№ 72
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000814 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по повод подадена
въззивна жалба от Й. Т. Т., действаща чрез адвокат Д.Б., против
постановеното решение №260305 от 05.07.2021 г. по търг.дело №25/2021 по
описа на О.С. П..
С обжалваното решение е уважен иск по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от
ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ, като е признато за установено, че Й. Т. Т. дължи
на АС. Д. П. сумата от 41 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от
04.08.2020 г. - датата на подаване на заявление пред Р.С. П. до окончателното
изплащане, дължима на основание запис на заповед, издаден от Й. Т. Т. на
25.06.2018 г., с падеж 30.10.2018 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д.№9531/2020 г. по описа на Р.С. П.. С решението Й. Т. Т. е и осъдена
да заплати на АС. Д. П. сумата от 3 428,70 лв. съдебни разноски, от които
822,30 лв. за заповедното производство и 2 606,40 лв. за исковото
производство.
1
Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон, тъй като издадения от нея запис на заповед
не отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ. В него два пъти е вписана
сумата, която подлежи на връщане, като се създава неяснота относно сумата,
за която е издаден записът на заповед. Моли да се отмени обжалваното
решение и да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски – 820 лв. за
внесена ДТ за въззивното производство.
Ответникът АС. Д. П., действащ чрез адвокат В. Ал. В., е подал
отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана.
Изложил е съображения за правилността на обжалваното решение, като моли
то да се потвърди, тъй като записът на заповед съдържа всички реквизити,
предвидени в закона.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 16.07.2021 г., а
въззивната жалба срещу него е подадена на 29.07.2021 г. Следователно е
спазен предвиденият двуседмичен срок в закона за обжалване.
Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата му е срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи
към преценяването и по същество в съответствие с правомощията на
въззивния съд по чл.269 от ГПК.
Предявеният установителен иск по делото се основава на разпоредбата
на чл. 422 от ГПК, като с него се цели установяване със сила на пресъдено
нещо съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.417, т.9 от ГПК.
Видно от исковата молба, ищецът се позовава на запис на заповед,
издаден на 25.06.2018 г. от Й. Т. Т. в негова полза за сумата 41 000 лв., с
падеж на 31.10.2018 г. Предявен е за плащане на длъжника на 31.10.2018 г.,
но не е заплатена дължимата сума по него. Поради това е образувал заповедно
производство – ч.гр.д.№9531/2020 по описа на Р.С. П., по което са издадени
заповед за изпълнение №4286 и изпълнителен лист №4828/07.08.2020 г.
За събиране на вземането е образувано изп. дело №***/**** г. по
описа на ЧСИ И.К..
2
На основание чл.414 от ГПК длъжникът Й.Т. е подала възражение
срещу издадената заповед за изпълнение. Така се е стигнало до предявяване
на настоящия установителен иск за вземането по записа на заповед, предмет
на издадената заповед за изпълнение, с основание чл.422 от ГПК.
Към исковата молба е приложено копие от записа на заповед.
Приложено е и заповедното производство.
Ответницата Й.Т., действаща чрез пълномощника и адвокат Д.Б., е
взела становище за неоснователност на исковата молба в първото по делото
съдебно заседание.
От приложеното ч.гр.д.№9531/2020 по описа на Р.С. П. се установява,
че възражението на длъжника и предявената искова молба в резултат на
възражението са подадени в преклузивните срокове, посочени в ГПК. Ето
защо и в рамките на служебните си правомощия съдът намира
производството по чл.422 от ГПК за допустимо.
Съгласно наведените от ищеца твърдения в исковата молба, на
установяване от негова страна подлежи вземането по менителничния ефект. В
случая това е процесният запис на заповед. От него се установява, че неговият
издател Й. Т. Т. безусловно и неотменимо е обещала да заплати сумата
41 000 лв. на 31.10.2018 г. на посочения адрес, както и неотменимо и
безусловно се е задължила да заплати тази сума /41 000 лв./ на АС. Д. П..
Посочена е и датата на издаването му 25.06.2018 г. и място на издаване в
гр.П.. Съдържа подписа на неговия издател.
От записа на заповед се установява и, че същият е предявен на неговия
издател на 31.10.2018 г.
В чл.535 от ТЗ е посочено задължителното съдържание, което трябва
да съдържа записа на заповед, а именно наименованието „запис на заповед“,
безусловно обещание да се заплати определена сума пари, падеж, място на
плащането, името на лицето, на което трябва да се плати, дата и място на
издаването му, подпис на издателя. Така, както е издаден, процесният запис
на заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ и е
редовен от външна страна.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и
доказателство за вземането. Представлява едностранна сделка с абстрактен
3
характер. Наличието на основание не е елемент от фактическия му състав и
не е необходимо основание. Ето защо и тъй като в процесния запис на заповед
се съдържа вземането, същият е редовен от външна страна и има
задължителното съдържание по чл.535 от ТЗ, удостоверява вземането в
размер на 41 000 лв. Тъй като е настъпил определения падеж и записът на
заповед е предявен на длъжника, установеното вземане е изискуемо. Няма
данни да е платено. Ето защо, то съществува към настоящия момент.
Предявеният установителен иск за неговото съществуване се явява
основателен.
С оглед гореизложеното и тъй като първоинстанционният съд е
достигнал до същия извод, като е уважил исковата претенция, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено. Неоснователни се явяват оплакванията
на жалбоподателя за нарушение на материалния закон, тъй като не се
установяват две вписани суми в записа на заповед, както и неяснота какво да
се плати – има обещание да се заплати определената сума на посочените дата
и място, както и задължение да се заплати на посоченото лице. Ето защо,
въззивната жалба следва да се остави без уважение и се потвърди
обжалваното решение.
Затова, апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260305 от 05.07.2021 г.
по търг.дело №25/2021 по описа на О.С. П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4