи правомощията и материалната
3
компетентност по ЗДвП на актосъставителя и издателя на обжалваното
наказателното постановление.. Приобщени по делото са и талон за изследване,
протокол за химическа експертиза и за повторно изследване.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които
са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна
и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен
срок от връчване на НП, поради което същата е допустима, а разгледана по
същество - основателна, по следните съображения.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган, за което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г./. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. Доказателства в противна насока в хода на
делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното
постановление, административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за верни
до доказване на противното. Както в акта, така и в НП точно, ясно и конкретно
са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е
приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил
съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния
орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата
фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени.
4
Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на
жалбоподателката и същата е била наясно в какво именно нарушение е
обвинена и въз основа на какви доказателства. Съдът намира че липсват
нарушенията при издаване на НП и АУАН, и двата акта съдържат минимално
необходимото съдържание, разписано с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. И в АУАН и в НП деянието е индивидуализирано в достатъчна степен
посредством неговите признаци, така, че лицето да знае в какво е обвинено,
поради което съдът намира, че не е нарушено правото му на защита, а
възраженията в обратна насока са неоснователни, включително и по
отношение правната квалификация на инкриниранато деяние. Видно от АУАН
и НП, както актосъставителя, така и наказващия орган са квалифицирали
установеното нарушение, като такова по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което
твърдяното в жалбата несъответствие не се установява. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Не могат да бъдат споделени и доводите за нарушение на Наредба №1/2017г.,
не се установят твърдените пропуски при взимане проба на жалбоподателката.
При формална законосъобразност на НП обаче, съдът намира, че в случая е
нарушен материалния закон и вмененото на жалбоподателката нарушение се
явява несъставомерно. Х. е санкционирана за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП. Съгласно посоченият законов текст, на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява превозно средство под въздействие на
алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В случая с оглед събраните
доказателства е безспорно установено, че на процесната дата и място Х. е
управлявала посоченото ППС. Установи се, че същата е проверена от
полицейските служител с техническо средство, което е отчело положителна
проба за алкохол. Издаден и е талон за медицинско изследване, като
последната се е явила в съответното лечебно заведение за да даде кръв за
химическо изследване, което е установило наличие на алкохол в кръвта 0, 51
промила на хиляда, за което е санкционирана жалбоподателката. В случая
обаче по делото са налични доказателства, че по инициатива на
жалбоподателката е извършено повторно изследване, според заключението, на
което установената концетрация е 0.42 промила алкохол. Т.Е в хода на
производството се установи, че крайна концентрация: на алкохол в кръвта на
жалбоподателката е била 0, 42 промила, което се потвърждава от протокол
/л.44, който протокол и съдържанието му не са оспорени от страните.
5
Действително съгласно техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен
№ ARDM-0188, е отчетен резултат от 0. 73 промила на хиляда в издишания от
Х. въздух, но съгласно текста на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по
реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи и следователно в
случая определящи следва да бъдат стойностите, отчетени в Протокол /л.44/.,
съгласно който стойностите на алкохол са с крайна концентрация: 0, 42
промила и следователно не е налице стойност над 0, 5 на хиляда, за да бъде
съставомерно деянието и спрямо него да се ангажира отговорност за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
От събраните по делото безспорни доказателства, включително гласни такива
на полицейските служители, се установява, че Х. се е явила и е дала
кръвна проба за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с
издадените и Талон за медицинско изследване и стикера за валидност и
сигурност на пробата , което се удостоверява и от приложените писмени
доказателства. Съдът приема, че явяването за даване на кръвна проба е
станало в посоченото време и се потвърждава и от протокол за медицинско
изследване. Отделно от това, както се посочи Х. не се е съгласила с кръвната
проба и по реда на чл.27, ал.3 от Наредба № 1 за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техните аналози е поискала повторно изследване на кръвната проба. В
тази връзка по делото, в предвидения законов срок е изготвено експертно
заключение, видно от което в кръвната проба на жалбоподателката е
констатирано 0.42промила концентрация на алкохол. Този резултат се
разминава с този възприет от административно-наказващия орган.
Административното нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата изисква по безспорен начин, в кръвта на проверяваното лице, да
бъде установено наличието алкохол над 0.5 процента на хиляда. В
разглеждания случай съдът намира, че не е налице безспорност относно
нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП, нещо повече установената крайна
концетрация на алкохол е под законоустановения минимум, поради което и
липсва нарушение от обективна страна Поради този факт, съдът приема, че
жалбоподателката не е управлявала моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, и поведението и е
несъставомерно, поради което и не се установява извършено нарушение.
6
Предвид изложеното съдът намира атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Предвид приетото от съда, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, същото следва да бъде отменено и в частта за отнетите 8
контролни точки, доколкото приложението на цитираната Наредба е
обусловено от законосъобразното ангажиране на отговорност.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само
за жалбоподателката, която прави искане за присъждане на такива в размер на
1000, 00 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващия орган релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което е основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36
ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в
действащата към сключване на договора за правна помощ редакция.
Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е редакцията
на цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна
помощ, към който момент страната е договорила адвокатското
възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер. В
случая договора е сключен на 28.02. 2025г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата /в приложимата редакция/
за защита по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000
са 400 лв. Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното
постановление глоба в размер на 500 лева, определеният по реда на
Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата 400. 00 лева.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в съдебното производство са проведени две открити съдебни
заседания, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата
минимум, а именно 400 лв, като над уважения размер следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
7
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ОДМВР Благоевград, която е юридическото лице, в чиято
структура е включен административният орган – издател на оспореното
наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-7852-000029 от 14.02.2025
година на Началника на 02 РУ Благоевград, с което на Е. Д. Х., ЕГН
********** с адрес гр.Б, ул. „И М” № за административно нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 500 / петстотин/ лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за 6 /шест / месеца и на основание
Наредба № Iз-2539 са отнети 8 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД МВР Благоевград да заплати на Е. Д. Х., ЕГН ********** с
адрес гр.Б, ул. „И М” № сторени от жалбоподателката разноски за адвокат в
размер на 400 лв., като в останалата част отхвърля искането като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

8