Р
Е Ш Е
Н И Е № ......
гр.К., ……….2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на четиринадесети януари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря..................Х. К...................................................................като
разгледа докладваното от
съдията.............................гр.дело №1785 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.500,
ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 24.10.2016г. в района на с.Р., на ул.“И.Х.“ пред дом
№48 е реализирано ПТП с участието на МПС „М.“ с рег.№****, собственост на Р.Ц.И.,
управлявано от Х.В.Х. и паркирано МПС „О. З.“ с рег.№****, собственост на И.Т.М..
С Протокол за ПТП №1625089/ 24.10.2016г., съставен от органите на КАТ,
причините за произшествието се дължали по вина на противоправно
поведение на Х.В.Х., който в 03:30ч. сутринта на 24.10.2016г. на горепосоченото
място, поради несъобразена скорост и под влиянието на алкохол губи контрол над
МПС и реализирал ПТП в МПС „О. З.“ с рег.№****, след което напуснал мястото на
ПТП. МПС „М.“ с рег.№**** бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗД „Б.И.“ АД със застрахователна полица №BG/02/****, валидна към
момента на събитието. В ЗД „Б.И.“ била заведена щета под №**** от собственика
на пострадалия автомобил. След направена оценка на щетата е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на ****лв. на пострадалото лице – И.Т.М.. Съгласно
протокола за ПТП №1625089/24.10.2016г. Х.В.Х. бил неправоспособен и управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. На
основание чл.500 от КЗ като застраховател ЗД „Б.И.“ АД имало право да получи от
него платеното застрахователно обезщетение. С писмо уведомили ответника, да
заплати претендираната сума, но до момента не била
платена. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Х.В.Х. да му
заплати сумата от ****лв., представляваща изплатеното от ЗД „Б.И.“ АД застрахователно
обезщетение, заедно с ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното
изплащане на дължимите суми, както и ****лв. лихва за забава от 19.07.2017 г.
до датата на завеждането на иска- 01.03.2019 г. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по
чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника Х.В.Х. счита исковата претенция относно главницата в размер на ****лева
за частично основателна и неоснователен по отношение на претендирана
мораторна лихва в размер на ****лева. Управляваното
от ответника МПС с ДКН **** АН, като участник №1 в ПТП на 24.10.2016 г., било с
валидна към момента на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица №ВС/02/116002167207, а не както бил посочен грешен номер
в исковата молба, именно: №ВС/02/****. В протокол за ПТП №1625089/24.10.2016 г.
било отразено твърдяното обстоятелство, че ответникът управлявал МПС без да
притежава свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол повече от
1.2 промила. Причинената щета в опис заключение по претенция №****/26.10.2016
г. на МПС-то, собственост на И.Т. М., възлизала общо на ****лева. В доклад по щета
№1 за изплащане на застрахователно обезщетение по регрес от 26.10.2016 г. бил посочен
същият размер сума ****лева. Ищецът изпратил регресна
покана относно щета №****, изх. №ОК-114080 от 10.03.2017 г. до ответника Х., но
същата не била получена от него. По делото била представена пощенска разписка
от BUL POST, от която било видно, че
„пратката е получена от Д. Х.-брат на 14.03.17 г.“. Следователно, ответникът не
бил редовно поканен да плати исковата сума и искът лихва за забава бил
неоснователен.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Съгласно приложения протокол за ПТП №1625089, съставен от инспектор Л.Ц.В.към РУ-Ч.б., на 24.10.2016 г. в 03:30 часа, в с.Р., на ул.“И.Х.“ пред дом №48, водачът на лек автомобил „М.“ с рег.№****- Х.В.Х. поради движение с несъобразена скорост удря паркирания лек автомобил „О. З.“ с рег.№**** собственост на И.Т.М.. В протокола е отразено, че водачът е напуснал ПТП и е съставен след посещение на място от полицейските органи.
От представеното заверено копие застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС №BG/02/115002948464 от 02.12.2015г., се установява, че собственикът на лек автомобил „О. З.“ с рег.№**** е имала сключен договор за застраховка с ЗАД „Б.И.“ АД с период на застрахователно покритие от 02.12.2015 г. до 01.12.2016 г.
От приложеното заверено копие на справка-проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е видно, че към 24.10.2016 г. лек автомобил „М.“ с рег.№**** е бил застрахован по застраховка “ГО“ в ЗД „Б.И.“ АД със застрахователна полица №BG/02/116002167207 с период на покритие 11.08.2016 г.-15.08.2016 г.
Като доказателства са приети заверени копия на контролен талон №4402319, свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС, удостоверение за техническа изправност, искане от 26.10.2016 г. за оценка по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, доклад по щета №1 от 26.10.2016 г., 2бр. опис на претенция №****/26.10.2016г., опис-заключение по претенция №****/26.10.2016г. и доклад по щета №1 от 26.10.2016 г., от който е видно, че общата сума на претенцията с №****/26.10.2016г. за щета по застраховка ГО №BG/02/116002167207 е общо *** лв.
С платежно нареждане от 20.02.2017г. застрахователят ЗД „Б.И.“
АД е изплатил на собственика на увредения автомобил И.Т.М. сумата *** лв. по
щета №****/26.10.2016г. с пояснения - BG/02/116002167207.
С регресна покана изх.№ОК-114080/10.03.2017 г. до Х.В.Х., получена на 14.03.2017 г. от Д. Х.- брат, съгласно приложената пощенска разписка с товарителница CL********** на BUL POST, ищецът е уведомил, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на ***лв., заедно с ликвидационни разноски по заведена щета по застраховка ГО №BG/02/116002167207 в резултат на ПТП на 24.10.2016 г. в района на с.Р. между л.а. с рег.№**** и л.а. с рег.№**** и поканил Х.В.Х. в пет дневен срок от получаване на писмото да изплати сумата по посочена банкова сметка.
***еска експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните. От заключението се установява, че между механизма на настъпване на ПТП, описан в протокол за ПТП №1625089/24.10.2016 г. и щетите върху л.а. с рег.№**** е налице причинно-следствена връзка. Пазарната стойност на щетата на лек автомобил „О. З.“ с рег.№****, към 24.10.2016 г. е възлизала на *** лв. и е тотална предвид пазарната стойност на автомобила към този момент.
Съгласно показанията на св.И.Т.М.,
жилището й се намирало в центъра на с.Р.. Автомобилът й бил паркиран на
тротоара пред дома й. Около 03:00-03:30 часа през нощта чули със съпруга си
удар като бомба. След като излязъл и се върнал съпругът й и казал, че колата
им, която била паркирана на тротоара е блъсната и изместена до ел.стълб, че
видял другата кола на тротоара, разпознал водача и му извикал да не бяга, но
водачът избягал. Събудили сина си и заедно с него излязла на улицата. Уличното
осветление светело и видяла, че колата и левият калник са смачкани. На мястото
имало и части от другия автомобил. Синът й, който имал пълномощно да кара
автомобила й се обадил на полицията и след кратко време полицаите пристигнали.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, освен в случаите по чл.433, т.1 и т.2, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Хипотезите на такова задължително посещение са нормативно установени в действащата към момента на ПТП разпоредба на чл.125 от ЗДвП /ред. ДВ, бр.50 от 1.07.2016 г., в сила от 1.07.2016 г./.
Следователно основателността на предявения главен иск с предмет регресното притезателно право на застрахователя е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие; настъпили имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с това поведение; напускане на мястото на ПТП от виновния водач преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е задължително, както и изплащането от застрахователя /ищец/ на увреденото лице застрахователно обезщетение в претендирания размер. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства и неоспорени обстоятелства се установява наличието на валидно възникнало между ищеца и собственика на лек автомобил лек автомобил „М.“ с рег.№**** застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Установи се и настъпило увреждане на лек автомобил „О. З.“ с рег.№****, причинено от застрахования автомобил. Следователно ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност на водача на застрахования автомобил, причинил имуществени вреди на трето лице при управлението на моторното превозно средство в периода на застрахователно покритие – арг. от чл.477, ал.1 и ал.2 от КЗ. Разпоредбата на чл.493, ал.2, т.1 б.“а“ от КЗ урежда отговорността на застрахователя пред увреденото лице и за вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на моторно превозно средство от лице, което не е изрично или мълчаливо упълномощено за това, при условие че не е придобило владението върху моторното превозно средство чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 от НК.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие на 24.10.2016 г. по делото е представен протокол за ПТП №1625089, подписан от ответника без възражения. В протоколът е отразено, че участник №1-водачът на л.а. с рег.№**** е напуснал мястото на ПТП, обстоятелство не оспорено, а и се установява от събраните по делото необорени гласни доказателства. Според безпротиворечивата практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, обективирана в решение №85/28.05.2009 г. по т.д.№768/2008 г. на ВКС II т.о., решение №711/22.10.2008 г. по т.д.№395/2008 г. на ВКС II т.о., решение №98/25.06.2012 г. по т.д.№750/2011 г. на ВКС II т.о., решение №15/25.07.2014 г. по т.д.№1506/2013 г. на ВКС I т.о., решение №227/12.02.2014 г. по т.д.№769/2012 г. на ВКС I т.о., че констативният протокол за ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията в случаите на чл.125 от ЗДвП, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. В случая протоколът за ПТП е съставен съобразно изискванията на чл.4 от Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи… при посещение на място на описаното в него пътнотранспортно произшествие, от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК. Доколкото органите за контрол по пътищата на МВР не са възприели самото настъпване на произшествието, документът не се ползва с такава доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП. Описаният обаче в протокола механизъм е установен от ищеца с други доказателствени средства, а именно чрез съдебно-автотехическа експертиза, заключението по която съдът кредитира, на основание чл.202 ГПК, като обективно и достоверно. При установения от експертизата механизъм се налага извод за доказано противоправно поведение на водача на автомобил „М.“ с рег.№**** Х.В.Х., който при управление на застрахования автомобил на 24.10.2016 г. в района на с.Р., на ул.“И.Х.“ пред дом №** е ударил паркирания „О. З.“ с рег.№****, собственост на И.Т.М. и напуснал мястото на ПТП. От експертното заключение е доказано също и настъпването на щетите по л.а. „Опел Зафира“, както и причинно-следствена връзка между установените вреди /тотална щета/ и противоправното поведение на ответника.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл.45, ал.2 от ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от ответника, поради което съдът намира, че процесното вредоносно действие е извършено виновно от Х.В.Х.. С оглед на изложеното, съдът приема за доказан правопораждащият фактически състав на извъндоговорната, деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД на ответника, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен в размер на *** лв., която сума се явява изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Искът в частта над уважения размер *** лв. до претендираните *** лв. се явява неоснователен доколкото ликвидационни разходи не са посочени в експертизата, не са наведени от ищеца и обстоятелства за направени такива и в тази връзка не са ангажирани доказателства, а и реално не се касае до преведена на застрахования сума, за да подлежи на възстановяване, т.е. не е елемент от изплатеното застрахователно обезщетение.
Претенцията за лихви за забава по чл.86 от ЗЗД е акцесорна,
на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя обезщетение. Правото
на регрес е възникнало от датата на плащането. Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД в случаите, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая регресната
покана е връчена на 14.03.2017 г. и доколкото, не е оспорено, че обратната
разписка, с която е получена поканата е подписана от брата на ответника или че не
е била предадена, то съдът я приема за редовно връчена чрез трето лице-роднина,
който има задължение да я предаде на ответника. По делото няма доказателства
ответникът да е платил на ищеца претендираното
застрахователното обезщетение, поради което дължи лихва за забава за претендирания период от 19.07.2017 г. до 01.03.2019 г., заявен в исковата молба,
а размерът определен от
съда по реда на чл.162 от ГПК с помощта на епи
калкулатор е ***лв. Предвид изложеното акцесорният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да
бъде уважен за сумата ***лв., а в частта до претендираните
****лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът следва да заплати на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер ***лв. съразмерно с уважената част
от исковете.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Х.В. Х., с ЕГН-********** с настоящ адрес *** и
постоянен адрес *** да заплати на ЗД „Б.И.“
АД, с ЕИК:****** със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата
от *** лв. главница, явяваща се изплатено застрахователно обезщетение по щета №****, за
настъпило на 24.10.2016 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно
със законната лихва от 21.03.2019 г. до окончателното й изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от
19.07.2017 г. до 01.03.2019 г. на основание чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница в частта над уважения размер *** лв.
до претендираните *** лв. и за лихва за забава в
частта над ***лв. до претендираните ****лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА Х.В. Х. , с ЕГН-********** с настоящ адрес *** и
постоянен адрес *** да заплати на ЗД „Б.И.“
АД, с ЕИК:****** със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв. съразмерно с уважената част
от исковете.
Присъдените с решението суми
следва да бъдат заплатени по посочената в исковата
молба банкова сметка- ***: ***, в
„Банка ДСК“ АД.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: