ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 02.01.2020 г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание проведено четвъртък,
02 януари 2020 г., в
състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония
Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 805 / 2019 по описа на ОС - Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена
От:
1.Н.Л.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***
и
2.Д.Л.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***
чрез процесуалните
си представители
адв. К.Т. - ВтАК и адв. Т. З. - САК, съдебен адрес:***
СРЕЩУ:
РЕШЕНИЕ № 1093 от 12.07.2019г. постановено по гр. д. № 8546 / 2018г. по описа
на РС - Перник.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради
допуснати нарушения на материалния закон, неправилна преценка и превратно
тълкуване на събраните доказателства и се моли за неговата отмяна, като се постановите
друго, с което да бъдат уважени предявените искове от Н.Л.Д. и Д.Л.Д. срещу
„Прокредит банк" ЕАД, като основателни и доказани.
Жалбоподателя
твърди, че първо при постановяване на атакуваното решение първоинстанционният
съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се е
произнесъл по иск с правна квалификация чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 45 вр. с
чл. 49 ЗЗД, въпреки че дадената с доклада по делото правна квалификация е чл.
45 във вр. с чл. 49 ЗЗД. Поради което при разпределението на доказателствената
тежест в процеса както в рамките на гр.д.№ 3328/2016г., така и при повторното
разглеждане на делото, първоинстанционният съд не бил дал указания на
ответника, че е в негова тежест да обори презумпцията за наличието на обективна
гражданска вина. Въпреки това и при неправилно приложение на чл. 21, ал. 2 ЗЗД
съдът бил приел, че от страна на ищеца не е проведено главно и пълно доказване
на умисъл като форма на вина по отношение действията на ответника в процесния
спор.
На второ място обжалваното решение било необосновано и вътрешно противоречиво,
тъй като въпреки, че в мотивите подробно било разяснено какво представлява
деликтната отговорност и по-точно нейният обективен характер, основният посочен
аргумент за недоказаност на претенцията е липсата на доказателства за виновно
поведение от страна на ответника, възпрепятстващо изпълнението задълженията на
страните по предварителен договор от 01.11.2015г.
На трето жалбоподателите твърдят, че първоинстанционният съд е
допуснал събирането на гласни доказателства, а в решението същите не бил
коментирани по никакъв начин.
От изложеното било видно, че атакуваното решение било незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Съдът не само, се бил произнесъл по иск с различна
правна квалификация от тази, дадена с доклада по делото, но дори в тази
хипотеза на специалния деликтен състав на чл. 21, ал. 2 ЗЗД бил приложил
погрешно закона. От една страна вината при деликтната отговорност във всички
случаи се била презумира, което размествало доказателствената тежест в процеса
и не било съобразено от решаващия състав. От друга страна и въпреки ангажирането
на множество писмени доказателства, а по гласни такива, от които ставало ясно,
че действията на банката в лицето на нейните служители /чл. 49 ЗЗД/ в
конкретния случай били недобросъвестни и били насочени пряко към увреждане
интересите на въззивниците, съдът не е обсъдил нито едно от тези доказателства,
въпреки че ги бил допуснал, като по този начин бил постановил един порочен акт,
противоречащ на събрания доказателствен материал.
Неправилно било отхвърлено възражението на ответника-жалбоподател Н. П., че
е придобил собствеността върху процесния имот поради изтекла в негова полза
придобивна давност, считано от 01.11.1994г. - 14.12.2018г. Именно от
представените с отговора на исковата молба документи, неоспорени и приети като
писмени доказателства по делото, не обсъдени от първоинстанционния съд, било
видно че вследствие на надлежно осъществено придобивно основание по §4к, ал.7
от ПРЗ на ЗСПЗЗ, считано от 01.11.1994г. - на която дата Н. П. е придобил имота
на правно основание годно да го направи собственик, до 14.12.2018г., когато било
образувано пред ПРС гр.дело № 8910/2018г. фактическата власт върху процесния
имот е упражнявана от него лично, постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително, като в този случай били изтекли повече от 10 години на владение. Владението
било осъществявано постоянно, не е имало инцидентен характер и не било
оспорвано от други лица, вкл. на ищцата и наследодателката й установено и от
показанията на свидетеля Й. Д., близък на семейството на П., познаващ имота
добре и имащ преки и непосредствени впечатления върху него за период повече от
десет години.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна „Прокредит банк (България)“ ЕАД
чрез процесуалния си представител адв. А. Б. – Д. е депозирала отговор, с който
счита така подадената жалба за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно, поради което моли да бъде оставена без уважение.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, така предявената искова
претенция отговаря на дадената правна квалификация, тъй като съдът правилно бил
приел, че не е налице противоправно поведение, както и не било налице причинна
връзка между поведението на ответника и настъпването на вредите за ищеца по
исковата претенция. Правилно съдът
приложил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗЗД и възложило в тежест на ищеца
да установи наличието на недобросъвестност.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във
въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно,
тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1
и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид
изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 04.02.2020 г. от 10.20 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на
въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.