М О Т И В И
към решение № 647 от 03.12.2019
година, по н.о.х.дело № 1508/2019 година
по описа на Старозагорския районен съд
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият М.И.М. – роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
безработен, неосъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че на 03.09.2018
година, на път II-66, до западния вход на село Богомилово, община Стара Загора,
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Рено“, модел
„Клио“ с регистрационен № СТ 5201 ВК, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство – наложена със Заповед за прилагане на ПАМ №
16-1228-000284 от 30.03.2016 година, издадена от Началник – група към
сектор „Пътна полиция“ при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора,
връчена на 07.04.2017 година и влязла в законна сила на 24.02.2018 година
/обжалвана и потвърдена с Определение № 1877 от 12.02.2018 година на Върховния
административен съд, влязло в законна сила на 24.02.2018 година, с което е
оставена без разглеждане касационната жалба на М.И.М. срещу Решение № 242 от
09.10.2017 година, постановено по АНД № 263/2017 година по описа на
Административен съд – град Стара Загора/– престъпление по чл.343а, ал.1, буква
„а”, предложение второ, във връзка с чл.343в, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Производството
по делото протече по особените правила на Глава 28 от НПК, с оглед на това, че
в случая са налице предпоставките на чл.78а от НК спрямо подсъдимия.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения,
че поддържа обвинението както по отношение на фактическата обстановка, изложена
в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието,
като пледира, с оглед на това, че подсъдимият е неосъждан и са налице условията
за приложение на чл.78а от НК, същият да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното деяние и да му бъде наложено административно
наказание „Глоба”, като счита, че следва да му бъде наложена глоба към минималния
размер, предвиден в закона.
Подсъдимият М.И.М.
не се признава за виновен и моли съда да отмени обвинителния акт, като в
пледоарията си излага подробни съображения защо това следва да бъде така.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият М.М.
бил правоспособен водач на моторно превозно средство за категории „В“ и „АМ“,
като се водел на отчет в ОД МВР – Стара Загора.
На 30.03.2016 година
от Началник група към сектор „Пътна полиция“ при Областна Дирекция на МВР – град
Стара Загора, била издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) - № 16-1228-000284 от 30.03.2016 година спрямо
подсъдимия М.И.М., във връзка с обстоятелството, че подсъдимият М. не бил
заплатил наложените му глоби в законния едномесечен срок по влезли в сила
наказателни постановления (НП) – по наказателно постановление (НП) с №
14-1228-002878 и по наказателно постановление (НП) № 14-1228-002587, издадени
спрямо подсъдимия М..
С
горепосочената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
16-1228-000284/30.03.2016 година, издадена от Началник група към сектор: „Пътна
полиция“ при Областна Дирекция на МВР – град Стара Загора, на подсъдимия М.И.М.
била наложена принудителна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП, а именно -
„изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство - до
заплащане на дължимите глоби“.
Процесната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000284 от
30.03.2016 година, издадена от Началник група към сектор „Пътна полиция“ при
Областна Дирекция на МВР – град Стара Загора, била връчена лично на подсъдимия М.
на 07.04.2017 година, във връзка с което обстоятелство подсъдимият М.И.М.
предал свидетелството си за управление на моторно превозно средство в сектор:
„Пътна полиция“ – ОД на МВР – Стара Загора.
Заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
16-1228-000284/30.03.2016 година, издадена от Началник група към сектор „Пътна
полиция“ при Областна Дирекция на МВР – град Стара Загора, била обжалвана от страна
на подсъдимия М.М. по административен ред
(чрез жалба до Директора на ОД на МВР – град Стара Загора, с която подсъдимият
М. настоявал процесната ЗППАМ да бъде отменена). Впоследствие, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000284/30.03.2016
година, издадена от Началник група към сектор: „Пътна полиция“ при Областна
Дирекция на МВР – град Стара Загора, не била отменена по административен ред.
Подсъдимият М.
обжалвал горепосочената ЗППАМ (Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 16-1228-000284 от 30.03.2016 година, издадена от
Началник група към сектор „Пътна полиция“ при Областна Дирекция на МВР – град
Стара Загора) и по съдебен ред – пред Административен съд – град Стара Загора (видно
от заверено копие от жалба, находяща се на лист 26 от ДП), във връзка с което
обстоятелство било образувано административно дело № 263/2017г. по описа на
Административен съд – град Стара Загора.
С Решение №
242/09.10.2017 година на Административен съд (АС) – град Стара Загора, II
състав, по административно дело (АНД) № 263/2017 година по описа на Административен
съд – гр. Стара Загора, била отхвърлена жалбата на подсъдимия М. против
процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
16-1228-000284 от 30.03.2016 година, издадена от Началник група към сектор
„Пътна полиция“ при Областна Дирекция на МВР – град Стара Загора, като
неоснователна.
В последствие,
от страна на подсъдимия М.М. била подадена и касационна жалба спрямо
горепосоченото Решение № 242/09.10.2017 година на Административен съд – град
Стара Загора, по административно дело № 263/2017 година по описа на
Административен съд – град Стара Загора, като с Определение № 1877 от
12.02.2018 година на Върховен административен съд (ВАС) по административно дело
№ 1173/2018 година по описа на ВАС, била оставена без разглеждане касационната
жалба на подсъдимия М.М. срещу Решение № 242/09.10.2017 година на
Административен съд – град Стара Загора, II състав, по административно дело
(АНД) № 263/2017 година по описа на Административен съд – град Стара Загора и
производството било прекратено. Определение № 1877 от 12.02.2018 година на
Върховен административен съд (ВАС) не било обжалвано от страна на подсъдимия М.,
като му било връчено лично и влязло в законна сила на 24.02.2018 година,
респективно на същата дата влязло в законна сила Решение № 242/09.10.2017 година
на Административен съд – гр. Стара, II състав, по административно дело (АНД) №
263/2017 година по описа на АС – гр. Стара Загора, както и влязла в законна
сила процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) № 16-1228-000284 от 30.03.2016 година, издадена от Началник група към
сектор „Пътна полиция“ при Областна Дирекция на МВР – град Стара Загора.
Въпреки че бил
запознат с влязлата в законна сила процесна заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ № 16-1228-000284 от 30.03.2016 година,
издадена от Началник група към сектор: „Пътна полиция“ при Областна Дирекция на
МВР – град Стара Загора), която била надлежно и лично връчена на подсъдимия М.И.М.,
както и въпреки че същият и не заплатил публичните си задължения спрямо
държавата (включително по наложените му глоби по влезли в сила наказателни
постановления), на 03.09.2018 година подсъдимият М.М. управлявал лек автомобил марка
„Рено“, модел „Клио“, с регистрационен № СТ 5201 ВК, като се придвижвал с него
по път II-66, до западния вход на село Богомилово, община Стара Загора, в
посока запад. В горепосочения лек автомобил подсъдимият М. бил придружаван от
съпругата си.
На 03.09.2018 година
подсъдимият М.М. съзнавал, че управлява горепосоченото моторно превозно
средство, въпреки че му било отнето свидетелството за управление на моторно
превозно средство във връзка с връчената му лично и влязла в законна сила
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000284 от
30.03.2016 година, издадена от Началник група към сектор „Пътна полиция“ при
Областна Дирекция на МВР – град Стара Загора.
На 03.09.2018 година
(датата на процесното деяние) свидетелите Ч.В. и Б.К. (и двамата младши
автоконтрольори към сектор: „Пътна полиция“ – ОД на МВР – Стара Загора),
изпълнявали служебните си задължения, за времето от 08,00 часа до 20,00 часа на
03.09.2018 година. Около 15,45 часа на 03.09.2018 година свидетелите К. и В. се
намирали на път II-66, до западния вход на село Богомилово, община Стара
Загора.
Около 15,45 часа
на 03.09.2018 година, свидетелите Б.К. и Ч.В. забелязали лек автомобил марка
„Рено“, модел „Клио“, с регистрационен № СТ 5201 ВК (управляван от обвиняемия М.М.),
който се придвижвал по път II-66, до западния вход на село Богомилово, община Стара
Загора, в посока запад. Свидетелят В. и свидетелят К. решили да извършат
полицейска проверка и спрели лекия автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с регистрационен
№ СТ 5201 ВК, управляван от подсъдимия М.М. на път II-66, до западния вход на
село Богомилово, община Стара Загора. Полицейските служители – свидетелят В. и
свидетелят К., се представили и установили самоличността на водача –
подсъдимият М.И.М. ***, като поискали документите на автомобила и тези на
водача (подсъдимият М.).
В хода на извършената полицейска проверка от
страна на свидетелите К. и В., подсъдимият М.М. не представил на полицейските
служители свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Впоследствие, във връзка с горното служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – град Стара Загора – свидетелят В. и свидетелят К., извършили служебна
справка, като установили, че водачът – подсъдимият М.М. бил с отнето свидетелство
за управление на моторно превозно средство въз основа на издадена и влязла в
сила Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (а именно
процесната ЗППАМ № 16-1228-000284 от 30.03.2016 година, издадена от Началник
група към сектор: „Пътна полиция“ при Областна Дирекция на МВР – град Стара
Загора). При извършената полицейска проверка, свидетелят В. и свидетелят К.
установили също, че подсъдимият М.И.М. управлявал моторно превозно средство със
служебно прекратена регистрация (поради липса на валидна застраховка
„гражданска отговорност“).
Към 03.09.2018
година (датата на инкриминираното деяния) подсъдимият М.М. не бил заплатил
наложените му глоби по влезли в сила наказателни постановления, във връзка с незаплащането
на които била издадена и процесната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 16-1228-000284 от 30.03.2016 година, издадена
от Началник група към сектор „Пътна полиция“ при Областна Дирекция на МВР – град
Стара Загора, и му било отнето свидетелството за управление на моторно превозно
средство. Именно поради тази причина и към 03.09.2018 година (датата на
инкриминираното деяние) на подсъдимия М.М. не било върнато и свидетелството му
за управление на моторно превозно средство, което му било отнето с процесната
ЗППАМ.
Във връзка с
констатираното от полицейските служители – свидетелят В. и свидетелят К., на
03.09.2018 година, свидетелят Б.К. съставил на подсъдимия М.И.М. акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) – серия Д – с бланков № 0334312/03.09.2018 година,
за извършени от подсъдимия М.М. административни нарушения на правилата за
движение, който бил връчен надлежно на подсъдимия М. и бил подписан от него без
възражения. С горепосочения АУАН - с бланков № 0334312/03.09.2018 година, били
иззети двете регистрационни табели на моторното превозно средство, както и
свидетелството за регистрация – част I на автомобила.
В хода на
разследването била изискана и приобщена относима информация от ТП на НАП, офис
град Стара Загора, видно от която: спрямо подсъдимия М. в НАП – Пловдив било
образувано изпълнително дело № 24140001083/2014 година за събиране на
публичните задължения на подсъдимия М.М., включително за събиране на наложените
глоби по Наказателно постановление (НП) № 14-1228-002878/10.12.2014 година и по
Наказателно постановление (НП) № 14-1228-002587/17.11.2014 година.
Към датата на
изготвяне на справката от ТД на НАП – 01.10.2018 година по горепосоченото
изпълнително дело и по наказателните постановления не били налице постъпили
плащания от страна на подсъдимия М.М.. Видно от справката от ТП на НАП, на
20.09.2018 година спрямо банкова сметка *** М. бил наложен запор (в ТБ „ОББ“)
във връзка със събиране на публичните задължения на подсъдимия М.М..
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствата по делото –
свидетелските показания и писмените доказателства, както и от другите събрани в
наказателното производство доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха противоречиви доказателства,
което да налага отделното им обсъждане.
По това
обвинение, подсъдимия не се признава за виновен, изтъква доводи, че автомобила
управляван от него не се движел когато са го проверели, служителите на
полицията, поради което и бил несправедливо обвинен. От друга страна в хода на
настоящото производство оспорва да са му налагани административно наказания и
счита себе си за водач без нарушение. Ето защо и спрямо него несправедливо била
наложена принудителната административна мярка – отнемане на свидетелството за
правоуправление. Съдът намира, тези доводи за неоснователни и несъстоятелни и
напълно противоречащи на установените по делото факти подкрепени със обсъдените
по-горе писмени и гласни доказателства. Несъмнено към инкриминираната дата
подсъдимия е управлявал спряно от движение моторно превозно средство, без да
има право на това, предвид наложената му спрямо него принудителна мярка –
отнемане на свидетелството за правоуправление. Подсъдимия е използвал всички
законови възможности предоставени му по право да атакува наложената му
принудителна административна мярка, но същата не е била отменена. Следователно
подсъдимия напълно е съзнавал, че на въпросната дата управлява моторното
превозно средство след като няма право на това. Несъмнено е и това, че
подсъдимия е управлявал превозното средство, тъй като и самия той заявява че се
е намирал на кръстовище в град Стара Загора. Несъмнено в тази насока са и показанията
на свидетелите В. и К.. Следователно съдът приема въз основа на
непротиворечивите по делото доказателства, че на инкриминираната дата
подсъдимия М. е управлява моторното превозно средство в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът несъмнено достигна до извода, че с гореописаното деяние,
подсъдимият М.И.М. е осъществил от
правна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.3 във връзка с ал.1 НК.
От обективна страна, подсъдимият М.И.М. е
осъществил състава на престъплението с това, че на 03.09.2018 година, на път
II-66, до западния вход на село Богомилово, община Стара Загора, е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с
регистрационен № СТ 5201 ВК, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство – наложена със Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-000284 от 30.03.2016 година,
издадена от Началник – група към сектор: „Пътна полиция“ при Областна Дирекция
на МВР – Стара Загора, връчена на 07.04.2017 година и влязла в законна сила на
24.02.2018 година /обжалвана и потвърдена с Определение № 1877 от 12.02.2018 година
на Върховния административен съд, влязло в законна сила на 24.02.2018 година, с
което е оставена без разглеждане касационната жалба на М.И.М. срещу Решение №
242 от 09.10.2017 година, постановено по АНД № 263/2017 година по описа на
Административен съд – град Стара Загора/.
Изпълнителното
деяние на това престъпление се изразява в управление на моторно превозно
средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка (в
конкретния случай – за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство – до заплащане на дължимите глоби).
От субективна
страна, деянието е извършено от подсъдимия М.М., виновно при форма на вината – „пряк умисъл”
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият М. е осъзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал /пряко е целял/ настъпването им, незачитайки правните норми.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият М.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “Лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
От доказателствата по
делото се установи, че подсъдимият М. не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, а също така от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед
изложеното и като се съобрази правилото на чл.2, ал.2 от НК, съдът намира, че
са налице условията на чл.78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до три години или „Пробация”, подсъдимият не е
осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
поради което деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
се наложи административно наказание „Глоба”. Същата следва да се определи в
границите, установени в чл. 78а, ал.1 във връзка с чл.343в, ал.3 във връзка с
ал.1 от НК, а именно от 1000 лева до 5000 лева.
Съгласно
втория принцип – за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите му за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.54 от НК.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, направени частични самопризнания,
добрите характеристични данни.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – склонност към нарушаване на установените правила
за движение в страната.
При преценката
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че по
отношение на нарушителя е налице лек превес на смекчаващите такива. Като взе
предвид и степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и
материалното състояние на М., съдът му определи административно наказание „Глоба”
в размер на 1000 лева. Имено този размер на наказанието според съда оправдава
целите на закона да превъзпита и поправи дееца и да изиграе своята възпираща
роля спрямо подсъдимия. В тази насока съдът отчете и влошеното му материално и
имотно състояние.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини и
условия за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание и трайно
незачитане на установените правила за движение и управление на моторно превозно
средство в страната.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: