РЕШЕНИЕ
№……
гр. София, 17.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - Б въззивен състав в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието
на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава
Алексиева гр. дело № 5508 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 544918/26.11.2018
г. по гр.д. № 64423/2015 г. по описа на СРС са отхвърлени предявените от „А.д.и.в
с.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу П.А.Х., ЕГН ********** (като самостоятелна страна и правоприемник по чл. 227 ГПК на починалата в
хода на процеса И.Л.Х., ЕГН **********), А.П.Х., ЕГН ********** (като
правоприемник по чл. 227 ГПК на починалата в хода на процеса И.Л.Х., ЕГН **********)
и Л.П.Х., ЕГН ********** (като самостоятелна страна и правоприемник по чл. 227 ГПК на починалата в
хода на процеса И.Л.Х., ЕГН **********) пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик въз основа на непарична вноска апорт в капитала на
дружеството, извършен от държавата и въз основа на Решение № 195 / 30.06.1999г.,
ГК, 4 състав по описа на Софийски апелативен съд на самостоятелен обект,
представляващ два гаража, с предназначение: Постройка на допълващо застрояване,
заснет с идентификатор № 68134.1606.862.4, както и искането за отмяна на осн.
чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт № 92/30.11.2012 г., вписан в Службата по
вписванията с вх. № 54210 на нот. В. Г., като неоснователни и недоказани.
Отхвърлени са и предявените от „А.д.и.в с.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу П.А.Х.,
ЕГН **********, А.П.Х., ЕГН ********** и Л.П.Х., ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 3004,84 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 20.10.2010 г. до
24.09.2014 г. като неоснователни и недоказани.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „А.д.и.в с.“ ЕООД. Сочи,
че първоинстанционното решение е неправилно. Излага довод, че апортът се
доказва посредством представените по
делото: АДС № 1913/25.09.1995 г. и апортна вноска в капитала – Заповед №
95-00-148 от 13.11.2001 г. на МВнР на РБ и извлечение Приложение № 2 – Опис и
оценка на сградите по сметка 203 към 31.10.2001 г. представляващо неразделна
част от цитираната заповед, както и Решение № 1 от 15.11.2001 г. на СГС и
влязло в сила на 07.01.2003 г., Решение от 02.08.2001 г., постановено по гр. д.
№ 54/2000 г. по описа на САС. Процесният обект бил проектиран съгласно задание
на инвеститора БОДК и изпълнен съобразно одобрен архитектурен проект. Поддържа,
че ССчЕ установява, че ищецът е заплащал местни данъци и такси за имота и е застраховал същия. С
представените съдебни актове била потвърдена собствеността на ищеца върху процесната
сграда. Поддържа, че със Заповед № 95-00-64/26.03.2003г. на МВнР на съответното министерство е предаден
единствено поземления имот № 698, описан в заповедта, но не и процесната сграда.
Неправилно първоинстанционният съд приел обратното. От разпита на свидетеля В.В.се
установявало, че от 15.11.2001 г. до 09.02.2006 г. процесните гаражи били
заградени с телена ограда и отделени от собствената сграда на ответниците,
следователно до момента на предявяване на настоящата искова молба не бил
изтекъл десет годишен давностен срок. Процесната сграда била предмет на заведен
от ответниците по настоящото дело срещу БОДК ревандикационен иск по чл. 108 ЗС,
който с влязъл в сила съдебен акт е отхвърлен. БОДК е била преобразуване в ИА
„ДИС“, закрита с ПМС от 05.11.2001 г., чието имущество преминало към МВнР, а
впоследствие внесено в новоучреденото дружество „А.“ ЕООД съгласно Заповед №
95-00-48/13.11.2001 г. на МВнР. До 2000 г., процесният имот е бил отдаван под
наем на „Байер“. Ответниците не са предприели действия по отблъскване на
владението, държали имота без правно основание и при липса на съгласие от
страна на „А.“ ЕООД. Оспорват констативния акт от 2012г. а този от 2014 г.
твърдят, че с отпадане правата на праводателя отпадат правата на приобретателя.
Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
предявените искове.
В отговор на въззивната жалба, въззиваемите
страни оспорват въззивната жалба. Излагат доводи, че с Заповед №95-00-64/26.03.2003г.
целият процесен имот е отписан от капитала на „А.“ ЕООД и е изваден от капитала
му, ведно с всички постройки по силата на чл. 92 ЗС. Твърди, че не съществува
правна възможност за притежавание на отделен обект – сграда, гаражи или др.
постройки в имот, без да е учредено ограничено вещно право за ползване или
преминаване или сервитут, какъвто бил случая. Отправя искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства и
като съобрази доводите на страните, въззивният съд намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, предявена от А. ЕООД срещу ответниците
по делото П.Х., И.Х. и Л.Х. по чл.108 ЗС, вр. чл.537, ал. 2 ГПК и чл. 59 ЗЗД.
Като основание на правото си на собственост, ищецът посочва АДС № 1913 от
25.09.1995 г. и апортна вноска в капитала- Заповед № 95-00-148 от 13.11.2001 г.
на Министъра на външните работи на Република България и извлечение от
приложение № 2 – опис оценка на сградите по сметка 203 към 31.10.2001 г.,
представляващо неразделна част от горната заповед, както и решение № 1 от
15.11.2001 г. на Софийски градски съд и влязлото в сила на 07.01.2003 г.
решение от 02.08.2001 г. постановено по гр. дело № 54/2000 г. по описа на САС.
В срока по чл.
131 ГПК тримата ответници оспорват така предявената искова молба като
неоснователна, като излагат подробни съображения.
По делото е
представен акт за държавна собственост № 1913 от 25.09.1995 г., издаден на
основание чл. 81, ал. 1 НДИ и Протокол образец 16 от 16.04.1990 г. за недвижим
имот, находящ се в гр. София, кв. 11, местност Витоша- Вец Симеоново, и
построената върху него сграда на два етажа, състояща се от сутерен, I етаж, II етаж, мансарден етаж и два броя
гаражи , построени до сградата.
По делото е
представена скица №15-270151-05.08.2014 г., издадена от СГКК гр. София на
сграда с идентификатор 68134.1606.862.4 с предназначение: Постройка на
допълващо застрояване, със застроена площ 90 кв.м., находяща се: гр. София,
район Студентски, ул. ******.
От представените
по делото писмени доказателства: Постановление № 266 от 30.12.1999 г. и ПМС №
252/05.11.2001 г. се установява, че Бюро за обслужване на дипломатическия
корпус към Министерство на външните работи е
преобразувано в Изпълнителна а. „Д.и.в с. която е закрита, а нейното
имущество е преминало към министерство на външните работи. В чл. 3, ал. 2 от
ПМС от 05.11.2001 г. е предвидено, че министъра на външните работи в двумесечен
срок следва да образува еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно
имущество, като внесе в капитала на новообразуваното дружество съответното
движимо и недвижимо имущество, както и
наличните към 27.09.2001 г. по сметките на закритата агенция финансови
средства.
Със заповед №
95-00-148 от 13.11.2001 г. на Министъра на външните работи, издадена на осн.
чл. 113 от ТЗ и следващите, чл. 3, чл. 8 и чл. 10, ал. 1 Правилника за реда на
упражняване правата на собственост на държавата в предприятията във връзка с
чл. 3, ал. 2 от ПМС № 252 от 05.11.2001 г. за закриване на ИА „ДИС“ и чл. 6
ППЗДС и Решение № 1 от 15.11.2001 г. на ФО
на СГС се установява, че е регистрирано търговско дружество А. ЕООД с капитал -
78 355 000 лева и едноличен собственик на капитала – държавата, представлявана
от Министъра на външните работи. Капиталът на дружеството се състои от
финансови средства, движимо и недвижимо имущество, подробно описано в
приложение, представляващо неразделна част към заповедта. Видно от приложението,
процесната сграда е посочена в позиция № 469.
Със Заповед №
95-00-64/26.03.2003 г. на Министъра на външните работи е наредено да се намали
капитала на А. ЕООС, като намаляването се е извършило с цел изваждане на
недвижими имоти и движими вещи от капитала на дружеството. Поземлен имот № 698
с посочена балансова стойност 15 594 лв. е изваден от капитала на
дружеството ищец и е върнат под управлението на Министерство на външните
работи.
По делото е
представен нотариален акт за собственост № 92 , том III, рег. № 11788, дело № 384 от
30.11.2012 г. на нот. В. Г., издаден на осн. чл. 587, ал. 1 ГПК, от който се
установява, че на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 8
от 1981 г. и Решение от 06.07.1998 г. по гр.д. № 1376/1995 г. на СГС, П.Х. и И.Х.
са признати за собственици на сграда с идентификатор № 68134.1606.862.4 със
застроена площ 90 кв.м., с предназначение: Постройка на допълващо построяване,
гараж при съседи: от четири страни – двор. Удостовереното с посочения
нотариален акт право на собственост е оспорено от ищеца.
По делото е
представен и нотариален акт за дарение № 119, том I, рег. № 11511, дело № 108 от
2014 г. на нот. Д.С., по силата на който П.Х. и И.Х. даряват на дъщеря си Л.П.Х.
гореописаната сграда с идентификатор № 68134.1606.862.4, като със същият
нотариален акт П.Х. и И.Х. са си запазили правото на ползване върху процесната
сграда. Представена е и декларация от 09.10.2014 г. по чл. 14 ЗМДТ, че гаражът е
деклариран на името на Л.П.Х..
По делото е
представен и приемо-предавателен протокол от 31.01.2000 г. между П.Х. и Байер
АГ- търговско представителство за предаване въз основа на Решение № 1376/95 г.
на СГС и решение №1602/07.01.2000 г. на ВКС на самостоятелна сграда с партер, 2
етажа и мансарда, представляваща Резиденция 12, находяща се на ул. Симеоновско
шосе, община „Студентска“.
По делото са
представени и влязло в сила решение, с което ревандикационният иск на П. и И.Х.
срещу ИА ДИС за процесната сграда е отхвърлен. Конкретно по делото са приети:
Решение № 2213/07.01.2003 г. по гр. д. № 2710/2001 г. на ВКС, с което е
оставено в сила Решение от 02.08.2001 г. по гр.д. 54/ 2000 г. на САС, с което е
отменено Решението от 06.07.1998 г. , постановено по гр.д. № 1376/1995 г. от
СГС, в частта с която БОДК е осъдено да отстъпи собствеността и да предаде
владението на гараж , изградено в дворно място от 640 кв.м. съставляващ имот
пл. № 862, местност „Витоша“, гр. София на П.Х. и И.Л.като вместо него е
постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен искът на П.Х. и И.Х.
срещу Изпълнителна а. „Д.и.в с.“ към Министъра на външните работи за отстъпване
на собствеността и предаването на владението върху гараж, изграден в дворно
място от 640 кв.м., представляващ имот с пл. № 862, местност „Витоша“ по плана
на гр. София.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан свидетелят В. В., служител в „А.“
ЕООД, постъпил на работа в БОДК през 1998 г. Установява се, че след връщането
на гаражите на „А.“ ЕООД бил натоварен със задача да сложи ограда по стъпалата
между резиденцията и гаражите, тъй като тогавашния началник Деян Кавръков
разпоредил да се постави ограда и да се отделят гаражите от резиденцията. Била
поставена телена мрежа. По този начин гаражите
били отделени от резиденцията. С преграждането, Х. нямали достъп до гаражите,
само служителите на „А.“ ЕООД имали достъп до гаражите. Това преграждане било извършено
от „А.“ ЕООД по заповед на прекия ръководител на свидетеля. Когато поставили
оградите, гаражите се ползвали от „А.“ ЕООД.
От представени
по делото застрахователни полици се установява, че процесната сграда е била
застрахована като сграда на „А.“ ЕООД за периода от 05.03.2002 г. до 06.03.2016
г.
По делото е
изслушана и приета съдебно - счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
компетентно и обективно дадена, от която се установява, че процесният имот е
заведен в баланса на ищеца по сметка 224-3 – „инвестиционни имоти“ на
13.11.2001 г. и се води в активите на дружеството и неговия баланс към датата
на извършената от вещото лице проверка. Установява се, че дружеството ежегодно
и редовно е заплащало дължимите се данъци върху недвижимия имот и такса смет за
него през периода 2002 г. до 2016 г., че има подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот. Установява се, че ищецът е
застраховал процесната сграда ежегодно след завеждане на актива в периода от 05.03.2002г.
до 06.03.2016 г.
По делото е
изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Танко
Танков, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена, от която се
установява, че бивш имот с пл. № 698 от кадастралния план от 1974 г. е частично
идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.1606.862 по КККР. При
изработване на последващия регулационен план през 1986 г., съответно на КККР,
одобрен със заповед № РД-18-38 от 10.07.2012 г. старият имот с пл. № 698 не
съществува и площта му е разпределена към имоти с идентификатори: 68134.1606.862;
68134.1606.92; 68134.1606.403; 68134.1606.1169. Самостоятелният обект,
представляващ: Постройка на допълващо застрояване, с предназначение: гараж,
обозначен на скицата – Приложение № 1 „Комбинирана скица към СТЕ“ с по-плътна
линия и „4“ според вещото лице попада изцяло в онази част от бивш имот пл. №
698 по кадастралния план от 1974 г., която е идентична с частта от имота с
идентификатор 68134.1606.862 по КККР.
В хода на
първоинстанционното производство на 14.04.2018 г. И.Л.Х. е починала и са
конституирани на основание чл. 227 ГПК като нейни правоприемници съпруга
ѝ П.А.Х., сина ѝ А.П.Х. и дъщеря ѝ Л.П.Б. съгласно
представено удостоверение за наследници с изх. № 23.04.2018 г.от СО, район
„Студенстки“.
Във въззивната
инстанция е изслушана съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от
страните, от която се установява, че наемът за процесната сграда,
представляваща два гаража за периода от 20.10.2010 г. до 24.09.2014 г. е
8 740 ,27 лева и за периода от 25.09.2014 г. до 23.10.2015 г. е в размер
на 2806,47 лева.
С протокол от
06.12.2021 г. по делото е допусната поправка в името на въззиваемата страна
вместо Л.П.Х. да се счита Л.П.Б..
Въз основа на така установената фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Предмет на
исковата претенция е сграда с идентификатор 68134.1606.862.4, находяща се в гр.
София, район „Студенски“, ул. „******“, с площ от 90 кв.м., представляваща:
Постройка на допълващо застрояване, с предназначение: гараж, обозначен на
скицата – Приложение № 1 „Комбинирана скица към СТЕ, изготвена от в.л. Т.
Танков“ – л. 413 с по-плътна линия и „4“.
За да бъде
уважен ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС е необходимо ищецът при условията
на пълно и главно доказване да докаже, че е собственик на вещта, предмет на
претенцията; вещта да се намира във фактическата власт на ответника и
ответникът да владее или държи същата без основание. Всеки собственик може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание
за това.
Относно правото на собственост на процесната сграда:
Ищецът твърди, че е собственик на
процесната сграда на основание апортна вноска и влязло в сила съдебно решение, с
което ревандикационният иск на П. и И.Х. за процесната сграда е отхвърлен. Ответниците
оспорват това основание като сочат, че със заповед имот № 698 е изваден от
капитала на дружеството.
Ищецът „А.“ ЕООД е новообразувано
дружество след закриване на ИА „ДИС“, в качеството му на правоприемник на БОДК,
чийто капитал е формиран от съответното движимо и недвижимо имущество, както и
наличните към 27.09.2001 г. по сметките на закритата агенция ИА „ДИС“ финансови
средства. Съгласно чл. 3 Правилника за реда на упражняване правата на
собственост на държавата в предприятията (отм. 07.06.2003 г.) /ПРУПСДП/ ,
Министерският съвет, министрите, председателите на комитети и ръководителите на
ведомства съобразно отрасловата им компетентност могат да образуват държавни
предприятия - еднолични дружества с ограничена отговорност, по реда на чл. 113
и следващите от Търговския закон. Съгласно чл. 113 от ТЗ и следващите, дружество
с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят
за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството.
Съгласно чл. 8 ПРУПСДП, образуването, преобразуването или прекратяването на
държавни предприятия се извършва с разпореждане на Министерския съвет или със
заповед на министрите, председателите на комитети и ръководителите на ведомства.
Съгласно чл. 10 ПРУПСДП, министрите,
председателите на комитети и ръководителите на ведомства упражняват правата на
едноличния собственик на капитала в държавните предприятия - еднолични търговски
дружества, съобразно отрасловата им компетентност, освен ако в акт на
Министерския съвет изрично е предвидено друго.
В случая, актът, въз основа на който е
образувано „А.“ ЕООД е Заповед № 95-00-148/13.11.2001 г. Видно от приложението,
представляващо неразделна част от заповедта, в позиция 469, е посочен активът „Симеоновско
шосе“, Резиденция 12, гараж, с посочена година на построяване 1990 г. и
стойност 6910 лева.
Съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗППДОбП (отм.), членове 72 и 73 от
Търговския закон не се прилагат за непарични вноски на държавата и общините в
дружествата с над 50 на сто държавно или общинско участие. Оценката на
непаричните вноски на държавата се извършва по ред, установен от Министерския
съвет, а дълготрайните финансови активи се оценяват по счетоводната им стойност.
В случая по делото е установено, че вписването на обстоятелството относно
капитала на дружеството е извършено въз основа на ПМС № 252/05.11.2001 г. и
Заповед № 95-00-148 /13.11.2001 г., ведно с приложението, неразделна част от
заповедта – опис и оценка на сградите на А. ЕООД.
Правилото на чл. 17, ал.3 от ЗППДОбП (отм.) дерогира
правилата на чл. 72 и чл. 73 ТЗ, поради което съдът приема, че внасянето на
непарична вноска – процесната сграда в капитала на дружеството „А.“ ЕООД е
доказано по делото. Апортът е самостоятелен деривативен придобивен способ,
независимо от това дали се касае за начално или за последващо учредяването на
дадено капиталово дружество чрез внасяне на съответната непарична вноска в
неговия капитал. Следователно е доказано придобивното основание апорт на процесната
сграда.
Възражението на въззиваемите страни, че
по силата на заповедта от 26.03.2003 г. за намаляване на капитала, от капитала
на дружеството са извадени не само поземлен имот № 698, но и построената върху
него сграда е неоснователно. Действително, заповедта касае бивш поземлен имот 698,
за който СТЕ установява идентичност с частта от имот с идентификатор №
68134.1606.862, върху който е построена процесната сграда, но предмет на
настоящия спор е процесната сграда като самостоятелен обект, а не поземления
имот. По делото няма данни поземления имот да е бил внесен в капитала на
дружеството. Презумпцията по чл. 92 ЗС е неприложима в конкретния случай, тъй
като е установено друго по делото. Касае се за процедура по намаляване на
капитал на търговско дружество, при което с решение на принципала се изважда от
капитала му конкретен актив – в случая единствено недвижим имот – бивш пл. №
698. Видно от заповедта от 26.03.2003 г. е посочена балансова стойност на
поземления имот, а не и и на сградата. Следователно сградата не е предмет на
изключване на капитала , а изрично е изключен само поземления имот. Поради
горното не може да се приеме, че с изключването на поземления имот е изключена
и процесната сграда.
За пълнота, горният извод се подкрепя и
от другите установени по делото обстоятелства: процесната сграда се води в
активите на дружеството и неговия баланс към датата на извършената от вещото
лице проверка; дружеството ежегодно и редовно е заплащало дължимите се данъци
върху недвижимия имот и такса смет за него през периода 2002 г. до 2016 г.; има
подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот;
ищецът е застраховал процесната сграда ежегодно след завеждане на актива в
периода от 05.03.2002г. до 06.03.2016 г., които се установяват от писмените
доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което
преценено по реда на чл. 202 ГПК е обективно, компетентно и задълбочено и
следва да бъде кредитирано. Следователно ищецът е собственик на процесната
сграда на основание апортна вноска в капитала му.
Доводът на въззиваемите, че не
съществува правна възможност за притежаване на отделен обект – сграда, гаражи
или др. постройки в имот, без да е учредено вещно право на собственост, ползване или преминаване или
сервитут също е неоснователен. Това е така, защото по делото е установено, че „А.“
ЕООД притежава вещното право на собственост върху процесната сграда, придобито чрез
апортна вноска в капитала на дружеството- ищец, което представлява уреден от
закона способ за придобиване на правото на собственост, като е допустимо
притежание на право на собственост на сграда или постройка, отделно от земята.
Нотариалният акт за собственост от 2012
г., издаден на основание чл. 587, ал. 1 ГПК въз основа на Решение от 06.07.1998
г.по гр.д. № 1376 /1995 г. по описа на СГС в полза на ответниците П. и И.Х. е
оспорен от ищеца по делото. Съгласно задължителните разяснения в ТР № 11 от
21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Съгласно приложеното влязло
в сила Решение от 02.08.2001 г. по гр.д.
54/ 2000 г. на САС (оставено в сила с Решение № 2213/07.01.2003 г. по гр. д. №
2710/2001 г. на ВКС), е отхвърлен като неоснователен искът на П.Х. и И.Х. срещу
Изпълнителна а.Д.и.в с. към Министъра на външните работи за отстъпване на
собствеността и предаването на владението на процесната сграда, изграден в
дворно място от 640 кв.м., представляващ имот с пл. № 862, местност „Витоша“ по
плана на гр. София.
Влязлото в сила съдебно решение има сила
на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание и
има действие и за наследниците на починалата в хода на процеса страна И.Х. и правоприемника
на ИА „ДИС“, а именно настоящия ищец „А.“ ЕООД по аргумент от чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следователно,
по делото е установено, че решението от 06.07.1998г. по гр.д. № 1376/1995 г.,
СГС, послужило като основание, на което е издаден констативния нотариален акт
от 30.11.2012 г. за признаване на П.Х. и И.Х. за собственици на процесната
сграда с предназначение: гараж е отменено в частта по отношение на процесната
сграда, следователно е опроверган фактът, обуславящ посоченото в нотариалния
акт придобивно основание. Следователно ответниците П.Х. и И.Х. не са станали
собстевници на процесната сграда съгласно посочения нотариален акт от 2012 г. и
не са могли да прехвърлят правото на собственост на процесната сграда на дъщеря
си Л.Х., нито да си запазят правото на ползване върху сградата с последващия
договор за дарение , обективиран в нотариален акт от 25.09.2014 г. Същият няма
вещноправен ефект по правилото, че никой не може да прехвърли повече права,
отколкото сам притежава.
Ответниците в писмения отговор твърдят,
че считано от 2003 г. до момента на подаване на отговора на исковата молба
срещу тях не са предявявани искове за собственост, като правят възражение за
изтекла в тяхна полза 10 – годишна придобивна давност. В своя полза,
ответниците са представили приемо-предавателен протокол от 2000 г., който обаче
касае резиденцията, но не касае процесната сграда, следователно не установява
предаване на фактическа власт върху процесната сграда в посочения период. В
полза на ответниците за установяване на факта на владението е бил допуснат свидетел,
но същите са се отказали от разпита му. От представения констативен нотариален
акт от 30.11.2012 г. не се установява владение на процесната сграда в посочения
десетгодишен период. С влязлото в сила на 07.01.2003 г. решение на САС по гр.д.
54/2000 е отхвърлен ревандикационния иск
на ответниците за процесната сграда. По делото се установява, че процесната
сграда е била заградена с телена мрежа и ползвана от служители на А. ЕООД /св. В.
В./. При преценката на свидетелските показания по реда на чл. 172 ГПК, същите
са логични, последователни и се подкрепят от събраните по делото доказателства,
поради което съдът ги кредитира в цялост. Други доказателства за владение от
ответниците в посочения период не са представени. Следователно възражението за
придобивна давност е неоснователно.
Владение
на процесната сграда от ответниците без правно основание:
Ищецът твърди, че ответниците владеят
процесната сграда без правно основание. Ответниците признават с отговора на
исковата молба, че ползват процесната сграда. Следователно, не се спори относно
това кой ползва процесната сграда към момента на предявяване на исковете. По
делото се установява, че фактическата власт на ответниците е без основание с
оглед мотивите по-горе, поради което са налице кумулативните предпоставки за
уважаване на иска по чл. 108 ЗС.
По искането по чл. 537, ал. 2 ГПК:
Със
задължителните разяснения в ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012
г., ОСГК е прието, че отмяната на констативния нотариален акт е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото
лице. Доколкото в настоящия граждански спор искът за собственост на „А.“ ЕООД е
основателен, то нотариалният акт № 92, том III, рег. № 11788, дело № 384 от 2012 г. издаден на осн.
чл. 587, ал. 1 ГПК в полза на П.Х. и И.Х. следва да бъде отменен.
По обусловените искове по чл. 59 ЗЗД:
Както е изяснено, с решения по чл. 290 ГПК - Решение № 293 от 30.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 119/2015 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 398/2014 г. на ВКС по гр. № 1993/2013 г. на IV ГО, при предявен
иск от невладеещ собственик срещу владеещ несобственик, за заплащане на
обезщетение за ползване на вещта, е необходимо ищецът да е собственик на
същата, ответникът да я ползва фактически и без основание за това, като размера
на обезщетението се определя на базата на средномесечен пазарен наем. В случая
и предвид уважаването на ревандикационния иск, то основателен е и обусловения
от него иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в претендираните от ищеца размери. Ползването
на процесната сграда в периода 20.10.2010 г. – 23.10.2015г. не се отрича, а се
признава от ответниците в отговора на исковата молба. Действително, изслушаната
във въззивното производство СТЕ установява по-високи стойности на
средномесечните пазарни наемни цени за процесната сграда, но доколкото исковите
претенции са предявени за по-малки суми, до този размер следва да бъдат уважени
при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес. Следва да бъде
съобразено обстоятелството, че в хода на процеса е починала И.Х., поради което претенцията
за сумата от 2 359,35 лева следва да бъде уважена разделно в следните размери
съобразно наследствените им дялове по чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, както
следва П.Х. за 2/3 от сумата (½ в лично качество и 1/6 като наследник),
както и на А.Х. – 1/6 като наследник и Л.Б. – 1/6 като наследник за периода
20.10.2010 г. до 24.09.2014 г. По същите съображения, искът срещу Л.Б. за
сумата от 645,48 лева за периода от 25.09.2014 г. до 23.10.2015 г. е
основателен и следва да бъде уважен.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени сторените пред СРС и СГС разноски, както
следва: 987,50 лева разноски пред СРС, от които 406 лева – държавна такса, 26
лева – такса вписване в Агенция по вписванията, 250 лева – депозит за ССчЕ, 15,50
лева – държавна такса за съдебни удостоверения, 40 лева – такса призоваване
свидетел, 250 лева – определено юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП вр. чл. 25 Наредбата за заплащане на правната помощ. Разноските
пред СГС са в размер на 803 лева, както следва: 203 лева – платена държавна
такса, 350 лева – депозит СТЕ, 250 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП вр. чл.
25 НЗПП. Претенцията по списъка за 165 лева, представляваща държавна такса за
частна жалба срещу протоколно определение от 17.05.2021 г. не следва да бъде
възлагана в тежест на въззиваемите страни, тъй като касае отделно производство.
Воден от гореизложеното, СГС
РЕШИ
ОТМЕНЯ решение №
544918/26.11.2018 г. по гр.д. № 64423/2015 г. по описа на СРС, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 108 ЗС по отношение на П.А.Х., ЕГН ********** (като
самостоятелна страна и правоприемник по чл. 227 ГПК на починалата в хода на
процеса И.Л.Х., ЕГН **********), А.П.Х., ЕГН ********** (като правоприемник по
чл. 227 ГПК на починалата в хода на процеса И.Л.Х., ЕГН **********) и Л.П.Б.,
ЕГН ********** (като самостоятелна страна и правоприемник по чл. 227 ГПК на
починалата в хода на процеса И.Л.Х., ЕГН **********), че „А.д.и.в с.“ ЕООД, ЕИК
******** е собственик въз основа на непарична вноска - апорт в капитала на
дружеството, извършен от държавата на сграда с идентификатор 68134.1606.862.4, находяща се в гр.
София, район „Студенски“, ул. „******“, с площ от 90 кв.м., представляваща:
Постройка на допълващо застрояване, с предназначение: гараж, и ОСЪЖДА
П.А.Х., ЕГН ********** (като самостоятелна страна и правоприемник по чл. 227 ГПК на починалата в хода на процеса И.Л.Х., ЕГН **********), А.П.Х., ЕГН **********(като
правоприемник по чл. 227 ГПК на починалата в хода на процеса И.Л.Х., ЕГН **********)
и Л.П.Б., ЕГН ********** (като самостоятелна страна и правоприемник по чл. 227 ГПК на починалата в хода на процеса И.Л.Х., ЕГН **********) да предадат на „А.д.и.в
с.“ ЕООД, ЕИК ******** владението върху горепосочената сграда.
ОТМЕНЯ на основание
чл. 537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост № 92, том III, рег. № 11788,
дело № 384 от 30.11.2012 г. на нот. В. Г., издаден на осн. чл. 587, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание
чл. 59, ал.1 от ЗЗД П.А.Х., ЕГН ********** (като самостоятелна страна и правоприемник по чл. 227 ГПК на починалата в
хода на процеса И.Л.Х., ЕГН **********) да заплати на „А.д.и.в с.“ ЕООД, ЕИК ********
сумата от 1572,90 лв. / хиляда петстотин седемдесет и два лева и деветдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването в периода
20.10.2010 г. до 24.09.2014 г. на собствената на „А.д.и.в с.“ ЕООД сграда с
идентификатор 68134.1606.862.4, находяща се в гр. София, район „Студенски“, ул.
„******“, с площ от 90 кв.м., представляваща: Постройка на допълващо
застрояване, с предназначение: гараж, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 23.10.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 59, ал.1 от ЗЗД А.П.Х., ЕГН ********** и Л.П.Б., ЕГН ********** (като правоприемници
по чл. 227 ГПК на починалата в хода на процеса И.Л.Х., ЕГН **********) да
заплатят на „А.д.и.в с.“ ЕООД, ЕИК ******** всеки от тях поотделно сумата от 393,23
лв./ триста деветдесет и три лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването в периода от 20.10.2010 г. до 24.09.2014
г. на собствената на „А.д.и.в с.“ ЕООД сграда с идентификатор 68134.1606.862.4,
находяща се в гр. София, район „Студенски“, ул. „******“, с площ от 90 кв.м.,
представляваща: Постройка на допълващо застрояване, с предназначение: гараж,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.10.2015 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 59, ал.1 от ЗЗД Л.П.Б., ЕГН ********** да заплати на „А.д.и.в с.“ ЕООД, ЕИК
******** сумата от 645,48 лв. / шестотин четиридесет и пет лева и четиридесет и
осем стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването в периода за
периода от 24.09.2014 г. до 23.10.2015 г. на собствената на „А.д.и.в с.“ ЕООД
сграда с идентификатор 68134.1606.862.4, находяща се в гр. София, район
„Студенски“, ул. „******“, с площ от 90 кв.м., представляваща: Постройка на
допълващо застрояване, с предназначение: гараж ведно със законната лихва върху
нея, считано от 23.10.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.А.Х., ЕГН **********,
А.П.Х., ЕГН ********** и Л.П.Х., ЕГН ********** да заплатят на „А.д.и.в с.“
ЕООД, ЕИК ******** разноски за водене на делото в размер на 987,50 лева пред СРС и 803 лева пред СГС.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.