Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.01.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.Евгения
Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 953/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на И.Г.Д. против решение №
170/04.10.2019г. по гр.д. № 1475/2017г. на РС-Самоков,с
което е отхвърлен иска му против „В.Ф.“ ЕООД, ЕИК . с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване на уволнението му, извършено със заповед №
331/24.10.2017г. за незаконно, както и обективно
кумулативно съединените искове за обезщетения,както следва: 1380 лв. за
неспазено предизвестие;460 лв.-за оставане без работа след уволнението;400 лв.
за непредоставяне на работно облекло;за допълнително възнаграждение в размер на
6% за всяка година трудов стаж на същата или сходна длъжност;1000 лв.-за
лишаване от други придобивки по КТ.Отхвърлени са и исковете за обезщетение за
неимуществени вреди, от които: 2000лв. за злепоставяне на доброто му име с твърдение,
че е педофил и изнасилвач; 1000 лв. за унизително
отношение , 1000 лв. за унизителни условия на труд и 2000 лв. за
страдания,изразяващи се в нервно напрежение,безсъние,сърцебиене,нарушение на
съня,повишено кръвно налягане.Обжалва се и в частта ,в която е осъден да
заплати съдебни разноски в размер на 2437лв. Релевират
се оплаквания за необоснованост,съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон.съдът игнорирал факта,че заповедта
за уволнение била връчена по време на отпуск по болест за периода от
04.10.2017г. до 26.11.2017г.Съдът приел за верен документ оспорения РКО от
28.11.2017г. за заплащане на възнаграждение за м.октомври 2017г.,който не носел
подписа на ищеца.Съдът се произнесъл с отхвърлителен диспозитив за сумата
1380- обезщетение за неспазено предизвестие,въпреки
,че ищецът оттеглил този иск.Съдът неоснователно не намалил адвокатския
хонорар,платен от ответника ,в минималния размер по Наредба № 1/2004г. до 489.84лв.,въпреки
направеното възражение.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Твърди,че
трудовият договор бил сключен на осн.чл.68,ал.1,т.2 вр. чл.70 КТ и
прекратен на осн.чл.71 КТ,поради което работникът
няма право на закрилата по чл.333, ал.1 КТ.Искането за обезщетение за неспазено
предизвестие било изрично потвърдено с молба от 31.01.2019г.Ищецът не доказал
твърденията си за останалите обезщетения по КТ, а твърдението за морални вреди
вследствие компрометиране доброто му име не били доказани;не било налице
уронване на престижа чрез на неверни обидни твърдения и квалификации, а
фактът,че ищецът бил многократно осъждан,бил действителен.Адвокатският хонорар
не бил прекомерен предвид защита на ответника от адвокатско дружество и цената
на исковете-8240 лв.
Настоящият състав намира исковете
процесуално допустими но неоснователни.
Атакуваното решение не е процесуално
недопустимо в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска с цена 1380
лв.,произхождащ от обезщетение за неспазено предизвестие в размер на три брутни
заплати,тъй като с молба от 04.02.2019г./л.91/.
С разпореждане от 15.11.2017г. на
ищеца е дадено указание да отстрани нередовностите в
исковата молба, като уточни обстоятелствата,въз основа на които претендира
обезщетенията.Със заявление от 19.12.2017г. ищецът уточнява,че по процесния трудов договор бил назначен на длъжността “Готвач“с
месторабота в гр.С.. Не му Било заплатено обезщетение за временна
нетрудоспособност в размер на 506 лв. за периода от 04.10.2017г. до
06.10.2017г. и 4 дни през м.ноември с.г.;обезщетението за неспазено
предизвестие било на база три брутни заплати;обезщетението за оставане без
работа възлизало на 460 лв. за периода от прекратяване на ТД до депозиране на
молбата27.11.2017г.Злепоставянето на доброто му име,унизителното отношение и
унизителните условия се изразявали се изразяват в следното: при връчване на
заповедта за уволнение му било казано,че от скрит номер на телефона на главния счетоводител неизвестно лице се
обадило и казало,че е загрижено за това,че фирма, която готви храна за деца, е
назначила „педофил“ и „изнасилвач“. Вследствие на
това бил във влошено здравословно състояние.С определение по чл.140 ГПК от
26.10.2018г. съдът е насрочил делото в с.з.
,но отново е оставил без движения исковете за неимуществени вреди с
указание да уточни обстоятелствата в едномесечен срок.На 16.11.2018г. ищецът е
изпратил уточнителна молба и е поискал да бъде
разпитана свидетелката Р.С..Условията на труд били“отвратителни“,защото
повечето от колежките били „без трудов и личностен капацитет“,,“болшинството на
тежко ,успокояващи хапчета и нервни кризи“.Не достигали уреди и съдове, което
създавало конфликти и напрежение в персонала;Продуктите били с“ липси и
понякога с изтекъл срок на годност“.Работният ден започвал в 5 часа и
продължавал до 13 ч.,но го принуждавали да работи до 15 ч.Персоналът идвал
болен на работа и той се заразил.Но настоявал да работи и отказвал да си вземе болничен,“което малко
повлия да бъда уволнен“.разбрал,че анонимното обаждане било от лицето „И. Д.“,което
било взискател по изпълнително дело и като
разбрало,че ищецът-длъжник по
изпълнението-взема минимална заплата, решил „да си отмъсти“.Иска да бъдат
разпитани Д.,главната счетоводителка и
управителката на ответното дружество.Следствие негативните емоции през м.
декември 2017г. получил“хипертония до живот“.С определение от 23.08.2019г. на
ищеца са дадени изрични и подробни указания ,че е в негова тежест да докаже
всички конкретни твърдения и че не е представил никакви доказателства,с
изключение на болничните листове.
Видно от ТД № 6226/12.09.2017г.и
ищецът бил назначен в ответното дружество
на осн.чл.68,ал.1,т.2 КТ вр.чл.70 КТ на длъжността „готвач“,на 8-часов работен ден, при ТВ 460 лв.В чл.Шести е
уговорен изпитателен срок в полза на работодателя-шест месеца.Работникът бил
задължен да се яви на работа на 13.09.2017г.,което направил.Още в деня на
сключване на ТД работодателят отправил уведомление по чл.462,ал.5 КТ/л.101/.От
раздел Пети се установява,че трудовата дейност е по договор с Община Самоков за приготвяне на храна за столово
хранене и доставка в домашен социален патронаж,дом за стари хора С., и с.К.,детски
градини на територията на Община Самоков и ученически
стол към спорт училище.От длъжностната характеристика за длъжността „готвач“се
установява,че работникът е длъжен да спазва хигиенно-санитарни изисквания при
работа с храни и в т.12 специално е предвидено:“Не се явява на работното място
при боледуване“.От болничен лист № Е20171112080 се установява,че му е разрешен
домашен отпуск за „общо заболяване“ и при посещения на 01.10.и на 10.10. е констатирана
остра инфекция на горните дихателни пътища.От приложените справки на НОИ се установява,че са били представени
от работодателя болнични листове за отпуски
на И.Д., както следва: от 07.11.2017г. до 26.11.2017г.;от 04.10.2017г. до
10.10.2017г.,от 11.10. 2017г. до 17.10.2017г. и от 18.10.2017 до 06.11.2017г.От
заповед № 331/24-10.2017г. се установява,че ТД е прекратен на осн.чл.71,ал.1 КТ с причина:“в изпитателен срок в полза на
работодателя“.От приложените извлечения от ведомости за м. септември и
м.октомври 2017г. се установява,че е начислено ТВ за 112 отработени дни за
септември и 2 отработени дни за октомври;направени са съответните начисления и
удръжки на база 460 лв. основана заплата.Приложени са РКО за 333.32 лв. с дата
23.10.2017г. и от 28.11.2017г. за 112.57 лв., който не носи подписа на „получил
сумата“,но в графата за адрес с почерк, видимо различен от този на съставителя
на двата РКО,е вписан текст:“много малко“.От удостоверение № И-3612, издадено
от НсЛСЛ по
вх.№ от 01.02.2019г. се установява,че срещу ищеца има образувана пр.пр. вх€№ 377/2014г. на ВОП ;от справка за осъждане от 28.01.2019г. е видно,че е осъден с присъда
№ П 217/16.02.2012г. на ВС-София на пет години лишаване от свобода;с присъда №
155/01.12.2014 на ВС-софиая-на 10 месеца лишаване от
свобода;с присъда № 56/20.10.2016г.-2години и шест месеца лишаване от
свобода;на 24.01.2019г. ищецът е освободен предсрочно.Свидетелката С. твърди,че
в нейна присъствие „Любима“ му казала,че причината за уволнението е ,защото
имал „такива проблеми за педофилия и изнасилване“.Свидетлката
Л. С.,която през процесния период работела
като“ръководител обект“,твърди,че действително главната счетоводителка от
Централния офис в С. ѝ се е обадила и казала,че анонимен глас я
предупредил за назначаването на лице,което е „лежало в затвора“.Самата
свидетелка не е чула какво си говорят Д. и главната счетоводителка по мобилния
й телефон.Отрича свидетелката С. да е придружавала ищеца при връчване на
заповедта.Съдът е отменил определението за допускане на свидетеля И. Д. за
установяване обстоятелството,че лично се обадил и изказал твърдения по адрес на ищеца,че бил „педофил“ и „изнасилвач“.Мотивирал се е,че делото е изяснено
фактически.Това не съставлява съществено процесуално нарушение,тъй като не е
разумно да се очаква,че свидетелят ще уличи себе си в престъпление, а и не е
длъжен да свидетелства в този смисъл.
За да отхвърли исковете,съдът е
приел,че прекратяването на ТД на осн.чл.71, ал.1 КТ в
срока за предизвестие не попада сред хипотезите на чл.333,ал.1 КТ,в които се
изисква предварително разрешение на инспекцията по труда.При прекратяване на
договора в изпитателния срок,уговорен в полза на работодателя, последният не
дължи обезщетение за неспазено предизвестие,нито задължение да отправи
такова.Що се отнася до претенциите за обезщетения за вреди,той не е доказал
реалното настъпване на такива вреди.Право на работодателя е да прецени в
изпитателния срок дали са налице обстоятелства,който правят работника
неподходящ за съответната длъжност.Неколкократните
осъждания на ищеца,независимо,че нямат връзка със сексуални посегателства върху
личността,говорят за липса на уважение към обществените норми и не е укоримо мотивирането на работодателя фактически да е обусловено от това.Правното
основание е именно „изпитването“ на работника,който не е показал съответните
качества, при положение ,че предварително се е съгласил с възможността работодателят
да прекрати договора по своя преценка.Липсват убедителни доказателства
представители на работодателя да се третирали ищеца като „педофил“ и „изнасилвач“или да са разпространявали такава
информация.Единственото сведение,което са потвърдили-че е „лежал в затвора“, е
вярно.Що се отнася до размера на хонорара ,претендиран
от ответника, съдът е изложил мотиви,че липсва основание за редукцията му-предявени
са няколко иска и минималният хонорар за всеки от тях не надхвърля общата
сума,платена от ответника.Адвокатът на последния е вложил достатъчно усилия,тъй
като поради нередовности на исковата молба се е
наложило да депозира многократно становища;разпитвани са свидетели,насрочени са
пет публични заседания.
Настоящият състав споделя
констатациите и правните изводи на първонистанционния
съд и не намира да са извършени нарушения на съдопроизводствените
правила.Ето защо решението следва да бъде потвърдено.
За въззивното
производство въззиваемата страна е заплатила
адвокатско хонорар 1140 лв., за което е представена фактура от 09.01.2020г.,както
и фактура по ЗДДС/хонорарът възлиза на 950 лв., с начислен ДДС 190 лв.-общо
1140 лв./.Представен е договор за правна защита и съдйствие
; в с.з. адв. М.В. пледира и представи списък на
разноските.Адв.Е.А. е депозирала молба за гледане на
делото в нейно отсъствие и не е възразила за прекомерност на хонорара на
адвоката,представляващ ответната страна.Ето защо същият следва да бъде присъден
в пълен размер .Съгласно чл.78,ал.7,предл. второ от
ГПК,лицето,получило правна помощ,дължи разноски съразмерно с отхвърлената част
на иска.Заплащането на предоставената на ищеца
от адв.Е.А. правна помощ е регламентирано в
глава Седма на ЗПрП.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/04.10.2019г. по гр.д. №
1475/2017г. на РС-Самоков.
ОСЪЖДА И.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес ***,да
заплати на „В.Ф.“ ЕООД, ЕИК…, със седалище и адрес на управление ***, съдебни
разноски за адвокатски хонорар във въззивното
производство в размер на 1140/хиляда сто и четиридесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Р.Б. в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.