Решение по дело №284/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260047
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Десислава Ангелова Ралинова
Дело: 20195200900284
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                             РЕШЕНИЕ  

 

     №   260047/               11.12.2020г.            град  Пазарджик

 

 

В      И М Е Т О         НА       Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав

На  двадесети октомври две хиляди и  двадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

СЕКРЕТАР:Катя Кентова   

Като разгледа докладваното  от  съдия Ралинова

Търговско дело №284  по описа   за   2019  година.

 

Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 ал.1 от ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от „Уникредит Булбанк" АД, с ЕИК № *********,  със седалище и адрес на управление гр.София пл.“Света Неделя“ №7, чрез пълномощника  адв.Я.Д. ***,срещу „ЛБ ПЛАСТ“ ЕООД, с ЕИК200290356, със седалище и адрес на управление  гр.Пазарджик,  ул.„Мильо войвода“ №10, представлявано от Д.Л.Я.  и срещу Д.Л. Я., с ЕГН **********, с адрес ***, в която са изложени обстоятелства, че на 14.08.2019 г. в Районен съд  гр. Пазарджик ищецът е  подал заявление за издаване на  заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и е било образувано ч.гр.д. №3318/2019г. по описа на Районен съд  гр. Пазарджик, като срещу ответниците в настоящото производство била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист №2035/16.08.2019 година.

Ищецът сочи, че на 26.11.2019 г. е получил съобщение от РС гр. Пазарджик, с което съдът им  е  указал, че могат да предявят иск за установяване на вземането им в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесат и необходимата държавна такса. В разпореждането не било посочено кой от длъжниците е подал възражение, поради което предявяват исковите си претенции срещу двамата ответници.

Твърди се, че на 15.10.2010 г. между „УниКредит Булбанк" АД, като кредитор и „ЛБ ПЛАСТ“ ЕООД като кредитополучател и Д.Л.Я., с ЕГН **********, като солидарен длъжник бил сключен договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 022/15.10.2010 година за сумата до 20 000 лева, със срок на действие на договора до 16.11.2010г. Договорът бил изменен с Анекс № 1 от 12.10.2011 г., Анекс № 2 от 08.10.2012 г., Анекс № 3 от 01.10.2013 г., Анекс № 4 от 28.10.2013 г., Анекс № 5 от 23.10.2014 г., Анекс № 6 от 25.11.2014 г., Анекс № 7 от 23.11.2015 г., Анекс № 8 от 21.11.2016 г., Анекс №9 от 16.12.2016 г., Анекс № 10 от 23.01.2017 г., Анекс № 11 от 23.02.2017 г. и Анекс № 12 от 27.07.2018 г., като размерът на кредитния лимит бил увеличен до 31 000 лева. Срокът на действие на договора е бил удължен до 25.10.2019 година.

Ищецът твърди, че дължимите месечни вноски за периода от 27.09.2018г. до 27.04.2019г. не са били  платени в срок. Поради тази причина, считано от 22.05.2019г., дългът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание т.17 от Анекс №12 от 27.07.2018г. към договор за банков револвиращ кредит №022/15.10.2015г. и във връзка с раздел IX от общите условия към анекса.Сочи се,че дружеството „ЛБ ПЛАСТ“ ЕООД, като кредитополучател е било уведомено за обявената предсрочна изискуемост на кредита с покана връчена чрез ЧСИ Д., peг. №887 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пазарджик, като поканата била връчена лично на управителя на дружеството.Солидарния длъжник бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита с покана връчена чрез ЧСИ С. Г., peг. №825 при КЧСИ, затова и било подадено заявление на 14.08.2019 г. по реда на чл.417 от ГПК.

Ищецът твърди, че дължимата сума към 14.08.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/, била в общ размер на 30 441,66 лева, от която 27 495,55 лева - неизплатена главница и 2 946,11 лева - лихви, дължими по договора.Твърди се, че към настоящия момент тези суми също не са изплатени.

