Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260083
гр. Севлиево, 15.07.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 1442/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
49 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Н.И.Н., с ЕГН **********, И.Н.И., с ЕГН ********** и К.Н.И., с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: *** срещу О.П.О", с Булстат *************, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от В.Г.С.- Директор и О.С., с Булстат ********, със седалище и адрес на управление: гр. **************** 1, представлявана от И. Т. И. – кмет.
Ищците твърдят, че на 29.08.2020 г. от 11,00 ч. в Нов гробищен парк
в гр. Севлиево погребали урната с тленните останки на близката им родственица -
В.Т.Н. - бивш жител ***, починала на 20.07.2020 год. съгласно акт за смърт №
0163/21.07.2020 год. при О.С., която била съпруга на първия ищец и майка на вторите
двама ищци. За извършеното погребение ищците уведомили надлежно и своевременно
/три дни преди погребението/ служители на О.П.О", като заедно съгласували
местоположението на гроба /гробното място/, датата и часа на погребението. В
изпълнение на общинската наредба, определяща размера на таксите за изпълнение
на услугата - полагане на урна или кости, заплатили в О.С., сумата в размер на
30 лв., представляваща цена на услугата. Платена от тяхна страна била и сумата
в размер на 50 лв. представляваща такса за ползване на гробното място за вечни
времена. На насрочената погребална дата 29.08.2020 год. в 11.00 ч., отивайки
заедно с погребалното шествие и тленните останки на починалото лице, в
гробищния парк, на мястото, предварително определено като гробно място от
длъжностните лица на ОП „Обреди", ищците заварили потресаваща гледка -
обрасла с бурени поляна върху която се търкаляли найлони, строителни отпадъци,
купчини пръст. Някъде там, след пустошта, без да има каквото и да било
разчертаване на гробно място /обособен гроб/, била изкопана дупка с
приблизителни размери около 0.50 м. на 0.50 м., вероятно определена от
служителите на обредното предприятие като гробно място за полагане на урната.
Зловещата гледка, била допълнително подсилена от факта, че терена определен за
гробно място бил в края на гробищния парк, в непосредствена близост до открито
дере в което били нахвърлени купища отпадъци. Липсвала ограда на гробищния
парк, а наклона на терена към дерето създавал визуалното усещане, че последните
гробове сред които бил и терена определен за гроб на родственицата на ищците,
ще пропадне в дерето. Длъжностно лице на мястото на погребението нямало.
Такова, ищците не открили и на територията на целия гробищен парк.
Разочаровани, огорчени и безкрайно емоционално наранени от завареното, ищците
направили опит да се свържат чрез телефонния номер с който разполагали, със
служител на обредното предприятие. За тяхно огромно съжаление телефона за
контакт с длъжностно лице не отговарял. Тогава ищците К.Н.И. и И.Н.И. позвънили
на директора на ОП „Обреди" - В.С., за да потърсят съдействието ѝ в изпълнение на несвършената от страна на предприятието работа, с
оглед възможността да бъде извършено погребението. Не само, че не получили
разбиране и съдействие от директора на предприятието, но и били нагрубени, като
демонстративно директора на предприятието им заявила, че тяхната работа е била
свършена, приемайки изкопаната „дупка" като гроб за полагане на урната, а
найлоните и бурените били пръснати от вятъра, за което тя и предприятието не носели вина. Това
принудило ищците да търсят решение в ситуацията сами, за да погребат достойно
тяхната съпруга и майка. От случайно видян гробар, който на тази дата не бил на
работа, но бил заварен на гробищния парк, се снабдили с мотика и лопата и заедно с
останалите присъстващи на погребението хора, разчистили терена, оформили
гробното място, разширили изкопа за полагане на урната и го заровили.
Несвършената работа от страна на служителите на ОП „Обреди", изразяваща се
в подготовката на гроба, отсъствието на длъжностно лице по време на
погребението, както и на гробар, който да зарови изкопа след полагане на
урната, нанесло огромна психическа травма в съзнанието на ищците. На този ден
те изпитвали огромна мъка с раздялата на своята съпруга и майка, като вместо
мъката им да бъде облекчена, виждайки, че я изпращат достойно, те изпитали още
по - голяма болка от това, че ще положат тленните останки на покойницата на
място, което изобщо нямало вид на гроб. Приели безотговорността на ОП
„Обреди", като бездействие, потъпкващо паметта на тяхната съпруга и майка.
И в стремежа си именно да облекчат съзнанието си от тягостните мисли, че не са
успели да изпратят достойно своята близка родственица, ищците потърсили
съдействие от компетентните административни органи. С жалба изх. peг. №
ДЗ-01-03.9 от 04.09.2020 год. ищцата К.Н.И. сигнализирала ресорния зам. - кмет в О.С.,
отговарящ за погребалната дейност в общината. В жалбата подробно описала
случилото се, търсейки съдействие и облекчение на мъката по преживяното. С
отговор изх. peг. № ДЗ-01 -03.0/1/ от 08.09.2020 год. подписано от зам. - кмет
на О.С. била уверена, че е извършена проверка по случая, като на служителите
„допуснали пропуски в своята работа", е наложено наказание
„забележка". С друга жалба от 25.09.2020 год. ищеца И.Н.И. сезирал
директора на РЗИ – Габрово, в чиято компетентност е контрола върху гробищните паркове и
дейността по погребенията извършвани там. С отговор изх. рeг. № 97-00-86-1 от
20.10.2020 год. директора на РЗИ - Габрово уведомил жалбоподателя, че след
извършена проверка на описаното в нея, счита жалбата му за основателна, в
следствието на което издал предписание на ОП „Обреди" гр. Севлиево по
привеждане на гробищния парк в съответствие с изискванията на Наредба №
2/21.04.11 год. за здравните изисквания към гробищните паркове /гробища/ и
погребването и пренасянето на покойници. Отговорите по жалбите им дадени в
следствие извършените административни проверки само убедили ищците, в
основателността на твърденията им, че по вина на служители на ОП „Обреди"
гр. Севлиево и О.С., не са могли да изпратят достойно и подобаващо своята
съпруга и майка. За неизпълненото задължение, те дори не получили и извинение
от страна на виновните длъжностни лица. И въпреки, че от датата на погребението
вече изминали повече от четири месеца, от съзнанието им не излизала мисълта, че
не са успели да погребат своята съпруга и майка по подобаващ начин, по начин с
който да изразят уважение и преклонение към покойника. За тяхната майка била
отредена „дупка" в земята, без оформен и разчистен гроб. Това вероятно
щяло да остане вечен тъжен спомен и да измъчва съзнанието им докато самите те
са живи. С решение № 158/26.04.2016 год. на ОбС - гр. Севлиево било създадено
като специализирано звено на общината на основание чл. 52 и чл. 53 от ЗОбС - ОП
„Обреди" като бил приет и Правилник за дейността му. В чл. 3 от Правилника
подробно били изброени дейностите по управление и администриране на гробищните
паркове на територията на О.С., вменени на общинското предприятие. Сред тях и
дейността по гробокопане и гробополагане. Освен този правилник на територията
на О.С. действала и приетата от ОбС - Севлиево Наредба за гробищните паркове и
погребално - обредната дейност на територията на О.С.. В чл. 8 от т. 1 до т. 12
на тази наредба били изписани правата и задълженията на служителите от ОП
„Обреди", като т. 5 гласяла: „Обезпечават условия за нормален погребален
процес и осъществяват контрол по спазване на нормативната уредба", т. 8
„Организират подготовката на мястото за гробополагане /урнополагане/ и следят
за гробополагането /урнополагането/ на покойника", т. 12 изкопаването на
гробни места в гробищните паркове на територията на гр. Севлиево, се извършва
от лица /гробари/, назначени от О.П.О". Тези нормативни текстове сочели
пасивната легитимация на ответниците към които била насочена исковата
претенция. С оглед на всичко изложено по - горе, ищците искат постановяване на
решение, с което да се осъдят ответниците солидарно, да заплатят на всеки един от тримата ищци,
сумата от по 2 000 лв. явяваща се обезщетение за причинени неимуществени вреди
- болки и страдания, изрязващи се в причинен стрес, мъка и разочарование,
предизвикани от неизпълнение на нормативно вменено задължение на ищците, като
същите не осигурили на 29.08.2020 г. от 11,00 ч. нормален погребален процес на
тяхната близка родственица - съпруга на първия ищец и майка на вторият и
третият, не оформили гробното място, не разчистили терена, не осигурили изкоп
отговарящ на нормативно описаните размери за урнополагане, не осигурили
длъжностно лице, което да присъства на погребението, както и гробар, който да зарине
гроба след приключване на погребението. Претендират разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответниците са подали писмени отговори. В
отговора на втория ответник се заявява недопустимост на иска по отношение на него.
Счита, че О.П.О", като самостоятелен субект на правото, следва единствено
да отговаря по предявените искове. В отговорите на двамата ответници се
оспорват исковете като неоснователни. Оспорва се да е налице виновно
противоправно поведение от служители на ответниците. Оспорва се твърдението, че
не е било оформено гробно място. Мястото било почистено и окосено през
предишния ден - на 28.08.2020 г., а насипите с пръст трябвало да останат
отстрани, тъй като били необходими за следващи погребения. Неоснователно било
оплакването на ищците, че били заплатили за изкопаване на гробно място, а
такова не било изкопано. Ищците заплатили само следните услуги: „Полагане на
урна или кости" и „Такса гробни места за вечни времена. Нов гробищен парк
блок 17 А, ред 4, гробно място 1. Покойник В.Т.Н.". Изкопаването на гробно
място не било включено в описаните по-горе услуги. Според Наредбата за
определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията
на О.С. изкопаване, заравяне, подравняване на гробно място било отделна услуга,
за която ищците не заплатили и съответно служители на О.П.О" нямали
задължение да изпълнят. Оспорва се твърдението, че местоположението на гробното
място било такова, че „създавало усещането, че ще пропадне в дерето".
Съгласно чл. 5 от Наредба № 2 от 21.04.2011г. за здравните изисквания към
гробищните паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници
местоположението, цялостното устройство на гробищните паркове се определяли въз
основа на общи и подробни устройствени планове за парковете и градините като за
проектирането им се спазвали определени нормативи за площ. В настоящия случай
гробното място, отредено за полагане урната на родственицата на ищците, било
част от Новия гробищен парк на град Севлиево, м. Функата и се намирало в
неговата територия. О.С. придобила гробищния парк от държавата през 2000 г.
като поземлен имот №000112 по плана за земеразделяне на гр. Севлиево, м.
Функата. Съгл. чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2011г. за здравните
изисквания към гробищните паркове (гробища) и погребването и пренасянето на
покойници местата, в които ще се извършва погребване или урнополагане, се
определяли от собствениците на гробищните паркове или оправомощени от тях лица.
Не било възможно да бъдат избирани от гражданите местата за погребване, но
служителите на първия ответник съгласували с ищците местоположението на
гробното място. Така било посочено и в исковата молба. Ищците го видяли, харесали
го и го одобрили. Оспорва се твърдението, че служители на ответника не са
оказали съдействие в деня на погребението. Неоснователно се твърдяло в исковата
молба, че в деня на погребението на урната на родственицата на ищците -
29.08.2020 г. нямало служители на ОП „Обреди", които да окажат съдействие
на ищците. Дежурният служител на администрацията в този ден С.П.се забавила на
друго погребение. Поради това служителят М.В.с длъжност „гробар" бил
повикан в деня му за почивка, за да поеме отговорността да положи урната. Също
така на обаждането на ищцата в този ден отговорила В.С., директор на ОП
„Обреди", която разговаряла с ищцата и впоследствие извършила проверки при
служителите си. Оспорва се наличието на претърпени неимуществени вреди и
причинната връзка с противоправното поведение, такива не били причинени на
ищците. Не ставало ясно какви душевни мъки и страдания са претърпели ищците, не
се доказвали от представените по делото доказателства. Претендираният размер на
обезщетение бил прекомерно завишен.
В съдебно заседание, ищците лично и чрез процесуалният си представител поддържат
предявените искове, по съображенията изложени в исковата молба. В писмена защита излагат подробни доводи за уважаване на иска.
В съдебното заседание ответниците, чрез процесуалните си представители заявяват, че предявените искове следва да се отхвърлят. В писмена защита излагат подробни доводи за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от удостоверение за наследници от 05.08.2020
г. на В.Т.Н., че същата е починала на 20.07.2020 г. и е оставила за наследници:
Н.И.Н. - съпруг, И.Н.И. - син и К.Н.И. – дъщеря.
От фактура и приходна квитанция от 11.08.2020 г.,
е видно, че ищеца Н.И.Н. е заплатил сумата 30,00 лв. на О.С. – такса за полагане
на урна.
От фактура и приходна квитанция от 26.08.2020 г.,
е видно, че ищеца Н.И.Н. е заплатил сумата 50,00 лв. на О.С. – такса гробни
места за вечни времена.
От писмо от 08.09.2020 г. от О.С. до К.Н.И., е
видно, че поради ангажимент с друго погребение, чийто ритуал се забавя дежурния
служител за урнополагането на роднината на ищците – С.П.е закъсняла.
От калкулация на О.С. на услугата полагане на урна
или кости с такса 30,00 лв. е видно, че същата включва дейност, извършвана от
специалист „Обреди“ – показване на гробното място на гробаря, проверка как е
извършена работата по разкопаване и оформяне на мястото, където са положени
урната/костите и дейност извършвана от гробар – запознаване къде ще бъде
гробното място, почистване при необходимост, включително окосяване, разкопаване
на дупка с дълбочина 0,7 – 0,8 м, полагане на урната/костите и заравяне на
изкопаната дупка.
От показанията на свидетеля Христофор С., във фактическо съжителство с ищцата К.Н.,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната заинтересованост на свидетеля, се установяват следните
факти: ищцата К.Н. била в майчинство и с
малко дете - на по - малко от година, по време на процесното погребение; К.Н. организирала
погребението, заплатили в Общината таксите, било обещано, че ще бъде подготвено
гробното място в приличен вид за погребението; в деня, за самото погребение,
гробното място не било подготвено въобще; имало трева навсякъде и била изкопана
малка дупка, колкото една малка саксия на две педи от горното гробно място; не
било спазено никакво разстояние между гробовете; не било упоменато на каква
посока е гробното място и не било очертано по никакъв начин къде би трябвало да
се намира; гробното място било в близост до ръба на дерето, където имало
разстояние не повече от половин метър и като отишли и видели това, ищците и
свидетеля се отчаяли, защото били повикани около петдесетина човека за погребението и нямало нито един представител
нито погребален агент, нито от Общината и тръгнали да търсят някаква помощ от
някъде, за да заприлича на гробно място, да може да си извърши ритуала; ищцата К.Н. звъннала на жената, която била
обещала, че гробното място ще е подготвено и готово за полагане на урната, но
тя отказала, първо не вдигнала, след като вдигнала казала, че няма да дойде да
присъства; свидетеля на входа на гробищния парк видял гробаря М., който го
познавал от преди и го помолил да даде лопати и мотики за да оформят гробното
място и да каже на къде да е то; гробарят казал, че този ден не е на работа, не
е дежурен, но дал лопати и мотики и дошъл да оформят гробното място; процедурата
за изкопаване на дупката трябвало да я свърши друг гробар; дупката била съвсем малка,
наложило се да я разширяват допълнително, за да може да поставят урната, както
и собственоръчно да разкопаят и почистят гробното място; нямало никакво
очертание на гробното място и се виждало визуално, че от дупката до другото горно
гробно място разстоянието е педя - педя и половина; ищцата К.Н. много тежко
преживяла това, защото било за супер близък човек, родител, майка, погребала я едва
ли не като куче, без никакви уредени неща; в продължение на седмици, на месеци
ищцата не можела да спи, будела се нощем, ревяла и от това нейно състояние и
детето страдало, защото виждало, че майка му не е в състояние да му обърне
внимание и да го гледа; ищеца Н.Н., след случилото се не бил добре, ходел на редица прегледи, имал
проблем с кръвното, проблеми със съня, висока кръвна захар и бил под постоянно
наблюдение, въобще не бил в състояние да живее сам, доста тежко го преживявал; ищцата
К.Н. вече била малко по-добре, но когато се сети за това, се разстройвала много
лесно и го изживявала, защото това оставяло следа за дълго време; изпитвала
вина, защото се чувствала задължена и отговорна да погребе родителя си както
трябва, но това не се случило и постоянно го сънувала и се тормозела постоянно.
От показанията на свидетеля М. А., се установяват
следните факти: свидетеля работи за
първият ответник, като там работел и август 2020 г., като гробар; бил на работа
на 29.08.2020 г., обаче тогава почивал и шефката му звъннала, викала – има една
урна на новите гробища, качи се горе, направи го и се прибирай; свидетеля ходил
и чакал да дойдат хората, обаче те влезли с колата и не можал да ги види; дошъл
свидетеля С.и викал - ти ли ще направиш урната, свидетеля отговорил, че той; ходили,
сложили урната, заровили и това било; запалили свещи, изгорили свещите, свидетеля
помогнал да направи черната дъска, оформил гроба, имало туби там, изхвърлил ги,
обещал да коси, на следващия ден ходил и окосил, минал го с търмъка, имало
пет-шест кофражни дъски, свалил ги, жената била доволна и дала 10 лв. на
свидетеля; като отишъл свидетеля имало дупка, колегите на свидетеля я били изкопали,
свидетеля само заровил дупката; 60 на 60 били размерите на дупката; имало дъски, някой си бил направил кофраж и
хвърлил дъските; шефката повикала свидетля да отиде в този ден, защото колегите
имали друго погребение на същия час и попа закъснял; свидетеля оформил гроба със
свидетеля С., като оформянето си правело с дъски 2 на 1 и с пръст; последно било
гробното място, от едната страна граничело с гроб, от другата страна нямало
нищо - нанадолнище, пропаст, дере; нямало в деня на погребението ограда, след това
направили ограда; около метър и петдесет имало от гробът до ръбът.
Установяват се от заключението на вещото лице по
събраната съдебно - психологична експертиза и от изслушване на същото, в
съдебно заседание следните обстоятелства: близките на починалата преценяват, че взаимоотношенията в нуклеарното им
семейство са били хармонични, основаващи се на силна емоционална привързаност,
взаимно доверие, уважение, сплотеност; ищците описват починалата съпруга и
майка като значим и обичан от тях човек, чиято неочаквана смърт преживяват като
тежка загуба; ищците са възприели бездействието на ответниците по делото и
неизпълнението на нормативно вмененото им задължение, като психологическа
травма; мисълта, че не са успели да погребат по подобаващ начин един скъп и
обичан човек е породил у ищците смесени негативни емоции: от една страна - тъга
по изгубената съпруга и майка, чувство на вина и угризения за неизпълнен
морален дълг към нея, а от друга - на огорчение, негодувание, възмущение от
бездействието на ответниците и проявеното безсърдечно, нравствено укоримо
отношение към опечаленото им семейство; потърпевшите съобщават за често
нахлуващи асоциации, свързани с причинената им психотравма и споделят, че
чувството на обида и огорчение продължава да ги владее и към момента; не може
да се даде категоричен отговор на въпроса доколко е възможно психологическите
травми във времето да бъдат заличени, тъй като това зависи от бъдещи и трудно
предсказуеми обстоятелства.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу
О.П.О", за заплащане на всеки един от тримата ищци, на сумата от по 2 000
лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди са недопустими, поради което производството в тези
части следва да се прекрати. Общината е длъжна да управлява предоставената й
собственост, в т.ч. „гробищните паркове“ /публична собственост на общината
на осн. чл. 61, ал. 4, ал. 3 ЗУТ /, в интерес на населението и с грижата на
добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Когато по силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет е
възложил с наредба задълженията си на трети лица, каквито са специализираните
предприятия, то за вреди от техни противоправни действия или бездействия,
отговорността е на общината - обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна
отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. Общината разполага с възможност за санкции спрямо лицата, на които е
възложила изпълнение на задължения ѝ. За вреди от действията на изпълнителите
на работата обаче отговаря общината, която е възложител на работата, длъжна да
управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да
осигурява нормални условия на живот на гражданите на територията ѝ. Общината обаче не може да прехвърли носенето
на гражданската отговорност върху общинските предприятия, за неизпълнение на
задължения, законово вменени на общината. Техен титуляр си остава съответната
община. В посочения смисъл е съдебната практика - Решение № 124 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3057 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и Решение № 116 от
07.10.2020 г. по гр. д. № 3896 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение. Предвид изложеното легитимиран да отговаря по ностоящото дело по
предявените искове се явява втория ответник
- О.С., а производството по исковете предявени срещу първия ответник - О.П.О",
следва да се прекрати, като недопустимо.
Уважаването на предявените искове срещу О.С., с
правна квалификация чл. 49 ЗЗД, предполага установяването от ищците на следните
предпоставки: възлагане на работа от
страна на ответника, вреди, причинени при или по повод изпълнението на тази
работа, т. е. в причинна връзка с действието или бездействието на лицата, на
които е възложена работа.
Установи се от съвкупната преценка на обсъдените
по – горе писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото
свидетели М. А. и Христофор С., преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на
всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на последния свидетел,
че ищците организирали погребението, са заплатили
в О.С., дължимите такси, като им било обещано, че ще бъде подготвено гробното
място в приличен вид за погребение. В деня на погребението, гробното място не било
подготвено. Имало трева навсякъде и изкопана дупка с недостатъчни размери - 60 на 60 см, а не с
дълбочина по – малка от 0,7 – 0,8 м, каквато била предвидена за заплатената
услуга. Гробното място било в близост до
ръба на дере, където нямало ограда. При вида на гробното място ищците се
отчаяли, защото били повикани около петдесет човека за погребението и нямало погребален агент. Свидетеля
М. А. дал лопати и мотики и помогнал на свидетеля Христофор С.и ищците да оформят гробното място.
Ищцата К.Н. много тежко преживяла, че майка ѝ, била погребана като куче,
в продължение на месеци не можела да спи, будела се нощем, ревяла. Ищеца Н.Н., след случилото се не бил добре, ходел на
прегледи, имал проблем с кръвното, проблеми със съня, висока кръвна захар и бил
под постоянно наблюдение, въобще не бил в състояние да живее сам, доста тежко
го преживявал. Ищцата К.Н. вече била малко по-добре, но когато се сетела за
това, се разстройвала много лесно и го изживявала, защото това оставяло следа
за дълго време, изпитвала вина, чувствала се задължена и отговорна да погребе
родителя си както трябва, но това не се случило и постоянно го сънувала и се
тормозела постоянно.
Установи се от заключението на вещото лице по
събраната съдебно - психологична експертиза и от изслушване на същото, в
съдебно заседание, че ищците описват починалата съпруга и майка като значим и
обичан от тях човек, чиято неочаквана смърт преживяли като тежка загуба; ищците
възприели бездействието на ответниците по делото и неизпълнението на нормативно
вмененото им задължение, като психологическа травма; мисълта, че не са успели
да погребат по подобаващ начин един скъп и обичан човек, породил у ищците
смесени негативни емоции: от една страна - тъга по изгубената съпруга и майка,
чувство на вина и угризения за неизпълнен морален дълг към нея, а от друга - на
огорчение, негодувание, възмущение от бездействието на ответниците и проявеното
безсърдечно, нравствено укоримо отношение към опечаленото им семейство; при потърпевшите
са налице често нахлуващи асоциации, свързани с причинената им психотравма и
споделят, че чувството на обида и огорчение продължава да ги владее и към
момента.
С оглед изложеното по – горе установи се възлагане
на работа от страна на ответника О.С.,
на която ищците са заплатили дължимите такси, като ответника чрез служителите
на О.П.О" е следвало да изпълнят съответните услуги. Установи се от приложената
калкулация на О.С. на услугата полагане на урна, за която ищците са заплатили такса
30,00 лв., че същата е следвало да включва дейност, извършвана от специалист
„Обреди“ – проверка как е извършена работата по разкопаване и оформяне на
мястото, където е положена урната и дейност извършвана от гробар – почистване на
гробното място, включително окосяване, разкопаване на дупка с дълбочина 0,7 –
0,8 м, като от свидетелските показания се установи, че на процесното погребение
не е било извършено почистване на гробното място и окосяването му и не е била
извършена проверка от специалист „Обреди“ как е извършена работата, а дейностите,
които е следвало да бъдат извършени от гробар, са извършени, но със закъснение.
С оглед изложеното вредите посочени по – горе, като причинени на ищците,
установени от заключението на вещото лице по събраната съдебно - психологична
експертиза и от показанията на свидетеля С.са причинени при изпълнението на
работата, възложена от ответника О.С.,
следователно същите са в причинна връзка с неточно извършените действия и най –
вече с бездействията на лицата, на които е възложена работа от ответника.
Въз основа на ангажираните
в производството доказателства съдът приема за установено настъпването на
твърдените от ищците неимуществени вреди, като по отношение на размера на
дължимото обезщетение, определено по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобразява следното:
характера и вида на причинените психологически травми, описани по – горе при
посочване на вредите, които съдът приема за причинени на ищците; данните за наличие
на остатъчни явления; възрастта на ищците; установените преживявания на ищците
и обществено - икономическите условия към момента на настъпване на увреждането.
Предвид изложеното след като съобрази и актуалната съдебна практика по сходни
на процесния случаи съдът, намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди
на всеки от ищците следва да бъде определено обезщетение в размер на 1 000,00
лева.
По всички изложени
съображения съдът приема, че предявеният от всеки от ищците иск срещу ответника
О.С. е доказан и поради това основателен, в частта за обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата 1 000,00 лева, като до посоченият
размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен
размер от 2 000,00 лева, искът е недоказан и поради това неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Относно разноските, предвид частичното уважаване на исковете, частичното прекратяване
на производството и частичното отхвърляне, като неоснователни на някой от исковете, съдът намира,
че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника О.С. трябва да заплати на ищците направени разноски съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата 280,00 лева, съгласно доказателствата за заплатени държавни такси, адвокатско
възнаграждение и депозит за
възнаграждение за вещо лице. С оглед изхода по делото, вторият ответник, който е заявил претенция за разноски и
представил доказателства за заплатени такива, също има право на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да му се присъдят съразмерно
с отхвърлените части от исковете, разноски
които ищците следва да му заплатят, в размер на сумата 378,00 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О.С., с Булстат ********, със седалище и
адрес на управление: гр. **************** 1, представлявана от И. Т. И. – кмет,
да заплати на Н.И.Н., с ЕГН **********,***, на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 1
000,00 лева, по предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
неосигуряване на 29.08.2020 г. от 11,00 ч. на нормален погребален процес на
близката родственица на ищеца - В.Т.Н., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди В ЧАСТТА за разликата над присъдената сума
от 1 000,00 лева до пълния предявен размер от 2 000,00 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА О.С., с Булстат ********, със седалище и
адрес на управление: гр. **************** 1, представлявана от И. Т. И. – кмет,
да заплати на И.Н.И., с ЕГН **********,***, на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от
1 000,00 лева, по предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от неосигуряване на 29.08.2020 г. от 11,00 ч. на нормален погребален процес на
близката родственица на ищеца - В.Т.Н., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди В ЧАСТТА за разликата над присъдената сума
от 1 000,00 лева до пълния предявен размер от 2 000,00 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА О.С., с Булстат ********, със седалище и
адрес на управление: гр. **************** 1, представлявана от И. Т. И. – кмет,
да заплати на К.Н.И., с ЕГН **********,***, на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от
1 000,00 лева, по предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от неосигуряване на 29.08.2020 г. от 11,00 ч. на нормален погребален процес на
близката родственица на ищцата - В.Т.Н., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди В ЧАСТТА за разликата над присъдената сума
от 1 000,00 лева до пълния предявен размер от 2 000,00 лева, като
неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, по
предявените искове от Н.И.Н., с ЕГН **********, И.Н.И., с ЕГН ********** и К.Н.И.,
с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: *** срещу О.П.О", с Булстат *************, със седалище
и адрес на управление: ********, представлявано от В.Г.С.– Директор, с правно
основание чл. 49 ЗЗД, за заплащане на всеки от ищците на сумата от 2 000,00
лева, за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неосигуряване на
29.08.2020 г. от 11,00 ч. на нормален погребален процес на тяхна близката
родственица - В.Т.Н., поради недопустимост
на предявените искове.
ОСЪЖДА О.С.,
с Булстат ********, със седалище и адрес на управление: гр. **************** 1,
представлявана от И. Т. И. – кмет, да заплати на Н.И.Н., с ЕГН **********, И.Н.И.,
с ЕГН ********** и К.Н.И., с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: ***,
направени по делото разноски в размер на 280,00 лева.
ОСЪЖДА Н.И.Н., с ЕГН **********, И.Н.И., с ЕГН **********
и К.Н.И., с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: *** да заплатят на О.С.,
с Булстат ********, със седалище и адрес на управление: гр. **************** 1,
представлявана от И. Т. И. – кмет, направените по делото разноски в размер на 378,00
лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: