Решение по дело №79/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 208 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба подадена от Й. К. К. чрез адв. О. Н. против Решение № 1397/06.11.2024г. по АНД № 4397/2024г. по описа на РС-[област] с което спрямо касационния жалбоподател е изменено НП № 10/31.07.2024г. на Началник на Шесто РУ при ОДМВР – [област] в частта за наложено наказание по чл. 25, ал.1 ЗООРПСМ – глоба в размер от 2000 лева на 1000 лева като НП е потвърдено в останалата му част.

Касационният жалбоподател поддържа три групи оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Първата група касае неправилна оценка на приобщения доказателствен материал в хода на въззивното съдебно обжалване на НП като според касаторът съдът е дал превес на едни доказателства – показанията на разпитани свидетели, които са служители на МВР и които не са преки очевидци като за сметка на това е игнорирал показанията на свидетел – очевидец, чийто възприятия касаят благоприятни за дееца факти и обстоятелства. Втората група оплаквания касае необоснованост на съдебното решение в частта му относно факта, че е било започнало вече сбиване към момента в който касаторът се е намесил в конфликта поради което и осъщественото от него деяние не представлява административно нарушение. Третата група оплаквания са за пропуск на въззивния съд да констатира допуснато съществено процесуално нарушение допуснато в хода на административно-наказателното производство, тъй като касаторът в един и същи ден – 31.07.2024г. е бил задържан със заповед за задържане за 24-часа по ЗМВР и в същия този ден е бил съставен АУАН и НП с което е било нарушено правото му на защита, тъй като не са му били предявени материали от административното разследване, не е могъл да се запознае с доказателствата срещу него и да възрази като направи свои искания. Изложено е оплакване и затова че в АУАН липсва посочване на доказателствата въз основа на които административно-наказващия орган е приел, че е извършено противоправно нарушение, което е виновно. Касаторът поддържа и че неправилно съдът е отказал да приложи чл. 28 ЗАНН тъй като липсва агресия и намерение за увреждане у дееца, липсват вредоносни последици, като поведението на жалбоподателя е било в насока да се защити и да предотврати сбиване.

Иска се отмяна на обжалваното решение в частта му в която НП е потвърдено за наложеното наказание по чл. 25, ал.1 ЗООРПСМ – глоба в размер на 1000 лева.

В о.с.з касаторът чрез адв. Н. изцяло поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба Началник 06 РУ на ОДМВР – [област] не подава отговор, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Прокурор от Окръжна прокуратура – [област] взема становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд – [област], XXIV – ти касационен състав като съобрази наведените доводи в касационната жалба и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.

С обжалваното решение е прието, че касаторът Й. К. на 28.07.2024г. за времето от 22:48ч. до 22:49ч. в [населено място] в спортен обект „Христо Б.“, находящ се в [населено място], [улица]по време на провеждане на футболна среща от кръг на П. професионална лига между отборите на ПФК „Б.“ и ПФК “Локомотив“ като посетител на мероприятието последователно избутва множество лица в различни посоки, като с това предизвиква сбиване на феновете и жалбоподателят извършва противообществена проява/спортно хулиганство/ по смисъла на ЗООРПСМ. Прието е, че К. е нарушил нормата на чл.21, т. 10 от ЗООРПСМ за което е бил съставен Акт № 10/31.07.2024 г. за нарушение на чл.21 т.10 от ЗООРПСМ, а въз основа на него било издадено и обжалваното пред въззивната съдебна инстанция наказателно постановление, в което била възпроизведена същата фактическа обстановка, която се споделя и от настоящата инстанция и която категорично е доказана от АУАН № 10/31.07.2024г., докладна записка от 31.07.2024г., обяснение от Н.Д., обяснение от К. К., обяснение от Й.К., протокол за преглед на видеозаписи от 30.07.2024г., протокол за доброволно предаване от 31.07.2024г., магнитен носител(CD), посредством които е установено нарушение на чл.21, т. 10 от ЗООРПСМ. От страна на ответника са представени доказателства за материалната и териториална компетентност да издава индивидуални административни актове от вида на обжалвания по смисъла на чл. 30, ал.1 от ЗООРПСМ.

Правилно са били оценени показанията на свидетеля С. С.- служител в ОДМВР-[област], 06 РУ, който е заявил, че при преглед от записите на камерите разпознава участниците при сбиването. Касаторът е бил разпознат от друг служител на полицията – св. Н. Д., който също е изгледал видеоматериала. Св. С. е категоричен, че сбиването е започнало именно от касатора на база документираното от видеозаписа, като първоначално е имало бутане от К. и хора около него, което е прерастнало в масово меле. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗООРПСМ, за установяване извършването на противообществени прояви по този закон или на престъпления от общ характер може да се използват и видеозаписи и/или фотоснимки, направени при провеждането на спортното мероприятие. Според ал. 2 на цитираната разпоредба, видеозаписите и/или фотоснимките по ал. 1 се приобщават чрез съставяне на протокол, подписан от органите по чл. 26, ал. 1 и от специалист-технически помощник. Видно от съдържанието на докладна записка р-12750 от 31.07.2024 г., както и на обяснение от 30.07.2024г. на Н. Д.- мл.експерт в сектор „КП“ при 06РУ-[област] и на обяснение от 30.07.2024г. от К. К. – инспектор в сектор „Престъпления, свързани с незаконното пребиваване и преминаване на чужденци в страната и издирване“ в отдел „КП“, ОДМВР-[област], в конкретния случай този ред е спазен. Извършен е преглед на видеозапис „NVR A_ch2_20240728224113_20240728225432“, за която процедура е бил съставен нарочен протокол от 30.07.2024г.

В конктекста на горните доказателствени източници обосновано въззивният съд е отхвърлил като недостоверни показанията на св. М. тъй като същите са изолирани и противоречат на документираните факти от видеозаписа, респ. показанията на този свидетел съдържат оценъчни характеристики поведението на касатора и сочат на евентуална заинтересованост като е неясно как К. е искал да тушира напрежението в сектора след като е започнала да се бута и да провокира към агресия, която е забелязана още преди започването на футболната среща и е била обективирана от него чрез ритане оградното съоражение, блъскане, обиждане и заплашване на които пък факти св. С. е бил пряк очевидец и които възпроизвежда в показанията си. Следователно, налице е тенденциозност и преднамереност в поведението на касатора, който е посетил футболното събитие с цел да прояви хулигански прояви, а не както посочва св. М. да не допуска спречкване.

В тази връзка неоснователни първата група оплакванията на касатора за неправилна оценка на гласните доказателствени източници като контролираният съд не е дал превес на едни доказателства – показанията на разпитани свидетели, които са служители на МВР, а за сметка на това да е игнорирал показанията на свидетеля очевидец най-малкото защото и двамата полицейски служители възпроизвеждат факти и обстоятелства, които са документирани чрез видеозаснемане при което няма особено значение за фактологията, кой свидетел е очевидец и кой не.

Неоснователни са оплакванията на касатора и от втората група, че не е взел участие в предизвикването на сбиване на феновете на ПФК "Ботев" като тези оплаквания се явяват недоказани. Доказан е механизмът на установяване на противообществената проява (спортно хулиганство) по смисъла на ЗООРПСМ и съпричастността на касатора към нея поради което и деянието му представлява нарушение на чл. 21, т. 10 от ЗООПСМ. Ирелевантна за съставомерността на нарушението е причината за сбиването, а в случая и се установи, че касаторът с поведението се е провокирал настъпването на хулиганската проява. Точното време и място на нарушението е документирано чрез видеозаснемане противообществената проява извършена от касатора, респ. сбиването не е започнало по-рано, а е започнало в резултат на поведението на касатора и хората около него. В тази връзка избутването на множество лица анализирано като израз на отразяване на футболните емоции насочено към други лица следва да се преценява именно като предизвикване на сбиване и последващо участие в такова сбиване, което е противоправно и наказауемо от закона.

Неоснователни са оплакванията на касатора и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство.

Съгласно чл. 36 ЗАНН административно-наказателното производство се образува със съставянето на акт за установяването на извършването на административно нарушение. Съгласно чл. 44 ЗАНН нарушителят има право, както на възражения при съставянето на акта, така и на допълнителни такива, подадени писмено в 7-дневен срок. По възраженията се произнася административно-наказващият орган в производството по издаването на наказателното постановление. Съгласно чл. 52, ал. 4 ЗАНН преди да се произнесе по преписката наказващият орган проверява АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, произнася се по възраженията и събраните доказателства, може да извърши и допълнително разследване на спорните обстоятелства. След което органът решава дали да прекрати административно-наказателното производство или да издаде наказателно постановление. На обжалване пред районния съд по местоизвършване на нарушението, подлежи наказателното постановление съгласно чл. 59, ал. 1 във връзка с чл. 58д, т. 1 ЗАНН и другите, посочени в чл. 58д ЗАНН, актове. Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета на Административнопроцесуалния кодекс. По този начин законодателят е разрешил въпроса със съдебния контрол в административно наказателното производство.

Гореизложеното обуславя извода, че в общия случай защитата срещу АУАН се реализира и чрез писмени възражения – чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Действително чл. 52, ал. 3 от ЗООРПСМ препраща към реда в ЗАНН при установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления. В случая обаче субсидиарното приложение на ЗАНН е ограничено от предвидените в ЗООРПСМ норми, които се явяват специални по отношение на общите в ЗАНН. Такава е нормата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ в раздел II "Установяване на извършени противообществени прояви". С тази разпоредба изрично е предвидено, че наказателното постановление се издава от началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1. Същевременно съгласно чл. 30а от ЗООРПСМ в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1 (какъвто е настоящият случай) началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице взема решение въз основа на приложените към преписката материали. Наказателното постановление по чл. 30, ал. 1, т. 1 подлежи на обжалване в тридневен срок от връчването му пред съответния районен съд по реда на Закона за административните нарушения и наказания.Гореизложеното обуславя извод, че е приложим специалния ред в ЗООРПСМ, а нормите на чл. 44, ал. 1 респ. чл. 59 от ЗАНН са неприложими.

Правото на защита на касатора не е било осуетено или съществено накърнено в производството по съставяне и връчване на АУАН, както и при издаване на НП. В подкрепа на последното е факта, че нарушителя е ангажирал своевременно защитата си и е предприел съдебно обжалване на наказателното постановление вкл. е ползвал адвокатска защита в процеса, т. е. реализирал е в пълен обем правото си на защита срещу повдигнатото административно-наказателно обвинение. Изложеното осуетява възможността да се приеме, че в хода на административно наказателното производство е допуснато дотолкова съществено процесуално нарушение, което да е затруднило или съществено да е ограничило правото на защита на санкционираното лице, което да съставлява самостоятелно отменително основание за наказателното постановление.

Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за реквизити. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Подробно са описани всички извършени действия по установяване на административното нарушение, за което е санкциониран касатора в настоящото производство, посочена е съответната нарушена разпоредба.

Правилно въззивният съд е приел, че няма основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното от нарушителя не се отличава с ниска степен на обществена опасност, респ. обществената опасност законосъобразно е оценена от съда като типична за този вид нарушения. Не може да се игнорира и факта, че касаторът още преди футболната среща е имал неприемливо поведение, което е изразил чрез ритане оградното съоражение, блъскане, обиждане и заплашване, агресиране спрямо полицейския служител – св. С.. Следователно и неоснователни са доводите за липса на агресия у К., такава е била възприета от полицейски орган, а относно твърденията в касационната жалба, че поведението на касатора е било насочено към защита и предотвратяване на сбиване се установи, че същите се явяват недоказани, а от там и не е възможно дееца да се ползва от тях.

Предвид на гореизложеното обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1397/06.11.2024г. по АНД № 4397/2024г. по описа на РС-[област].

Решението е окончателно.