Във връзка с изложеното, се моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че  „ЛБ ПЛАСТ“ ЕООД, с ЕИК ********* и Д.Л.Я., с ЕГН **********, дължат солидарно на „Уникредит Булбанк" АД с ЕИК831919536, със седалище и адрес на управление гр.София пл.„Света Неделя" №7 следните суми:27495.55 лева - дължима и неизплатена главница по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 022/15.10.2010 г., Анекс № 1 от 12.10.2011 г., Анекс № 2 от 08.10.2012 г., Анекс № 3 от 01.10.2013 г., Анекс № 4 от 28.10.2013 г., Анекс № 5 от 23.10.2014 г., Анекс № 6 от 25.11.2014 г., Анекс № 7 от 23.11.2015 г., Анекс № 8 от 21.11.2016 г., Анекс № 9 от 16.12.2016 г., Анекс № 10 от 23.01.2017 г., Анекс № 11 от 23.02.2017 г. и Анекс № 12 от 27.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1 165,06 лева- дължима и неизплатена възнаградителна лихва по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 022/15.10.2010 г. и анексите към него за периода от 27.10.2018 г. до 22.05.2019 година, сумата от 677,41 лева / - дължима и неизплатена лихва върху просрочена главница за периода от 27.09.2018г. до 13.08.2019г., сумата от 1 103,64 лева  - дължима и незаплатена наказателна лихва при просрочие за периода от 27.09.2018г. до 13.08.2019 година.

Претендират се  разноски в заповедното производство - 1792,77 лева и направените разноски в настоящото производство.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника Д.Л.Я., адв.Я.С.С., с адрес ***,офис 10, с който оспорват предявеният иск, както по основание така и по размер. Твърди се, че нито Д.Л.Я.  нито дружеството, са били надлежно уведомени, относно предсрочната ликвидност и изискуемост на банковия кредит. Позовават се и също така на изтекла погасителна давност на претендираното от ищеца вземане.

  В срок е постъпила допълнителна искова молба от „Уникредит Булбанк" АД, с ЕИК  *********  в която се сочи, че не отговаряло на истината, да не са били надлежно уведомени за обявената и настъпила предсрочна изискуемост и двамата ответници. Напротив твърди се, че с исковата молба са представени доказателства, че както дружеството „ЛБ ПЛАСТ“ ЕООД, така и Д.Я. са надлежно уведомени за обявената и настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит, както и основанието за обявяването й.

          Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

   От приложеното ч.гр.д.№3318/179 по описа на ПРС, се установява,че ищецът е подал заявление на 9.05.14.08.2019 година и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1883/16.08.2019 година, с разпореждане, длъжниците  „ЛБ ПЛАСТ ЕООД и Д.Л.Я. солидарно да заплатят на кредитора „Уникредит Булбанк" АД, ЕИК № ********* ,следните суми:главница - 27 495.55 лева, представляваща просрочена главница, сумата в размер на 1165.06 лева - договорна лихва за периода от 27.10.2018г.-22.05.2019г., сумата в размер на 677.41 лева - лихва върху просрочената главница по договор за кредит за периода от 27.09.2018г. до 13.08.2019г., както и сумата от 1103.64 лева - наказателна лихва при просрочие  за периода от 27.09.2018г. до 13.08.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението -15.08.2019г. и разноски в общ размер на 1183.94 лева.

От приложеното ч.гр.д. 3318/19г. по описа на ПРС, се установява, че Д.Л.Я. е подал възражение, като не е посочил дали в качеството на управител на „ЛБ Пласт“ ЕООД или само като физическо лице, поради което съдът е приел, че искът е допустим и спрямо двамата ответници.

Установява се още от ч.гр.д. №3318/19г. по описа на ПРС, че съобщението до ищеца,затова че длъжниците са подали възражение, с  указание да предяви иска си е връчено на Банката на 26.11.2019г. респ. едномесечният срок за депозиране на иска по чл.422 от ГПК изтича на 26.12.2019 г., а искът е депозиран на 23.12.2019 година.

По делото са представени договор за договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 022/15.10.2010 г., заверен препис от Анекс № 1 от 12.10.2011 г., Анекс №2 от 08.10.2012 г., Анекс № 3 от 01.10.2013 г., Анекс № 4 от 28.10.2013 г., Анекс № 5 от 23.10.2014 г., Анекс № 6 от 25.11.2014 г., Анекс № 7 от 23.11.2015 г., Анекс№8от21.11.2016г., Анекс№9от 16.12.2016 г., Анекс № 10 от 23.01.2017 г., Анекс № 11 от 23.02.2017 г. и Анекс №12 от 27.07.2018г. към договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства №022/15.10.2010 г., заверен препис от общи условия, при които „Уникредит Булбанк" АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, от които се установява,че с първоначалният договор е била отпусната сумата от до 20 000 лева на „ЛБ ПЛАСТ“ ЕООД, при солидална отговорност на Д. Л. Я., със срок на погасяване съобр. чл.7 – 13.10.2011 година, с последният анекс е уговорена сумата до 31 000 лева и краен срок на погасяване - 25.10.2019 година.

Установява се общите условия на ищеца,че в т.28 страните са уговорили възможността кредита, да бъде обявен за предсрочно изискуем, при настъпване на някое от независещи едно от друго основания, като едно от тях е неплащане на изискуеми вноски.

Между страните не са спорни валидността на договорените клаузи и действителността на договора и предоговарянето им с последващите анекси.

От представената покана получена лично Д.Я., като управител на „ЛБ Пласт“ ЕООД на 18.06.2019г., банката е упражнила правото да си обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем и е поканила ответниците в 7 дневен срок да заплатят доброволно сумата от 27 495.55 лева –главница и общо лихви – 2081.17 лева, чрез ЧСИ Д. Д.С втора изрична покана ищецът е връчил отново чрез ЧСИ С. Г. и на физическото лице, получена на 5.06.2019 година лично от Я.. С поканите са били уведомени ответниците още, че при неплащане в посоченият 7 –дневен срок банката ще упражни правото си да реализира правата си по чл.417 от ГПК.

По делото е допусната и изслушана СИЕ,от която се установява,че усвоената сума по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства №022/15.10.2010г. и анексите към него е в размер на 41 000 лева.

Установява се от заключението,  че последното плащане отразено като операция по погасяване на кредита от 28.08.2018г. в размер на 300 лева, а общо погасената сума от ответника е в размер на 13 504.45 лева.

         Дължимата главница от ответника по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства №022/15.10.2010г. и анексите към него към 13.08.2019г. е в размер на 27 495.55 лв.

       Дължимата възнаградителна лихва по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства №022/15.10.2010г. и анексите към него за периода от 27.10.2018г. до 22.05.2019г. е в размер на 1 165.06 лв.

    От заключението се установява,че дължимата от ответника лихва върху просрочена главница по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства №022/15.10.2010г. и анексите към него за периода от 27.09.2018г. до 13.08.2019г. е в размер на 677.48 лв.

       Дължимата от ответника наказателна лихва при просрочие по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства №022/15.10.2010г. и анексите към него за периода 27.09.2018г. до 13.08.2019г. е в размер на 1 103.65 лв.

         Предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422  ал.1 от  ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство.

Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и ответникът са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков револвиращ кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки (чл. 305 от ТЗ), при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. Съдът приема,че между ищеца и ответниците са възникнали правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата на който банката се е задължила да предостави на ответника ЛБ ПЛАСТ ЕООД сумата 41 000 лева/което е станало поетапно при сключване на съответните анекси/, при договорени условия и срок, която сума ответниците са се е задължили да върнат по установения между тях начин – чрез равни месечни погасителни вноски. Уговорена е била и възнаградителна лихва по кредита.

В настоящия казус се установи, че банката е изпълнила поетото задължение да предостави сумата предмет на страните по договора, а за ответното дружество е възникнало насрещното задължение в срок до  25.10.2019 година да върне заетата сума/съобр. последния анекс/.

        Не се установи, направеното възражение от ответниците, че не са били надлежно уведомени за предсрочната изискуемост на кредита,напротив установи се надлежно връчване на Я. както, като физическо лице, така и като управител,/видно от приложените уведомление от ЧСИ Д. Д. и ЧСИ С. Г.

По отношение на направените от ответниците възражения,че претендираните размери на вземанията са погасени по давност,съдът ги намира за изцяло несъстоятелни.

Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.

В случая е налице преустановяване на плащането през 2018 година, като последната вноска е от 28.08.2018 година и банката надлежно е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на поканите до двамата ответници.

         Действително в 28 от договора е предвидено,че неплащането на която и да е погасителна вноска е основание за превръщане на задължението по договора в изцяло предсрочно изискуемо, но последното плащане на ответниците е през 2018 година, поради което до депозиране на заявлението на 14.08.2019г. по реда на чл.417 от ГПК, не е изтекла,нито кратката 3 –годишна давност за лихвите, нито 5-годишната давност за главницата.

Предвид изложеното дотук съдът приема,че предявения иск е изцяло основателен,с оглед установените размери от СИЕ,за дължими от ответниците суми към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК – 14.08.2019 година,а именно: 27495.55 лева - дължима и неизплатена главница по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 022/15.10.2010 година, сумата от 1165,06 лева- дължима и неизплатена възнаградителна лихва, сумата от 677,41 лева  - дължима и неизплатена лихва върху просрочена главница за периода от 27.09.2018г. до 13.08.2019г., и наказателна лихва - 1 103,64 лева  за периода от 27.09.2018г. до 13.08.2019 година.

По разноските в производството по чл.417 от ГПК.

Направените разноски в производството по реда на чл.417 от ГПК, са общо в размер на 4394.77 лева.Съобразно ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12- „Приетото разрешение в т.10в,че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415 ал.1 или по чл.422 от ГПК,а представляват законна последица от уважаването респ. отхвърлянето на иска,предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване заповедта за изпълнение“- което означава,че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по разноските,независимо дали са поискани или не,като съобр. т.12 се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.

С оглед уважаване на претенциите на ищеца се полагат разноски в заповедното производство в размер на 1792.77 лева.

По направените разноски в производството по чл.422 от ГПК.

Направено е искане за присъждане на разноските от ищеца,представен е списък за общо дължими разноски 2572.88 лева от които държавна такса – 640.99 лева, депозит на в.л. – 200 лева и адв. възнаграждение – 1731.89 лева/за които е представено платежно на Адвокатско дружство „Д. и Пелов“/ и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,следва ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца  разноски в размер на 2572.88 лева.

            Воден от горното Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

 

                             Р     Е     Ш     И:

 

 Пo иска на „Уникредит Булбанк" АД, с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр.София пл.“Света Неделя“ №7, чрез пълномощника  адв.Я.Д. ***,  срещу „ЛБ ПЛАСТ“ ЕООД, с ЕИК200290356, със седалище и адрес на управление  гр.Пазарджик,  ул.„Мильо войвода“ №10, представлявано от Д.Л.Я.  и срещу Д.Л. Я., с ЕГН **********, с адрес ***, ПРИЕМА за установено по отношение на ответниците „ЛБ ПЛАСТ“ ЕООД, с ЕИК200290356 и Д.Л.Я., че дължат солидарно на „Уникредит Булбанк" АД, с ЕИК  ********* следните суми: 27495.55 лева - дължима и неизплатена главница по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 022/15.10.2010 г., Анекс №1 от 12.10.2011 г., Анекс № 2 от 08.10.2012 г., Анекс № 3 от 01.10.2013 г., Анекс № 4 от 28.10.2013 г., Анекс № 5 от 23.10.2014 г., Анекс № 6 от 25.11.2014 г., Анекс № 7 от 23.11.2015 г., Анекс № 8 от 21.11.2016 г., Анекс № 9 от 16.12.2016 г., Анекс № 10 от 23.01.2017 г., Анекс №11 от 23.02.2017 г. и Анекс № 12 от 27.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1165,06 лева- възнаградителна лихва за периода от 27.10.2018 г. до 22.05.2019 година, 677,41 лева  - дължима и неизплатена лихва върху просрочена главница за периода от 27.09.2018г. до 13.08.2019г., и наказателна лихва в размер на 1103,64 лева  - дължима за периода от 27.09.2018г. до 13.08.2019 година.

  ОСЪЖДА „ЛБ ПЛАСТ“ ЕООД, с ЕИК200290356, със седалище и адрес на управление  гр.Пазарджик,  ул.„Мильо войвода“ №10, представлявано от Д.Л.Я.  и срещу Д.Л. Я., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София пл.“Света Неделя“ №7, чрез пълномощника  адв.Я.Д. ***, разноски съобразно издадената заповед по реда на чл.417 от ГПК №1883/16.08.2019г. по ч.гр.д.№3318/19  година по описа на Районен съд Пазарджик в размер на 1792.77 лева, както и разноските в настоящото производство в размер на 2572.88 лева.

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд Пловдив.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: