И за да се произнесе, взе предвид следното: С решение N 248 от 30.10.2006г., постановено по гр.д.N 130/2006г., Момчилградският районен съд е осъдил ЮМЕР МУСТАФА ИБРАХИМ от гр.Момчилград, с ЕГН **********, да преустанови неоснователните си действия – да не влиза в имота на Хасан Ахмед Местан от гр.Момчилград, обл.Кърджали, с ЕГН **********, собственик на недвижим имот, представляващ незастроен УПИ І-1767 в кв.39 по ПУП на гр.Момчилград, с граници – север: ул.”Пазарска”, запад: ул.”Маказа”, север, североизток, юг, югоизток : вътрешноквартално пространство; да не ползва за свои нужди незаконно построена временна постройка, състояща се от стая и кухня, построена в упоменатия недвижим имот, както и да премахне същата за своя сметка. С решението Юмер Мустафа Ибрахим е осъден да заплати на Хасан Ахмед Местан деловодни разноски в размер на 370лв. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Юмер Мустафа Ибрахим, който го атакува като незаконосъобразно и неправилно. Моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск. В жалбата си излага подробни съображения. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Претендира деловодни разноски. Ответникът по жалбата я оспорва чрез процесуалния си представител. Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна, поради което следва да се отмени решението на първоинстанционния съд. Съображенията на съда за това са следните: Ищецът е сезирал съда с искова молба, с която твърди, че е собственик на недвижим имот с площ от 313,6 кв.м., представляващ незастроен УПИ І-1767в кв.39 по ПУП на гр.Момчилград, при граници Асен Митев, ул.”Маказа”, и жил.блок „Средна гора”. Имотът бил закупил през 2005г. от „Горубсо-Кърджали” АД, гр.Кърджали, за което били съставени НА №28, том 1, рег.№130, дело №28/2005г. и нотариален акт №58, том 3, рег.№ 3277, дело № 455/2005г. на нотариус №459 с район на действие гр.Момчилград. Твърди, че преди да закупи имота, в същия ответникът бил построил незаконно временна постройка, състояща се от стая, кухня и гараж, засадил овощни дървета и лозя, и към момента ползвал постройките. С нотариална покана помолил ответника по иска да премахне доброволно постройката и овошките, но последният не се явил. В подкрепа на твърденията си ищецът е представил НА за покупко-продажба на недвижим имот №28, том 1, рег.№130, дело № 28/2005г., изповядана на 27.01.2005г. пред нотариус Гр. Григоров, при съдебен район Момчилград, вписан под №459 в нотариалната камара; договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 11.03.2005г.; НА за покупко-продажба на недвижим имот №58 от 22.12.2005г., том 3, рег.№3277, дело № 455/2005г.; НА за поправка на НА за покупко-продажба на недвижим имот №59 от 11.03.2005г., том 1, рег.№ 396, дело №59/2005г.; нотариална покана от Хасан Ахмед Местан до Юмер Мустафа Ибрахим от 14.03.2006г.; скица №71/07.04.2006г. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че в имота, описан в исковата молба е построена едноетажна паянтова постройка и гараж от дървен материал, оградени с телена мрежа. Част от ограденото място и част от паянтовата сграда с площ от около 20 кв.м. попадали в границите на процесното място и пречели за пълноценното му ползване и за бъдещото му застрояване. При така събраните доказателства окръжният съд съобрази следното: Повдигнатият спор е с правно основание чл. 109 ЗС и по своята същност съставлява средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. Собственикът може да иска признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, както и да се въздържат от действия или посегателства върху собствеността му. На тези цели е предназначен да служи т. нар. негаторен иск, уреден от чл. 109, ал.1 ЗС. При упражняването на негаторния иск ищецът трябва да докаже правото си на собственост, и наред с това обстоятелствата (основанията), които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса. Или, в този иск имплицитно се съдържа установителният иск за собственост, тъй като уважаването му е обусловено от установяване, че смутеното право принадлежи на ищеца. Искът, основан на чл. 109, ал.1 ЗС, предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползуване на имота според неговото предназначение, отдадено от собственика. Основанието за защита чрез иска се поражда само от състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, които произтичат от упражняването на правомощия, но които субективно пречат и ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на негаторния иск е да отрече във всичките тези или други аналогични случаи неправомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояние, както и премахване на последиците от тях. Въззивяемият /ищец/ твърди, че по силата на НА за покупко-продажба на недвижим имот №28, том 1, рег.№130, дело № 28/2005г., и на НА за покупко-продажба на недвижим имот №58 от 22.12.2005г., том 3, рег.№3277, дело № 455/2005г., е собственик на недвижим имот с площ от 313,6 кв.м., представляващ незастроен УПИ І-1767 в кв.39 по ПУП на гр.Момчилград, при граници Асен Митев, ул.”Маказа”, и жил.блок „Средна гора”. От цитираните нотариални актове се установява, че на 27.01.2005г. въззиваемият закупил от „Горубсо Кърджали” АД, гр.Кърджали – по първия акт 298,08 кв.м. от УПИ – І – 1766, в кв.39 по ПУП на гр.Момчилград, целият с площ от 975 кв.м., като в акта не са посочени граници; - и на 22.12.2005г. по втория акт – 15,52 кв.м., представляващи част от УПИ - І-1767в кв.39 по ПУП на гр.Момчилград, целият с площ 643 кв.м., при граници – Асен Митев, ул.”Маказа”, жил.бл. „Средна гора”. Видно от нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №59, том 1, рег.№ 396, дело № 59/2005г., на 11.03.2005г. нотариус Гр.Григоров, е констатирал погрешно записване в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том 1, рег.№130, дело №28/2005г., изповядан на 27.02.2005г., като на страница първа, ред 33/34 следвало вместо УПИ – І – 1766 да се чете УПИ - І-1767. С договорът за доброволна делба от 11.03.2005г., сключен между „Горубсо Кърджали” АД, гр.Кърджали и Хасан Ахмед Местан, като съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.Момчилград, УПИ І-1767в кв.39 по ПУП на гр.Момчилград, целият с площ 643 кв.м., страните са се договорили „Горубсо Кърджали” АД, гр.Кърджали да получи в дял и да стане собственик на частта от описания имот с площ 344,92 кв.м., върху която в размер на 306,61 кв.м. е построена част от жилищен блок „Средна гора” и 38,31 кв.м., върху които е построена част от трафопост; а Хасан Ахмед Местан да получи в дял и да стане собственик на частта от посочения имот с площ 298,08 кв.м. При изготвянето на договора били представени – 2бр. скици; НА за покупко-продажба на недвижим имот №26, том.1, рег.№130, дело №28/2005г. на нотариус Григоров; НА за поправка на НА за продажба; решение за регистриране на дружество; удостоверение за актуално състояние; препис-извлечение от устав на дружеството; данъчна оценка; квитанции за такси. Така, на първо място съдът намира, че приетият по делото договор за доброволна делба е нищожен, тъй като при сключването му не са били спазени императивните изисквания на чл.200 и чл.202 от ЗУТ. Ищецът не доказва дали са спазени минималните размери по чл.19 от ЗУТ, с оглед изискването на чл.200 от ЗУТ, че реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки /както е и в настоящия казус/, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19, а съгласно разпоредбата на чл.202 от ЗУТ доброволна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от тях, могат да се извършат само, ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти. В заключителната част на представения по делото договор да доброволна делба са описани документите, на чиято база е сключен същия, и измежду тях не се посочва каквато и да било документация по ЗУТ. Поради изложеното, въззивният съд намира, че процесния договор за доброволна делба е нищожен, и не легитимира ищеца като собственик на описания в договора за доброволна делба недвижим имот. При това положение, досежно факта на собствеността на имота, следва да се обсъдят описаните по-горе нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот. По силата на НА за покупко-продажба на недвижим имот №28, том 1, рег.№130, дело № 28/2005г., изповядан на 27.01.2005г. въззиваемият /ищец/ е закупил 46,358% идеална част, равняваща се на 298,08 кв.м. от УПИ – І – 1766, в кв.39 по ПУП на гр.Момчилград, целият с площ от 975 кв.м., като в акта не са посочени граници на имота. Този имот обаче е различен от описания в исковата молба имот, представляващ УПИ І-1767,в кв.39 по ПУП на гр.Момчилград, при граници Асен Митев, ул.”Маказа”, и жил.блок „Средна гора”. На първо място – различен е номера на посочения УПИ, на второ място – в нотариалният акт не са описани границите на имота, поради което и не може да се прецени тъждествеността на претендирания с исковата молба имот, с този, описан в нотариалния акт. С издадения на 11.03.2005г. нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №59 – л.7 от гр.д.№130/2006г., тези несъответствия не се изправят, напротив – в същия се описва погрешно записване в нотариален акт за покупко-продажба №26, том 1, рег.№130, дело №28/2005г., изповядан на 27.02.2005г. – т.е. различен по номер нотариален акт, изповядан на съвсем различна дата, съответно - ирелевантен за спора. С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че въззиваемият /ищец в първоинстанционното производство/ не се легитимира като съсобственик на имота, което е абсолютна изискуема предпоставка за основателността на иска. Следва поради което искът като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен. Като е постановил съдебен акт в различен смисъл, първоинстанционият съд се е произнесъл с решение, което следва да бъде отменено. Следва да се отбележи, че макар в пледоариите по същество пълномощниците на страните да навеждат доводи предимно относно производството по продължаване на срок, то тази инстанция не следва да се занимава с тях, тъй като с факта на приемане на въззивната жалба и разглеждането й в настоящото производство са защитени в пълен обем правата на въззивника. При този изход на делото и с оглед направеното от въззивника искане за деловодни разноски, такива му се следват за двете инстанции в размер на 120лв., които следва да се възложат в тежест на въззиваемия Хасан Ахмед Местан. Ето защо и на осн.чл.208, ал.1 от ГПК, Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 248/30.10.2006г., постановено по гр.д.N 130/2006г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Хасан Ахмед Местан от гр.Момчилград, обл.Кърджали, с ЕГН **********, против Юмер Мустафа Ибрахим от гр.Момчилград, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.109 от ЗС, да преустанови неоснователните си действия, като влиза в собствения му недвижим имот, представляващ УПИ І-1767 в кв.39 по ПУП на гр.Момчилград, при граници – Асен Митев, ул.”Маказа”, и жил.блок „Средна гора”, и го използва за свои нужди, както и да премахне за своя сметка незаконно построените временна постройка, състояща се от стая и кухня, и гараж, както и овощни дървета, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Хасан Ахмед Местан от гр.Момчилград, обл.Кърджали, с ЕГН **********, да заплати на Юмер Мустафа Ибрахим от гр.Момчилград, с ЕГН **********, сумата в размер на 120лв., представляващи деловодни разноски за двете инстанции. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |