Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседание на втори септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 674 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 421, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Ф.Д.Г. срещу „Райфайзенбанк (България)” ЕАД за заплащане
на следните суми: 1735,57 евро, представляваща вземане по договор за откриване
на срочен депозит № 479234/16.06.2015 г., 707,74 евро – мораторна лихва върху
тази сума за периода 16.06.2016 г. – 22.06.2020 г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на
исковата молба – 23.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, 1000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени поради
неизпълнение на сключен договор за срочен депозит, 408,09 лв. – мораторна лихва
върху тази сума от 16.06.2016 г. до 22.06.2020 г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че през 2019 г.
посетила клон на ответната банка, находящ се в гр. Свиленград. Служителите
извършили справка и ѝ посочили какви са сумите по сключените от нея
договори за срочни депозити. Поддържа, че единият от срочните депозити на
стойност 2000 евро липсвал. Впоследствие, през м. август 2019 г. извършила
проверка в клон на ответната банка в гр. София, откъдето ѝ предоставили
разпечатка, че на 16.06.2015 г., когато изтичал срокът на този срочен депозит,
имало прекратяване и теглене на сума в размер на 211 евро като левова
равностойност и отново бил приподписан договор за срочен депозит за още една
година. След това на 16.06.2016 г. срочният депозит бил прекратен изцяло, като
била изтеглена сумата в размер на 1735,57 евро. Твърди, че след запознаване с
предоставените от ответника копия от бележките за касово теглене установила, че
подписите не са нейни. Оттогава казусът не бил разрешен по доброволен начин,
като банката бездействала по сигнала ѝ. Поради това иска да ѝ бъде
заплатена сумата по направения от нея срочен депозит. Поддържа, че ѝ
коствали прекалено много нерви и безсънни нощи, за да си отговори на въпроса как
някой друг е изтеглил парите ѝ. Дори семейството ѝ я обвинявало, че
не била отговорна към парите си. Твърди, че всичко това ѝ донесло
напрежение и неспокойствие. По тези съображения моли да бъдат уважени
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че между страните от 14.06.2012
г. били налични облигационни отношения по договор за откриване на срочен
депозит, по силата на който първоначално ищцата депозирала сумата в размер на
4500 лв., като през 2013 г. бил преоформен в евро. Този депозит бил подновяван
ежегодно, лично от ищцата, която посещавала офиса на банката в гр. Свиленград
всяка година на датата на неговия падеж. На 16.06.2015 г. била изтеглена сумата
от 256,54 евро, а на 16.06.2016 г. – сумата от 1735,57 евро. Посочено е, че за
да може влогодателят да получи средствата по натрупаната лихва, следвало да
извърши теглене единствено на датата на падежа. След изтичане на едногодишния
срок на договора, ако влогодателят желаел да продължи договора за депозит, то
за да получи по-добри лихвени условия, било необходимо да се яви в офис на
банката и да заяви това свое желание, като положи подпис под касов документ за
откриване на депозит. Ако средствата не се изтеглят на падежа, депозитът се
подновявал служебно от банката, но при по-лоши лихвени проценти. Именно, за да
избегне последната хипотеза, ищцата всяка година от 2012 г. до 2016 г. на
датата на падежа лично посещавала офис на банката в гр. Свиленград. Поддържа
се, че поведението на ищцата било изключително последователно, като с ясната
цел да не загуби натрупалата се лихва и преферентния лихвен процент, посещавала
офис на банката ежегодно на датата на падежа на своя депозит или за да тегли
средства, или за да удължи срока на депозита си при по-висок лихвен процент. На
следващо място, ищцата била сезирала Прокуратурата със своя казус, като се
твърди, че в хода на разследването било установено, че ищцата сама е положила
подпис върху касовите бележки, с които била изтеглила сумите по депозита. По
тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и
компетентно изготвено, се изяснява, че на 14.06.2013 г. в ответната банка е
създаден депозит за сумата от 1884,82 евро с титуляр ищцата Ф.Д.Г.. Депозитът
бил с № 249910, който съставлявал стандартен номер, поставян при всеки настъпил
падеж. Установено е още, че на 14.06.2014 г. депозитът бил предоговорен
автоматично и на същата дата бил създаден депозит с № 008068 за сумата от
1940,31 евро. На 16.06.2014 г. ищцата се явила в офис на банката, като бил
прекратен депозит с № 008068 и бил сключен договор за депозит № 009569 за
сумата от 1940,32 лв. Вещото лице е установило още, че на 16.06.2015 г. бил
прекратен депозит № 009569, изтеглена била сумата от 256,54 евро и с остатъка
от 1728,41 евро бил създаден нов депозит с № 479234. На 16.06.2016 г. бил
прекратен депозит № 479234 за сумата от 1735,57 евро, като била изтеглена
левовата равностойност на тази сума, възлизаща на 3382,63 лв. Според експерта
мораторната лихва върху сумата от 1735,57 евро от датата на прекратяване на депозита
– 16.06.2016 г., до датата на подаване на исковата молба – 22.06.2020 г., била
на стойност 707,74 евро.
От показанията на свидетелката
Цветка Христова се установява, че през периода 2015 г. – 2016 г. заемала
длъжността „супервайзър“ в клона на ответната банка в гр. Свиленград. Разказва,
че за да се възползва клиентът от преференциален лихвен процент, следвало да се
яви в офис на банката, за да предоговори депозитът. Ако не се сторил това,
депозитът се подновявал автоматично, но при по-нисък лихвен процент. При
закриване на срочен депозит на датата на падежа, касиерът извършвал операцията
сам, но след това супервайзърът я проверявал. Закриването на депозит ставало
срещу лична карта на клиента, като отдавна не работили с пълномощни.
Свидетелката е посочила, че познавала ищцата, тъй като живеели наблизо. За
конкретната дата 16.06.2016 г. не си спомняла дали ищцата била посетила
банката, но била забелязала, че тя редовно идвала на падежа на депозитите си.
Свидетелката Надя Г. – дъщеря на
ищцата, е разказала, че майка ѝ споделила, че през м. юли 2019 г.
посетила офис на ответната банка и поискала справка за депозитите си. Тогава
разбрала, че един от депозитите ѝ липсвал. Впоследствие през м. август
ищцата пътувала до гр. София и посетила там офис на банката. Служителите
ѝ казали, че сумата е изтеглена. След като се прибрала вкъщи, ищцата била
доста притеснена, кръвното ѝ налягане било повишено и не можела да спи.
Представени са писмени
доказателства за сключен договор за срочен депозит № 479234/16.06.2015 г.,
прекратяване на срочен депозит № 479234/16.06.2015 г., касово теглене от
16.06.2015 г. на сумата от 500 лв. и касово теглене от 16.06.2016 г. на сумата
от 3382,63 лв. С оглед обстоятелството, че ищцата е заявила, че подписите,
положени върху прекратяването на срочния депозит и касовото теглене от
16.06.2016 г., не са нейни, на основание чл. 193 ГПК съдът е открил
производство по оспорване автентичността на тези документи в частта относно
положените подписи от Ф.Д.Г. срещу „клиент“. В тази връзка са изслушани две
съдебно-почеркови експертизи– единична и тройна.
От заключението, изготвено от
вещото лице Х.К., се установява, че подписите, положени срещу „клиент“ в
Договор № 479234 от 16.06.2015 г. за откриване на срочен депозит, прекратяване
на срочен депозит, касово теглене от 16.06.2015 г. за сумата от 256,54 евро и
касово теглене от 16.06.2016 г. за сумата от 1735,57 евро, са изпълнени от
ищцата. При извършеното изследване вещото лице е констатирало, че липсвали
признаци на предварителна техническа подготовка, копиране или пренасяне на
подписите от друг документ с фототехнически способи. При съпоставяне на
изследваните подписи със свободните и експериментални образци от подписа на
ищцата било налице съвпадение в транскрипцията и общите признаци на почерка
като степен на обработеност, разтегленост, наклон, направление, както и в
частните признаци.
Тъй като това заключение е
оспорено от ищцата, е изслушана тройна съдебно-почеркова експертиза, изготвена
от вещите лица М.С., И.Ч. и Е.Ч., които потвърждават заключението на вещото
лице К., че подписите са положени от ищцата. Вещите лица също са категорични,
че при визуалното изследване на процесните документи се установявало, че
подписите били положени на ръка със синя на цвят химикална паста и не били
пренесени по някакъв начин, наложени и т. н. Не били открити необосновани
спирания и прекъсвания, рязка промяна на посоката на движение, тъпи начала и
краища, забавен темп и колебания и вълнообразни движения при изпълнение на
праволинейни елементи. При сравнително изследване между оспорените подписи и
саморъчните подписи на ищцата се установили съвпадения по общи признаци като
съдържание, степен на обработеност, степен на структурна сложност, размер,
преобладаваща форма на движение, посока на движение, степен на свързаност и
темп на изпълнение, както и частни признаци.
Съдът, като съобрази двете
заключения по съдебно-почерковите експертизи, намира, че следва да бъдат
възприети като обективно и компетентно изготвени, тъй като вещите лица са
извършили детайлно изследване на оспорените подписи, съпоставили са ги с
експериментални и свободни образци, като откритите съвпадения са обосновали
извода, че същите са положени от ищцата. Поради всичко това и доколкото
единичната и тройната експертиза съвпадат относно авторството на процесните
подписи, съдът счита, че касовото теглене от 16.06.2016 г. и прекратяването на
депозита от 16.06.2016 г. са автентични документи и техен автор е лицето,
посочено в тях, а именно: ищцата. По тези съображения съдът приема, че не е
доказано оспорването на истинността на тези два документа.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 421, ал. 1 ТЗ:
По своята правна природа договорът
за паричен банков влог е разновидност на договора за неправилен влог по смисъла
на чл. 257 ЗЗД, т. е. тази сделка съчетава в себе си белези на договор за влог
и на договор за заем, а това означава, че с влагането на парите в банката
настъпва транслативният ефект на договора – собственик на вложените пари става
банката, а в нейна тежест възниква парично задължение спрямо влогодателя.
Затова съгласно чл. 421, ал. 1 ТЗ банката дължи паричната сума на влогодателя в
същата валута и размер, както и уговорената лихва.
В разглеждания случай между
страните не е налице спор, че към 16.06.2015 г. по открития на името на ищцата
депозит в ответната банка е била внесена сумата от 1728,41 евро. Не се спори и
че на датата на падежа – 16.06.2016 г., дължимата от банката сума по депозита
след начисляване на лихвата и приспадане на данъка е възлизала на 1735,57 евро.
Спорът пред настоящия съдебен състав се свежда до въпроса дали задължението на ответника
към титуляря на депозита да му върне вложената парична сума заедно с
уговорената лихва е било погасено с извършеното плащане на 16.06.2016 г. и
закриването на депозита. С оглед дадената вяра на заключенията по назначените
две съдебно-почеркови експертизи на този въпрос следва да се даде положителен
отговор. Видно от представеното касово теглене от 16.06.2016 г. ответната банка е предала на ищцата сумата от
3382,63 лв., съставляваща левовата равностойност на 1735,57 евро. Поради това
съдът намира, че ответникът е изпълнил поетото по договора задължение, като е
изплатил дължимите суми на влогодателя. Ето защо и тъй като не е налице неизпълнение
от страна на ответната банка на договора за депозит, предявеният иск с правно
основание чл. 421, ал. 1 ТЗ подлежи на отхвърляне като неоснователен. Предвид
отхвърлянето на тази претенция, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 707,74 евро,
съставляваща мораторна лихва за периода 16.06.2016 г. – 22.06.2020 г.
По иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД:
За да бъде уважен този иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, ищецът следва да
докаже осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на валидно правоотношение по договор за срочен депозит; 2) виновно
неизпълнение на задълженията на банката да съхранява и да върне паричната сума
на ищеца; 3) неимуществени вреди (ефективни, предвидими), настъпили от неизпълнението
и 4) причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. От своя страна,
ответникът следва да установи, че е изпълнил точно задълженията си по
съхраняване и връщане на депозираната парична сума.
Предвид установяването по
безспорен начин, че ответникът е изпълнил на падежа задължението си да върне
вложената от ищцата парична сума, съдът счита, че претенциите за заплащане на сумата
от 1000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, и сумата 408,09 лв.
– мораторна лихва от 16.06.2016 г. до 22.06.2020 г., също следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсутско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл. 25, ал. 1 ЗПП предвижда възнаграждение от 100 до 300 лв.
Предвид вида и характера на извършените процесуални действия, съдът определя на
ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв. за настоящото
производство.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
искове с правно основание чл. 421, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Ф.Д.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, за заплащане на следните суми: 1735,57 евро, представляваща
вземане по договор за откриване на срочен депозит № 479234/16.06.2015 г.,
707,74 евро – мораторна лихва върху тази сума за периода 16.06.2016 г. –
22.06.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба – 23.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, 1000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени поради
неизпълнение на сключен договор за срочен депозит, 408,09 лв. – мораторна лихва
върху тази сума от 16.06.2016 г. до 22.06.2020 г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ф.Д.Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 200 лв., представляваща сторени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: