Р
Е Ш Е Н И Е
№
142
Гр. Пирдоп, 31.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП, трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
секретаря П. Александрова, като разгледа докладваното от съдията Паралеева гр.
д. № 400 по описа на РС-Пирдоп за
Делото е образувано по
искова молба, предявена от Ц.Г.Т., ЕГН: ********** в качеството на майка и
законен представител на малолетните деца Г.Ц.Д.., ЕГН: ********** и А.Ц.Д.,
ЕГН:**********, подадена чрез адв.П.Н. срещу Ц.С.Д., ЕГН: **********, въз основа
на която се иска последният да бъде осъден да заплаща чрез нея
като майка на детето Г.Ц.Д.. месечна издръжка от 300 лв., а на детето А.Ц.Д. –
280 лв. месечно, ведно с лихвата за закъснение на всяка просрочена вноска от
датата на падежа до окончателното и изплащане и настъпване на законно основание
за нейното изменение или прекратяване. Иска се и присъждане на издръжка за
минал период за сумите от 280 лв. месечно за детето Г.Д.. и 250 лв. месечно за
детето А.Д.за времето от 11.06.2017 г. до датата на депозиране на исковата
молба- 11.06.2018 г.
Ищцата в исковата молба твърди, че с ответника са
живели във фактическо съпружеско съжителство около 11 години, през което време
са били заедно в Испания на 30.11.2006 г. се е родил синът им Г.Ц.Д.., а на
01.06.2009г.- дъщеря им А.Ц.Д., но преди повече от година с ответника Ц.Д. са
се разделили и тя е поела сама грижите по отглеждането на децата. Ищцата сочи,
че от раздялата с ответника същият не се е интересувал от тях и не е давал
никакви средства за задоволяване на нуждите и потребностите му от храна,
облекло и издръжка. Майката смята, че децата се нуждаят от специфична,
пълноценна витаминозна храна, отговаряща на възрастта им, а поради бързото си
израстване, характерно за възрастта, децата се нуждаят и по-често от нови дрехи
и обувки. Майката изтъква, че през учебната 2018/2019г. синът им ще е ученик
вече в VI-ти клас, а дъщеря им е записана за новата учебна
година в III-ти клас в ОУ „Св.св.Кирил и Методий“, с.Чавдар.
Майката заявява, че и е трудно сама да се справя с отглеждането на двете деца,
защото е безработна, а получаваните от нея доходи са изключително ниски,
въпреки което към настоящия момент поема не само ежедневните грижи за децата,
но изцяло и финансовата страна по тяхното отглеждане, а разходите и в тази
връзка са месечно около 1000-1200 лв. Счита, че ответникът следва да се
ангажира поне финансово с отглеждането на децата си, тъй като работи в Испания
и получаваните от него доходи са в значителни размери.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен
представител – адв.Г.Ц.. Адв. Ц. счита исковете за допустими, но частично
неоснователни, тъй като не е съобразен с евентуалните възможности на бащата и в
случая ако бъдат уважени, следва да се определи издръжка в минималния размер,
определен съгласно чл.142, ал.2 СК и Постановление на МС №372/22 декември 2016г. за определяне на нов размер
на минималната работна заплата за страната.
В съдебно заседание
майката на децата и ищец по спора се явява лично и с упълномощения си
процесуален представител адв.П.Н. от САК, която заявява, че поддържа исковата
молба. Моли се съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искания
като основателни и доказани. Адв. Н. счита, че от събраните доказателства по
делото се установява, че търсещите издръжка деца и нуждите за тях се
осъществяват и удовлетворяват единствено и само от майката, която е била
активно търсещ работа родител, а към настоящия момент има сключено трудово
правоотношение, но получаваните от него доходи са минимални и не позволяват
сама да осъществява грижите по децата. Безспорно било установено, че грижите по
децата са в размер на около 1000-1500 лв. месечно, тъй като за тях се
осигуряват нуждите им от храна, облекло, учебни пособия. Установено било още,
че другият родител не е полагал никакви грижи за децата, повече от година не е
предоставял никакви средства за издръжка на децата, а би следвало да поеме поне
половината от размера на нужната издръжка на децата си, а другата част, наред с
грижите по отглеждането- да падне върху плещите на майката. Сочи се още, че не
са събрани никакви доказателства ответникът да е в нетрудоспособна възраст,
респективно- да е трудоустроен, така че да не може да предостави нужния за
издръжката на децата му размер, т.е. същият е трудоспособен и може да полага
труд, посредством който да превежда доходи, които да обслужват нуждите на
децата. С тези доводи се иска от съда да уважи исковете в предявения размер.
