Решение по дело №1395/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 80

гр. Г. О., 17.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря С. Д., като разгледа гр.д. № 1395 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество „***“ ЕАД твърди, че с договор за текущо потребление от 08.12.2016 г. е предоставило на ответника И.А.С. паричен заем в размер на 26 500 лв. със срок за издължаване 120 месеца. За обезпечаване на заема вторият ответник М.Г.С. сключила договор за поръчителство с ищеца, като със същия е приела да отговаря солидарно с първия ответник за размера на задължението. Посочва, че уговорения лихвен процент бил в размер на 7, 35% годишно, която лихва била дължима месечно с падежна дата 10-то число на месеца. Твърди, че неразделна част към подписаните от ответника общи условия била и тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилагала към извършваните услуги, които ответникът се задължил да изплаща. Поради забава в изпълнението - незаплащане на четири броя месечни вноски по кредита в периода 10.09.2018 г. – 10.12.2018 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем на 08. 12. 2018 г. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответниците за сумите по договора за заем, както следва: 23 028, 40 лв. - дължима главница, ведно със законната лихва за непогасената главница от 07.02.2019 г. до окончателното изплащане, договорна лихва за периода 13.08.2018 г. до 06.02.2019 г. за сумата от 965, 43 лв.; лихва за забава за периода 11.08.2018 г. до 06.02.2019 г. за сумата от 26,21 лв., дължими на основание чл. 18.1 и 18.2 от Общите условия към договора за кредит; такси по договор за кредит от 120 лв., дължими на основание т. 6 от Тарифата, както и направените по заповедното производство разноски. 

Ищецът иска от съда да се признае за установено, че ответниците му дължат изискуемите и неплатени месечни вноски към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, за горе-посочените суми.  Претендира сторените в исковото производство разноски. 

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител назначен на ответниците е оспорил иска по основание и размер. Счита, че ответникът не е получил претендираната сума. Намира, че не му е надлежно обявена предсрочната изискуемост по договора за заем по предвидения за това ред. Счита, че няма доказателства към исковата молба сочещи, на надлежно обявена предсрочна изискуемост. Намира, че поради ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост съгласно ТР № 8/2017 г. на ОСГТК-ВКС искът за установяване дължимостта на вземането по договора за банков кредит следва да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж. 

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че на 08.12.2016 г. между "***" ЕАД и И.А.С. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 26 500 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. На 08.12.2016 година между банката и М.Г.С. е сключен договор за поръчителство за обезпечаване изпълнението на задълженията на И.С. по договора за кредит от същата дата. Установява се от заключението на вещото лице, че ответникът е просрочил пет вноски по договора за кредит, към момента на образуване на заповедно производство по ч. гр. д. № 273/2019 г. по описа на ГОРС. Последното плащане по кредита е по вноска № 22 с падеж 10. 09. 2018 г., с което е направено частично погасяване по вноската на стойност 19, 70 лв.

Въз основа на депозирано заявление от "***" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против И.С. и М.С. за дължимите суми по договора за кредит е образувано ч. гр. д. № 273/2019 година по описа на Районен съд Г. О. Заповедният съд е уважил изцяло заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение поради ненастъпила предсрочна изискуемост.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж към момента на изявлението. По ч. гр. д. № 273/2019 година по описа на Районен съд Г. О.и в настоящото производство е представено писмено доказателство/стр.59/-нотариална покана до И.С., с която ищцовото дружество го уведомява, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради забава в изплащане на задължението. Видно от разписката към нея на постоянния и настоящия му адрес, който съвпада и с адреса посочен в договора, длъжникът не е намерен въпреки трите посещения на адреса му, поради което е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК на 03. 12. 2018 г. В двуседмичния срок ответникът не се е явил в канцеларията на нотариуса за получаване на уведомлението. Надлежно упражняване на правомощието съгласно чл. 19.1.1 от ОУ по договора - "***" ЕАД да упражни правото си да направи кредита предсрочно изискуем, е налице едва с получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост от кредитополучателя. След изтичане на двуседмичния срок на залепването 18. 12. 2018 г.  И.С. надлежно е бил уведомен за предсрочната изискуемост на вземането и дължи целия непогасен остатък от дълга. Не намирането на ответника на постоянния и настоящия му адрес, както и на адреса посочен по договора, не е пречка кредиторът да обяви предсрочната изискуемост по кредита, стига да е налице забава в уговорения между страните срок. Неотносимо с оглед предявените установителни искове е обстоятелството дали изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало лично до длъжника. Релевантно за случая е, дали изявлението на банката е достигнало до длъжника преди иницииране на заповедното производство. В този смисъл е Определение № 394 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 56/2018 г., II т. о., ТК, решение № 163 от 25.02.2016 г. по т. дело № 2335/2014 г. на ВКС, II т. о., и др. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на особения представител назначен на ответниците, че кредиторът не е обявил надлежно на длъжниците волеизявлението си за предсрочна изискуемост на вземането. С оглед извода на съда неоснователно е и възражението, че следва да намери приложение ТР № 8/2017 г. на ОСГТК-ВКС, а именно, че вземанията поради предсрочна изискуемост следва да бъдат уважени само за вноските с ненастъпил падеж.

