№ 3362
гр. Варна, 24.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Радостин Г. Петров
Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502260 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. Чл. 130 ГПК и е образувано по
частна жалба вх. № 295753/04.08.2021 г. На ЕЛ. В. Х., ЕГН **********, с местожителство
в гр. ********* срещу Определение № 265160/14.07.2021 г., постановено по гр.д. №
387/2021 г., на ВРС, XXXIV с., с което е прекратено производството по делото, в хипотезата
на чл. 130, ал. 1 ГПК.
Частният въззивник счита постановеното определение за неправилно,
незаконосъобразно и недопустимо. Счита, че ЧСИ е удостоверил връчване на издадената
заповед на 09.11.2020 г., което било удостоверено от нея като „първо връчване“. Счита, че
ако ЧСИ е приемал, че е налице предходно връчване на 14.08.2015 г., чрез залепване на
уведомление, то това непременно щяло да бъда удостоверено в съобщението или в
разписката към него, от 09.11.2020 г. Сочи, че ищецът не е съобщил на съда, че ответникът е
бил редовно уведомен на 14.08.2015 г., този факт не бил посочен от него и в проведеното
първо съдебно заседание. Този факт не е бил изяснен и от съда, който не указал на ищеца да
обоснове правния си интерес от иска. При това положение счита, че е недопустимо фактът,
че е налице предходно връчване на издадената заповед, който е съществувал преди
предявяване на иска, да бъде установяван в последващ момент и атакуваното определение
се явявало недопустимо. По същество счита, че преценката на съда за действително
извършено връчване на 14.08.2015 г. се явява неправилна и незаконосъобразна. Излага
анализ на действията по връчването на съобщението, извършени през 2015 г. и събраните от
връчителя данни за местоживеенето на частния въззивник. Сочи, че призовкаря не е
направил опит да връчи съобщението на бившия съпруг на жалбоподателката и ако
последния откаже да удостовери отказ. Поради това счита, че връчването през 2015 г. на
1
издадената заповед е нередовно и опорочено и следвало да се приеме за надлежно личното й
връчване на длъжника на 09.11.2020 г. По същество, отправя искане за отмяна на атакувания
съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков - Казанджията“, № 4-6, депозира отговор в който оспорва жалбата и счита
постановеното определение на ВРС за правилно и законосъобразно. Сочи, че съдът следи
служебно за наличие на процесуалните предпоставки обуславящи правния интерес на ищеца
от предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Сочи, че липсата на възражение от страна на ищеца
досежно редовността на депозираното възражение, не лишава исковия съд от самостоятелна
преценка в тази насока, както и не е обвързан от преценката за редовност на възражението
извършена от заповедния съд. По същество отправя искане за потвърждаване на
атакуваното определение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Варненски Районен Съд е било образувано по искова молба вх.
№ 262406/13.01.2021 г. на „Еос Матрикс“ ЕООД за приемане за установено, че ЕЛ. В. Х.
дължи сума общо в размер на 6111.53 лв., представляваща главница 5497.09,
възнаградителна лихва 141.36 лв., за периода 05.06.2013 г. – 29.05.2014 г., наказателна лихва
473.08 лв., за периода 05.06.2013 г. – 29.05.2014 г., дължими по силата на Договор за
потребителски кредит от 05.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от депозиране на заявлението в съда до изплащането, което вземане е придобито чрез
Договор за цесия от 31.01.2018 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за която сума е издадена
Заповед по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 7096/2014 г., на ВРС, VIII с.
С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 28.06.2021 г., ВРС дал
ход на устни състезания и обявил, че ще се произнесе в законния срок. В границите на срока
за постановяване на решение първоинстанционния съд извършил преценка по реда на чл.
130 ГПК и след като преценил, че от материалите по делото става ясно, че издадената
заповед е връчена на длъжника на 14.08.2015 г., след изпълнение на процедурата по
залепване на уведомление на регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника. В този
смисъл депозираното на 16.11.2020 г. възражение по чл. 414 ГПК се явява просрочено, тъй
като е след изтичане на срока за това – 28.08.2015 г. Липсата на подадено в границите на
срока възражение, води до извод, че заповедта е влязла в сила, а предявения иск –
недопустим, поради липса на правен интерес от воденето му. По тези съображения ВРС
2
постановил атакуваното Определение, с което производството по делото било прекратено.
Така постановеното определение се преценява от въззивния съд като правилно.
Видно от хронологията на действията по изп.д. № 20147180400827, на ЧСИ № 718, се
установяват следните обстоятелства:
Делото е образувано по издадената заповед и изпълнителен лист, въз основа на молба
на „ОББ“ АД срещу длъжника Е.В. С., ЕГН **********. Покана за доброволно изпълнение,
ведно с приложените изпълнителен лист и Заповед по чл. 417 ГПК е изпратена на длъжника
на адрес ********. На 31.07.2015 г. в разписката към поканата са отразени събраните
сведения от бившия съпруг на длъжника, че лицето не живее от 8 години на адреса. В
резултат на събраните сведения, връчителя залепил уведомление. След изтичане на срока за
получаване на книжата е извършена справка в НБД, от която се е установило, че посочения
адрес е регистриран като постоянен и настоящ на длъжника. При това поканата е приета за
редовно връчена, считано от изтичане на срока за получаването й – 14.08.2015 г.
С постановление от 16.04.2020 г., по изп.д. № 827/2014 г. е било констатирано
перемирането на изпълнителното дело, в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК като по молба
на „Еос Матрикс“ ЕООД оригиналът на изпълнителния лист е бил върнат и въз основа на
него е било образувано изп.д. № 480/2020 г. По това дело след извършена справка в НБД е
установено, че длъжникът е променила фамилното си име на Х., но не е налице промяна в
регистрирания постоянен и настоящ адрес. На този адрес е изпратено на 24.08.2020 г.
съобщение за образувано изпълнително дело и след неоткриване на длъжника е залепено
уведомление на 06.10.2020 г. Между длъжника и ЧСИ е разменяна електронна
кореспонденция през м. октомври 2020 г. На 09.11.2020 г. на длъжника е връчено съобщение
за образуваното изпълнително дело.
На 16.11.2020 г. от страна на длъжника е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, вх.
№ 281655.
Съобразно действалата към момента на осъщественото връчване на издадената
Заповед по чл. 417 ГПК, редакция на разпоредбата на чл. 414 ГПК, (Обн. - ДВ, бр. 59 от
2007 г., в сила от 1.03.2008 г., доп. бр. 42/2009 г.) длъжникът може да възрази писмено
срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в 2-седмичен срок от връчването й
като обосноваване на възражението не се изисква. Срокът не може да бъде продължаван. От
коментираните по-горе данни по делото, се налага извода, че след като издадената Заповед
по чл. 417 ГПК е била връчена на длъжника, след изпълнение на процедурата по залепване
на уведомление на регистрирания постоянен и настояща адрес, на 14.08.2015 г., то срокът за
подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК е изтекъл на 28.08.2015 г. В границите на
този срок не са налице данни, а и твърдения от страна на длъжника правото на възражение
срещу заповедта да е било упражнено, поради което и Заповедта е била стабилизирана, а
правото на възражение по реда на чл. 414 ГПК - преклудирано.
3
Всички възражения и оплаквания на длъжника релевирани в настоящата частна
жалба, че е била лишена от възможността да оспори вземането, в границите на посочения
срок, поради нередовности на извършеното връчване, не могат да бъдат разглеждани в
настоящото производство, доколкото попадат в обхвата на специалното производство за
приемане на възражение от въззивния съд, по реда на чл. 423 ГПК, каквото настоящото не е.
Макар и да не са налице подобни оплаквания във въззивната частна жалба, съдът
счита за необходимо да посочи, че перемирането на изпълнителното производство,
образувано под № 827/2014 г., на ЧСИ № 718 не заличава с обратна сила факта на влизане в
сила на издадената Заповед по чл. 417 ГПК. В подкрепа на този извод е и факта, че
възникването на правото на възражение за длъжника се предпоставя от връчване на
заповедта, а не връчване покана за доброволно изпълнение.
Следва да бъде посочено, че преценката по реда на чл. 130 ГПК, за допустимост на
предявения иск, може да бъде извършвана във всяко положение на делото дори и със самото
решение.
Безспорно е, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, за съществуване
на вземането исковият съд следи служебно, както за общите, така и за специалните
положителни предпоставки за неговата допустимост, които са правен интерес от
предявяване на иска, наличие на издадена заповед за изпълнение, подадено в срока от
връчването на заповедта на длъжника възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. Също безспорно е и, че
съдът извършва тази преценка самостоятелно, без да е обвързан от становището на
заповедния съд.
В резултат от горното въззивния съд намира, че не могат да бъдат споделени
оплакванията на частния въззивник, че съдът не може да взема предвид факти и
обстоятелства, които са настъпили до предявяването на иска и които биха могли да бъдат
изяснени без особени затруднения до приключване на устните състезания. След като по
силата на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът при постановяване на решението си е
длъжен да вземе предвид и фактите настъпили в хода на процеса, от значение за спорното
право, то на още по-силно основание, съдът следва да съобразява фактите и обстоятелствата
настъпили преди предявяването на иска.
В заключение се налага извода, че след като с изтичане на срока за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК, който факт се е осъществил на 28.08.2015 г., издадената Заповед
е влязла в сила, то предявения иск е недопустим поради липса на правен интерес от воденето
му и образуваното производство подлежи на прекратяване.
След като е достигнал до идентичен правен извод, ВРС е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който ще следва да бъде потвърден.
4
По изложените съображения, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 265160/14.07.2021 г., постановено по гр.д. №
387/2021 г., на ВРС, XXXIV с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5