РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Бургас, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело №
20242100900228 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
молба на „Ост“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя
Даниела Борисова, против П. Л. И. с ЕГН **********, за приемане за
установено спрямо ответницата, че „Ост“ ООД не дължи сумите, за които са
издадени заповед за незабавно изпълнение №1255/19.06.2020г. по ч.гр.д. №
3073/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, заповед за незабавно
изпълнение №1298/24.06.2020г. по ч.гр.д. № 3166/2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас и заповед за незабавно изпълнение №1321/29.06.2020г. по ч.гр.д.
№ 3165/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас и е образувано изпълнително
дело № 456 /2024 на ЧСИ Р.Стоянова с район на действие Окръжен съд –
Бургас, в общ размер на 307 000 лв. по записи на заповед от 01.10.2019,
05.10.2019 и 10.10.2019 год., ведно със законната лихва, поради погасяването
им по давност и липса на каузално правоотношение.
Ищецът твърди в исковата молба, че е бил задължен по три записа на
заповед от бившия управител и представляващ дружеството Гергана Попова
за извършени услуги от ответницата П. И.. Твърди, че за тези услуги не са
представени фактури или договори от ответницата, както и че последната
отказала да даде документи какви точно услуги е извършила. Ищецът се
позовава на постановление на РП Бургас, от което се установявало, че
бившият управител задържа документацията и само тя разполага с ключ от
офиса, освен това счетоводителят не е включвал в счетоводните документи и
1
ГДД на „Ост“ ООД задължения по записите на заповед.
Поддържа се, че въз основа на записите на заповед са били издадени
заповеди за изпълнение от РС Бургас, образувано е изпълнително дело и са
наложени възбрани върху имоти на дружеството. Твърди се, че в продължение
на 4 години взискателят не е предприел действия за събиране на вземането си
и изпълнителното дело било прекратено поради перемпция. Било образувано
ново изпълнително дело и наложени възбрани, като възможността на ищеца
да се защити срещу изпълнението е предявяване на иск по чл.439 от ГПК.
Ищецът твърди, че не дължи на кредитора си сумите по трите записа
на заповед, за които са издадени заповедите за изпълнение, поради погасяване
на вземанията по давност и поради липса на каузално правоотношение, въз
основа на което са издадени записите на заповед.
Поддържа се, че според чл.531 от ТЗ, приложима и по отношение за
записа на заповед, исковете срещу платеца се погасяват с 3 годишна давност,
считано от падежа. Ищецът поддържа, че тази давност може да бъде по-дълга
– 5 години, само в хипотезата на чл.117 ал.2 от ЗЗД – когато вземането е
съдебно признато. Позовава се на съдебна практика, според която издаването
на изпълнителен лист няма последиците на съдебно решение и това му дава
основание да твърди, че дори и при издадени заповеди за изпълнение
давността за вземането е 3 години. Тази давност е започнала да тече от падежа
на задълженията, съотв. на 05.10.2020, 01.06.2020 и 10.06.2020 год. Поддържа,
че задълженията към ответницата са погасени по давност.
Постъпил е писмен отговор от ответника, с който претенцията се
оспорва като неоснователна.
Излага становище, че издадените от БРС заповеди за изпълнение са
влезли в сила поради неподадено възражение от длъжника, било е образувано
изп.дело №981/20 год., прекратено поради перемпция, след което е образувано
ново изпълнително дело №456/24 год. при ЧСИ Р.Стоянова, по което
дружеството е погасило задълженията си и делото е прекратено.
Ответницата поддържа, че вземането й не е погасено по давност, както и
че давността за вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, е
петгодишна. Твърди се, че по записите на заповед са били издадени заповеди
за изпълнение и изпълнителни листи през 2020 год., било е образувано
изпълнително дело и същите са били връчени на длъжника, а последният не е
възразил. Новото изпълнително дело било образувано по-малко от 4 години от
издаването на заповедите за изпълнение, т.е. в рамките на 5 годишния
давностен срок.
Поддържа, че е недопустимо да се изследва твърдението за липса на
каузално правоотношение, тъй като заповедите са били връчени на длъжника,
2
изтекъл е срокът за подаване на възражение и същите са придобили
стабилитет. Заявява се, че оспорване на задължението поради липса на
каузално отношение или каквото е да е друго възражение е следвало да се
направи по реда на чл.414 от ГПК, но възражение не е било подадено,
съотв.не е било инициирано производство по чл.422 от ГПК. Сочи се, че
настоящото производство не е по чл.424 от ГПК, а ищецът не се е възползвал
от възможността да подаде възражение по чл.423 от ГПК и сроковете за това
са изтекли. Заявява се, че представеното с исковата молба писмено
доказателство – прокурорско постановление, не е ново по см.на чл.424 от
ГПК, а отделно от това със същото се отказва образуване на наказателно
производство поради липса на данни за осъществено престъпление от общ
характер.
Моли се претенцията да бъде отхвърлена поради нейната
неоснователност.
Третото лице „Инфинити про трейд“ ЕООД – приобретател на вземането
в хода на процеса, изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че
погасителната давност за вземането е петгодишна и не е изтекла, а
оспорването на задължението поради липса на каузално отношение е
недопустимо.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложените ч.гр.дела се установява, че по заявления, депозирани от П.
И., са били издадени заповеди за изпълнение по чл.417 от ГПК, както следва:
По ч.гр.д.№3073/20 год. е била издадена заповед №1255/19.06.2020 год., с
която е разпоредено на „Ост“ ООД да заплати на П. И. сумата от 112 000 лв.,
представляваща главница по запис на заповед от 10.10.2019 год. с падеж
10.06.2020 год.
По ч.гр.д.№3165/20 год. е била издадена заповед №1321/29.06.2020 год., с
която е разпоредено на „Ост“ ООД да заплати на П. И. сумата от 100 000 лв.,
представляваща парично задължение по запис на заповед от 05.10.2019 год. с
падеж 10.06.2020 год.
По ч.гр.д.№3166/20 год. е била издадена заповед №1298/24.06.2020 год., с
която е разпоредено на „Ост“ ООД да заплати на П. И. сумата от 95 000 лв.,
представляваща главница по запис на заповед от 01.10.2019 год. с падеж
05.05.2020 год.
Заповедите са били връчени от ЧСИ Р.Стоянова по изп.дело №981/20 год.,
както следва: по ч.гр.д.№3073/20 год. – на 25.06.2020 год. на управителя на
„Ост“ ООД – Гергана Попова и по ч.гр.д.№3165/20 и 3166/20 год. – на 06.07.20
3
год., също на управителя Попова.
С исковата молба от ищеца е представен протокол от общо събрание на
съдружниците на „Ост“ ООД от 16.06.2020 год., на което е взето решение за
поемане дяловете на починалия съдружник Венцислав Чамурджиев от
съдружника Стефани Чамурджиева, намаляване на капитала и освобождаване
на управителя Гергана Попова с избор на нов управител – Валентин Кунчев.
От партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ се установява, че вписване на
промените, касаещи представителството на дружеството, е извършено на
01.02.2021 год. – Гергана Попова е заличена като управител и е вписан
Кунчев, от което следва, че заповедите са били връчени на лицето, което е
представлявало дружеството към момента на връчването.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК възражения от длъжника не са били
депозирани.
Между страните няма спор, че изп.дело №981/20 год. е било прекратено
поради перемпция и за събиране на вземанията, предмет на горните заповеди,
е било образувано ново изп.дело №456/24 год. по описа на ЧСИ Р.Стоянова,
приключено с постановление от 17.09.2024 год. на осн.чл.433 ал.2 от ГПК –
поради плащане.
Вземанията, предмет на горните заповеди за изпълнение, се оспорват от
длъжника като погасени по давност и поради липса на каузално отношение,
което да стои зад абстрактните сделки – записи на заповед.
Според разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК оспорването на изпълняемото
право може да се основа единствено на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното
основание.
Съгласно определение № 480/27.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 221/2010 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО, предвидените в ГПК преклузивни срокове, в които длъжникът
следва да оспори дължимостта на вземането чрез възражение, придават на
влязлата в сила заповед за изпълнение ефект, близък до силата на пресъдено
нещо, защото единствената възможност за оспорване на самото вземане са
основанията по чл.424 ГПК. Извън тях и след срока по чл.424 ал.2 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва вземането по заповедта за изпълнение.
С определение №956/22.12.2010 год. по ч.т.д.№886/2010 год. на І т.о. на
ВКС се приема, че оспорването от длъжника, основано на факти и
обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането,
следва да се извърши с възражението по чл.414 ГПК. Длъжникът в
заповедното производство може да ползва исковата защита по чл.439 ГПК.
Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за
4
изпълнение по правилото на чл.416 ГПК. Неподаването на възражение по
чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение
по иска за установяване на вземането по чл.422 или чл.451, ал.1 ГПК имат за
последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването
на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по
чл.424 ГПК или чл.439 ГПК.
От цитираните по-горе разрешения следва, че в настоящото производство
ищецът не може да се позовава на фактите, настъпили преди стабилизирането
на заповедите за изпълнение поради неподаването на възражения против
същите, в частност не може да се позовава на липсата на каузално
правоотношение и на изтеклата до момента на подаване на заявленията
погасителна давност. Отделно от това и за пълнота следва да се посочи, че
липсата на каузално отношение не може да обоснове основателност на
отрицателния установителен иск за вземането, понеже заповедите са издадени
въз основа на абстрактни сделки – записи на заповед, за чиято действителност
законът не изисква разкриване на основание. Защитата на кредитора би могла
да се основе само на конкретни пороци на посочено от него каузално
отношение, което се обезпечава със записите на заповед, или на погасяване
вземанията по това основание, но такова в случая не се твърди, а и да се
твърди, поради неподадено в срок възражение от длъжника възможността да
бъде изследвано е преклудирана.
На второ място се сочи, че вземанията са погасени с изтичането на
тригодишната погасителна давност по чл.531, вр.чл.537 от ТЗ.
Заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет, а не със сила на
пресъдено нещо, но въпреки това съдебната практика застъпва становището,
че по отношение на вземанията, установени със заповед за изпълнение,
намира приложение нормата на чл.117 ал.2 от ГПК и от момента на
установяване на вземането започва да тече петгодишна погасителна давност –
така решение №50259/23.01.2023 год. по гр.д.№1030/22 год. ІV гр.о. ВКС. От
момента, в който заповедите са се стабилизирали поради неподаване на
възражение в месечния срок по чл.414 ал.2 от ГПК, до датата на депозиране на
исковата молба – 26.07.2024 год., е изтекъл период, по-къс от пет години,
което изключва погасяването на вземанията по давност. Поради горното не е
необходимо да бъдат изследвани отделните случаи, в които погасителната
давност е била прекъсвана с предприемане на действия по перемираното и по
приключеното изпълнителни дела, като се отчете становището, формулирано
в т.3 на ТР №2/04.07.24 т.д.№2/23 ОСГТК ВКС, а именно, че перемпцията не
заличава полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни
действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането.
5
Предявената претенция е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
Ответницата е поискала присъждане на разноски по списък –
възнаграждение на адвокат в размер на 9900 лв.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението,
което е неоснователно, тъй като същото е определено в размер, почти
наполовина на минимума по Наредба №1/2004 год. на ВАС.
На третото лице не се дължат разноски – чл.78 ал.10 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Ост“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“В.Търново“ №14,вх.А, представлявано от
управителя Даниела Борисова, против П. Л. И. с ЕГН **********, за
приемане за установено спрямо ответницата, че „Ост“ ООД не дължи сумите,
за които са издадени заповед за незабавно изпълнение №1255/19.06.2020г. по
ч.гр.д. № 3073/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, заповед за незабавно
изпълнение №1298/24.06.2020г. по ч.гр.д. № 3166/2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас и заповед за незабавно изпълнение №1321/29.06.2020г. по ч.гр.д.
№ 3165/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас и е образувано изпълнително
дело № 456 /2024 на ЧСИ Р.Стоянова с район на действие Окръжен съд –
Бургас, в общ размер на 307 000 лв. по записи на заповед от 01.10.2019,
05.10.2019 и 10.10.2019 год.
ОСЪЖДА „Ост“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“В.Търново“ №14,вх.А, представлявано от
управителя Даниела Борисова, да заплати на П. Л. И. с ЕГН **********,
разноски в първоинстанционното производство в размер на 9900 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6