Решение по дело №43/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 99
Дата: 14 април 2022 г.
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20227240700043
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                        

                      

 

            99             14.04.2022 година   град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА   

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Пенка Маринова       

и с участието на прокурор Гриша Мавров                                              

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 43 по описа  за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.     

 

               Образувано е по касационна жалба на Министерство на културата, подадена чрез процесуалния му представител по делото, срещу Решение № 260227 от 22.11.2021г., постановено по АНД № 1137/ 2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 7256 от 11.02.2020г., издадено от Заместник-министъра на културата.

               В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основания по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че нарушението е следвало да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Поддържа, че по делото не са установени факти, които да сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и съотв. че не са установени обстоятелства за определянето на нарушението като маловажен случай. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 7256 от 11.02.2020г. на Заместник-министъра на културата.

Ответникът по касационната жалба – „СТАН-07“ ООД, гр. Казанлък, чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

          Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „СТАН-07“ ООД, гр. Казанлък, против Наказателно постановление /НП/ № 7256 от 11.02.2020г., издадено от Заместник-министъра на културата, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 7256 от 13.08.2019г., на „СТАН-07“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за нарушение по чл. 97, ал.1, т.5, предл. трето от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена от длъжностно лице от Министерство на културата на 22.05.2019г. проверка по спазването на Закона за авторското право и сродните му права в обект - ресторант „Лагуна“, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Никола Петков“ № 37А, стопанисван от „СТАН-07“ ООД , е установено, че „СТАН-07“ ООД използва чрез публично изпълнение чрез запис на посочените в наказателното постановление звукозаписи на музикални произведения, без необходимото по закон съгласие от носителите на продуцентските права или представляваща организация за колективно управление на продуцентски права, предвидено в чл.86, ал.1, т.3, предл. първо във вр. с чл.72, т.2 от ЗАПСП.

 

          Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че НП е издадено от некомпетентен орган, тъй като при прилагането на чл.98в¹, ал.5 от ЗАПСП, административно наказващ орган се явява кметът на общината. По съществото на спора, въз основа на събраните доказателства съдът е направил извод, че в случая са налице обстоятелства, обуславящи определянето на административното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и съотв. че са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл.93, т.9 от НК. С оглед на което съдът е постановил отмяна на наказателното постановление, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на закона.

 

            Неправилно и необосновано въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. Действително новата разпоредба на чл.98в¹, ал.5 от ЗАПСП регламентира компетентност на кметовете на общини да издават наказателни постановления, но тази компетентност е възложена единствено и само за нарушения по чл.98в¹, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗАПСП. В случая  административнонаказателното обвинение не е за нарушение на чл.98в¹, ал.2 от ЗАПСП и съотв. санкцията не е наложена на основание чл.98в¹, ал.3 от ЗАПСП.  Отговорността на „СТАН-07“ ООД е ангажирана за нарушение по чл. 97, ал.1, т.5, предл. трето от ЗАПСП, поради което и при прилагането на чл.98в, ал.1 от ЗАПСП, компетентен да издаде наказателното постановление е министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър.

           

         Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че в случая за допуснатото административно нарушение, при квалифицираното му като „маловажен случай,” е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приемайки, че от нарушението не са произтекли вредни последици; че се касае за първо нарушение на санкционираното лице, при предприети действия за отстраняване на нарушението веднага след неговото констатиране от контролните органи на Министерство на културата и преди съставянето на АУАН, съдът е направил обоснован извод, че установените по делото факти сочат съществуването на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи квалифицирането на допуснатото административно нарушение като „маловажен случай”. Действително за съставомерността на деянието по повдигнатото административнонаказателно обвинение е без значение дали са предприети действия по отстраняване на констатираното при проверката нарушение. Вярно е и че вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но това не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици, макар и несъставомерни такива. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. Посочените по-горе обстоятелства са релевантни при преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението и в случая тези обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Нещо повече – от доказателствата по делото се установява, че „СТАН-07“ ООД не само непосредствено след проверката и преди съставянето на АУАН е сключило Договор за публично изпълнение с ПРОФОН - Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите – изпълнители, както и Договор със СНЦ МУЗИКАУТОР за разрешаване използването на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение в хотели, заведения за хранене и развлечения, казина и игрални зали, търговски обекти и други публични места, но дружеството е заплатило и компенсационно възнаграждение /пълна годишна такса за 2019г./, за използване на звукозаписи от първи януари на годината на подписване на договорите, до датата на влизането им в сила. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН, като значимостта респ. малозначителността на неблагоприятните последици от извършеното нарушение не може да се презюмира, а следва да се преценява във всеки  конкретен случай. А в случая с оглед установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл. 97, ал.1, т.5, предл. трето от ЗАПСП. Ето защо обосновано въззивният съд е приел, че административното нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, като освобождаването от административно наказателна отговорност не е в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административно наказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна. С оглед на което правилно Казанлъшкият районен съд е постановил отмяна на НП № 7256 от 11.02.2020г. на Заместник-министъра на културата.

 

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

            С оглед изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Министерство на културата следва да бъде осъдено да заплати на „СТАН-07“ ООД сумата от 500 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,  Старозагорският административен съд

                            

  Р     Е     Ш     И     :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260227 от 22.11.2021г., постановено по АНД № 1137/ 2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 7256 от 11.02.2020г., издадено от Заместник-министъра на културата.

 

           ОСЪЖДА Министерство на културата, гр. София, да заплати на „СТАН-07“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Алеко Константинов“ № 26, сумата от 500 /петстотин/ лева – разноски в съдебното производство пред касационната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

           

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                             2.