Претендират се разноски.
От
името на ответника по предявените искове излага становище назначеният особен
представител- адв. Г.Ц.. Същият заявява, че според него искът за месечна
издръжка на децата следва да бъде уважен, но при определянето на неговия размер
би трябвало да се вземе предвид това, че не са постъпили доказателства за
трудови договори и за доходи на ответника извън трудови договори. Адв.Ц. сочи,
че издръжката следва да бъде съобразена както с възможностите на ищеца, така и
с тези на другия родител и затова тази издръжка би следвало да бъде определена
съобразно постановление №372/2016г. на МС. По отношение на иска за издръжка за
минало време, адв. Ц. счита, че също следва да бъде уважен, но при определяне
на размера да се вземе предвид , че няма доказателства за доходите на бащата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От
представеното по делото удостоверение за раждане № 488181/10.04.2007 г. , издадено
от дл.лице към община Чавдар въз основа на акт за раждане №1/10.04.2007 г. е
видно, че детето Г.Ц.Д.. е родено на *** г. от майка Ц.Г.Т. и баща Ц.С.Д.. Установява
се от удостоверение №95/31.05.2018 г., издадено от ОУ „Св.св. Кирил и Методий“
– с.Чавдар, че Г.Ц.Д.. е бил записан като редовен ученик в 5-ти клас през
учебната 2017/2018 г.
От
представеното по делото удостоверение за раждане № 1/16.04.2010 г. , издадено
от дл.лице към община Чавдар въз основа на акт за раждане №1/16.04.2010 г. е
видно, че детето А.Ц.Д. е родено на *** г. от майка Ц.Г.Т. и баща Ц.С.Д.. Според
удостоверение №94/31.05.2018 г., издадено от ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ –
с.Чавдар,А.Ц.Д. е била записана като редовен ученик във 2-ри клас през учебната
2017/2018 г.
Към
исковата молба е представено удостоверение изх. №2306-940-00-0492/01.06.2018г.,
издадено от Агенция за социално подпомагане, според което за периода от месец
март 2018г. до месец май 2018г. на Ц.Г.Т. са изплатени месечни помощи за деца в
размер на 270 лв.
Според
служебна бележка изх. №60-18-15-21186/06.06.2018г., издадена от Агенция по
заетостта Ц.Г.Т. е била регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ като безработна
от 29.05.2018г. Според свидетелските показания на изслушаните
свидетелки-родственици на ишцата Ц.Т., към настоящия момент същата вече е
започнала работа по трудово правоотношение на 4-часов работен ден.
Видно
от справка в НАП за актуалното състояние на трудовите договори на ответника Ц.С.Д.
към 05.10.2018г. за лицето няма регистрирани трудови договори на територията на
Република България.
Изготвен е и приложен по делото подробен социален доклад от
ДСП-Пирдоп от 16.10.2018 г., според който е била проведена среща с майката на
децата А.Д.и Г.Д.., извършена е анкета в жилището, в което тя отглежда децата и
е осъществен контакт с тях, като е направен опит и за откриване на бащата, но е
събрана информация, че същият се намира в Испания. В хода на социалното
проучване социалните служители са установили, че след раздялата на родителите
през 2011г. майката изцяло е поела грижите за отглеждането и възпитанието на
децата, като тя е родителят, който осигурява основните им битови, здравни и
образователни потребности с помощта на своите родители. Сочи се, че децата се
отглеждат в жилище в село Чавдар, представляващо масивна къща на два етажа в
много добро техническо състояние, а вторият етаж се ползва от майката и двете
деца и има създадени удобства за децата и условия за организиране на
домакинството, което е общо с бабата и дядото на децата. Установено е, че към
момента основните потребности на децата се задоволяват с доходите на бабата и
дядото, които са пенсионери и с изплащаните на майката от ДСП-Пирдоп месечни
помощи в размер на 90 лв. Констатирано е, че Г. и Адриана са
силно привързани към баба си и дядо си по майчина линия, познават и имат
изградена емоционална връзка с двете си еднокръвни сестри Н.Д.и С.Д.и имат
изградени приятелства с деца, живеещи в съседство и свои съученици. Г.Д.. е в
6-ти клас през учебната 2018/2019г. в с.Чавдар и по данни на класния му
ръководител- детето няма специални образователни потребности и е прилежен
ученик, а майката осигурява всичко необходимо за учебния процес. Същата
информация е събрана и от класния ръководител на А.Д., която понастоящем е
ученичка в 4-ти клас в същото училище. В заключение социалните служители са
посочили, че майката е родителят, който е пряко ангажиран с грижите за
малолетните си деца, като от значение е осигуряването на средства за издръжка и
от двамата родители, като по този начин по-пълно биха задоволени потребностите
на децата, а размерът на издръжката следва да се определи съобразно възрастта и
необходимостта от средства за покриване на ежедневните потребности на всяко от
децата. В хода на социалното проучване не са събрани данни за наличие на
специфични здравни, социални или образователни потребности на двете деца.
Разпитани са по делото
като свидетели А.П.С.-леля на ищцата и А.З.П.- майка на ищцата и баба на двете
деца. Свидетелката П. заявява пред съда, че Г. и А. живеят в нейната къща и са
в едно домакинство с нея, нейния съпруг и тяхната майка и че се отглеждат в
този дом вече 7 години. За бащата на децата предполага, че в момента е в
Испания и че никакви подаръци не е подарявал на децата, не им е изпращал и пари.
Твърди, че откакто децата живеят в България бащата ги вижда рядко и насила.
Спомня си за случай, при който момченцето се надявало баща му да му купи
колело, защото му бил обещал, но той не го направил. Бабата сочи, че майката на
децата се грижи за тях и то прекалено много, а те със съпруга и обезпечават
материалните им нужди, но и майката, която е била безработна, вече е назначена
на 4-часов работен ден в детски клуб. Според бабата около 1000-1500 лв. на
месец трябват за двете деца, тъй като те трябва да се гледат добре- дрехите и
обувките бързо им омаляват, обичат месо и плодове. Твърди, че наскоро дъщеря и
поискала 40 лв., за да закупи помагала на малкото дете, а впоследствие и на
голямото. Свидетелката П. сочи още, че на всяко дете се дават по 5 лева джобни
пари на ден, отделно от това имат нужда от компютри с интернет, от телефони, за
да информират майка си къде са и какво им се случва. Според свидетелката
пенсиите на бабата и дядото не стигат за отглеждане на децата, поради което
счита, че разходът на месец за тях е около 1500 лв., като в тази сума включва
храна, дрехи, обувки, учебни помагала и допълнителни средства. Твърди, че
децата спортуват и макар спортът да не се заплаща, понякога джобните им във
връзка с него са повече. Отделно от това децата всяка година ходели на зелено
училище и за него им се дават по 150 до 200 лв. на дете. Бабата знае за
здравословен проблем на момченцето Г., свързан с белите дробове, за който
посещава доктор, пие лекарства, с помпа е и му се правят инхалации, като всичко
закупуват те, макар процедурите да се провеждат вкъщи. Другата свидетелка – А.С.заявява,
че познава добре семейството и 2-3 пъти в седмицата поне им ходи на гости. Не е
видяла на децата да им липсва нещо, а напротив- били задоволени с всичко,
хранели се с питателна храна, а каквото са поискали- не им е отказано.
Свидетелката знае, че майката на децата Ц. наскоро е започнала работа с 260 лв.
заплата, а средствата за издръжка на децата ги дават бабата и дядото-
родителите на майката. Свидетелката е категорична, че от една година децата
нищо не са получавали от баща си- нито подаръци, нито лакомства, а когато той е
бил в България децата са искали да го видят, но той отказал. Семейството на
децата било споделяло със свидетелката Стаменова, че около 1500 лв. трябват на
месец за децата, защото се плащат сметки, имат климатици, телефони, интернет,
телевизори. Сочи, че няма нужди на децата, които да не са били посрещнати от
майката. Тази свидетелка също е наясно със здравословния проблем на голямото
дете, за който бива водено на пулмолог в гр.София, което посещение при лекар
пък било съчетано с осигуряване на децата на странични развлекателни занимания.
Други
доказателства не са ангажирани по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са четири обективно и субективно кумултивно съединени иска: с правна квалификация чл.143,
ал.1 СК- за присъждане дължима издръжка за бъдеще време на две непълнолетни
деца и с правна квалификация чл.149 СК- за присъждане на издръжка за минал
период, също за всяко от двете деца.
Основателността на предявените претенции произтича от
факта, че малолетните Г.Ц.Д.. и А.Ц.Д. са лица по чл. 139 СК, които имат право
да получат издръжка, след като с оглед възрастта си са неработоспособни и не е
налице имущество, от което да се издържат.
Ответникът е сред лицата по чл. 141 СК, от които може да
се търси издръжка, а така също ответникът е лице, което в качеството си на родител
на малолетните деца е длъжно на основание чл. 143, ал. 1 СК да осигурява условия на живот, необходими
за развитието на децата, съобразно своите възможности и материално състояние.
Без никакво съмнение се установи от удостоверенията за
раждане на двете деца и от свидетелските показания, че ответникът Ц.С.Д. е баща
на двете малолетни деца деца- Г.Ц.Д.. и А.Ц.Д..
Съгласно разпоредбите на
чл. 142 СК размерът на издръжката се определя като справедливо житейско
съотношение между нуждите на лицето, което има право да я получи и възможностите
на лицето, което я дължи. С Постановление №
5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и Постановление № 5/31.11.1981 г. на Пленума на
ВС, които представляват задължителна съдебна практика, е прието, че
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на
издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се
вземе предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които имат
значение за случая.
Изводи за конкретните нужди на децата могат да се формират
от данните от социалния доклад и свидетелските показания, като те не са специфични
такива, а са нужди, присъщи на всяко дете на съответната на тези две деца
възраст. Може да се счете, че свидетелските показания не внасят яснота и
конкретика за стойността на отделните разходи, а дават обща перспектива за
начина на живот, който майката и нейното семейство се стремят да осигурят на
децата. Следва да се има предвид обаче, че издръжката съдът определя според
обичайните нужди на децата, а не според стандарта, който семейството се опитва
да наложи за тях. Тази уговорка се прави, доколкото свидетелите по делото
няколкократно заявиха, че на децата се осигуряват всякакви удобства и не им е
отказано нищо, което са поискали. Не може да се очаква от свидетелите да
направят разбивка на сумите, които биват заплащани за всяко от децата за храна,
за облекло и за учебници, а не съществува и необходимост от прилагането на
разходооправдателни документи за закупуването на храна и облекло, доколкото
това са разходи, които се изчисляват средностатистически. Безспорно е за съда,
че въпреки липсата на доказателства за специфични нужди, то обичайните такива
са налице по отношение на двете деца- за осигуряване на нормални битови условия
и свързаните с жилището консумативи; здравословна и разнообразна храна, която
ще е необходима на децата за правилното им израстване, физическо и психическо
здраве; дрехи и обувки, които следва да бъдат подменяни всеки сезон с оглед
възрастта, в която се намират децата и съпровождащото възрастта им неминуемо
израстване. Както се установи от събраните писмени доказателства- удостоверения
и становището на ДСП-Пирдоп и двете деца са ученици, съответно през настоящата
учебна година са в 3-ти и 6-ти клас, поради което без никакво съмнение ще бъдат
необходими и допълнителни средства за осигуряване на необходимите учебни
помагала и пособия, като в тази насока следва да се отбележи и задължението на
родителите по чл.125 СК да осигурят условия за добро образование на децата, което
би позволило формирането им като личности.
Според съда е безспорно, че ответникът следва да бъде ангажиран
с отглеждане и възпитание на децата си, което следва да бъде първостепенна грижа
за всеки родител. Не е доказано той да им е заплащал издръжка, което задължение
е специфично за всеки един родител и следва да се изпълнява.
Относно размера на претендираната издръжка съдът намира,
че претенциите на ищцата не са съобразени изцяло с доказаните възможности на ответника,
за който няма данни да реализира трудови или други доходи на територията на
Република България или да притежава имущество, макар че при условие, че не може
да бъде установено точното местонахождение на ответника в Испания и дейността
му там, а няма събрани доказателства същият да е неработоспособен, следва да се
счете, че същият е в състояние да реализира доходи поне в размер на минимална
работна заплата, която за държавата, в която се намира ответника- Испания през
РС-Пирдоп счита, че заключението на свидетелката П.- баба
на двете непълнолетни деца, че месечният разход за децата е около 1000 лв. и
дори повече е обективно, като обаче този разход следва да се намали и от него
се изключи сумата от около 200 лв., която обикновено се заплаща за консумативи
за семейния бит и сметки за услуги, които не обслужват само децата, а и цялото
домакинство, в което в случая попадат също майката, бабата и дядото на децата.
Разходите за по-голямото дете- Г.Д.. освен това следва да бъдат счетени за
по-високи с оглед по-голямата възраст на същия и здравословния му проблем, за
който макар доказателствата да са оскъдни, съдът не намира основание да
неглижира.
Като краен извод, преценката на всички конкретни обстоятелства, житейския опит,
обичайния поглед на съдебната практика, сочат че за издръжката на двете деца, ако родителите живееха заедно и с общи
усилия им осигуряваха
препитание, на месец биха били необходими за храна, дрехи, обувки, комуникации и учебни разноски около 800 лева за двете деца. Това е една относителна парична оценка
само на текущите, неотменно бъдещите и най-насъщни обикновени потребности на деца на
същата възраст при съвсем общоприет пестелив икономически стандарт в нашето
общество, съобразно с установената за страната минимална работна заплата,
относима към издръжката на трудово заетите лица, и изследванията на Националния
статистически институт за средната работна заплата и размера на пенсиите. От тези 800 лв.
сумата от 440 лв. следва да се поеме от родителят, който не осъществява
родителската грижа, а именно: бащата, а остатъчната стойност от 360 лв. - от
майката, по отношение на която следва да се отчете, че се грижи, макар и чрез
чужда помощ, за текущите непосредствени всекидневни разходи по домакинството.
Затова размерът от 230 лв. месечна издръжка за по-голямото дете Г.Д.. и 210 лв.
месечна издръжка за по-малкото дете А.Д.следва да намери изражение в
правораздавателната воля на съда, а исковете за бъдеща издръжка в размера над
тези суми да бъдат отхвърлени.
Началният момент, от
който ответникът следва да изпълнява своето задължение да заплаща гореопределената издръжка за децата е 11.06.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване. В настоящия случай
обаче се претендира и издръжка за минало време по чл.149 СК- една година назад
преди подаване на исковата молба. Тези искове също са основателни, доколкото бе
доказано, че бащата не е заплащал никакви средства за издръжката на децата си и
в предходен период, в който попада последната една година. Доказателства в
противен смисъл не бяха ангажирани. За предхождащата исковата молба едногодишен
период обаче размерът на издръжката следва да е по-малък при отчитане
по-ниската възраст на децата тогава, по-ниския размер на доходите и
икономическата разлика в социалната обстановка, а именно: 200 лв. месечно за Г.Д..
и 180 лв. месечно за А.Д.или в глобален размер за 1 година: 2400 лв. за
издръжката на Г.Д.. за исковия период от 11.06.2017г. до 10.06.2018г. и 2160
лв. за издръжката на А.Д.за исковия период от 11.06.2017г. до 10.06.2018г.
Исковете за издръжка за минал период над тези суми следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските за
водене на делото, съдът счита, че на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва
да бъдат присъдени сторените от нея разноски за адвокатски хонорар, съразмерно
с уважената част от исковете, а именно: 228 лв., платими от ответника.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху уважения размер на исковете, която изчислена
съобразно разпоредбите на Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК възлиза на 633.60 лв. по исковете с правно основание чл.143 СК (издръжка за бъдеще време) и 182.40 лв. по исковете с правно основание
чл.149 СК (издръжка за минало време), както и заплатените от съда разноски за
възнаграждение на назначения особен представител- адв. Г.Ц..
Ищцата, по смисъла на чл.83, ал.1,
т.2 ГПК, е освободена от заплащане на такси разноски в производството, поради
което не следва такива да и бъдат вменявани, независимо от изхода на спора и
обстоятелството, че исковете биват частично отхвърлени.
Следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК в частта за
присъдената издръжка.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на
осн. чл.143 СК, Ц.С.Д., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетния си
син – Г.Ц.Д.., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Ц.Г.Т.,
ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 230.00 лв./двеста и тридесет лева/, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 11.06.2018 г., до настъпване на причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска, считано от падежът й до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
за горницата от 70.00 лв. до пълния размер на претенцията от 300.00 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл.143 СК,
Ц.С.Д., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетната си дъщеря – А.Ц.Д.,
ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Ц.Г.Т., ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер на 210.00
лв./двеста и десет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба
– 11.06.2018 г., до настъпване на причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска, считано от падежът й до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
за горницата от 70.00 лв. до пълния размер на претенцията от 280.00 лв.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.149 СК, Ц.С.Д.,
ЕГН: **********, адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на сина си Г.Ц.Д.., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител Ц.Г.Т.,
ЕГН: **********, сума в размер
на 2400 лв. /две хиляди и
четиристотин лева/, представляваща издръжка за
минало време за периода от 11.06.2017г. до 10.06.2018г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния размер на претенцията от 3360.00 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл.149 СК, Ц.С.Д., ЕГН: **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на дъщеря си А.Ц.Д., ЕГН: ********** чрез нейната майка и законен представител Ц.Г.Т.,
ЕГН: **********, сума в размер
на 2160 лв. /две хиляди сто
и шестдесет лева/, представляваща издръжка за
минало време за периода от 11.06.2017г. до 10.06.2018г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния размер на претенцията от 3000.00 лв.
ОСЪЖДА, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК, Ц.С.Д., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Т.,
ЕГН: ********** сумата от 228 лв. /двеста двадесет и осем лева/, представляваща
сторените от ищцата разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Ц.С.Д.,
ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата и по сметка на РС-Пирдоп
сумата от 1116.00 лв./хиляда сто и шестнадесет лева/, от които 633.60 лв.
държавна такса по исковете за издръжка за бъдеще време по чл.143 СК, 182.40 лв.
държавна такса по исковете за издръжка за минало време и 300 лв. заплатен
депозит за особен представител в производството.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от постановяването
му на 31.10.2018 г. му пред Софийски окръжен съд.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: