№ 780
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110210016 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„***, със седалище и адрес на управление:град София, район”*** ”, „*** 10“,
ул.“Партений Зографски“ обжалва наказателно постановление (НП) № 22-
2400169/24.06.2024г. издадено от ***- директор на ***”, с което е наложена
имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/ лева, за това, че „***, в
качеството–работодател, не е уредил като трудови отношенията по
предоставяне на работна сила по граждански договор от Т. Г. В. ЕГН
**********, като трудови правоотношения като не е сключил трудов
договор в писмена форма с нея, въпреки, че на 04.04.2024г.В. е заварена от
контролните органи на Инспекцията по труда да полага труд като „портиер” в
проверения обект, стопанисван от дружеството-сграда“***“, находяща се в
град София, бул.“България“ № 113 -нарушение по чл.62, ал.1 от КТ вр.с чл.1,
ал.2 от КТ.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва
1
жалбата.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията
на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
На 04.04.2024г., около 11:55ч., служителите на ***”, сред които
свидетелят Ц. И. Д. извършили проверка на място, в обект на контрол:
сграда“***“, находяща се в град София, бул.“България“ № 113, при която
установили, че Т. Г. В. полага труд като „портиер” и декларирала, че от
11.03.2024г.работи на длъжност”портиер“ в обекта, , в „***, с работно време
от 09:00ч.до 18:00ч., получавайки месечно трудово възнаграждение в размер
на 1 100 лева, без сключен трудов договор.В хода на проверката, бил
представен граждански договор между жалбоподателя и Т. Г. В. от
11.03.2024г.За констатираното нарушение свидетелят Д. съставил АУАН, въз
основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните
свидетели- Т. Г. В. и Ц. И. Д..
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е
от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
По делото е представен граждански договор от 11.03.2024г.между
жалбоподателя и Т. Г. В., но настоящия съдебен състав не кредитира същия,
тъй като този договор не се отнася до трудовите правоотношения, за които
липсва надлежно оформен трудов договор, съгласно изискванията на закона,
относим е към възложена на В. работа в качеството й на „портиер”на обект,
находящ се в град София, бул.“България“ № 113. Съдът не кредитира същия,
тъй като този договор следва да се счита за симулативен и прикриващ
трудовите правоотношения, за които липсва надлежно оформен трудов
договор, съгласно изискванията на закона.В попълнената собственоръчно от
В. декларация в хода на проверката, същата е отбелязала, че няма сключен
2
трудов договор.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като ясни,
логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че
жалбоподателят е извършил визираното в наказателното постановление
нарушение.В случая не е спазена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ вр.с чл.1,
ал.2 от КТ- трудовият договор се сключва в писмена форма.
Настоящият съдебен състав счита, че наложената имуществена санкция
в размер на 2 000,00/две хиляди/лева е в законоустановения минимум и
съответства на тежестта на извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото, съгласно чл.63 д, ал.1 от ЗАНН в полза на
АНО следва да бъдат присъдени направените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-
2400169/24.06.2024г. издадено от ***- директор на ***”, с което на „*** е
наложена имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/ лева, за това,
че „***, в качеството –работодател, не е уредил като трудови отношенията по
предоставяне на работна сила по граждански договор от Т. Г. В. ЕГН
**********, като трудови правоотношения като не е сключил трудов
договор в писмена форма с нея, въпреки, че на 04.04.2024г.В. е заварена от
контролните органи на Инспекцията по труда да полага труд като „портиер” в
проверения обект, стопанисван от дружеството-сграда“***“, находяща се в
град София, бул.“България“ № 113 -нарушение по чл.62, ал.1 от КТ вр.с чл.1,
ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „*** да заплати на ***” направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120/сто и двадесет/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок, от
получаване на съобщение за изготвянето му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4