РЕШЕНИЕ
№ 2018
гр. София, 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110200461 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. Д. К. срещу Наказателно постановление (НП) № СОА20-
РД11-2117/14.07.2020 г. издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 22, ал. 5 и 6 от ЗМСМА е наложено
административно наказание- "глоба" в размер на 200 лева по чл. 178д от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
В подадената жалба са изложени съображения, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му нарушение, като мястото не е било обозначено по съответния ред с поставена
табела и пътна марК.ка на паркомястото. Изложени са и съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН поради липсата на описание на
нарушението в него и подписването му от само един свидетел. Отделно от това претендира
и за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призован, се явява лично и заявява, че
поддържа жалбата. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които признава, че е
паркирал автомобила на описаното място в акта и не е възразил срещу констатираното
нарушение, тъй като наложената му глоба е щяла да бъде само 20 лева. Той признава и за
наличието на знак Д21, които обаче не се е виждал добре поради растителността наблизо.
Твърди, че на мястото не е имало хоризонтална марК.ка. Излага съмнения, че
санкционирането му е в резултат на негов конфликт с ръководителя на ЦГМ. В пледоарията
си намира, че не е нарушил чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, тъй като мястото, където е паркирал не е
било означено като такова за хора с трайни увреждания съгласно нормативната уредба.
позовава се на липсата на снимки от процесното нарушение, които категорично да
установяват къде е бил паркиран автомобила. Поради изложеното моли НП да бъде
1
отменено.
Административнонаказващият орган – заместник-кмет на Столична община, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Пенева, която оспорва жалбата. Изтъква, че
полагането на хоризонтална пътна марК.ка не е задължително, като в случая е имало ясно
поставен знак. Изтъква, че липсва задължение за заснемане на нарушението, като в подкрепа
на НП са събрани гласни доказателствени средства. Представя и писмена защита, в която се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.06.2020 г. преди 11:00 часа в гр. София, ул. „Солунска” срещу № , с посока на
движение към ул. „Ангел Кънчев“, непосредствено след кръстовището с ул. Христо Белчев,
жалбоподателят Й. К. паркирал лек автомобил марка „Мерцедес” модел „Е 250“ с рег. № ,
лична собственост, след знак Д 21, на място, определено за хора с трайни увреждания. В
началото на зоната за паркиране, непосредствено след кръстовището, бил поставен пътен
знак Д 21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания”. На пътното платно липсвала хоризонтална марК.ка /оцветяване на
паркоместата в син цвят и с изобразен съответен знак/, както и ясно очертаване на местата
за паркиране. В останалата си част ул. Солунска попадала в рамките на „Синя зона“ за
платено паркиране. Автомобилът на жалбоподателя не бил означен като МПС, обслужващ
хора с увреждания, нито имал такъв статут.
Малко по-късно, старши полицай от сектор „Общинска полиция” към СДВР, св. В. О.
при обход на района с патрулен автомобил, заедно със св. П. К., установил, че автомобилът
на жалбоподателя попада в зоната на знак Д 21 и като се убедил, че на предното му стъкло
няма поставен стикер, указващ, че автомобила обслужва човек с увреждания, и се насочил
към съставяне на документи за нарушението и разпоредил репатрирането на автомобила. Но
жалбоподателят пристигнал на мястото незабавно след това и репатрирането било отменено,
поради което и не били изготвени снимки на нарушението или скица. Жалбоподателят
предоставил на свидетеля Великов своето СУМПС и заявил, че той е управлявал и паркирал
автомобила.
С оглед така установеното, на място, св. О. съставил срещу жалбоподателя АУАН №
495652/22.06.2020 г., в присъствието на двама свидетел на свидетел на установяване на
нарушението – св. К., както и на жалбоподателя, които също подписали акта. В акта за
допуснато нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП било отбелязано, че на същата дата около
11:05 часа жалбоподателят е паркира автомобила Мерцедес на място, обозначено за хора с
трайни увреждания, обозначено със знак Д21. Актът бил връчен на жалбоподателя, който не
изложил възражения срещу акта, като такива не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на
14.07.2020 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от заместник-кмета на
СО. Видно от отбелязването върху разписката към постановлението, то е връчено на
жалбоподателя на 20.12.2021 г. Жалбата срещу НП е депозирана в Столична община на
23.12.2021 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
О. и К., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелите О. и К., които са били на
мястото на извършване на нарушението и лично са установили липсата на специалното
обозначение на автомобила, както и че същият е паркиран в зоната на действие на знак Д21.
В случая макар по делото да не са изготвени фотоснимки, указващи конкретното място,
където е бил паркиран автомобила, то свидетелските показания са достатъчни за
2
установяване на това обстоятелство. Макар двамата свидетели да не са запазили абсолютно
точен спомен за обстоятелствата по случая, което е обяснимо с оглед характера на работата
им и изминалия период от време до разпита им, то и двамата категорично заявяват, че
автомобилът е бил паркиран върху място, предназначено за хора с увреждания, което е било
обозначено със знак Д 21. Поради липсата на спомен и у двамата за налична хоризонтална
пътна марК.ка и с оглед твърденията на жалбоподателя, съдът прие, че такава е липсвала на
мястото. Съдът се довери и на дадените от жалбоподателя обяснения, в които той
фактически не оспорва вмененото му нарушение, като заявява, че е обжалвал НП, тъй като
му била наложена глоба в размер на 200 лева, а не в размер на 20 лева, както е бил уведомен
предварително.
В наказателния процес, приложим по аналогия и в производствата по ЗАНН, не е
предвидена предварителна доказателствена сила на различните видове доказателствени
средства, нито установяването на определен факт по конкретен начин. Следователно, липсва
забрана нарушение на правилата на ЗДвП да се установява единствено с гласни
доказателствени средства, като напротив, това е нормата, включително и за конкретно
местоположение на МПС и пътната марК.ка в определен пътен участък. В случая съдът
намери, че по делото са налични достатъчно доказателства за конкретното място, където
автомобилът е бил паркиран и съответно, че мястото е попадало в зоната на обхват на знак
Д21.
Фактически жалбоподателят не оспорва, че автомобилът му е бил паркиран на
посоченото в АУАН и НП място, непосредствено след кръстовището на ул. Солунска и ул.
Христо Белчев, но излага възражения за начина на маркирането му.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.
В чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП изрично е предвидено, че службите за контрол,
определени от кметовете на общините контролират в населените места спазването на
правилата за паркиране, което е съобразено с чл. 169, чл. 170 от същия закон. Съгласно т.1
от Заповед № СОА19-РД09-11 от 04.01.2019 г. на кмета на СО, служителите на „Общинска
полиция“ са определени да осъществяват контролните функции по чл. 167, ал. 2 от ЗДвП,
включително и с правомощията по чл. 168 от ЗДвП. Следователно, в случая лицето,
съставило АУАН е надлежно оправомощено за това.
А съгласно представената Заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г., издадена въз
основа на делегацията по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 22, ал. 5 и 6 от ЗМСМА наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП, могат да бъдат издавани от зам.-кмета на СО с
направление „Транспорт и градска мобилност“. В този смисъл актосъставителят и
наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за
3
него административно наказание.
Съдът намира, че макар и лаконично, описанието на нарушението в АУАН и НП е
достатъчно конкретно и е съобразено с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, като е посочено времето и мястото на нарушението и управлявания от
жалбоподателя автомобил. Описано е и конкретното изпълнително деяние, а именно
паркиране на автомобила на място, предназначено за хора с трайни увреждания. На
нарушението е дадена и съответната правна квалификация, която съвпада изцяло със
словесното му описание. Поради това съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя.
При издаване на АУАН не са допуснати процесуални нарушения, свързани със
съставянето му в присъствие само на един свидетел, тъй като св. К. е такъв по установяване
на нарушението, което се доказва и от собствените му показания, както и от тези на
актосъставителя.
Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на места,
определени за хора с трайни увреждания. Според разпоредбата на чл. 178д от ЗДвП за такова
нарушение е предвидена „глоба” в абсолютно установен размер от 200 лева.
Безспорно по делото се явява обстоятелството, че жалбоподателят не е имал
разрешението да паркира на такова място, тъй като не е с трайни увреждания и не обслужва
хора с трайни увреждания, като и автомобилът му не е бил означен със специален знак. С
оглед приетата от съда фактическа обстановка се налага извода, че жалбоподателят К. е
паркирал процесния лек автомобил в зоната на действие на поставения знак Д 21 – „Място
за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания”. Съдът прие, че
видно от свидетелските показания макар и без снимков материал, автомобилът е бил
паркиран в специалната зона за паркиране, следователно вмененото на Й. К.
административно нарушение е осъществено. В случая е без значение дали целият автомобил
е попадал в зоната на действие на знака, доколкото същественият въпрос е дали на
останалото място би могло да се паркира специализиран автомобил. Но от показанията на
св. К. се установява, че за да пристъпят към съставяне на акта, целият автомобил е бил
паркиран върху специалната зона, което представлява нарушение на правилото на чл. 98, ал.
2, т. 4 от ЗДвП. Следователно, съдът счита, че в случая не са налице основанията на чл. 28
от ЗАНН, доколкото липсват обстоятелства, значително понижаващи обществената опасност
на извършеното в сравнение с типичните случаи на такива нарушения. Освен това съдът
отчете, че видно от дадените от жалбоподателя обяснения, автомобилът му е бил паркиран и
непосредствено след кръстовището, което сочи и на допълнително затрудняване на
движението в посочения участък.
Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна е осъществен състава на
нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като на 22.06.2020 г. преди 11:05 ч. в гр. София,
на ул. „Солунска”, срещу № 13, жалбоподателят паркирала МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес”, с рег. № СВ2978АК, на място, обозначено за хора с трайни увреждания, без да
притежава съответното разрешително за това.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, тъй като
нарушителят не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но е могъл и е бил
длъжен да установи, че паркира на място за хора с трайни увреждания. Видно от
свидетелските показания и обясненията на нарушителя, знакът Д 21 е бил видим, макар и да
е бил частично скрит от растителност.
Действително, от показанията на свидетелите и обясненията на жалбоподателя се
установява, че на самото пътно платно не е имало поставена хоризонтална марК.ка в син
цвят. Но липсата на такава е свързана единствено с неизпълнение на задълженията на СО за
подходящо обозначаване на специалните паркоместа, които лесно да бъдат забелязвани от
лицата, за които са предназначени. Но това по никакъв начин не оневинява жалбоподателя,
4
който съгласно бланкетната разпоредба на чл. 6 от ЗДвП е бил задължен да се съобразява с
поставените пътни знаци.
Разпоредбата на чл. 178д от ЗДвП предвижда налагането на административно
наказание „глоба” в абсолютно установен размер от 200 лева за нарушение по чл. 98, ал. 2, т.
4 ЗДвП, поради което е безпредметно обсъждането на основания за нейното намаляване.
Поради това съдът намира, че административното наказание е наложено законосъобразно и
съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на заместник-кмета на Столична община за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи
производства/ законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено
процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като
представител на наказващия орган от СО в проведеното съдебно заседание е участвал
юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от
ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева.
Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна или фактическа сложност,
като се касае за едно типично санкционирано нарушение, поради което и следва да се
присъди възнаграждение в размер на минималния предвиден от закона - 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № СОА20-РД11-2117/14.07.2020 г.
издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя Й. Д. К. на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 22, ал. 5 и 6 от ЗМСМА е наложено административно
наказание- "глоба" в размер на 200 лева по чл. 178д от Закона за движение по пътищата, за
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА жалбоподателя Й. Д. К. с ЕГН ********** да заплати на СТОЛИЧНА
ОБЩИНА сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град,
в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5