Мотиви по присъда №89/16.11.2017 год., постановена по НОХД №382/2017г.
на Районен съд- Димитровград
Срещу П.Т.З., роден на ***г***.гр.,
разведен, с висше образование, с ЕГН **********, неосъждан, с обвинителен акт е
повдигнато обвинение за това, че на ***., в с.Б., община Димитровград, причинил
на М.Я.М. в качеството му на длъжностно лице- к.на с.Б., община Димитровград,
при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на лявата раменна става, причинила страдание, без разстройство на здравето -
престъпление по чл.131 ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.2 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура- Димитровград- прокурор Атанас Палхутев, пледира за доказаност на
обвинението и за признаване на подсъдимия за виновен, както и за налагане на
наказание за извършеното от него престъпление по чл.131 ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.2
от НК „Пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки „Зъдължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 месеца и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 10 месеца.
Защитникът на подс.З.- адв.Б.Б.от
АК- Хасково, пледира за постановяване на оправдателна присъда, като поддържа, че
обвинението за извършено от подзащитния му престъпление по чл.131 ал.1 т.1
вр.чл.130 ал.2 от НК е недоказано.
Подс.З. не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение, като отрича на ***. да е блъскал кмета на с.Б.
–пострадалия М.М., и да му е причинявал описаната в обвинителния акт на
РП-Димитровград лека телесна повреда. Иска съдът да постанови оправдателна
присъда, както и да отхвърли предявения против него граждански иск за причинени
на М. неимуществени вреди от деянието.
По делото пострадалия от
престъплението М.Я.М. предяви и съда допусна за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск против подс.З. за сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението по чл.131 ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.2 от НК. В тази връзка, съдът
конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител пострадалия М.,
който лично и чрез своя повереник- адв.Б.И., поддържа обвинението срещу подс.З.,
както и предявения против него граждански иск.
От събраните в хода на
наказателното производство доказателства се установи, че подс.П.Т.З.
преимуществено живее в с.Б., община Димитровград, където притежава недвижим
имот. Считано от 04.11.2015г. за к.на с.Б. е бил избран пострадалия М.Я.М..
Около 11.00 часа, на ***., в кабинета на кмета на селото дошли подс.З. и свид.И.Д.,
които искали да оставят при него заявление за разрешение за провеждане на
протест по повод въведения в населеното място воден режим. В същото време
кметът М. бил уведомен от свид.Й.Й. за възникнал в селото пожар. Пострадалият
прекъснал разговора си с подс.З. и свид.Д., като взел специално приготвени за
гасене на пожари палки и заедно с подсъдимия и посочените по-горе свидетели
потеглил към мястото на пожара. Четиримата започнали да гасят огъня, като
допълнително бил подаден сигнал за него и в РСПАБ- Димитровград, откъдето
пристигнал противопожарен автомобил. След като възникналият пожар бил потушен,
пострадалия М. се върнал обратно в кабинета си в Кметство-с.Б.. Предвид проведения
по-рано разговор с подс.З., той започнал да търси информация относно това кой
може да даде разрешение за провеждане на протест в селото. На компютъра си
намерил съответните нормативни разпоредби и установил, че такова разрешение има
право да даде кмета на Общината. Малко по-късно при него отново дошъл подс.З.,
който поискал да бъде даден входящ номер на заявлението му за разрешаване
провеждането на протест. Кметът, който в този момент седял на стол зад бюрото
си, го уведомил, че той не може да дава такова разрешение, като за по-голяма
убедителност обърнал към него монитора на компютъра си, за да може той да се
запознае лично с нормативните разпоредби. Обстоятелството, че М. отказва да
приеме заявлението му за разрешаване на провеждането на протест в селото
разгневило подсъдимия. Последният започнал на висок глас да обяснява, че в с.Б.
има проблеми с водоснабдяването и поради това трябвало да се прекъсне
водоподаването към кравеферми, както и към язовира стопанисван от свид. П.Г..
Обстоятелството, че М. не се включил в пререканията афектирало още повече З..
Последният на висок глас извикал към него „Искам да помниш кога съм те плюл и
кога си бил ти кмет“, след което заплюл в лицето седящия зад бюрото си к.на селото.
Пострадалият се опитал да стане от стола си, но в този момент подсъдимия, който
стоял прав пред бюрото се пресегнал през него и с ръка му ударил шамар по
лицето. М. успял да се изправи, като започнал да търси телефоните си, за да се
обади за случилото се на районния инспектор на селото свид.Д.М.. Същевременно
тръгнал да излиза иззад бюрото си, заобикаляйки същото с намерение да излезе в
коридора навън. Виждайки, че кмета се опитва да се обади по мобилния си
телефон, З. застанал пред него отстрани на бюрото, като започнал да му пречи да
излезе и да се обади по телефона, като с ръце го блъскал в областта на гърдите.
В следствие на блъскането, М. загубил равновесие, залитнал назад и ударил
лявото си рамо в ръба на вратата на намиращия се зад него, отстрани на бюрото,
дървен шкаф. Веднага след това той извикал към З. „Как смееш да ме удряш, сега
ще извикам полиция“, след което успял да се свърже по телефона си с полицейския
инспектор Д.М.. Уведомил го за случилото се, като последния му указал да се
обади на тел.112. Същевременно виждайки, че пострадалия разговаря по телефона с
полицейски служител, подсъдимия престанал да го бута. Това дало възможност на М.
да излезе от кабинета си, като от коридора, в 12,11 часа, се свързал с телефон
112 и разказал за случилото се. През това време З. стоял на две-три крачки от
него и слушал какво говори. След като разговора на кмета приключил, З. напуснал
сградата на Кметството. На свой ред в 12,21 часа той също се обадил на телефон
112, като обяснил, че кмета на с.Б. го бил оплюл и изхвърлил от кабинета си.
За случилото се кмета на с.Б. М.М.
подал жалба в РУ „Полиция“-Димитровград. Тъй като на следващия ден започнал да
усеща болки в лявото си рамо той потърсил съдебен лекар от МБАЛ-Хасково, който
да го прегледа и да му издаде Съдебно-медицинско удостоверение. Предвид това,
че лекарят в този ден отсъствал, М. го потърсил повторно на следващия ден и
след извършен му преглед му било издадено съответното медицинско удостоверение.
Така изложената фактическа
обстановка се установи в хода на проведеното съдебно следствие от показанията
на свидетелите М.Я.М., Д.А.М., П.Т.Ж., П.З.Г., И.А.Д., Й.Ю.Й. и П.Д.П., както и
от приетото заключение на Съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Х.Е..
За изясняване на обстоятелствата по делото послужиха и съдържащите се в
досъдебно производство №794/2016г. по описа на РУП-Димитровград материали,
прочетени и приобщени по настоящото дело на основание чл.283 от НПК.
Според показанията на пострадалия
от престъплението свидетел М.М., той работи като к.на с.Б., община
Димитровград, като около 11.00 часа, при него ,в кабинета му в Кметството на
селото, дошли подс.З. и свид.И.Д.. Поискали да оставят при него искане за
провеждане на протест за водата в селото. В този момент бил получен сигнал за
възникнал пожар в селото и М., заедно със З. и Д. отишли да го гасят. След като
пожара бил угасен, свидетелят се върнал в кабинета си, като от компютъра си
извършил справка дали е компетентен да даде разрешение за провеждане на
протест. Установил, че такова разрешение може да бъде дадено само от кмета на
Общината. Малко по-късно, в кабинета му отново дошъл подсъдимия, който поискал
да бъде входирано искането му за разрешаване на протест. М. му показал
съответните нормативни разпоредби за това на монитора на компютъра си, като
обяснил, че не е компетентен да дава исканото разрешение. Това ядосало З.,
който на висок глас казал, че кмета трябва да прекъсне водоподаването за
кравефермите и язовира на наемателя П.Г., за които винаги имало вода. Заплюл
седящия на стол зад бюрото си кмет, като му казал „Искам да помниш кога съм те
плюл и кога си бил ти кмет“. М. опитал да се изправи от стола си, при което
стоящия пред бюрото му подсъдим се пресегнал и с ръка му ударил шамар по
лицето. Кметът се изправил на крака, като започнал да търси мобилните си
телефони, за да се обади на районния полицейски инспектор, отговарящ за селото.
Тъй като З. продължавал да говори на висок глас, свидетелят се опитал да
заобиколи бюрото и да излезе от кабинета си, за да проведе телефонен разговор с
полицейския служител. Виждайки това, подсъдимият застанал пред пострадалия и с
ръце започнал да го блъска назад в областта на гърдите. В следствие на това
блъскане, М. загубил равновесие, политнал назад и ударил лявото си рамо в намиращия
се зад него дървен гардероб. Веднага след това успял да се обади по телефона на
свид.Д.М.-*** и да го уведоми за случилото се. По съвет на последния, веднага
след това той се свързал с телефон 112, където също разказал за възникналия
инцидент. След като подс.З. чул проведените два телефонни разговора, напуснал
сградата на кметството. От своя страна свидетелят подал жалба в
РУП-Димитровград. След два дни, поради това че чувствал болки в лявото си рамо,
което ударил в дървения шкаф при блъскането му от З., той посетил съдебен
лекар, който му извършил преглед и издал съответно медицинско
удостоверение.
От показанията на свид.П.З.Г. се
установява, че той бил неволен свидетел на инцидента. Същият стопанисвал
язовира до с.Б., като въпросния ден се връщал от Димитровград. Около обяд
свидетелят дошъл в сградата на Кметство-с.Б., за да се срещне с кмета и да му
представи един документ. Когато се качвал по стълбите към кабинета на кмета,
той чул гласа на подс.З.. Според свидетелят, гласа на последния се чувал ясно,
тъй като вратата на кабинета била отворена. Този глас той познавал много добре,
тъй като с подсъдимия се познавал от много години. Г. спрял близо до кабинета и
се заслушал в това, което се говори в кметския кабинет. Познал и гласа на кмета
М., като разбрал, че двамата със З. се карат във връзка с прекъсване на водата
към неговия обект. Според свидетелят, подсъдимия се заканил, че лично ще отиде
и прекъсне водоподаването към обекта му. На свой ред кметът отговорил, че за
това си има ред и органи, които се занимават с тези неща. В своите показания
свидетелят твърди ,че чул З. да казва: „Аз ще те науча как се управлява, ти не
си никакъв кмет, сега вече ще ти покажа как се управлява“. Според Г.,
непосредствено след това той чул М. да казва: „Не ме плюй, не се занимавай с
мене“, а след това чул шум от нещо като борба или шамар. Веднага след това Г.
чул, че кмета казва: „Не ме удряй. Ей сега ще се обадя на 112“. Тъй като
отношенията на свидетеля със З. не били добри, той не влезнал в кметския
кабинет, а без да се обажда на никого напуснал сградата на Кметството.
По искане на прокурора от
РП-Димитровград, на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК, съдът прочете
показанията на свид.Г., дадени на 15.11.2016г. по досъдебно производство
№794/2016г. по описа на РУП-Димитровград /л.65/ Видно от тези показания е, че
свидетелят е заявил, че когато стигнал до кабинета на кмета чул от там силни
викове, като почти се крещяло. Г. разпознал гласа на П.З., който казал на
кмета: „Ти ще запомниш кога си бил к.и аз съм те плюл“. След това чул шум, нещо
като бутане, а след това М. да вика: „Как смееш да ме удряш, ей сега ще извикам
полиция“. След прочитането на показанията свидетелят, потвърди същите пред
съда. Според него, няколко дни по-късно той се срещнал с М. и му обяснил, че
станал неволен свидетел на инцидента.
От показанията на свид.Д.А.М.,
който към м.юли 2016г. е работел като полицейски инспектор в РУП-Димитровград и
обслужвал територията на с.Б., на ***. по телефона му се обадил кмета на
селото. Казал му, че е възникнал скандал между него и П.З.. По време на
телефонния разговор свидетелят чувал крясъци и глъчка. М., който бил афектиран,
разказал, че подсъдимия го е ударил и заплюл. В тази връзка, М. извикал своя
помощник- свид.Ж. и двамата потеглили за с.Б.. Когато пристигнали там, кметът
им обяснил, че З. искал да организира протест за водния режим в селото, но тъй
като провеждането му се разрешавало от кмета на Общината, той се ядосал и
проявил агресия към кмета на с.Б.. Пред полицаите М. разказал, че подсъдимия го
заплюл и блъснал, като ударено било лявото му рамо и чувствал болки в него. В
тази връзка, свидетелят го посъветвал да си извади медицинско удостоверение от
съдебен лекар. Според М., няколко дни по-късно З. провел протест в селото срещу
режима на водата. В протеста участвали двама протестиращи- подс.З. и свид.И.Д.,
като мероприятието било охранявано от двама полицаи- свидетелите М. и Ж.. Според
показанията на свид.М., той знаел, че З. живеел или е живял на семейни начала с
някаква жена, чието име не знаел, но знаел, че тя имала син, който бил другия
участник в протеста- И.Д.. Това свидетелят знаел от хора, които живеели в с.Б..
В същата насока са и показанията
на свид.П.Т.Ж., който също в качеството си на полицай посетил с.Б.
непосредствено след възникналия инцидент. Твърди, че когато пристигнал в с.Б.,
бил посрещнат от кмета М.. Последния бил доста разстроен, като обяснил, че
възникнал конфликт с П.З.. Последният дошъл в Кметството, за да иска разрешение
за провеждане на протест против режима на водата. Кметът обяснил, че това не е
в неговите правомощия, което ядосало подсъдимия и последния го ударил, блъскал
и наплюл. М. разказал, че след като бил бутнат от подсъдимия се ударил в секция
или гардероб в гърба или рамото. Според свидетелят, той имал информация от
селото, че П.З. и майката на И.Д.- Т.Д. живеели на семейни начала. При
провеждане на протеста участвали само двама човека- П.З. и И.Д., като те били
охранявани от двама полицейски служители –Делян М. и свид.Ж..
От показанията на свид.И.А.Д. се
установява, че той познавал страните, тъй като в с.Б. имал наследствена къща,
която често посещавал. Твърди ,че миналата година, през месец юли, посетил
заедно с П.З. кабинета на кмета на селото около 10.00 часа, като искали да
представят заявление за провеждане на протест. Първоначално кметът казал, че
нямало проблем, но в този момент дошло момче от селото, което съобщило за
възникнал пожар. Всички тръгнали с буса на М. към мястото на пожара. Там вече
имало един човек от съседната къща, който се бил заел с гасенето. След
потушаването на пожара всички се разотишли. С подсъдимия свидетеля се бил
разбрал да се върнат в Димитровград, като с тях щяла да пътува и майка му. Тъй
като З. уведомил свидетеля, че трябва да се отбие до Кметството, той и майка му
отишли с автомобила си до неговата сграда, за да го изчакат. В момента, в който
спрели пред Кметството, там влизал подсъдимия. Няколко минути по-късно Д.
получил обаждане от него, че кмета бил скъсал протеста, като се ядосал и го
хвърлил. След малко З. излезнал от сградата, като разказал на свидетеля, че М.
започнал да го заплашва, смачкал листа с протеста и го хвърлил. Когато
подсъдимия тръгнал да излиза по коридора, кмета му препречил пътя, за да не
може да излиза, като го заплюл. Започнал да го блъска с ръце в обратна посока,
като подсъдимия го предупредил да престане, тъй като вече имал присъда за
побой. Едва тогава М. се отстранил от пътя му и му позволил да напусне
сградата. След това, З. се обадил по телефона на тел.112 и ги уведомил за
случилото се. Според свидетелят, докато чакал пред Кметството, друг човек не
бил влизал или излизал от него. Поддържа ,че при гасенето на пожара кмета не
взел участие, тъй като го боляло рамото. Не си спомня обаче кой точно казал за
това.
В подкрепа на показанията на
свид.Д. са дадените от неговата майка- свид.Т.И.Д. показания. В тях тя твърди
,че минала покрай мястото на пожара, където видяла, че той се гаси от сина й,
подс.З. и още двама човека. Същевременно кмета стоял настрани и не участвал в гасенето.
Около обяд, заедно с И.Д. отишли до Кметството на селото, за да вземат от там З..
Пристигнали в момента, в който той влезнал в сградата. Според свидетелят, малко
по късно подсъдимия се обадил по телефона на сина й, като обаждането било
„тревожно“. След това З. се качил в колата и тя научила от него, че кмета го е
блъснал, оплюл и му се заканвал. Подсъдимият бил разтревожен и притеснен,
поради което се обадил за случилото се на тел.112. Според свидетелят, докато
чакали З. пред Кметството, в сградата не видели да влизат или излизат други
хора. Същата отрича да е живее или да е живяла с подсъдимия.
Според свид.Й.Ю.Й.,*** и познава
страните по делото. Твърди ,че през миналото лято се запалила една градина и
той заедно със З. и М. гасили пожара. За пожара той уведомил М., като лично
отишъл до кабинета му. Там освен него заварил и подсъдимия. Задно отишли до
мястото с колата на М., като носели и специално пригодени палки. Според
свидетелят, кмета гасил огъня заедно с останалите хора дошли на произшествието.
Не чул М. към този момент да се е оплаквал от някакви болки.
Видно от показанията на свид.П.Д.П.
е, че миналото лято възникнал пожар в с.Б. до двора на неговата къща. Той
започнал да го гаси, като на помощ му дошли и други хора от селото, които не
познавал. Кмета на селото също дошъл и участвал в гасенето на пожара с подръчни
материали.
В своите показания останалите
разпитани по делото свидетели Е.В.К., М.Г.И. и З.И.Н.заявяват, че не са били
свидетели на случилото се и съответно не могат да дадат информация по
случая.
От представеното в хода на
досъдебно производство№794/2017г. по описа на РУП-Димитровград, писмо
изх.№52/06.03.2017г. от Общинска избирателна комисия- Димитровград се
установява, че с Решение №312/26.10.2015г. на ОИК-Димитровград М.Я.М. е обявен
за избран за к.на Кметство-с.Б., община Димитровград. Мандатът му е четири
годишен, като е възникнал на 04.11.2015г. с полагането на клетва пред
новоизбрания Общински съвет.
Съгласно приетото по делото
заключение на Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Х.Е.- специалист
по Съдебна медицина, при прегледа на М.Я.М. се установява контузия на лявата
раменна става. Описаното увреждане е причинено по механизъм на действие от
твърд тъп предмет и може да се получи по начина и при обстоятелствата, описани
от прегледания. Причинено е страдание, без разстройство на здравето. В устния
си доклад по делото, вещото лице посочва, че в случая нямало данни за разстройство
на здравето на пострадалия, а за причинено му страдание, т.е. по- продължителен
процес на болка. Нямало разстройство на функциите на крайника, като не се
налагало да се прави рентгенова снимка. Описаният от пострадалия механизъм на
причиняване на увреждането било възможно да причини болка.
Видно от приложеното по д.п.№794/2016г.
по описа на РУП-Димитровград свидетелство за съдимост, към момента на
извършване на престъпното деяние подс.З. не е осъждан за престъпления от общ
характер.
От приложената по горепосоченото
досъдебно производство характеристична справка, изготвена от служител на
РУП-Димитровград, се установява ,че подс.З. по местоживеене не се ползва с
добро име, като системно нарушава обществения ред след злоупотреба с алкохол.
С оглед изложеното и установените
в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че подс.З. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.131 ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.2 от НК - на ***., в с.Б.,
община Димитровград, причинил на М.Я.М. в качеството му на длъжностно лице- к.на
с.Б., община Димитровград, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на лявата раменна става, причинила страдание, без
разстройство на здравето.
От събраните в настоящото
производство доказателства съдът приема за безспорно доказано, че към ***.
свид.М.М. ***, като в тази насока е представеното по делото писмо
изх.№52/06.03.2017г. от Общинска избирателна комисия- Димитровград. Няма спор и
относно това, че на същата дата в кабинета на гражданския ищец и частен
обвинител в Кметство-с.Б. два пъти е идвал подс.З., като първия път той е бил придружен
от свид.И.Д.. Не се спори и относно причината за тези две посещения, а именно
даване на разрешение за провеждане на протест в селото. Доказано е от
показанията на разпитаните по делото свидетели, че преди обед, на ***. в селото
е възникнал пожар, като в погасяването му участие са взели подсъдимия,
свидетелите Д., П. и Й., а също така и кмета М.. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на свид.Д., че пострадалия не е взел участие в гасенето
на огъня, тъй като го боляло рамото. От една страна, категорични са показанията
на останалите двама свидетели участвали в гасенето, които твърдят ,че кмета е
участвал непосредствено в гасенето на огъня, а от друга страна следва да се има
предвид, че самия свид.Д. дава изключително объркани показания относно
причината, поради която М. не се е включил в акцията. Според него, това станало
тъй като го боляло рамото, но за това свидетеля не може да посочи от кого, как
и кога е научил. Показанията на майката на този свидетел, досежно участието на
пострадалия в гасенето на пожара, съдът също не кредитира, тъй като тя само е
минала покрай мястото, като не е наблюдавала през цялото време действията на
намиращите се там хора, както и в частност тези на кмета на селото, за да може
да придобие впечатления по какъв начин той е участвал в потушаването на огъня.
На следващо място, безспорно
доказано е, че при повторното посещение на подсъдимия в кметския кабинет, между
него и М. е възникнал скандал. Причината за този скандал е отказа на кмета да
приеме носеното заявление и да даде разрешение за провеждането на протест в
селото.Този отказ е разгневил З., който и в съдебно заседание твърди, че
пострадалия има правомощие да разреши мероприятието, въпреки което не е сторил
това. Отношенията между двамата са били обтегнати още от проведените през
2015г. местни избори, като напълно логично е обяснението на пострадалия, че
след отказа му да приеме заявлението, подсъдимия се е разгневил и започнал да
му се заканва, а веднага след това го е и заплюл в лицето с думите „Искам да
помниш кога съм те плюл и кога си бил ти кмет“. Въпросният израз употребен от
подсъдимия, освен от М. е бил възприет и от свид.Г., който в същия момент е
идвал за среща с кмета, като е чул ясно същите думи предвид това ,че вратата на
кабинета е била отворена. След така отправената му закана и заплюване в лицето,
М., който в този момент е стоял седнал на стола си зад бюрото, се е опитал да
се изправи, за да се обади по мобилния си телефон на полицейския инспектор Д.М..
В този момент, подсъдимия е ударил шамар в лицето на своя опонент. Твърденията
на З., че ръката му е по-къса от широчината на бюрото и той не може да стигне
до лицето на кмета съдът не възприема, доколкото това действие без какъвто и да
е проблем може да извърши от него единствено след като леко се наклони напред и
се пресегне с ръката си към стоящия зад бюрото пострадал. В този смисъл по
делото няма спор нито за широчината на бюрото, нито за дължината на ръката да З.,
както и за възможността да бъде извършен твърдения удар с ръка, за да бъде
назначаван нов следствен експеримент по делото. Последното искане в случая се
явява и без каквото и да е значение, доколкото в обвинителния акт се твърди, че
леката телесна повреда на М. не е причинена от ударения му шамар, а в следствие
на последвалото го блъскане с ръце от страна на З.. В тази връзка съдът намира
показанията на свид.М., дадени в хода на съдебното следствие, относно начина по
който му е била причинена леката телесна повреда за достоверни и логически
последователни. С цел да се обади по телефона на полицейския инспектор,
обслужващ селото, пострадалия се е опитал да заобиколи бюрото си и да излезе от
кабинета си, като по този начин преустанови и самия скандал със З.. Разбирайки
за намерението на пострадалия да уведоми полицията за случилото се по телефона,
подсъдимия е направил опит да му попречи, като е започнал да го блъска с ръце в
областта на гърдите, пречейки му както да излезе навън, така и да набере
телефонния номер на свид.М.. Именно в следствие на това блъскане в областта на
гърдите, намиращия се от към тясната страна на бюрото, в прохода между него и
поставения до стената дървен шкаф, М. е залитнал назад, като се е ударил отзад
в областта на лявото рамо в дървения шкаф. Веднага след това той е извикал към З.:
„Не ме удряй. Ей сега ще се обадя на 112“, които думи са били ясно възприети от
намиращия се в коридора, непосредствено до отворената врата на кабинета свидетел
Г.. Веднага след това, М. се свързал по телефона със свид.М. и му разказал за
случилото се. В своите показания този свидетел посочва, че по време на
разговора чувал крясъци и глъчка, като след пристигането му в с.Б. кметът в
присъствието и на свид.Ж. разказал, че подсъдимия го заплюл и блъснал, като
ударено било лявото му рамо и чувствал болки в него. В подкрепа на последното
се явява и заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което М. е
получил контузия на лявата раменна става, като описаното увреждане е причинено
по механизъм на действие от твърд тъп предмет и може да се получи по начина и
при обстоятелствата описани от прегледания.
Коренно различна е фактическата
обстановка за случилото се в кметския кабинет, изложена в обясненията на
подсъдимия. В тях той твърди, че бил нападнат и наплют от М., който препречил
пътя му към изхода от Кметството блъскайки го назад с ръце. Съдът не кредитира
тези обяснения, доколкото същите са нелогични и неподкрепени с други
доказателства. Не става ясно, след като кмета е отказал да разреши провеждането
на искания протест, поради каква причина той се е ядосал до такава степен, за
да блъска и пречи на спокойно напускащия Кметството З. да излезе навън. В
своите обяснения подсъдимия пропуска да посочи по какъв начин и от какво М. е
бил предизвикан да започне да се държи агресивно към него и съответно какво е
било неговото поведение в тази връзка. Липсва логично обяснение и на причината,
поради която кмета да иска подсъдимия да остане в сградата, ограничавайки
възможността му да напусне чрез препречване на пътя му и блъскането му обратно
с ръце. На последно място, в случай, че М. действително е пречел на З. да
напусне сградата, нелогично е, че сигнал за възникнал инцидент на тел.112 е
подал първоначално гр.ищец, а не подсъдимия, още повече че и той е разполагал с
мобилен телефон и е можел да направи веднага това, а не едва след като е чул
проведения вече разговор от страна на кмета. Предвид изложеното съдът не
кредитира тази версия за случилото се в кметския кабинет, изразена в
обясненията на подсъдимия, като счита същата за недостоверна и неподкрепена от
никакви доказателства.
На следващо място, съдът не възприема
за достоверни показанията на свидетелите И. и Т. Димитрови, относно това, че не
са видели свид.Г. да влиза в сградата на Кметство-с.Б. по времето през което З.
е бил при пострадалия М.. От една страна същите не са били забелязани да стоят
с автомобила си пред кметството от разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и от
Е.К. и М.И., които са посочени от страна на подсъдимия с твърдение, че са се
намирали пред сградата към този момент. Наред с това, самият инцидент в
Кметството е продължил около 10 минути, през което време едва ли двамата
свидетели непрекъснато са наблюдавали кой влиза и кой излиза от сградата. От
друга страна, следва да се има предвид, че с оглед показанията на свид.М. и Ж.-
полицейски служители, които към този момент са отговаряли за района на с.Б.,
двамата свидетели са в близки отношения с подсъдимия и в тази връзка може да се
приеме, че са заинтересовани от неговото оневиняване по случая. В подкрепа на
извода за близки отношения между подсъдимия и свид.Д. следва да се има предвид
и обстоятелството, че на проведения след въпросния инцидент протест срещу
нарушеното водоподаване на с.Б. участие са взели единствено тези две лица.
Предвид изложеното, съдът счита
за безспорно доказано от събраните в хода на наказателното производство
доказателства, че подс.З. е извършил престъплението по чл.131 ал.1 т.1
вр.чл.130 ал.2 от НК за което му е повдигнато обвинение от РП-Димитровград, а
именно, че на ***., в с.Б., община Димитровград, причинил на М.Я.М. в
качеството му на длъжностно лице- к.на с.Б., община Димитровград, при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
лявата раменна става, причинила страдание, без разстройство на здравето.
Престъплението подс.З. е извършил
при условията на пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
За така извършеното от подс.З.
престъпление по чл.131 ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.2 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ до 6 месеца или „Пробация“, или „Глоба“ от 100 до 300 лева.
На първо място съдът счита ,че в
настоящия случай е невъзможно приложението на разпоредбата на чл.78а от НК и
освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, предвид обстоятелството, че престъплението е
извършено спрямо орган на власт, а именно М.М.-***, при изпълнение на службата
му. В тази връзка разпоредбата на чл.78а ал.7 от НК изрично разпорежда, че е
невъзможно да се приложат разпоредбите на чл.78а ал.1-6 от НК, т.е. налице е
абсолютна пречка подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
На второ място съдът прие, че в
случая не са налице нито изключителни, нито пък многобройни смегчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, които да доведат до извод за приложение на чл.55
от НК и замяна на някое от предвидените в чл.131 ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.2 от НК с друго по-леко по вид. Напротив налице
са отегчаващи такива- престъплението е извършено в публично учреждение-
сградата на Кметство-с.Б., като деянието е насочено към личността и телесната неприкосновеност
на кмета на село Б., в качеството му на изборен орган на власт, при изпълнение на
службата му. Извършено е от страна на подсъдимия демонстративно и с ясно
съзнание за неговата обществена опасност, както и с вътрешното му убеждение за безнаказаност,
предвид липсата на други присъстващи на място лица. В настоящото производство подсъдимия
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и не изразява нито
съжаление, нито разкаяние за случилото се.
На следващо място, при определяне
вида на наказанието съдът прие, че по-добър възпитателен ефект върху З. би
имало второто алтернативно предвидено наказание за престъплението по чл.131
ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.2 от НК, а именно
„Пробация“. В тази връзка съдът взе предвид, че подсъдимия е безработен, като
няма данни същия да напуска или да му предстои да напусне за продължителен
период постоянното си местоживеене *** или настоящия си адрес в с.Б., община
Димитровград, поради което и не би следвало да има пречки за изпълнение на така
наложеното наказание пробация. От
друга страна, подсъдимия декларира, че няма доходи, поради което и евентуалното
наказание глоба допълнително би затруднило материалното му положение. На
последно място, доколкото на З. не е било налагано до момента наказание
„Лишаване от свобода“, то налагането на такова по настоящото дело би било
несъразмерно тежко за него. Поради това и съдът счита ,че за извършеното
престъпление, предмет на настоящото производство, на подсъдимия не следва да се
налага това по –тежко наказание, а по-лекото такова „Пробация“, което
представлява съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от
свобода, които се налагат заедно или поотделно.
Съгласно разпоредбата на чл.42а
ал.4 от НК, мерките по ал.2 т.1 и т.2 /Задължителна регистрация по настоящ
адрес и Задължителни периодични срещи с пробационен служител/ се налагат
задължително на всеки осъден на пробация.
Поради това и на подс.З. съдът
наложи задължителните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Срокът на така
наложените две пробационни мерки съдът определи на 10 месеца, като същия е
близък до предвидения в закона минимум от 6 месеца, предвид степента на
обществена опасност на извършеното от подсъдимия престъпно деяние. По отношение
на първата пробационна мярка, която се изразява в явяване и подписване на
осъдения пред пробационен служител или пред определено от него длъжностно лице,
съдът определи периодичност от 2 пъти седмично, съобразно разпоредбата на
чл.42а ал.4 от НК.
Наред с горепосочените две
задължителни пробационни мерки, съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието
на осъдения към спазване на законите и добрите нрави, както и за да се
въздейства предупредително върху него и възпитателно върху другите членове на
обществото, на З. трябва да се определи и трета пробационна мярка, а именно
„Безвъзмезден труд в полза на обществото“, която следва да бъде за срок от 120
часа в рамките на 1 година. Съдът намира, че тази трета пробационна мярка,
която се изразява в безвъзмезден труд в полза на обществото, следва да се
наложи на подсъдимия с цел неговото превъзпитание, доколкото той е извършил
престъплението си на публично място-Кметство-с.Б., като с деянието си е
засегнал грубо обществения ред и изразил явно неуважение към обществото,
упражнявайки физическо насилие над избрания от жителите на селото к.при
изпълнение на неговите задължения. От
друга страна, за да наложи на З. и тази трета пробационна мярка съдът взе
предвид обстоятелството, че същия не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, не изразява каквото и да е разкаяние или съжаление за случилото се.
Предявеният иск от страна на
гражданския ищец за твърдени причинени
му от деянието неимуществени вреди е с основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД и се явява
допустим. С оглед наказателната част на настоящата присъда той е и основателен.
Предвид неговата доказаност,
съдът на основание чл. 52 от ЗЗД счита, че за нанесената на тъжителя лека
телесна повреда, изразяваща се в причинено му страдание, без разстройство на
здравето, с оглед и степента на обществената опасност от деянието и
противоправните последици, настъпили от него, размера на обезщетението следва
да бъде 500 лева, като иска до пълния му размер от 3000 лева следва да се
отхвърли като недоказан. В тази връзка съдът приема, че причиненото на
пострадалия М. страдание е в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия
деяние, като изпитваната от него няколкодневна болка в раменната става е в
следствие на бутането му от З. и блъскането му в намиращия се зад него дървен
шкаф. От друга страна, така претендирания размер на иска за сумата от 3000 лева
е силно завишен, предвид обстоятелството, че въпреки причинената му лека
телесна повреда, пострадалия не е имал затруднения в движението на лявата си
ръка, като е можел да използва без ограничение всичките й функции. Не са били
констатирани охлузване, хематом или посиняване на раменната става. За пълното
отшумяване на болката в нея не се е наложило обездвижване на ръката или
използване медикаменти, като болката в рамото е продължила до няколко дни.
При този изход на делото, подс.З.
беше осъден да заплати на гражданския ищец М.М. направените от него разноски по
делото, а именно: 300 лева- възнаграждение за адвокат.
Подсъдимият следва да заплати по сметка на
РС-Димитровград и направените по делото разноски: 50 лева възнаграждение за
вещо лице и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на
50 лева, а по сметка на ОД на МВР-Хасково- направените на досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 57,96 лева.
Мотивиран така, съдът постанови
своята присъда.
СЪДИЯ: