№ 1396
гр. Пазарджик, 07.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20215220102003 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
Не се явяват страните и не изпращат свои представители. Страните са
редовно призовани за днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.
439 от ГПК.
В подадената искова молба се твърди, че на 18.09.2017 г. ответното
дружество се е снабдило против ищеца с издаден по ч.гр.дело №2802/2017г.
по описа на PC - Пазарджик въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, изпълнителен лист за следните суми, а именно: 275.54 лева - главница
по договор за ползване на мобилни услуги сключен с Мобилтел ЕАД; 6.98
лева - лихва за забава за времето от 05.05.2017 г. до 21.07.2017 г.; 339.40 лева
- наказателна лихва за периода от 10.10.2012 г. до 05.07.2013 г., законна лихва
от 24.07.2017 г.; 385 лева - съдебни разноски.
Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 22.12.2017г. е
образувано против ищеца изпълнително дело № 973 от 2017г по описа на
1
ЧСИ Г. С., по което са искани и извършени следните действия, а именно: на
02.01.2018 г. е наложен запор на банкови сметки; на 17.05.2021 г. е насрочен
опис на движими вещи за 23.06.2021 г. от 12.00 часа.
Твърди се, че вземането на ответника в размер на 275.54 лева - главница
по договор за ползване на мобилни услуги сключен с Мобилтел ЕАД е
погасено по давност на 02.01.2021г с изтичане на три години от последното
валидно изпълнително действие по изпълнителното дело, а именно от
02.01.2018г /запор на банкови сметки/.
Твърди се, че вземането по изпълнителния лист представлява
периодични платежи по договор за ползване на мобилни услуги и доколкото
същото не е установено със сила на пресъдено нещо, то погасителната
давност за него е три години, която е започнала да тече на 02.01.2018 г., което
е последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело.
Сочи се, че видно от изпълнително дело № 973/2017 г. по описа на ЧСИ
Г. С. е, че за периода от 02.01.2018 г. не са искани и не са предприемани
изпълнителни действия, поради което и е настъпило прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 02.01.2018 г.,
поради което и тригодишната погасителна давност е започнала да тече на
02.01.2018 г., като насрочения за 23.06.2021 г., съгласно призовка от
17.05.2021 г. опис на движими вещи не прекъсва погасителната давност, тъй
като опис не е извършен е изходираната на 17.05.2021 г. призовка не прекъсва
давността. Освен това описът е насрочен по прекратено вече изпълнително
дело, поради което и представлява ненадлежно изпълнително действие.
Твърди се, че въпреки това обаче към настоящия момент
изпълнителното дело против ищеца е висящо, като дори е насрочен опис на
движими вещи, което обосновава правния интерес от предявяване на иск по
чл. 439 от ГПК.
По отношение на местната подсъдност ищецът се позовава на
разпоредбата на чл. 113 от ГПК, доколкото същият е потребител с адрес в
град Пазарджик.
Иска се от съда да постанови решение, по силата на което признае за
установено, че Р. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул. „*****“
№ * не дължи на "СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС" АД, ЕИК/ПИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. София
2
Парк, ул. Рачо Петров Казанджията № 4, вх. А, ет. 6 сумата от 275.54 лева,
представляващи главница по договор за ползване на мобилни услуги сключен
с Мобилтел ЕАД, съгласно издаден на 18.09.2017 г. по частно гр. д. № 2802 от
2017 г. по описа на Районен съд - Пазарджик и образувано изпълнително дело
№ 973 от 2017г по описа на ЧСИ Г. С..
Претендират се сторените от ищеца съдебни разноски по списък, а
именно: 50 лв. - държавна такса; 300 лв. - адвокатско възнаграждение.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, с който заявява, че искът с правно основание чл. 439 от ГПК е
процесуално допустим, но изцяло неоснователен.
Излага съображения в тази насока, а именно, че ищецът основава
исковата си претенция на твърденията, че вземането на ответника е погасено
по давност с изтичане на три години от последното валидно изпълнително
действие по изпълнителното дело, осъществено на 02.01.2018 г.
Сочи, че според ищеца вземането на ответника представлява
периодично плащане и същото не е установено със сила на пресъдено нещо,
то погасителната давност за него е три години. Твърди, че от 02.01.2018 г. не
са искани и не са предприемани други изпълнителни действия, поради което е
настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поради горното, ищецът
счита, че са настъпили последиците на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Производството
по ч.гр.д. № 2802 / 2017г. по описа на Районен съд - Пазарджик е образувано
на основание чл. 410 от ГПК. Съгласно чл. 411, ал.3 от ГПК, в случаите
когато съдът уважи депозираното заявление, издава заповед за изпълнение и
връчва заповедта на длъжника.
Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение не е подадено
възражение по чл. 414 ГПК и тя е влязла в сила на основание чл. 416, ал. 1,
предл. 1 ГПК.
Твърди се, че на 18.09.2017 г. е издаден изпълнителен лист.
Твърди се, че подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК не прекъсва давността /съгласно мотивите на
т.14 от ТР №2/2015 г. по т.д. №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. С изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК обаче,
заповедта за изпълнение се стабилизира и спорът между страните е разрешен
3
окончателно. Това е така, защото с влизане в сила на заповедта за изпълнение
се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия ред, извън случаите
на чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, тъй като същите са преклудирани. По
този начин се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането / арг. и от чл. 371 ГПК /, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД - срокът на новата давност е
всякога 5 години. Сочи съдебна практика.
Твърди се, че неподаването на възражение в срока по чл.414, ал. 2 ГПК
може да се приравни по правни последици на признание на вземането от
длъжника по чл.116, б. „а” ЗЗД. Това е така, защото целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да установи
дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора. Сочи съдебна практика.
Твърди се, че в конкретния случай, заповедта за изпълнение е издадена
на 31.07.2017 г. и безспорно е стабилизирана с връчването и на длъжника и
неподаването на възражение от него в срока по чл. 414 от ГПК. В този
смисъл, след като длъжникът не е подал възражение срещу издадената
заповед, то следва да се приеме, че считано от датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителния лист на 18.09.2017 г.
е започнала да тече нова петгодишна давност за вземането на ответника,
съгласно чл. 117 от ЗЗД, която не е изтекла към настоящия момент.
Твърди се, че давността е прекъсната на 02.01.2018 г. с налагане на
запор на банкови сметки на длъжника, представляващо валидно извършено
изпълнително действие по изпълнителното дело, от който момент е започнала
да тече нова петгодишна давност. Доколкото ищецът не установява, че
изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване, то искът се явява изцяло неоснователен. Възражението на
длъжника за настъпила перемпция по изпълнителното дело, на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не е предмет на иска по чл. 439 от ГПК. Нормата на чл.
439 от ГПК предоставя възможност на длъжника да оспори изпълнението въз
4
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Сочи се, че съгласно нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
изпълнителното дело се прекратява, ако взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, което обаче не
влияе на валидността на вземането на взсикателя.
Оспорва се твърдението, че изпълнително дело № 973/2017 г. по описа
на ЧСИ Г. С., с peг. № 885, с район на действие № ОС - гр. Пазарджик е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Твърди се, че не е налице основание на прекратяване на изпълнителното
дело по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото взискателят е
предприемал валидни процесуални действия с оглед удовлетворяване
удовлетворяване на своето вземане по ИД.
Твърди се, че поради поради горното, предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК се явява напълно
неоснователен.
Иска се от съда да постанови решение, с което да остави без уважение
като неоснователен и недоказан иска депозиран от Р. А. Т., ЕГН **********,
срещу „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ЕИК *********.
Моли се съдът да присъди в полза на ответното дружество сторените от
него съдебно-деловодни разноски в настоящото производството.
На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност в
случай, че адвокатското възнаграждение претендирано от процесуалния
представител на ищеца е прекомерно и същото превишава установения в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум.
По доказателствените искания на ищеца за изискване и приобщаване
към доказателствения материал по делото ИД № 973/2017 г. по описа на ЧСИ
Г. С. и ч.гр.д. № 2802/2017 г. по описа на PC - Пазарджик - не се
противопоставят, като заявяват, че ще се ползват от представените
документи.
Сочат се доказателства.
С Определение № 1942/07.10.2021 г. съдът се е произнесъл по
5
доказателствените искания. Указал е на страните разпределението на
доказателствената тежест.
По делото е постъпило за прилагане изисканото ч.гр.д. № 2802/2017г. на
Районен съд – Пазарджик.
Постъпило е и изисканото копие от изп. дело № 973/2017 г. по описа на
ЧСИ № 885 - Г. С.
По доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба на ищеца и към писмения отговор на ответника писмени
доказателства.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 2802/2017 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към настоящото дело копие на изпълнително
дело № 973/2017 г. по описа на ЧСИ № 885 - Г. С..
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и при
липсата на други доказателствени искания на страните, съдът счита делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6