Р Е Ш Е Н И Е :
№ 670 /
22.11.2016 година, гр. Пещера
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 08.11.2016 година
в
публичното заседА.е в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА А.
Секретар Т.Д.
като разгледа докладваното от Съдия А. по …гр.дело
№ 910
по описа за 2016 година
Предявен
е установителен иск по чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.
В исковата молба ищецът
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Лозенец“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от А. В. А.
и М. Т. П.в, чрез юрк. О., против ответника П.С.Ч.,***, твърди че с договор за издаване
на национална кредитна карта Райкарт
09.06.2006 г. и Анекс №1 от 10.05.2011 г., "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД е отпуснала на
кредитополучателя П.С.Ч. кредитен лимит в размер на 6 000 лв. ,който е бил напълно усвоен на
09.06.2006 г.Съгласно клаузите на договора ответницата
дължала и лихва в размер на 1.5% на месечна база ,която се начислявала върху ползваната част от кредита
за периода ,през който е ползван ,включително и върху неплатените лихви ,такси и комисионни
за минал период.В случай ,че кредитополучателят
надвиши кредитния лимит банката ще има право да начислява и наказателна такса.В чл.18 от договора е уговорено изрично ,че кредитополучателят погасява ползвА.я кредитен лимит като заплаща месечна
погасителна вноска ,която е не по-малка от 25 лева.На 10.05.2011 година е
подписан анекс № 1 към договора,
съгласно който отпуснатият кредитен
лимит се преоформял в потребителски
кредит,като към датата на подписване на анекса непогасените суми по кредита са в размер на 6177.32 лева.Твърди
се още ,че съгласно чл.2 от анекса кредитополучателят се задължавал да погаси
дължимите суми чрез 84 последователни анюиитетни
месечни вноски дължими на 10 число на
съответния месец и са платими от
10.06.2011 година до 10.05.2018 година .Уговорена е била и възнаградителна
лихва в размер на стойност за банковия
ресурс за лева плюс 11 пункта надбавка
годишно. Сочи се още
,че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора ,а кредитополучателят
е изпаднал в забава поради незаплащане на 12 месечни погасителни вноски.На 16.12.2015 година е била осчетоводена предсрочна изискуемост
на всички вземА.я по договора за банков
кредит.С писмо с изх.№ ИЗХ-001-82765
кредиторът е упражнил правото са да
направи кредита предсрочно изискуем. Подадено е заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основА.е чл. 410 от ГПК, по което е образуваното ч. гр. д. №117 по
описа за 2016 г. на Районен съд -Пещера, са издадени заповед за изпълнение, по силата на която длъжникът П.С.Ч. е осъдена да заплати на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми: изискуема главница в размер на 3 960.72 лв.; изискуема редовна
(възнаградителна) лихва в размер на 543.90 лв., начислена за периода от
10.12.2014 г. до 15.12.2015г. включително; наказателна лихва в размер на 210.90
лв., начислена за периода от 10.01.2015 г. до 21.01.2016 г. включително;
законна лихва за забава за периода от 25.01.2016 г. до изплащане на вземането;
както и направените по частното гражданско дело съдебно-деловодни разноски в
размер на 94.31 лв. - платена държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 395 лв.В
законоустановения срок ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение ,което мотивира правния им
интерес да установят вземането си. Молят да се постанови
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника ,че
банката има валидно и изискуемо вземане
срещу него в размер на :изискуема главница в размер на 3 960.72 лв.; изискуема
редовна (възнаградителна) лихва в размер на 543.90 лв., начислена за периода от
10.12.2014 г. до 15.12.2015 г. включително; наказателна
лихва в размер на 210.90 лв., начислена за периода от 10.01.2015 г. до
21.01.2016 г. включително. При
условията на евентуалност, в случай че установителният иск бъде
отхвърлен частично като неоснователен, поради липса на предсрочна изискуемост
на кредита, молят да се осъди ответникът да заплати на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми, представляващи предсрочно
изискуеми вземА.я по Договор за издаване и ползване на национална кредитна
карта Райкарт №0606090066727535 и Анекс №1 от 10.05.2011 г., а именно:
предсрочно изискуема главница в размер на 3 960.72 лв., възнаградителна лихва в
размер на 543.90 лв., наказателна лихва в размер на 210.90 лв., ведно със
законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата
искова молба до окончателното му изплащане.Претендират се разноските както
в заповедното производство така и
направените разноски в настоящото производство.Сочат се доказателства.
В указА.я от съда срок,
ответницата е депозирала писмен отговор, в който твърди, че не дължи
претендираната сума, тъй като е изплатила изцяло задължението си към ответника.
Оспорва изцяло съдържА.ето на представените от ищеца писмени доказателства, в
подкрепа на твърденията, че дължи претендираната сума. Не
ангажира доказателства.
Въз
основа на събрА.те по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на стрА.те и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено
следното :
От събрА.те по делото писмени доказателства : договор за издаване на
национална кредитна карта-Райкарт от 09.06.2006 година ;анекс №1 към
договор за издаване на национална
кредитна карта;писмо с изх.№ ИЗХ-001-82765;известие за доставяне се установява
,че на 09.06.2006 година между „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД гр. София и П.С.Ч. *** е сключен договор за издаване на национална
кредитна карта –РайКарт , по силата на
който банката в качеството си на кредитодател
е открила разплащателна сметка в български лева и е издала банкова карта РайКарт на името на картодържателя като е одобрила
кредитен лимит в размер на 6000 лева.В последствие с анекс № 1 от 10.05.2011 година сключен към договор от 09.06.2006 година между
„Райфайзенбанк България“ЕАД и П.С.Ч. стрА.те са изменили сключеният между тях договор за издаване на национална кредитна карта РайКарт от
09.06.2006 година като са договорили изрично ,че банката е отпуснала на
кредитополучателя кредит в размер на
6000 лева ,с краен срок на погасяване до 09.06.2012 година,при годишна лихва от
18.50%.СтрА.те са приели за установено ,че към 10.05.2011 година вземането на банката към
кредитополучателя по договора за
национална кредитна карта РайКарт от 09.06.2006 е в размер на 6203лева ,в това
число главница в размер на 6177.32 лева и
текуща лихва в размер на 25.72 лева.С подписването на анекса стрА.те по него се съгласяват ,че усвоената и
непогасена главница по кредита ще бъде
погасена чрез 84 равни последователни анюитни вноски ,като всяка
вноска е в размер на 132.20 лева и е дължима
на 10 число на съответния месец,считано
от 10.06.2011 година до 10.05.2018 година
по разплащателна сметка обслужваща кредита IBAN ***.С уведомление от 27.08.2015 година ищецът е уведомил
ответника затова ,че обявява отпуснатия кредит за предсрочно изискуем.Видно от
останалите доказателства писмото с №ИЗХ-001-82765 не е доставено на получателя.
По делото е приложено ч. гр. дело № 117/2016 година по описа на Пещерския районен съд
, от което се установява ,че
същото е образувано по заявление на „Райфайзенбанк“ЕАД гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу П.С.Ч. *** за следните суми: сумата от 3960.72
лева –главница;сумата от 543.90 лева изискуема редовна лихва ,за периода от
10.12.2014 година до 15.12.2016 година ;за сумата от 210.90 лева представляваща
изискуема наказателна лихва ,за периода от 10.01.2015 година до 21.01.2016
година,ведно със законната лихва върху главницата и направените по делото
разноски в размер на държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт. Въз основа
на заявлението е издадена заповед № 14
от 27.01.2016 година ,с която е разпоредено длъжникът П.С.Ч. *** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ „ЕАД гр. София сумата
от 4715.52 лева ,от която сумата от 3960.72 лева
,представляваща главница ;сумата
от 543.90 лева ,представляваща изискуема
редовна лихва ,за периода от 10.12.2014 година
до 15.12.2015 година ; сумата от 210.90 лева ,представляваща изискуема наказателна лихва ,за периода от 10.01.2015 година до 21.01.2016 година,ведно
със законната лихва за периода от
22.01.2016 година до изплащане на
главницата и разноските по делото в размер
на 489.31 лева ,в това число д.т. в размер на 94,31 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 395.00 лева.В кориците на делото се съдържат
доказателства ,от които е видно ,че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на 28.01.2016 .В законоустановения срок срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение
.С разпореждане № 301 от 02.02.2016
година съдът е указал на заявителя за правото му да предяви иск за установяване
на вземането си ,което е връчено на последния на 08.02.2016 година.Видно от
печатал положен върху настоящата искова молба същата е изпратена по пощата на
07.03.2016 година.
За
изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно
–икономическа експертиза като вещото лице Цв.К. в заключението си сочи ,че по
договора за издаване и ползване на
национална кредитна карта от 09.06.2006 година кредитополучателят е изтеглил от
кредитната сметка с кредитна карта 703766 сумата от 19 390
лева в това число от АТМ
сумата от 18 450 лева и от
ПОС сумата от 940 лева .Начислени са
такси по картата в размер на 357.40 лева
и лихва в размер на 4123.39 лева. За
периода от 28.07.2006 година до 12.05.2011 година са направени вноски по картовата сметка в размер на 17 715 лева
и е останало задължение по сметката в размер на 6203.04 лева.Установила е още
,че вземането на банката в размер на 6203.04 лева е преструктурирано с анекс № 1 от 10.05.2011
година в срочен лимит с кредитно салдо: главница от 6203.04
лева и лихвен процент от 18.50%.Към
момента на подаване на заявлението до РС-Пещера на 25.01.2016 година ответникът
е имал задължение в размер на 4715.52 лева ,в това число:главница в размер на
3960.72 лева и изискуеми лихви в общ размер от 754.80 лева.
Заключението
е прието в с.з.и не е оспорено от стрА.те.
Касае
се за иск по чл.415 от ГПК за уважаването на който следва да бъде установено безспорно
,че искът е допустим и, че
претендираното от ищеца вземане съществува
в размера ,който е посочен в
исковата молба.
Безспорно се установява по делото ,че са налице
положителните процесуални
предпоставки за предявяване на иска
–издадена заповед за изпълнение; писмено
възражение срещу нея и спазване на
едномесечния преклузивен срок, в рамките на който следва да бъде предявен установителния иск.
В исковата си
молба ищецът, твърди че между него и
ответника е възникнал валиден договор за
банков кредит.Договорът за банков кредит
е търговска сделка по смисъла на чл.430 и сл.от ТЗ, съгласно които- с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, а съгласно ал.2 -
заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Съгласно чл. 430, ал.3 от ТЗ договорът за банков кредит
се сключва в писмена форма, като форма за действителност.
В настоящият случай от събрА.те
по делото доказателства безспорно се установи ,че между стрА.те е сключен
писмен договор, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит в размер на 6000 лева срещу задължението на последния да върне
предоставената сума.Установи се ,че към 10.05.2011 година задълженията на ответника по договора са в
размер на 6203.04 лева, което е
преструктурирано с анекс № 1 от 10.05.2011 година в срочен лимит с кредитно салдо: главница от 6203.04 лева и лихвен процент от 18.50%.Към момента на
подаване на заявлението до РС-Пещера на 25.01.2016 година ответникът е имал
задължение в размер на 4715.52 лева ,в това число:главница в размер на 3960.72
лева и изискуеми лихви в общ размер от 754.80 лева.
По делото
не се представиха никакви доказателства от страна на ответника за плащане на
задължението към банката в размер на 4715.52 лева
Следователно от
изложеното съдът счита ,че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде
уважен ,като се приеме за установено по отношение на ответника ,че ищецът има
валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата
от 4715.52 лева ,от която сумата от 3960.72 лева
,представляваща главница ;сумата
от 543.90 лева ,представляваща изискуема
редовна лихва ,за периода от 10.12.2014 година
до 15.12.2015 година ; сумата от 210.90 лева ,представляваща изискуема наказателна лихва ,за периода от 10.01.2015 година до 21.01.2016 година,ведно
със законната лихва за периода от
25.01.2016 година до изплащане на
главницата и разноските по делото в
размер на 489.31 лева ,в това число д.т. в размер на 94,31 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 395.00 лева,за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 14 от 27.01.2016 година по ч.гр.дело № 117/2016 година
по описа на ПщРС
В
тежест на ответника следва да се възложат и направените в настоящото
производство разноски в размер на 932.76 лева.
Водим от горните съображения,
Пещерският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.Ч. *** с ЕГН-**********
,че „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ „ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000, представлявана
от А. В. А. и М. Т. П.в има валидно и изискуемо вземане срещу П.С.Ч. размер на сумата
от 4715.52 лева ,от която :сумата от 3960.72 лева
,представляваща главница ;сумата
от 543.90 лева ,представляваща изискуема
редовна лихва ,за периода от 10.12.2014 година
до 15.12.2015 година ; сумата от 210.90 лева ,представляваща изискуема наказателна лихва ,за периода от 10.01.2015 година до 21.01.2016 година,ведно
със законната лихва за периода от
25.01.2016 година до изплащане на
главницата и разноските по делото в
размер на 489.31 лева ,в това число д.т. в размер на 94,31 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 395.00 лева, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 14 от 27.01.2016 година по ч.гр.дело № 117/2016 година
по описа на ПщРС.
ОСЪЖДА П.С.Ч. да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ „ЕАД
гр.София разноски по настоящото дело в размер на 932.76 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на стрА.те.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: