РЕШЕНИЕ
№ 16873
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110100380 по описа за 2023 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на Е. М. М., ЕГН ********** с искане до съда, да бъде
издадена заповед за защита срещу О. Н. Н., ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно
заседание. Твърди се, че ответникът по молбата на 05.12.2022 г. сутринта към 07:30 часа в
съвместно обитаваното то страните жилище е осъществил акт на домашно насилие спрямо
молителката, в присъствието на малолетната им дъщеря К. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва молбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл.
3, т. 2, предл. второ и чл. 3, т. 4 ЗЗДН. Описаните в молбата актове на 05.12.2022 г.
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице
твърдение за осъществено физическо, психическо и емоционално насилие спрямо
молителка. Твърди се, че акта на домашно насилие е осъществен от ответника в съвместно
обитаваното то страните жилище в присъствието на малолетната им дъщеря К., но
доколкото молителката изрично заявява, че поради добрите отношение между баща и
1
дъщеря молбата не е предявена и защита от домашно и по отношение на детето.
По делото са представени писмени доказателства - декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л.
7-9 от делото), доклад от Иванка Петрова, клиничен психолог и от Дияна Видева, психолог в
„Център за превенция на правонарушенията“, Асоциация „Деметра“ (л. 38-41 от делото),
лист за преглед на пациент и медицинско свидетелство по отношение на ответника О. Н.,
заверени преписи от преписки досъдебно производство/ бързо производство № 1729/2022 г.
по описа на 04 РУ-СДВР (л. 77 от делото), заключение на съдебно – техническата
експертиза( л.128 – 145 от делото).
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване в процесуалните отношения на страните обстоятелствата, че молителка и
ответникът са живели във фактическо съпружеско съжителство и имат дете (л. 56 от
делото).
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А. Г. и З. Х., без родство със
страните се установяват последиците за молителката от осъществения спрямо нея акт на
домашно насилие. Разпитана в хода на съдебното дирене, свидетелката А.Г., посочва, че на
05.12.2022 г. около обяд молителката Е. М. е дошла на работа силно притеснена като е
възприела червени петна по врата на молителката. Свидетелката сочи, че Е. плачейки й е
споделила, че господин Н. я е набил, както и че Е. й е показала клип на които е възприела
как г-н Н. е хванал Е. за врата с двете си ръце и я е ударил в гардероба.Сочи и че детето им е
присъствало на случката като е викало да престанат. Свидетелката заявява, че молителката
била много притеснена, плачела, имала неадекватно поведение, била замаяна, поради което
тя поискала Е. да посети лекар, което последната сторила. Молителката й се обадила вечерта
защото неможела да заспи, била притеснена за работата си, тъй като г-н Н. е на висока
позиция в техническия университет където работи и молителката. В подкрепа на
изложеното от свидетелката досежно емоционалното състояние на молителката е
изложеното и от свидетелката З. Х., кота сочи, че се видяла с молителката Е. 3/4 дни след
процесния случай, като сочи се последната била много унила, не се усмихвала както
обичайно и говорела само за случката, като се притеснявала за това какво ще се случи от тук
на сетни. Свидетелката заявява, че е видяла запис за това което се е случило на 05.12.2022г.,
като сочи е имало словесно спречкване между Е. и О. и как тоя я е удрял. И двете
свидетелки заявяват своите впечатления за емоционалното състояние на молителката, като
св. Георгиева сочи и че е възприела по врата на молителката следи от осъществено
физическо насилие спрямо нея, доколкото я е видяла още същия ден. Освен това и двете
заявяват пред съда, че са гледали запис на които са видели, как именно ответника е удрял
молителката. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите в
обсъдената им част, като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, събрани въз
основа на лични впечатления и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
По делото е разпитан свидетел Д. В., семеен приятел на страните, които сочи, че ги
2
познава от 10 години и че същите нямат брак, но живееят заедно и имат дете, момиче на 10
години. Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази част, тъй като те се подкрепят и от
изложеното от страните отделено като безспорно и от съда. В останалата част показанията
са относно това, че същият на деня следващ процесия случай, а именно 06.12.22г., когато
свидетелят е взел ответника от 04-то РУ – СДВР и го е закарал в Пирогов, а след това го е
откарал в дома му, както и че устната на ответника е била сцепена и е имал засъхнала кръв.
Тези обстоятелства макар да имат връзка със случая, настоящия състав намира че не
допринасят за изясняване на релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелства.
Показанията на свидетеля П. Н., син на ответника, прецени по реда на чл. 172 ГПК,
съдът кредитира в частта им, в която същият заявява, че на 06.12.2022 г. ответника му се е
обадил да му каже, че е задържан, след което той отишъл до 04 РУ – СДВР, като към 16:00
часа ответника бил освободен, както и че е възприел , че устата му е била цепната.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията в обсъдената им част като логични и
последователни. В останалата им част съдът не ги цени, доколкото същите са неотносими
към предмета на делото, а от друга противоречат на събраните по делото доказателства.
По делото е прието без възражения от страна на страните и заключението на вещото
лице изготвило назначената от съда съдебно – техническа експертиза. Становището на
вещото лице е, че по отношение на записа, обект на изследване не се установяват обективни
находки, които да водят до извод за манипулация. Предвид това възраженията и доводите на
страните по отношение на това как е бил свален записа не следва да се обсъждат, доколкото
от заключението на вещото лице става ясно, че не са налице данни за манипулиране. Следва
да се посочи, че записа е с начален час 7:44 часа, като твърденията в молбата за защита от
домашно насилие Експерта е онагледил, като е възпроизвел на хартиен носител кадрите,
които имат значение за делото. На тези кадри ясно се вижда съприкосновение между
молителката и ответника, при което той е хванал молителката за врата и за яката на якето,
след това за качулката, като при опита и да излезе я хваща с двете си ръце и я издърпва за
дясната й ръка към средата на коридора. На стр. 6 от експертизата вещото лице сочи, че
мъжът удря с дясната си ръка горната част на главата на жената, при което шапката й
изхвърча, а на стр. 11 че мъжа удря жената в областта на врата с лявата си ръка. Съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице, като обективно и всестранно изготвено.
Следва да се посочи, че такава експертиза е изготвяна и в хода на разследването по
досъдебно производство/ бързо производство № 1729/2022г. по описа на 04 РУ-СДВР,
което е приложено по делото и има сходни крайни изводи, както досежно съдържанието,
така и по отношение автентичността на записа.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и
нарушена комуникация в резултат на битови и междуличностни противоречия. Това се
установява както от изложението на молителката в молбата, от становището на ответника,
така и от събраните по делото гласни доказателства. Действително вещото лице изготвило
назначената и приета по делото СТЕ, на стр. 6 от експертизата е посочило, че молителката
3
замахва като в следствие на това главата на ответника е отместена назад в следствие на
удара. От следващите кадри се вижда ясно червено петно под лявата ноздра, каквито са
констатациите на вещото лице при отговора на въпрос номер девет от същата. Това
обстоятелство обаче не води да промяна на изводите на съда за осъществен акт на домашно
насилие по отношение на молителката, а и доколкото липсва молба от страна на ответника
твърденията за нанесен му удар от молителката не биха могли да се разгледат в настоящото
производство.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че
агресивното и нападателно поведение от страна на ответника, спрямо молителката Е. М.,
изразяващо се във вербална агресия и физическо посегателство над личността й, граничи с
ненормално ниво на комуникация между тях. Същото попада извън границите на
нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които
противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при
противопоставяне на аргументи. В случая се касае за ескалация на отношенията в
поведението на ответника, който не може да разреши по нормален път възникнали спорове
между страните. Между тях е налице непримирим конфликт на лична основа. Общуването
помежду им е извън рамките на добрия тон, разбирателството и взаимното доверие.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита за
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. От цялата доказателствена съвкупност се установи,
че спрямо молителката Е. М. е осъществен акт на домашно насилие на процесната дата от О.
Н. Н.. От показанията на свидетелите А.Г.и З.Х.пък се установяват и последиците от
твърдените актове на домашно насилие - относно емоционалното и психическо състояние на
молителките, което кореспондира изцяло и с изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, както и в доклад от „Център за превенция на правонарушенията“. Горният извод на
съда, както бе посочено п о- горе не се променя от обстоятелството, че от назначената по
делото съдебно-техническа експертиза се установява и че молителката е нанесла удар на
ответника.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между Е. М. и О. Н., съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от
страна на ответника към молителката, с които свои действия е осъществило домашно
насилие, под формата на физическо, психическо и емоционално такова. Съдът намира, че по
делото се установи, че ответникът е извършил домашно насилие и по отношение на
малолетното дете Карина, но доколкото не е налице депозирана молба в тази насока не
следва това обстоятелство да бъде взето предвид.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установени актове
на домашно насилие, каквито в случая са налице.
По вида на мерките за защита
4
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН по отношение на молителка.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, ще създадат и допълнително
гаранция за пострадалата Е. М., че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до Е. М. на разстояние
по-малко от 200 метра, и до жилището й, находящо се в гр. ......, на разстояние по-малко от
200 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, за срок от дванадесет месеца,
считано от издаване на заповедта. Това е необходимо, за да се попречи на ответника да
извърши спрямо пострадалата нов акт на насилие.
Мерките и срокът за тяхното изпълнение, съдът определи като взе предвид, че от
извършения акт на домашно насилие не са настъпили за молителите значителни вредни
последици за живота и здравето им, в т.ч. настъпили сериозни емоционални и психически
увреждания, но въпреки това извършените деяния сочат на наличие на пряка и
непосредствена последваща опасност за това.
По размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200.00 до 1000.00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителите от деянието спрямо тях, счита, че на О. Н. следва да бъде
наложена глоба в размер на 400.00 лева (четиристотин) лева.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от молителката по
делото. С оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да
заплати на молителките разноски. В случая процесуалния представите на молителката е
направил искане за присъждане на разноски, за което е представил списък, като е посочил че
иска присъждане на разноски в размер на 2000 лева съгласно представения договор за
правна помощ. Видно от договора за правна помощ (л. 35 от делото) уговореното
възнаграждение е в размер на 1500 лева, което е посочено че е заплатено. За да бъде
присъдени разноски за възнаграждение за един адвокат в производството следва да са
представени доказателства за това същото да е действително заплатено (Виж т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГК ), каквито в случая са
представени до размер на 1500 лева. Отделно от това ответната страна е направила
5
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, тъй като делото не се
отличава с изключителна фактическа и правна сложност, като взе предвид Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за този тип дела,
намира че в случая предвид броя на заседанията и разпитаните в хода на процеса свидетели
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 1200 лева.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в общ размер от 25.00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу О. Н. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: .........., като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН О. Н. Н., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Е. М. М., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на О. Н. Н., ЕГН **********, да доближава Е. М.М., ЕГН **********, и
обитаваното от нея жилище с адрес: ........ на разстояние не по-малко от 200 метра, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, за срок от 12 месеца, считано от издаване на
заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, О. Н. Н., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на О. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ......, глоба в размер на 400.00 (четиристотин) лева, платима в полза на държавния
бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, О. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ......, да заплати на Е. М. М., ЕГН **********, разноски в размер на 1200,00
(четиристотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, О. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ....... да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
6
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение, както и на ДСП – за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7