О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./03.02.2020
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в закрито заседание, проведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 13608 по
описа на ВРС за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по депозирана искова молба от Р.Й.Г., ЕГН: **********,
действащ като майка на Рени Павлова Чаушева, ЕГН: **********, чрез адв. Б.Б.,***
против П.А.Ч., ЕГН: **********,***, с която е предявен иск за даване
заместващо/липсващо съгласие на бащата П.А.Ч., ЕГН: **********, непълнолетната
му дъщеря Рени Павлова Чаушева, ЕГН: **********
да напуска границите на Република България да пътуват неограничено в чужбина,
без съгласието на бащата П.А.Ч., ЕГН: **********, придружавана от майка си Р.Й.Г.,
ЕГН: ********** или друго упълномощено от нея лице до навършване на 18
/осемнадесет/ годишна възраст, както и решение, по силата на което на основание
чл. 127а от СК да бъде дадено заместващо съгласие на бащата П.А.Ч., ЕГН: **********,
както при подаване на документите за издаването на международен паспорт и за
лична карта, така и при получаване на издадения задграничен паспорт и лична
карта, детето Рени Павлова Чаушева, ЕГН: ********** да се представляват от
тяхната майка и законен представител Р.Й.Г., ЕГН: **********, на осн. чл. 127а,
ал.1 СК.
Ищцата
твърди, че ответника е неин бивш съпруг, като бракът им бил прекратен с Решение
№ 1161/29.05.2006 г., постановено по гр.д. № 1565/2006 г. Твърди, че от брака
си имат родено едно дете - Рени Павлова Чаушева, родителските права, на което
след развода бяха предоставени на нея. Твърди, че от дълги години живее и
работи в Норвегия, а дъщеря им живее с нея там. Твърди, че през 2012 г.
ответника подписал декларация, с която дава съгласие дъщеря им Рени да пътува
извън границите на Република България навсякъде в чужбина с нея, като нейна
майка за срок от 5 години. Твърди, че след като през 2017 г. срокът на
декларацията и паспорта на детето изтекли, въпреки многократните покани от
нейна страна към ответника да подпише декларация, както и да предприеме
необходимите действия за подновяване на задграничен паспорт на дъщеря ни,
същият категорично отказал да стори това. Твърди, че това възпрепятства Рени да
пътува заедно със семейството на ищцата на организирани семейни пътувания в
чужбина. Твърди, че Рени е ученичка в 9-ти клас и през пролетта на 2020 г. от
училището й предстои екскурзия в Краков, Полша, но няма паспорт и декларация,
поради което ще пропусне тази екскурзия, която е важна за нея.
Приема,
че наред с възможността да прекарват част от лятото и празниците при роднини,
които са трайно установени в чужбина, в интерес на Рени е да пътува до различни
дестинации, с цел изучаване на историята, културата и традициите на различните
цивилизации. Твърди, че допирът с различни култури и обичаи ще й позволи още в
старта на житейския си път да се интегрира и адаптира към глобализиращия се
свят. Обогатяването и задоволяването на културни, образователни и интелектуални
потребности на детето, чрез пътувания в рамките на ЕС или до други съседни
страни, ще разшири нейния мироглед и ще се отрази благоприятно за развитието й
като личност.
Приема,
че с оглед невъзможността да постигнат съгласие с ответника относно пътуването
извън граница на дъщеря ни Рени Павлова Чаушева за нея е налице правен интерес
от водене на иск, с правно основание чл. 127а от СК.
Ответникът
в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва исковата
претенция. Изтъква, че на практика ищцата желае детето постоянно да пребивава в
чужбина при нея и по този начин ще го лиши от възможност да осъществява лични
контакти с тях. Заявява, че ищцата не е отправила искане за промяна на
местоживеенето на детето при нея в Норвегия. Заявява, че самия той също живее и
работи в чужбина - Германия
Съдът намира, че не е компетентен да разгледа и реши въпросите свързани с даване
заместващо/липсващо съгласие на бащата, непълнолетната му дъщеря да напуска
границите на Република България да пътуват неограничено в чужбина, без съгласието
на бащата, по следните съображения:
В случая за определяне на международната компетентност за разглеждане и
решаване на този спор приложение следва да намери Конвенцията за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството
във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца, тъй като
Кралство Норвегия не е държава – членка по смисъла на Регламент /ЕО/
2201/2013г.
Република България/ратифицирала през 2006г./ и Кралство Норвегия
/ратифицирала през 2016г./ са страни по Конвенцията и този международен акт има
предимство пред българското законодателство и по специално пред КМЧП – аргумент
от чл. 3 КМЧП.
Една от целите на Конвенцията е да определи държавата, чиито органи имат
компетентност да вземат мерки, насочени към закрила на личността или
имуществото на детето. В случая мерките за закрила се отнасят до предоставяне и
упражняване на родителска отговорност по смисъла на чл. 3, б.“а“ и б.“б“ от
Конвенцията.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Конвенцията компетентни да вземат мерки за закрила
на детето имат съдебните или административните органи на договарящата държава,
в която детето има обичайно местопребиваване. Под обичайното местопребиваване
на детето следва да се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и
семейна среда.
Доколкото ищецът Р.Й.Г. е изложила
твърдения, че от преди 2012г. с детето Рени се намират в Норвегия, като
пребивават постоянно в гр.Отестад, където детето е ученик в 9-ти клас,
компетентен по молбата е съдът по обичайното местопребиваване на детето,
съгласно приложимата в настоящия случай Конвенция или органите на Кралство
Норвегия.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че посочената Конвенция, за
разлика от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа, не предвижда
възможност компетентността на съдилищата да бъде изрично или по недвусмислен
начин приета от носителите на родителска отговорност, така както е посочено в
чл. 12 „Пророгация на компетентност“, поради което за съда не съществува
задължение да предостави такава, като размени книжата.
Съображенията, заставили молителя да предяви молбата пред българския съд са
ирелевантни и не биха могли да обосноват компетентност на Районен съд – Варна.
Ирелевантно е и обстоятелството, че родителите и детето са български граждани.
С оглед изложеното, доколкото настоящия съд не е компетентен да се
произнесе, производството по делото, следва да бъде прекратено, на основание
чл. 5, ал. 1 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на деца.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13608/2018г. на Районен съд – Варна,
на основание чл. 5, ал. 1 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на деца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Окръжен съд –
Варна от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: