Р Е Ш Е Н
И Е
№ .....
гр.Плевен,
10,03,2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №5021 по описа на съда
за 2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано пред ПлРС
след изпращането по подсъдност от РС ***на ИМ, подадена от А.И.Х., ЕГН **********,***,
чрез адв.К.Т. от ВАК, против З. „Б.и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***и ***. В молбата се сочи, че по
гр.д.№1244/2019 г. на ПлРС на ищеца е присъдено застрахователно обезщетение в
размер на 8000,00 лева. Твърди се, че решението е обжалвано в частта над
присъдените 5000,00 лева. Сочи се, че за необжалваната част е издаден
изпълнителен лист от 11,03,2020 г., по който е образувано изп.д.№210/2020 г. по
описа на ЧСИ ***, като сумата е платена в срока за доброволно изпълнение на
29,05,2020 г. Твърди се, че за обжалваната част от 3000,00 лева е постановено
решение от 09,06,2020 г. по в.гр.д.№244/2020 г. на ПлОС, с което е потвърдено
решението на РС. За главницата от 3000,00 лева се твърди, че е издаден изп.лист
от 18,06,2020 г., като е образувано изп.д.№374/2020 г. по описа на ЧСИ ***,
като сумата е платена в срока за доброволно изпълнение на 11,08,2020 г. Твърди
се, че ответникът не е заплатил дължимата законна лихва върху двете суми, за
периода след изтичане на срока по чл.405 от КЗ – 25,07,2018 г., до датата на
плащане на всяко от застрахователните обезщетения, или 937,50 лева лихва върху
главницата от 5000,00 лева за периода 25,07,2018 г. – 29,05,2020 г. и 624,16
лева върху главницата от 3000,00 лева за периода 25,07,2018 г. – 11,08,2020 г.
В заключение моли съда да постанови решение, с която да осъди ответника да му
заплати сумата от 1561,66 лева, представляващи сбор от мораторната лихва в
размер на 937,50 лева лихва върху главницата от 5000,00 лева за периода
25,07,2018 г. – 29,05,2020 г. и 624,16 лева върху главницата от 3000,00 лева за
периода 25,07,2018 г. – 11,08,2020 г., които главници съставляват дължимо
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на
10,05,2018 г. ПТП. Претендират се разноски и е направено възражение за
прекомерност на заплатеното от ответната страна адв.възнаграждение. В с.з., за
което е редовно призован, ищецът не се явява и не се представлява. Депозирана е
молба от проц.му представител, в която моли съда да уважи претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
писмен отговор, в който сочи, че ИМ е недопустима, тъй като не е посочена
банкова сметка. ***, че искът е евентуално частично основателен. Възразява се
срещу претенцията за законна лихва върху претендираната лихва. Сочи се, че не
са представени доказателства, че с предявяване на претенцията ищеца е
представил всички изискуеми по закон документи, за да се прилага 15-дневния
срок от датата на уведомяване на застрахователя. Представени са писмени
доказателства. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от
ответната страна адв.възнаграждение. В с.з. ответникът, редовно призован, не се
представлява. Депозирана е молба на 05,01,2021 г., в която се сочи, че искът е
частично основателен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното извлечение от
банкова сметка – ***, на К.Д.Т. /проц.представител на ищеца/, от дата
29,05,2020 г., че на 29,05,2020 г. има постъпила сума в размер на 5548,00 лева,
с референция ШЕ – **********, с наредител
ЧСИ ***и основание – пълно погасяване на дълг по ИД 210/2020 г.
Установява се от представеното извлечение от банкова
сметка – ***, на К.Д.Т. /проц.представител на ищеца/, от дата 11,08,2020 г., че
на 11,08,2020 г. има постъпила сума в размер на 5583,00 лева, с референция ШФ –
**********, с наредител ЧСИ ***и
основание – пълно погасяване на дълг по ИД 374/2020 г.
От
приложеното в цялост гр.д.№1244/2019 г. на ПлРС се установява, а и не е спорно
между страните, че на 10,05,2018 г., на Път ІІ-35 /***/, в района на км.2+767,
е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил ***, собственост
на ***, управляван от ***и лек автомобил ***, собственост на Веселин ***,
управляван от ищеца А.И.Х., както и че за описания по-горе лек автомобил ***,
управляван от водача ***, е имало сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност” с ответното дружество с период на действие, обхващащ и датата на
настъпване на ПТП.
По
делото е безспорно също така между страните, че на 04,07,2018 г. ищецът
уведомил ответното застрахователно дружество за настъпилото ПТП –
застрахователната претенция е с вх.№ОК-436688.
Не
се спори, и се установява също от приложеното в цялост гр.д.№1244/2019 г. на
ПлРС, че с решение №2034/18,10,2019 г., ответното дружество било осъдено да
заплати на ищеца сумата в размер на 8000,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка с
настъпилото на 10,05,2018 г. ПТП, като отхвърля предявения иск до претендирания
с ИМ размер от 10000,00 лева. Посоченото решение е обжалвано от ответното
дружество в частта за присъдените над 5000,00 лева, като с решение №368/09,06,2020
г. на ПлОС, постановено по в.гр.д.№244/2020 г., в сила от 09,06,2020 г.,
първоинстанционното решение е потвърдено.
От
представената в цялост преписка по заведена щета №********** на ответното
дружество се установява, че щетата е заведена с вх.№ОК-436688/04,07,2018 г., а
с Писмо от 23,07,2018 г. са изискани допълнителни доказателства от пострадалото
лице – медицински документи, както и от ОД на МВР-Плевен. По това писмо е
депозиран отговор от 01,08,2018 г., заведен с вх.№ОК-527387/06,08,2018 г. С
писмо изх.№НЩ-6834/03,10,2018 г. от ответното дружество е отказано изплащането
на застрахователно обезщетение до представяне на влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водача, управлявал застрахованото МПС. С писмо
изх.№НЩ-8147/15,11,2019 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че му е
определено застрахователно обезщетение в размер на 1000,00 лева и го е поканило
да представи актуална лична банкова сметка ***за на този, на когото
пострадалото лице желае да бъде изплатена сумата.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно
чл.409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното
обезщетение, след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380,
ал.3 от КЗ. Наред с това, съгласно чл.497, ал.1 от КЗ, лихва за забава се
дължи, ако застрахователя не е определил и изплатил в срок обезщетение, считано
от по-ранната от двете дати - от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, или от изтичането
на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 от КЗ.
Според чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят може да изиска от увредено лице,
явяващо се ползвател на застрахователна услуга по застраховка "Гражданска
отговорност", доказателствата за установяване на основанието и размера на
претендираното застрахователно обезщетение. Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като
в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, тоест лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 от КЗ. В чл.429, ал.3 от КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само
в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл.430, ал.1,
т.2 от КЗ, или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция
от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. Съгласно чл.429, ал.3 от КЗ,
застрахователното обезщетение по ал.1 включва пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, както и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3, а съгласно цитираната ал.3, лихвите за
забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице,
се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото е установено, че на 04,07,2018
г. ищецът е уведомил застрахователя за събитието. Уведомяването, съответно подаването
на застрахователна претенция като част от задължителното рекламационно
производство /съгласно чл.380 и чл.432 от КЗ/, поставя началото на
изискуемостта на обезщетенията, в случая на 04,07,2018 г. съобразно приложените
доказателства за подаване на застрахователната претенция.
Съгласно
чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. Съгласно чл.405, ал.1, изр.1 от КЗ, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Застрахователят е бил уведомен
за настъпилото събитие на 04,07,2018 г., като според съда са били представени
всички изискуеми и необходими документи. Следователно, на основание чл.409
вр.чл.405 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, дружеството е следвало да изплати на ищеца
дължимото застрахователно обезщетение в срок от 15 работни дни след тази дата,
тоест в срок до 25,07,2018 г. вкл. Ето защо, от 25,07,2018 г. застрахователят е
изпаднал в забава относно изпълнението на това си задължение, поради което
дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва върху дължимото
обезщетение.
По
делото е безспорно установен размера на дължимото от ответното дружество
застрахователно обезщетение – 8000,00 лева. Ответникът дължи на ищеца лихва за
забава върху сумата от 5000,00 лева за периода 25,07,2018 г. – 29,05,2020 г. /датата на първото плащане по изп.дело,
образувано по изп.лист, издаден по гр.д.№1244/2019 г. на ПлРС/, в размер на
937,50 лева /изчислена от съда на
основание чл.162 от ГПК с помощта на общодостъпен в интернет калкулатор за
изчисляване на законна лихва от сайта www.calculator.bg/. Ответникът дължи на
ищеца лихва за забава върху сумата от 3000,00 лева за периода 25,07,2018 г. –
11,08,2020 г. /датата на второто плащане
по изп.дело, образувано по изп.лист, издаден след оставяне в сила на решението
по гр.д.№1244/2019 г. на ПлРС/, в размер на 624,16 лева /изчислена от съда на основание чл.162 от ГПК с помощта на общодостъпен в интернет калкулатор за изчисляване на законна
лихва от сайта www.calculator.bg/.
Доколкото
по делото са претендирани суми именно в този размер, то искът се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските:
При
това развитие на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда
на чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца в производството разноски, като се
претендират такива в размер на 62,46 лева за държавна такса и 350,00 лева за
адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че преди произнасяне по въпроса за
дължимите от ответника разноски, следва да обсъди направеното от ответника
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Същото е
неоснователно, доколкото заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение –
350,00 лева, е съвсем малко над миниума, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 339,32 лева.
Предвид
изхода на спора, на ответната страна не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.405, ал.1 вр.чл.497, ал. от КЗ вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, З. „Б.И.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***и
***, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.Х., ЕГН **********,***,
сумата от 1561,66 лева,
представляваща сбор от мораторната лихва в размер на 937,50 лева лихва върху
главницата от 5000,00 лева за периода 25,07,2018 г. – 29,05,2020 г. и 624,16
лева върху главницата от 3000,00 лева за периода 25,07,2018 г. – 11,08,2020 г.,
които главници съставляват дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от настъпило на 10,05,2018 г.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК
З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***и ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.Х., ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 412,46 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: