РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на втори март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина
Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 529/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба срещу електронен фиш серия К №2592170
на ОДМВР София, с който на Д.Г.Ш., ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на „С. Б“ АД на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5
от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 400 лв.
Твърди се, че
фишът е незаконосъобразен, тъй като лицето не е законен представител на
дружеството- собственик на МПС.
Жалбоподателят не
се явява в съдебно заседание. Постъпила
е молба, в която поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, в писмено становище счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на
13.09.2020. (видно от справка на л. 24 от делото), а жалбата е депозирана на 18.09.2020г.,
поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
На 17.02.2019 г.
в 15,19 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 49+300 с посока гр.
Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM
S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС "Ф.
Т." с рег. № ******** със скорост от 138 км/ч при разрешена скорост от 90
км/ч, въведена с пътен знак В26.
Скоростта на
движение е отчетена от системата, като за констатираното нарушение е направен
снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и моторното превозно
средство, с което е извършено превишаването на скоростта.
Издаден е
атакуваният електронен фиш, с който на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лв. за превишаване
на скоростта с 48 км/ч, като същата е наложена на Д.Г.Ш., ЕГН **********, в
качеството му на законен представител на „С. Б“ АД.
От удостоверение
№ 17.09.5126/07.09.2017 г. на Българския институт по метрология се установява,
че системата за видеоконтрол е одобрен тип средство за измерване със срок на
валидност до 07.09.2027 г.
От представения
протокол № 54-С-ИСИ/11.10.2018г. от проверка на мобилната система за
видеоконтрол се установява, че е извършена последваща метрологична проверка в
периода от 03.10.2018г. до 10.10.2018г.
От протокол от 09.03.2019г.
за използване на автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 на 17.02.2019 г. се
установява, че същото е било монтирано в района на автомагистрала Тракия, в
района на км 49+300, като посоката на контролираните
МПС е от гр. София към гр. Пловдив.
Съдът намира, че
констатацията за управление на МПС с превишена скорост се доказва по
категоричен начин от събраните по делото доказателства.
С разпоредбите на
чл. 189, ал. 4 - 11 ЗДвП е
въведена възможност за ангажиране на административнонаказателна отговорност по
опростена процедура, която се основава на резултати от извършено наблюдение на
движението по пътищата чрез технически средства. В чл. 189, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Това означава, че в случаите,
когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то
следва да бъде доказано чрез заснетия от тях снимков материал, от който се
установяват дата, час, мястото на нарушението и МПС.
Установи се, че
техническото средство е от одобрен тип и е преминало техническа проверка по Закона за измерванията, като
от приложения по делото снимков материал се вижда, че именно процесният лек
автомобил се е движил със скорост над позволената от 90 км/ч, а
именно 48 км/ч., като е приспаднат 3% - вия толеранс при фиксиране
на скоростта от техническото устройство. Системата за видеоконтрол след
въвеждането си в експлоатация оперира без намесата на контролен орган, като
служителите нямат отношение към автоматично извършвания контрол.
Електронният фиш
съдържа всички реквизити, които законът предвижда и е по образеца, утвърден от
министъра на вътрешните работи. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е специална спрямо чл. 57 ЗАНН
за съдържание на наказателното постановление и е достатъчно фишът да има
съдържанието, което е дадено в ЗДвП – място на извършване на нарушението, дата,
час, МПС, собственик, описание на нарушението, нарушена разпоредба, размер на
глобата, начин на плащане, обжалване. В този смисъл изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш.
Електронният
фиш съчетава в себе си АУАН (акт, с който се установява нарушението) и
наказателно постановление (акт, с който се налага наказанието), поради което
сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН не са приложими. Първият срок за съставяне на
АУАН не е приложим, защото в одобрения от министъра на вътрешните работи
образец на електронен фиш няма реквизит „дата на издаване”. По тази причина не
може да се установи в какъв срок от установяване на нарушението е издаден
електронния фиш, същевременно не може да се приеме, че липсата на дата води до
незаконосъобразност, защото електронния фиш е надлежно утвърден и се издава по
образец, в който липсва дата на неговото издаване. Не са приложими и сроковете,
регламентирани в чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като електронния фиш съдържа в себе
си както АУАН така и наказателно постановление. Следователно неоснователно е
възражението в жалбата, че ЕФ следва да бъде отменен поради липса на дата на
издаване.
Съдът намира,
че е налице неправилно приложение на материалния закон по следните съображения:
Съгласно чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП "Собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. ". Според чл. 188, ал. 2
от ЗДвП "Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. ".
В
настоящия случай от отразеното в електронния фиш е видно, че в графата „собственик,
на когото е регистрирано МПС“ е посочено Д.Г.Ш., ЕГН **********, в качеството
му на законен представител на „С. Б“ АД. От
приложената справка от търговския регистър (л. 79-80 от делото) се установява, че към
датата на констатиране на нарушението законен представител на „С. Б“ АД не е жалбподателят, а други лица- Б. А. К.и С. К.. Следователно законният представител
на ЮЛ, собственик на МПС, е различен от посочения в ЕФ, респ. наказанието не е
наложено на законният представител на дружеството.
При
това положение няма как жалбоподателят да се явява субект на административна
отговорност след като законен представител на собственика на МПС е различно
лице.
Неправилното
ангажиране в случая на административната отговорност на жалбоподателя е
самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. В жалбата процесуалният представител на
жалбоподателя претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Представен
е договор за правна защита и съдействие, видно от който е изплатено възнаграждение в размер на 300
лв. Възражение за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН не се прави
от въззиваемата страна до края на съдебното заседание. Следователно в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
горепосочения размер.
Воден
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №2592170 на
ОДМВР София, с който на Д.Г.Ш., ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на „С. Б“ АД на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5
от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 400 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на Д.Г.Ш., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: