№ 290
гр. гр.Несебър, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20242150100053 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 551/17.01.2024 г. на „Б.М.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Е.Д.Г., адв. С. Д. от АК – София,
съдебен адрес: гр. ***, срещу Т.М., БУЛСТАТ ***, гражданка на Република Литва, с адрес
на територията на страната в гр. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 807,60 лева, представляваща договорно възнаграждение по договор за
поддръжка от 27.05.2022 г., приет с решение на общото събрание на етажна собственост
„А.*“ от 26.05.2022 г., дължимо за 2022 г. и 2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Претендират се
съдебни разноски.
Посочва се, че ответницата е собственик на самостоятелен обект с ид. № *** по КККР
на гр. Несебър, с обща площ от 34,41 кв.м., находящ се в сграда в режим на етажна
собственост. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС било взето решение от 26.05.2022 г. на
ОСЕС за възлагане на дейностите по поддръжка и управление на общите части на сградата
на ищцовото дружество, срещу възнаграждение от 8 евро на кв.м., което се изчислявало
върху площта на всеки самостоятелен обект, ведно с припадащите се идеални части от
общите части. Въз основа на решението на ОСЕС бил сключен и договор за поддръжка и
управление на комплекс „А.*“, съгласно който възнаграждението следвало да се заплаща до
30.03 на годината, за която се отнася. Твърди се, че съгласно общата площ на притежавания
от ответника самостоятелен обект, годишната дължима такса към ищеца възлизала на сумата
от 275,28 евро или еквивалента от 538,40 лева, която за 2022 г. се дължала в намален размер
от 50 %, а за 2023 г. – в пълен размер. Въпреки многократни опити на ищеца да уреди
отношенията си с ответника, последният не заплатил посочените задължения, предвид което
за ищеца възникнал интерес от съдебно предявяване на претенцията.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, чрез назначения особен представител - адв. К. Р. от БАК, с който предявените искове
се оспорват, като неоснователни и недоказани. Излагат се възражения в смисъл, че отсъстват
доказателства ответницата да е била надлежно уведомена за проведеното ОСЕС, да е взела
участие в същото или да е била уведомена за задълженията си. Твърди се недължимост на
исковите суми на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, като се сочи, че ответницата няма данни
1
да е пребивавала в ЕС в процесния период. Претендират се възнаграждение за положения
труд от особения представител.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез упълномощения си
представител - адв. Д. от АК - София, моли за уважаване на предявения и поддържан иск,
като претендира присъждането на разноски в настоящото производство, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Депозира писмени бележки в предоставен от съда срок
за това.
Назначеният по делото особен представител на ответницата – адв. К. Р. от АК - Бургас,
в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба, оспорва
претенциите и моли за отхвърлянето им.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Безспорно по делото е наличието на право на собственост за ответницата Мушкова по
отношение на СОС ид. № *** /ап. 110/ по КККР на гр. Несебър, находящ се в комплекс
„А.*“. Съгласно ангажиран нотариален акт № 79, том VI, рег. № 5892, дело № 1012 от
26.08.2010 г., по описа на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 при НК, район на
действие – НРС /л. 7-9 от делото/, придобитият от ответницата ап. 110 е с площ от 26,30
кв.м., ведно с 0,4987 % ид.ч. от общите части на сградата, или с обща площ от 34,41 кв.м.
От представените от ищеца и приети в хода на съдебното производство писмени
доказателства – протокол от ОСЕС на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър –
комплекс „А.*“, проведено на 25/26.05.2022 г., както и договор за управление и поддръжка
на комплекс „А.*“ от 27.05.2022 г. л. 10-17 от делото/, се установява следното: Събранието е
проведено по реда на чл. 15, ал. 3 от ЗУЕС при представени 26,6055 % ид. части от общите
части на сградата, като по т. 1 от дневния ред е взето решение за възлагане на основание чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС дейностите по поддръжка и управление на общите части на сградата
на етажния собственик „Б.М.“ срещу възнаграждение в размер на 8 евро на кв.м., платимо
веднъж годишно до 31 март от всеки етажен собственик/обект за текущата календарна
година и по посочена сметка на изпълнителя, като е определено, че дължимата сума за 2022
г. е в размер на 50 % и е платима до 31.07.2022 г. С решение по т. 2 е одобрен проект на
договор за управление и поддръжка, с решение по т. 3 е упълномощен управителя на ЕС да
представлява собствениците и да сключи договор, като възложител, с изпълнителя „Б.М.“
ЕООД в седемдневен срок, като с решение по т. 4 и последна за управител на ЕС е избран
А.И.П..
На 27.05.2022 г., А.И.П., действащ като законен представител на ЕС, е сключил договор
за поддръжка и управление на комплекс „А.*“ /л. 14-17 от делото/, за срок от две години,
считано от датата на подписването, с който е задължил етажната собственост - възложител
да заплаща на изпълнителя „Б.М.“ ЕООД годишно възнаграждение в размер на 8 евро на
квадратен метър за съответната обща площ към всеки самостоятелен обект, дължимо до
30.03. на всяка календарна година за съответната година, като изрично е посочено, че за
2022 г. плащането е дължимо до 31.07.2022 г. в размер от 50 % от общо дължимия такъв за
всеки обект. Съгласно клаузата на Раздел II, т. 5 от договора, при неизпълнение в
предвидения срок, изпълнителят има право да потърси дължимата сума по съдебен ред от
съответния етажен собственик за съответния обект. Реципрочно, ищцовото дружество е
приело срещу възнаграждението да управлява, поддържа и обслужва организационно,
технически и административно съоръженията, обектите за общо ползване и общите части на
комплекс „А.*“. С клаузата на чл. 2 от договора е предвидено, че понятието „управление и
поддръжка“ включва: поддържане изправността, чистота на общите части на сградата,
управление, обслужване и техническа хигиенна поддръжка на външните водни съоръжения,
поддържане и облагородяване на парковите места, зелените площи, дървесната
растителност, детски и спортни площадки в комплекса, осигуряване на охрана и контрол на
достъп с необходим пропускателен режим до сградата и рецепция, видеонаблюдение на
общите части в сградите, общите инсталации, оборудване и съоръжения за отдих и
развлечения, градинска мебел, оградно (периферно) пространство около комплексите,
организиране и управление на текущата поддръжка, текущи ремонти, свързани с общи
части, покрив, външни и вътрешни мазилки, „В и К“, електро инсталации.
2
По делото са приети писмени доказателства от ищеца по опис – преводни нареждания,
фактури, ведомости и др. /л. 68-162 от делото/, неоспорени от ответната страна, съгласно
които се установяват извършвани от страна на ищеца плащания в исковия период на разходи
за вода и електроенергия в ж.с. А.*, абонаментно обслужване на асансьорна уредба,
сервизиране на асансьор, охрана, консумативи за почистване, поддръжка на информационни
системи, градинско обзавеждане, на трудови възнаграждения за служители на длъжностите
рецепционист, камериерка, пазач-портиер, и др.
Същевременно, от показанията на разпитания пред съда свидетел на ищеца – В.Ю. –
служител на ищцовото дружество, участващ в поддръжаката на к-с „А.*“ – се установява, че
в последните три години ищецът е осъществявал целогодишна поддръжка на общите части
на сградата и на прилежащите площи и съоръжения, а именно – осветление /вкл. фасадно/;
асансьори; почистване; ремонтни дейности /вкл. боядисване на общи части, подмяна на
плочки от настилката и др./; ел.инсталации; почистване /вкл. на покрив и улуци/;
обезпечаване на зоната за отдих с чадъри, шатри и шезлонги; озеленяване; охрана; видео-
наблюдение; и др. Свидетелят заявява, че лично му е известно, че през летата на 2022 г. и
2023 г. собственият на ответницата обект в сградата се е обитавал за повече от два месеца на
сезон от трети лица, които идвали с наличен ключ и сами се настанявали.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД – за периодични плащания по договор и във вр. с изпълнението на решение на
ОСЕС, взето на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца, при условията на главно и пълно доказване, е възложено
установяването на наличието на облигационна връзка с ответника – валидно сключен
договор за поддръжка от 27.05.2022 г., по който ищецът е престирал - изпълнил
задълженията си, а за ответницата е възникнало задължение за заплащане на претендираните
суми; размера на претенциите си за главници и изискуемостта им.
От друга страна, в тежест на ответната страна е възложено да установи
обстоятелствата относно факта на погасяване на вземанията, както и сочените от нея
правоизключващи, правопогасяващи и намаляващи отговорността обстоятелства,
направените възражения, а във връзка с релевирано възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС – че
ответницата не е пребивавала, нито лично, нито чрез ползвател или обитател, в собствените
си обекти за повече от 30 дни в рамките на една календарна година и в процесния период.
Няма спор по делото, че решенията на ОС на ЕС от 25/26.05.2022 г. са влезли в сила
като неоспорени по реда на чл. 40 от ЗУЕС. Твърдения, респективно доказателства,
обосноваващи обратен извод, не са ангажирани по делото. Предвид това, съдът намира, че
ответницатане разполага с правна възможност да прави възражения за незаконосъобразност
на взетите решения или за нищожност на сключения договор за поддръжка и управление от
27.05.2022 г. В тази връзка съдът изцяло споделя разясненията, дадени от върховната
инстанция с мотивите на Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр.д. № 978/2022 г. по описа на
ВКС, II-ро ГО, постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК, съгласно които: извън срока по
чл. 40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (чрез иск при
наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор) може да се установява, само ако
са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Съставът на
ВКС е посочил още, че такива биха били случаите, в които е взето решение на общо
събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице
изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на
етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако общото събрание е
упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето
решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако протоколът е
оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС
(наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от
индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). Достигнато е до извод,
че извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание, пороци на
същото, независимо дали водят до нищожност (включително и поради противоречие с
императивни правни норми) или до незаконосъобразност на решението, могат да се
3
установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на
ОС или преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на общото събрание,
предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. При солидаризиране с горните изводи и с оглед
отсъствието на доказателства, взетите от ОСЕС процесни решения да са били оспорени по
надлежния ред и/или отменени.
Във връзка с възражението на особения представител за нередовно уведомяване на
ответницата за взетите решения, следва да се посочи, че същото остана голословно и
неподкрепено с доказателства. По делото няма данни ответницата да е уведомила писмено
управителя или УС на ЕС за ред за уведомяване по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, изключващ общия
ред. При това положение и при отсъствие на данни за отмяна по съдебен ред, съдът намира,
че взетите на 25/26.05.2022 г. решения на ОСЕС са придобили стабилитет с изтичане на
предвидения по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС 30-дневен срок, считано от оповестяването им по
общия ред на ЗУЕС, и обвързват всички етажни собственици без да е нужно да бъдат
доведени до изричното им знание.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че договорът е сключен от
законния представител – управител на ЕС, надлежно упълномощен с решение на ЕС да
представлява собствениците в ЕС, в качеството на възложител, при сключването му и в
изпълнение на решение на ЕС по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС и съгласно утвърден от ЕС
проект, предвид което облигационната връзка по последния е възникнала между страните по
делото. В чл. 11 от ЗУЕС е предвидена компетентността на ОС по въпроси, касаещи
управлението на етажната собственост. В ал. 1, т. 11 от посочената законова норма е
предвидена компетентност на ОС да приеме решение за възлагане на дейности по
поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу
възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителя, които могат да
бъдат възложени за изпълнение на тези лица. След като е налице изрично решение по чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗУЕС, оправомощаващо управителя на ЕС да действа като представител на
етажните собственици във връзка със сключването на утвърден с решение на ЕС договор за
поддръжка и управление на общите части, договорът се явява сключен от лице с
представителна власт и в този смисъл ангажира ответника. Изложеното налага извода, че
материалното правоотношение по заплащане на дължимото възнаграждение в полза на
изпълнителя по договора - в случая ищеца, е възникнало между собствениците на
самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост и изпълнителя по
договора.
Следва да се посочи, че етажната собственост не представлява юридическо лице или
друго неперсонифицирано образувание /извън сдружението на собствениците, каквото в
случая не е налице/, на което законодателят да е придал статут на правен субект.
Действително, за определени цели и в изрично посочени случаи ЗУЕС е въвел особена
правосубектност за ЕС, но страна в правоотношенията с трети за ЕС лица е всеки етажен
съсобственик. В този смисъл, не е необходимо и взимането от ЕС на решение за определяне
на конкретно правомощие на управителя /в частност – за съдебно претендиране на
вземанията по договора за поддръжка пряко от етажните собственици/, което да се възложи
на изпълнителя по процесния договор. В случая, в процесния договор е ясно регламентиран
вид и размер на дължимото възнаграждение за всеки самостоятелен обект, в т.ч. че
плащането му се дължи в полза на ищеца като изпълнител и в изпълнение на задълженията
му по поддръжка, управление и организационно обслужване на обектите за общо ползване и
общите части на комплекс А.* – сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър. Отделно, на
процесното ОС е взето изрично решение на ЕС в този смисъл, а именно – че дейностите по
поддръжка и управление на общите части на сградата се възлагат на изпълнителя срещу
определяемо за всеки етажен собственик възнаграждение, платимо от него по сметка на
изпълнителя. Тълкуването на волята на ОСЕС налага извод, че с многостранна сделка –
решение е предвидено възникването на задължение за всеки от собствениците в общността
спрямо трето лице – изпълнител, за което е предвидено възникване на облигационна връзка
с всеки собственик и за поетите с утвърдения договор задължения. Така се достига до
логичното заключение, че в процесния случай, ищецът заявява свое облигационно право, а
не такова на ЕС, за което би следвало да е изрично оправомощен от ОСЕС по реда на чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗУЕС, като доколкото на процесното ОСЕС не са взети решения за определяне
на дължими към ЕС вноски, то не е налице и правомощие за управителя да заявява такива по
4
съдебен ред и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, още по малко във връзка с процесния
договор.
В обобщение, за съда се налага извода, че за ответницата е възникнало задължение за
заплащане въз основа на процесния договор директно на изпълнителя–ищец на годишно
договорно възнаграждение, което съобразно договореностите и площта на собствения
обект възлиза на сумата от 538,40 лева, дължима за 2023 г. в пълен размер, а за 2022 г. – в
половин размер от 269,20 лева. Вземанията за отделните периоди са станали изискуеми с
оглед изрично определения с решението на общото събрание и в договора падеж –
31.07.2022 г. за вноските за 2022 г. и 30.03.2023 г. за вноските за 2023 г., който е настъпил
към датата на даване ход на съдебните прения по настоящото дело.
Следва да се посочи, че по делото не е спорно, че ищецът е изпълнил задълженията си
по договора и за процесните 2022 г. и 2023 г., доколкото възражение в обратен смисъл бе
направено от особения представител на ответницата едва в първото по делото съдебно
заседание – след преклузивния срок по чл. 131 от ГПК. Независимо от това, ищецът
ангажира множество писмени доказателства в подкрепа на твърдението му за извършваните
в пълен обем поддръжка и управление на к-с „А.*“ за процесните 2022 г. и 2023 г. Този факт
се установи и от показанията на св. Юровски, който заяви пред съда в допълнение, че
ответницата се е възползвала от предоставяните от ищеца услуги в комплекса чрез
пребивавалите в собствения обект ползватели и обитатели през летните месеци на 2022 г.
и 2023 г.
По повод релевираното от особения представител възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС
/в действалата към исковия период редакция/ същото остана неподкрепено с доказателства и
опровергано от показанията на св. Юровски.
Предвид посоченото, за съда се налага извод за основателност и доказаност на
ищцовите претенции, като при отсъствие на доказателства за погасяване на задълженията от
страна на ответницата, исковете следва да бъдат уважени изцяло.
Като последица от уважаването на главните претенции, в полза на ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
При този изход на спора в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се
дължат съдебни разноски в размер на 1050 лева, от които 50 лева – заплатена държавна
такса, 400 лева – внесен депозит за възнаграждение на особен представител на ответника и
600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно представените
по делото доказателства за извършването им. Относно включените в списъка по чл. 80 от
ГПК на ищеца разноски за вписване на възбрана, същите са неподкрепени с разходен
документ, предвид което и съдът не намери основание да ги възложи в тежест на ответната
страна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.М., БУЛСТАТ ***, гражданка на Република Литва, с адрес на
територията на страната в гр. ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „Б.М.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Е.Д.Г.,
сумата от 807,60 /осемстотин и седем лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща
договорно възнаграждение по договор за управление и поддръжка на комплекс „А.*“ от
27.05.2022 г., утвърден и сключен въз основа на решения на общото събрание на етажна
собственост „А.*“ – сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър от 25/26.05.2022 г., дължимо
за 2022 г. и 2023 г. и за собствения на ответницата СОС ид. № *** /ап. 110/ по КККР на гр.
Несебър, находящ се в комплекс „А.*“, от които 269,20 лева за 2022 г. и 538,40 лева за 2023
г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2024 г. до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА Т.М., БУЛСТАТ ***, да заплати на „Б.М.” ЕООД, ЕИК ***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1050 /хиляда и петдесет/ лева – съдебно-деловодни
5
разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната заявена от ищеца
банкова сметка: Обединена българска банка, IBAN: BG75 UBBS 8002 5058 8036 30,
титуляр: Адвокатско дружество „Д. и партньори“.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6