РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Пазарджик , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава А. Ралинова
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
като разгледа докладваното от Десислава А. Ралинова Търговско дело №
20205200900141 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52
от ЗЗД.
Производството по настоящето дело е образувано по искова молба
предявена от от Е. П. Ш. с ЕГН ********** с адрес село К. ул.“К.“ №4, със
съдебен адрес гр.С. бул.“Е. и Х.Г.“ №85 ет.2 ап.6 адв.Г.Й., срещу ЗАК „ОЗК-
застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София ул.“Света София“ №7 ет.5, предст. от изп. директори А. Л. и Р.
Д.,чрез адв.Р.А. САК, в която са изложени обстоятелства, че на 29.01.2020 г.,
около 11:05 часа, в гр. К., на ул.„Г. М.“ л.а. марка „Фиат“, модел „Дукато“, с
рег. №, управляван от Д. С., предприемайки маневра „заден ход“ без да се
убеди, че няма да създаде опасност спрямо другите участници в движението,
е блъснал ищцата, която се е движила по пътното платно по посока на
движение на лекия автомобил. За пътния инцидент е бил съставен
констативен протокол за ПТП с рeг. № 367р-2071/30.01.2020 г., като е
образувано и ДП № 68/2020 г., по описа на РУ на МВР Велинград.Сочи
ищцата, че непосредствено след пътния инцидент е била транспортирана от
екип на бърза помощ в „МБАЛ Велинград“ ЕООД, в тежко състояние. След
направените й нужни изследвания, лекарите установили, че е получила
1
следните травматични увреждания:- Фрактура на горния край на дясна
раменна кост (хумерус);
- Contusio capitis (контузия на главата);
- Разкъсно-контузна рана на дясна вежда;
В болничното заведение била постъпила с изключително силни болки и
оток в областта на дясната раменна става и е била извършена оперативна
интервенция, закрита мануална репозиция и поставяне на имобилизация.
Ищцата твърди, че след изписването й от болничното заведение,
продължила лечението си в домашни условия. Тя изпитвала затруднения при
обслужването си, дори и в елементарните битови и физиологични нужди,
предвид факта, че дясната й ръка, която й е водеща е обездвижена.
Влошеното й здравословно състояние е наложило да бъдат ангажирани
близките й, който са й помагали в ежедневието й.
Сочи, че поради получената тежка фрактура в областта на дясната
раменна кост, към настоящия момент всяко движение в областта на дясната
ръка било свързано с изключително силни болки.Възстановителният период
за пострадалата продължавал и към настоящия момент. Била подтисната,
лесно раздразнителна, често споделяла на близките си, че не знае дали ще
може да води предишния си начин на живот, изпитвала страх от пресичане и
тревожност за близките си, както и лекарите не можели да кажат дали
увредената ръка ще се възстанови напълно. Ищцата твърди, че вследствие на
катастрофата, е получила посттравматично стресово разстройство,
изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез постоянни
мисли за случилото се.
Твърди се, че л.а. марка „Фиат“, модел „Дукато“, с peг. № , управляван
от Д. С., е застрахован по застраховка „ГО“ със застрахователна полица
BG/23/119001571106/26.06.2019 г., валидна до 25.06.2020 г., а на
26.03.2020 г., ищцата е завела писмена претенция, с която е поискала
изплащането на застрахователно обезщетение от ответното дружество.Сочи
се, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по
заведената претенция бил изтекъл на 26.10.2020г., и към настоящия момент
нямало плащане.
2
Във връзка с така изложеното се моли съдът да постанови съдебно
решение, с което да осъди „ОЗК- застраховане“ АД с ЕИК *********, да
заплати обезщетение на Е. П. Ш. с ЕГН **********, за неимуществени вреди
50 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 26.03.2020 г./датата на която
ответното дружество е било поканено/, до окончателното изплащане.
В срока по чл.367 от ГПК, не е постъпил писмен отговор от ЗАК „ОЗК-
застраховане“ АД с ЕИК *********.
В даденият от съда срок за депозиране на писмени бележки е направено
възражение за съпричиняване, респ., че от двете страни на пътното платно е
имало тротоар, но ищцата е избрала да се движи по пътното платно, с което е
допринесла вредоносният резултат.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени
в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на
производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от
ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от
КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор
за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства.В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
3
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото
лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Между страните е безспорно,че процесният автомобил с който е
реализирано ПТП м.“Фиат м.Дукато с рег.№, е с валидна застрахователна
полица в ответното дружество № BG/23/119001571106/26.06.2019 г.,
Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение
на ищцата и налице ли е виновно противоправно деяние, в какъв размер да е
обезщетението за неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва
върху обезщетението.
В законния срок по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал
писмено отговор , не е направил и възражения респ. за съпричиняване.
Такова е направено за първи път, в даденият срок за депозиране на
писмените бележки, поради което поради настъпила преклузия, съдът не
дължи произнасяне.
От представеното и прието писмо от РУ Велинград, се установява, че по
процесният случай е образувано ДП 68/20г. по описа на РУ МВР Велинград,
за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ от НК във вр. с чл.342 ал.1 от
НК, което поради оскане на пострадалата е изпратено с мнение за
прекратяване на РП Пазарджик ТО-Велинград.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с рeг. № 367р-
2071/30.01.2020 година. Съгласно съдебната практика със задължителен
характер, съдържаща се в решение № 15/25.07.2014г. на ВКС по т.д. №
1506/2013г. на І т.о., в хипотезата, в която констативният протокол е издаден
от органите на полицията при посещение на мястото на ПТП, съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
4
маркировката на мястото на произшествието и други. Доказателствената сила
на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз
основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на
водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това
излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от
съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на
огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на
настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за
механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.
От констативния протокол,в настоящият случай,ведно с приетата САвТЕ,
се установява механизма на настъпване на ПТП, а именно на 29.01.2020г.
около 11.05 часа ищцата Е.Ш., като пешеходка, се е движела по средата на
платното на „Г. М.“- пазарна, по посока към началото на улицата от страна на
моста.Пътното платно е било в добро състояние, сухо.В същата посока зад
нея се движел на заден ход автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№, управляван от
С.Шофьорът нямал видимост към пространството зад автомобила и не
забелязал движещата се с гръб към него ищца.При предприемане на маневра
на заден ход, без да е взел мерки за наблюдение и сигнализиране на наличие
на пешеходци или други препятствия я е блъснал в гръб със задната част на
автомобила.Пешеходката политнала и паднала върху дясното рамо.
От САвТЕ се установява,че причина за произшествието е предприето
движение на заден ход от страна на шофьора С., без да е осигурил
наблюдение или обезопасяване на пространството зад автомобила.В
заключение, вещото лице е написало, че улицата е пешеходна/пазарна/ и се
допускат превозни средства само за зареждане на стока.В о.с.з., проведено на
13.04.2021г., вещото лице уточнява, че не сигурен, че улицата е само
пешеходна, тъй като не е проверил знаците.Изводите си прави, въз основа на
обстоятелството,че улицата е затворена и от двете страни с физически
бариери.В този смисъл бил направил предположение, че улицата е само за
допускане на микробуси за зареждане на търговските обекти.Установява, че
скоростта на водача е била около 5 км./ч. и автомобилът само я побутнал, а тя
при падането си е счупила рамото.
Съдът приема, че констативният протокол за ПТП и заключението на
вещото лице по допусната САвТЕ, обсъдени в съвкупност, установяват
механизма на процесното произшествие и причинната връзка между деликта
и уврежданията получени от ищцата. Протоколът за ПТП /в частта
съдържаща обяснения на виновния водач и подписан от него отразява
съгласието на последния със съдържащите се в документа неизгодни факти
5
/механизъм на настъпилото ПТП в резултат на противоправното му
поведение/, същото обяснения се съдържат и в ДП.
По силата на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция,
вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на
противното, като ответникът - застрахователно дружество, не е оборил
законовата презумпция и не се установяват обстоятелства, които да
изключват изцяло отговорността за нарушението.Предприетите действия на
водача, застрахован при ответника не отговорят на изискванията за
безопасност. Преди да започне изпълнение на маневрата „движение назад“
той не се е убедил, че пътя зад автомобила е свободен и няма да създаде
опасност или затруднение за останалите участници в движението. Основната
причина за настъпване на ПТП от техническа и професионална гледна точка,
е че водачът е предприел маневрата“движение назад“ без да осигури
необходимите безопасни условия за това. При маневра „движение назад“
опасността от възникване на ПТП е относително голяма, тъй като видимостта
на водача се ограничава в рамките на обзорността на огледалата за обратно
виждане.
По отношение на търпените болки и страдания и претенцията на ищцата за
неимуществени вреди е разпитана св.Г. Ш., дъщеря на ищцата която
установява, че тя бързо пристигнала на мястото на инцидента и заварила
майка си на земята, повикали линейка и в болницата установили, че рамото й,
е натрошено.Установява, че била много уплашена.След изписването й , от
болницата започнала да полага грижи за нея, тъй като не можела да се храни
и да си движи ръката.Това включвало и обслужването на тоалета й, тъя като
дясната ръка била водеща за нея.Свидетелката установява, че повече от 6
месеца се грижела за своята майка и към настоящият момент, не можела да
ползва ръката пълноценно.След инцидента не била същият човек, не искала
да излиза, не можела да си движи ръката, казвала, че има болка.Свидетелката
твърди, че още облича и храни ищцата.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на
увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на
6
здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно
дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси.
От събраните по делото писмени доказателства чрез представената
медицинска документация, а също така и от неоспореното и изцяло
кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено заключение на
вещото лице д-р П.М. по безспорен начин се установява, че вследствие на
процесното ПТП ищцата е претърпяла физическа травма и е откарана с
линейка в МБАЛ Велинград, където установили счупване на шийката на
дясната раменна кост (хумерус) и контузия на главата /консултирана с хирург
по повод на мозъчно сътресение/.В деня на постъпването - 29.01.2020 г., е
била извършена закрита мануална репозиция фрактурата и поставяне на
имобилизация. По време на болничния престой освен това са прилагани
обезболяващи, противовъзпалителни средства и антикоагуланти.Според в.л.
д-р М. описаните травматични увреждания били в резултат от действието на
твърд тъп предмет като общ механизъм и отговаряли да са получени при
станалото ПТП по механизма на „Удар на движещ се автомобил в тялото на
пешеходец“ и последващо падане на пътната настилка. Счупването на
шийката на раменната кост било типично индиректно, огъвачно при
подпиране на ръката при падането.Установява се още от заключението, че в
ранния период след травмата, по време на медицинските манипулации, както
и по време на раздвижването ищцата е търпяла интензивна болка, налагаща
прием на медикаменти. Нямало данни за провеждана рехабилитация, която е
основен терапевтичен подход за възстановяване на обема движения в
раменната става. Твърди се, остатъчна контрактура на ставата, което
предполага наличието на ограничени и болезнени движения в нея, за което
обаче няма мед.документи.А на прегледа, определен от в.л., ищцата не се е
явила, поради невъзможност претърпян битов инцидент.
От СМЕ се установява, че извършената мануална репозиция и
имобилизация по повод на счупването, се е извършвала обикновено с местна
анестезия или с краткотрайна венозна такава.
Обичайният срок за имобилизация бил 6 седмици, като е било
необходимо ранно раздвижване, поради склонността на раменната става да се
втвърдява. Ако това не се направи остава ограничение на обема движения.
Според заключението на вещото лице обичайната продължителност на
възстановителния процес е бил около 5-6 месеца.
7
Предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен.
Налице са предпоставките за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната отговорност на застрахователя ответник: противоправно и
виновно поведение на водача на л.а. Фиат Дукато – Д. С., за настъпване на
процесното ПТП, претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на
произшествието /подробно описани в СМЕ и св.Ш. –нейна дъщеря/ както и
наличие на застрахователно правоотношение произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност".Налице и е абсолютната
проц.предпоставка покана от страна на ищцата до ответника по реда на чл.380
от КЗ.
Счупването на на шийката на дясната раменна кост (хумерус) и
контузия на главата,следва да бъдат обезщетени,тъй като е безспорно,че Ш. е
търпяла болки и страдания и дискомфорт до пълното си възстановяване,
което е продължило до 6 месеца.
Не се установи от събраният док.материал, същата да е все още в
невъзможност да се обслужва сама и да продължава да търпи болки и
страдания, както и да има ограничения при движението на ръката, респ.
възстановителният период да продължава и до момента.
Не се установи в резултата на инцидента ищцата да се намира, в
постстресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на
катастрофата, или постоянни мисли за случилото се.
След съвкупен анализ на събраните доказателства,съдът счита за
справедливото обезщетение за неимуществени вреди от посочените
травматични увреждания, които ищцата е търпяла за основателен и доказан в
размер на сумата от 17 000 лева, а в останалата част претенцията до пълния
претендиран размер на сумата от 50 000 лева, като неоснователна и
недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претендираната лихва за забава-спорен е момента от
кога следва да дължи застрахователя лихва за забава.Съгласно чл.429 ал.1
ал.2 т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват лихви за
забава,когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал.3.Съгласно ал.3 от текста лихвите за забава на
8
застрахования по ал.2 т.2 се дължат от застрахователя, считано от датата на
уведомяването.
Респ. в настоящият случай, законна лихва се дължи от датата на
претендирането й – 26.03.2020 година.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху
присъденото обезщетение в размер на 680 лева и 300 лева за
възнагражденията на вещите лица или общо -980 лева, както и на основание
чл. 11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Претендират се от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.
Доколкото по делото адвокатът на Е. П. Ш. е осъществил безплатна
адвокатска помощ, което е обективирано в договора за правна защита и
съдействие, процесуалният представител има право на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по нисък
от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, и уважената част от
материалния интерес, ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищцата Г.Й. сумата от 1040 лева.
Ответникът ЗАД ЗД "ОЗК-Застраховане“ АД е направил разноски,съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК в размер на 3024 лева адв.
възнаграждение с ДДС и 40 лева пътни разноски.
Представена е фактура за закупено гориво на стойност – 38.68 лева.
От ищцата с молба вх.№165/12.04.2021 година е направено възражение
за прекомерност на адв.възнаграждение на ответника.
Съдът като взе предвид това възражение, което е основателно, с оглед
цената на иска следва адв.възнаграждение да бъде намалено на 2030 лева.
От този размер с оглед размера на отхвърлената част от претенцията на
ответника /2030лв. адв.възнаграждение + 38.68 лева /разходи за гориво/или
9
общо 2068.68 лева, се полагат разноски на ответника в размер на 1365.32
лева.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК
Пазарджишкият Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАК „ОЗК- застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София ул.“Света София“ №7 ет.5, предст. от изп.
директори А. Л. и Р.Д.,чрез адв.Р.А. САК, да заплати на ищцата Е. П. Ш. с
ЕГН ********** с адрес село К. ул.“К.“ №4, със съдебен адрес гр.С. бул.“Е. и
Х. Г.“ №85 ет.2 ап.6 адв.Г.Й.,сумата от 17 000 лева - обезщетение за
причинените й, неимуществени вреди - болки и страдания,ведно със
законната лихва,считано от 26.03.2020 година, до окончателното изплащане,
настъпили в резултат на ПТП от 29.01.2020 г., в гр. К., като за разликата над
уважения размер от 17 000лв. до пълния предявен размер от 50 000
лева,ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАК „ОЗК- застраховане“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София ул.“Света София“ №7 ет.5, предст.
от изп. директори А. Л. и Р. Д.,чрез адв.Р.А. САК да заплати по сметка на
Окръжен съд Пазарджик на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в
размер на 980 лева.
ОСЪЖДА ЗАК „ОЗК- застраховане“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София ул.“Света София“ №7 ет.5, предст.
от изп. директори А. Л. и Р. Д.,чрез адв.Р.А. САК , да заплати на адв.Г. Й. Й.
с ЕГН **********, с адрес гр.С. бул.“Е. и Х. Г.“ №85 ет.2 ап.6, като
пълномощник на ищцата Е. П. Ш. с ЕГН ********** с адрес село К. ул.“К.“
№4, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв,
възнаграждение/хонорар/ в размер на 1040 лева /съобразно уважената част от
иска/.
ОСЪЖДА Е. П. Ш. с ЕГН ********** с адрес село К. ул.“К.“ №4, да
10
заплати на ЗАК „ОЗК- застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София ул.“Света София“ №7 ет.5, предст. от изп.
директори А. Л. и Р.Д., разноски в размер на1365.32 лева, /съобразно
отхвърлената част от иска/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
11