Уведомяването на поръчителя с оглед естеството на материалноправното му положение настъпва с уведомяването на кредитополучателя - т. е. също от 18.12.2018 г.

От този момент целият или непогасеният остатък от кредита е изискуем по отношение на кредитора и поръчителя, и започва да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. От приложеното по делото ч. гр. д. № 273/2019 г. с дата на образуване 07.02.2019 г. е видно, че преклузивният срок, визиран в сочената разпоредба не е изтекъл. Както се приема в постоянната съдебна практика-началният момент на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника. В случая производството е образувано преди изтичане на 6-месечния срок и отговорността на поръчителя се запазва. /Решение по т. д. № 601/2014 г., I ТО на ВКС, Решение № 23/24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 175/25.02.2016 г. по т. д. № 2602/2016 г., на II ТО на ВКС/.

Относно следващото възражение на особения представител, че И.С. не е получил сумата по договора за кредит, съда намира следното: При извършената от вещото лице проверка се потвърждава, че по процесния договор банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 26 500 лева, която е усвоена изцяло на дата 08.12.2016 г. Към датата на подаване на исковата молба – 25.07.2019 г. последното плащане по дълга е било на дата – 25.09.2018 г. в размер на 19,70 лева, с които частично е погасена договорна лихва в размер на 123, 89 лева с падеж 10.09.2018 г. За периода 10.09.2018 г. до 10.02.2019 г. броят неизплатени вноски по погасителен план са 5 броя. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 273/2019  г. по описа на ГОРС – 07.02.2019 г. общия размер на дължимата неплатена падежирала и непадежирала главница възлиза на 23 028, 40 лева, договорните лихви за периода от 13.08.2018 г. до 06.02.2019 г. са в размер на 937,45 лева, а  т. нар. санкционна лихвата за забава, дължима на основание т. 16 от ОУ към договора, за периода от 13.08.2018 г. до 06.02.2019 г. възлиза на 54, 62 лв., или общия размер на договорната лихва е в размер на 992, 07 лв.

Наличието на просрочие не се оспорва от страните. При изложените по-горе мотиви и предвид констатациите на експерта по ССчЕ следва да се приеме, че по договор за кредит за текущо потребление от 08.12.2016 г. са налице изискуеми задължения за дължима главница в размер на 23 028,40 лева.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за договорна /възнаградителна/ лихва:

Вторият предявен иск за установяване дължимостта на вземане за възнаградителна лихва за периода след обявяване предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит се явява частично основателен. Лихвата по договора е възнаграждение за ползване на парична сума, предоставена по договор за заем или договор за кредит – чл. 240, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 430, ал. 2 ТЗ. В този случай лихвата има характер на насрещна престация по договора, "цена" на предоставените за ползване парични средства за посочения в договора период от време и е дължима до момента на получаване на тази насрещна престация. Съгласно чл. 33 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Кредиторът сам е решил да обяви кредита за предсрочно изискуем и да постави ответника в забава по отношение на задължението за връщане на цялата заемна сума по договора. След като е поставил ответника в забава за цялата сума по договора за кредит, ищецът може да претендира обезщетение за забава върху цялата сума в размер не по-висок от законната лихва, но не може да получи от потребителя възнаградителна лихва за периода след обявяване на предсрочната изискуемост.

Претендираният период по иска е от 13.08.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 06.02.2019 г. – денят преди образуване на ч. гр. д. № 273/2019 г. по описа на Г. С извършеното от длъжника последно частично плащане на сумата от 19, 70 лв. на 25. 09. 2018 г., съобразно уговорения ред за погасяване в Условия към ДПК, е погасена частично договорната лихва към вноска № 22 /148, 13 – 24, 24 = 123, 89 лв./.

Ефектът на обявената предсрочна изискуемост на кредита е настъпил със съобщаването на длъжника, т. е. на 18. 12. 2018 г. Съображенията за това са следните: с т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В този смисъл е решение № 198/18.01.2019 г. по гр. д. № 193/2018 г. на I т.о. на ВКС и др. Видно от приложената по делото нотариална покана и разписка към нея предсрочната изискуемост на вземането е била обявена на ответника на 18.12.2018 г., когато е изтекъл двуседмичния срок от залепянето на съобщението по  47 ГПК.  Предсрочната изискуемост на кредита е едностранно изменение в ДПК досежно падежа на вземането, което е потестативно право на кредитора и се упражнява с отправяне на едностранно волеизявление от кредитора до длъжника и за да настъпи правния ефект на предсрочна изискуемост следва освен настъпване на обективните факти от фактическия ѝ състав, волеизявлението на кредитора за обявяването ѝ да е достигнало до длъжника и то преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Следователно дължима от ответника е договорната лихва, включваща непогасения остатък от 123,89 лв. от вн. № 22 до вн. 25 в размер на общо 576,38 лв. и осемнадесет дни от вноската за м. януари / 148,73 лв. делени 30 дни, което число умножено по 18 дни се получава сумата от 89,24 лв./, тоест общата сума на непогасения остатък от договорната лихва е в размер на сумата общо 665,62 лв., която сума е изчислена само до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем /18.012.2018 г. /, а до вн. № 27 вкл., или общо в размер от 965,43 лв., предявеният иск следва да бъде отхвърлен /от вн. № 26 и № 27/, като неоснователен и недоказан. Установителният иск за договорна лихва следва да бъде уважен само за договорната лихва до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем /18.12.2018 г./, доколкото при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване на последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В този смисъл е т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ВКС, ОСГТК.

Съобразно заключението на вещото лице изложено в отговор на въпрос 6  на ССчЕ, се установява, че исковата претенция за лихва за забава в плащането на главницата, по чл. 18. 1 и 18.2 от ОУ в размер на 26,21 лв., дължима за периода от 13.08.2018 г. до 06.02.2019 г. е основателена изцяло, т. е. искът за договорна лихва е основателен за сумата от общо 691, 83 лв.

Ответниците дължат и уговорени такси при предсрочна изискуемост на кредита, съгласно т. 5 от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които "***" ЕАД прилага при кредити за текущо потребление, чл. 8 от ОУ и чл. 14 от Договора, в размер на 120 лв. В конкретния случай посочената сума в размер на 120 лева не може да бъде преценена като такса за управление на кредита, защото не е свързана с допълнителна услуга, която кредитополучателят да предоставя и за чието заплащане потребителят да е задължен. Независимо, че приложение № 3, неразделна част от договора, е наименовано Такси по кредити за текущо потребление, конкретното вземане, включено като т. 5 е означено като "разходи при изискуем кредит". Това показва, че заплащането му е предвидено само в хипотезата, при която поради неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя да обслужва кредита, съобразно договореностите, банката има право да пристъпи към принудително събиране на вземането си. Последното, обаче, може да бъда реализирано, едва след връчване на уведомление до длъжника. Това изискване предпоставя извършването от страна на банката на действия, чието изпълнение е свързано с допълнителни разноски. Следва да се има предвид, че тези разходи не оскъпяват кредита, доколкото не са включени в погасителните вноски и са дължими единствено при посочената хипотеза. На следващо място сумата е начислена на основание чл. 18 от кредитния договор. Съгласно разпоредбата кредитополучателят изрично е заявил, че е запознат с тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага по извършени услуги на клиента. Наред с това тази клауза е инкорпорирана в съдържанието на кредитния договор, подписан на всяка страница от кредитополучателя, а стойността на разхода е предварително ясно и конкретно определен с подписването от страна както на кредитора, така и на кредитополучателя, на приложение 3 към договора.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на страните следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от исковете. Предмет на настоящето производство са искове в общ размер на 24 140,04 лева, които са намерени за основателни до размер на 23 840,23 лева претендирани в производството като главница, договорна и санкционна лихви, и такса за изискуемост на задължението по процесния договор. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 1412,80 лева, от които 482,80 лева доплатена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 200 лева внесен депозит за вещо лице и 630 лв. за особен представител. С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената част от предявените искове в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1395, 25 лева.

Съобразно разрешението дадено в т. 11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по 415, респ. чл. 422 от ГПК. Направените от ищеца разноски в заповедното производство са в общ размер на 632,80 лева, от които 482,80 лева заплатена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е издадена за сума в общ размер на 24 140,04 лева. В исковото производство е прието за установено дължимостта на 23 840,23 лв. Предвид изхода от спора и частично уважената искова претенция, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 624,94 лева.

 

Воден от изложените съображения, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че И.А.С., ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател и М.Г.С., ЕГН ********** в качеството ѝ на поръчител, двамата с адрес: ***, СОЛИДАРНО ДЪЛЖАТ на "***“ ЕАД, с ЕИК … следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 358/08.02.2019 г. по ч. гр. д. № 273/2019 г. по описа на ГОРС:

-        сумата от 23 028, 40 лева, представляваща неизплатена главница по договор за банков кредит за текущо потребление от 08.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението в съда - 07.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,

-        сумата от 665,62 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 13.08.2018 г. до 06.02.2019 г. като отхвърля иска до целия предявен размер 965,43 лв.,

-        сумата от 26, 21 лева, представляваща лихва за забава върху просрочената главница за периода от 13.08.2018 г. до 06.02.2019 г. и

-        сумата 120 лева, представляваща такса за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

ОСЪЖДА И.А.С., ЕГН ********** и М.Г.С., ЕГН **********, двамата с адрес: *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на "***“ ЕАД, с ЕИК …, седалище и адрес на управление *** сумата от 1395, 25 лева разноски в настоящото производство и 624,94 лева разноски по ч.гр.д. № 273/2019г. по описа на РС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

          Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 273/2019 г. по описа на РС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд В. Т. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: