№ 7214
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110129252 по описа за 2021 година
Образувано е по предявени установителни искове от ... срещу Ч. Г. Ч. по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата от 2067,73 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно
със законна лихва от 25.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
361,80 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 17.2.2021 г., сумата от 38,23 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2020 г.
ведно със законна лихва от 25.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 6,57 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 17.2.2021 г. Ищецът твърди, че ответникът е
собственик на топлоснабден имот, представляващ ... до който е доставяна топлинна
енергия, но без да е сключен писмен договор. Сочи, че ответникът се е обогатил
неоснователно за негова сметка със стойността на ползваната топлинна енергия и на
услугата по дялово разпределение през исковия период.
Ответникът чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
оспорва предявените искове като нередовни и неоснователни. Развива конкретни
съображения, че от исковата молба не ставало ясно дали ищецът претендира сумите от
физическото лице-ответник по делото, или от търговско дружество с посочения в титулната
част на исковата молба ЕИК. На следващо място прави възражение, че ответникът няма
неплатени задължения към ищеца и че не е получавал покана за доброволно изпълнение.
Поддържа, че Ч.Ч. няма качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди
поради отсъствието на доказателства, че собственият му обект, за който са начислени
процесните вземания, функционира като търговски обект и поради това, че ответникът няма
лично или дялово участие в търговски дружества. Оспорва да е налице реално потребление
на топлинна енергия до обекта, както и същата да е измерена коректно. Оспорва
доказателствената стойност на представените от ищеца с исковата молба счетоводни
документи. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задължението си да публикува на своята
интернет страница данни за дължимите се суми за топлинна енергия, поради което
акцесорните искове за обезщетение за забава били неоснователни. Прави възражение за
1
изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца –... изразява становище основателност
на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете са допустими като предявени от надлежна страна, в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. №
11391/2021г. по описа на СРС, 113-ти състав, връчена при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК и в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на
ищеца е уточнил, че исковата молба е насочена към ответника-физическо лице с три имена и
ЕГН, погрешно посочено като ЕИК, в исковата молба. С това изявление съдът намира, че
нередовностите на исковата молба са поправени, поради което и по арг. от 129, ал. 5 ГПК не
възприема релевираните в отговора възражения в тази насока.
Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице,
обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта,
което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и
главно доказване на обедняването му до размера на количеството на доставената през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази
енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при
липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
ищеца и ответника.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задълженията си към ищеца.
От представените по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № ... от
26.04.2000г., том II, рег. №..., дело №.../ 2000г., и удостоверения за идентичност на имоти с
различни адреси, съдът приема за установено за целите на настоящето производство, че
ответникът е собственик на имота, за който са начислени процесните вземания, а именно:
офис, находящ се в ... със застроена площ от 43 кв.м., състоящ се от две офисни помещения,
сервизи и един балкон. От изявлението на нотариуса, обективирано в текста на нотариалния
акт и по арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК съдът приема за установено, че при съставянето му е
представен одобрен архитектурен план от 25.05.1999г. на Район Студентски, София, за
преустройството на апартамент № ... в жилище и офиса, предмет на обективираната в
титула за собственост прехвърлителна сделка. Ето защо не могат да бъдат споделени
възраженията на процесуалния представител на ответника за липсата на доказателства по
делото за разделянето на апартамент № ... на две части, от които едната, собственост на
ответника, отредена за небитови цели.
Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия
за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетика. Съгласно чл.
149, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, приложима към процесния период, продажбата на топлинна
енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в
които страна е клиент на топлинна енергия за небитови нужди, който съгласно легалната
дефиниция на това понятие, дадена в § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г., е този, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори
2
при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови
нужди. Регламентираната в императивна материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ
специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма
за действителност на сделката.
В случая ответникът предвид предназначението на собствения му имот има
качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на параграф 1, т. 33а ДР на
ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с
топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото
доказателства относно нуждите, които задоволява имотът на ответника, така и от анализа на
разпоредбите, които дефинират понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби
от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона - § 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата,
следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на
понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице), и нуждите, за които той
ползва/ купува енергия (битови- за домакинството си, или небитови - по арг. на противното,
такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/
купува енергия. Очевидно, че в настоящия случай обектът- офис, състоящ се от две офисни
помещения (съгласно описанието по нотариалния акт) задоволява небитови нужди, а именно
стопански такива по смисъла на посочените норми.
Между страните по делото не се спори, че не са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена
форма, поради което съдът приема за установено, че между тях не е възникнало валидно
облигационно правоотношение по продажбата на топлинна енергия за небитови (стопански)
нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, съгласно който всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната стойност е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия постъпило в топлоснабдената
сграда, се отчита чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция на сградата,
който е бил преминал метрологични проверки и е изправен. Сградата е била непрекъснато
топлоснабдена през процесния период като технологичните разходи от абонатната станция
са били отчислявани за сметка на ищеца. Стойността на топлинната енергия, доставена в
процесния имот през периода 01.05.2017г.- 30.04.2020г. е 2040,23 лв. Заключението на
съдебно- техническата експертиза е пълно, ясно и обективно изготвено, а оспорването му от
процесуалния представител на ответника е голословно, поради което същото следва да се
кредитира. В този смисъл съдът приема за установено, че за периода от м. 05. 2017г. до м.
04.2020г. потребената от ответника в процесния имот топлинна енергия възлиза на сумата
от 2040,23 лева до която предявеният иск за същата следва да се уважи, а за разликата до
2067,73 лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за стойността за услугата дялово разпределение:
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение е извършвано от ...
Предвид изложеното, към главницата за стойност на незаплатена топлинна енергия следва
да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение.
3
Съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост е възмездна. Със спестените разходи за такса за
дялово разпределение в размер от 38,23 лв. съгласно възприетото от съда заключение на
съдебно-счетоводната експертиза ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, поради
което предявеният иск е изцяло основателен.
По исковете с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД:
Задължението на ответника е парично и за периода на забава същият дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, на основание чл. 86 ЗЗД. При
вземания за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата, но не е обвързано със срок. С оглед това и на
основание чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на задължението веднага.
Ето защо вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липса на определен срок и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД настъпва след
отправянето на покана от страна на кредитора. Ищецът не е представил доказателства за
изпадането на ответни ците в забава, тъй като липсват доказателства за връчване на
поканата за плащане (на л. 60 от делото).
Ето защо съдът намира, че по делото не се установява ответникът да са изпаднали в
забава за плащане на главниците, с оглед което исковете за обезщетение за забава са
неоснователни.
По възражението за изтекла погасителна давност
При извод за основателност на претенциите за главници, следва да бъде разгледано
направеното възражение за погасяване по давност.
Ищецът основава вземанията си на твърдения за неоснователно обогатяване. По
аргумент от чл. 110 ЗЗД, тези вземания се погасяват с изтичането на петгодишен срок, който
започва да тече от деня на получаване на престацията (в този смисъл е ППВС № 1/28.05.1979
г., т. 7). С оглед факта, че се претендират суми за периода м. май 2017г.- м. април 2020г., а
подаденото заявление по реда на чл. 410 от ГПК е постъпило в съда на 25.02.2021г., от която
дата се счита предявен искът за съществуване на вземането, то следва да се приеме, че
вземанията не са погасени по давност.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски в процеса, съразмерно на уважената част от
исковете. Ищецът е направил разноски в размер на общо 99,49 лв. в заповедното
производство, от които 49,49 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и общо 999,49 лв. в исковото производство, от които 49,49 лв. за държавна
такса, 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 550 лв. за възнаграждения на вещите лица
по изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи и 300 лв. за
възнаграждение на особения представител на отвеника. От така направените разноски с
оглед уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да му заплати 83,61 лв.
за разноски за заповедното производство и 839,91 лв. за исковото.
Ответникът не е направил разноски по делото, поради което такива не му се
присъждат.
Така мотивиран съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 59 ЗЗД по
отношение на Ч. Г. Ч. с ЕГН ********** с адрес ..., че същият дължи на “...” ЕАД, с ЕИК ...
част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
05.03.2021г. по ч.гр.д. №11391 по описа за 2021г. на Софийския районен съд, 113 състав, а
именно: за сумата от 2040,23 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект-офис, намиращ се в ... с абонатен номер ... за периода 01.05.2017г.- 30.04.2020г. и за
сумата от 38,23лв., представляваща главница за разпределение на топлинна енергия за
процесния период, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.2.2021г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цената на доставената
топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2067,73 лв. както
и исковете с правно основание по чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията
за сумите от 361,80 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
стойността на потребената топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2018г. до
17.02.2021г. и за сумата 6,57лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
стойността на услугата по дялово разпределение за същия период.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ч. Г. Ч. с ЕГН ********** с адрес ... да
заплати на “...” ЕАД, с ЕИК ... сумите от 83,61 лв. за разноски в заповедното производство
и 839,92 лв. за разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на ... като трето лице-помагач на страната на
ишеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5