Настоящото производство е образувано по повод , депозирана от Гинчо Иванов Тенев против “Търговия - К” ООД,гр. Кърджали,искова молба. В същата се твърди,че по силата на договор за заем, сключен с ответника на 01.03.2002 г., на същата дата ищецът предал на последния в заем сумата от 15 000 лв. Заемната сума ответникът следвало да му върне ,ведно с договорените лихви в тригодишен срок от подписването на договора. Последният не спазил този срок, като продължил да връща заемната сума и след изтичане на договорения тригодишен срок, като последно плащане направил през месец октомври 2007 година. Ищецът твърди,че от писмо изх. № 21/19.11.2007 г. на ответника , можело да се установи , че от м. март 2002 г. до м. октомври 2007 г.,последният му бил изплатил като погашение на дадения му заем, сумата в размер на 20 970 лева. След тази дата, въпреки многобройните разговори, провеждани между ищеца и ответника,последният отказал да погасява дадената му в заем сума, заедно с лихвите. Ищецът твърди,че съгласно процесния договор месечната лихва била в размер на 2,5% върху заемната сума от 15 000 лева или в точен размер от 375 лв., месечно. Твърди също,че за времето от 01.03. 2002 г. до 31.10.2007 г., лихвата по договора възлизала на 25 125 лв.,което правело 67 месеца по 375 лв. на месец . Счита,че ответникът като заплатил само сумата от 20 970 лв., е погасил по-малко от дължимата се процесна сума,съдържаща главница и договорени лихви. Счита,че така заплатената от ответника сума погасявала само договорената лихва за периода от 01.03. 2002 г. до 30.11.2006 г. Като след 30.11.2006 г. ответникът оставал да дължи главница в размер на 15 000 лв., лихва по договор в размер на 375 лв.,месечно,или общо в размер на 5 625 лв., за периода ,считано от 01.12.2006 г. до датата на предявяване на иска, както и неустойка по силата на раздел V, т.10.1 от процесния договор за заем,в размер на 1 500 лева на година, или за годините 2005, 2006 и 2007, общо в размер на 4 500 лв. С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови своя съдебен акт ,с който осъди ответникът да му заплати сумата в общ размер 25 125 лв.,от която главница в размер на 15 000 лв.,договорени лихви за минало време,считано от 01.12.2006 г. до датата на предявяване на исковата претенция, в общ размер на 5 625 лв.,сумата в размер на 4 500 лв.,съставляваща договорена неустойка за 2005,2006 и 2007 г.,както и законна лихва върху главницата от 15 000 лв.,считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание, ищецът,чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция. Признава,че възстановената от ответника сума била в размер не на 20 970 лв.,както твърди в исковата молба ,а в размер на 21 077.75 лв. Ответникът по иска,”Търговия –К “ ООД, гр. Кърджали, чрез процесуалния си представител,оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер. Прави възражение за прекомерност на уговорената лихва,като на основание чл.10,ал.1 от ЗЗД, прави искане за намаляване на размера й. Не оспорва факта на предаването на процесната заемна сума на посочената дата от страна на ищеца. В приложена писмена защита прави възражение на основание чл.111,ал.1,б.”В” от ЗЗД,за изтекла давност по отношение на част от търсените лихви. Претендира разноски. Съдът,като прецени събраните по делото доказателства,прие за установено от фактическа и правна страна следното : Предявени са в обективно съединение иск с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД,за връщане на получена в заем сума, в размер на 15 000 лв.; иск с правно основание чл.240,ал.2 ,предл.І от ЗЗД ,за заплащане на дължима се на облигационно основание –договор за заем ,лихва в размер на 375 лв.,месечно, за минал период от 15 месеца,след изтичане на самия договор ,а именно за периода от 01.12.2006 г. до 29.02.2008 г.,в общ размер от 5 625 лв.; иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД,за заплащане на неустойка в размер на 4 500 лв. за периода 2005,2006,2007 г. и иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД,за заплащане на законна лихва върху търсената главница ,считано от завеждане на исковата претенция- 28.02.2008 г. и до окончателното й заплащане. Представено е по делото Удостоверение от 18.04.2008 г.,отразяващо актуалното състояние на всички вписани промени по партидата на “Търговия- К” ООД, до 31.12.2007 г.,с последното съдебно решение № 512/26.06.06 г.,от което се установява,че ответникът по настоящото дело, е вписан в съответния регистър при КОС, по ф.д. № 1915/91 г. под формата на Дружество с ограничена отговорност с наименование “Търговия - К”, със съдружници –“Рила -98” АД,гр. Кърджали и лицата по чл.5,ал.2 от ЗППДОбП /отм./, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,ул. “Иван Вазов” № 2,и с представляващ същото - Ради Димитров Бодуров,в качеството му на управител. По делото е представено заверено копие от Договор за паричен заем от 01.03.2002 г., от прочита на който се установява,че ищецът Гинчо Иванов Тенев ,в качеството му на заемодател и ответникът “Търговия- К” ООД,в качеството му на заемател,представлявано от управителя си Марияна Орманова ,са сключили същият ,по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 15 000 лв. ,а последният се задължава да я върне ,ведно с уговорена лихва,евентуално неустойка,в срок от три години,считано от датата на подписване на този договор,като погасяването се извършва с месечни погасителни вноски -35 месечни вноски по 420 лв. и последна вноска от 300 лв.,ведно с уговорена месечна лихва е в размер на 2.5 %. В чл.10.1 от договора страните са предвидили,при забава на заемателя при връщане на заема и при изплащане на главницата и дължимата лихва,последният да дължи неустойка в размер на 10 % годишно върху цялата заемна сума. Извършена е нотариална заверка на поставените от страните по договора подписи с рег. № 4662/ 2002 г. на нотариус с рег. № 251 на НК. По делото е представено и заверено копие от справка с изх.№ 21/19.11.2007 г. на ответника ,съставляваща отразяване на движение по сметка 498 - изплатени парични средства на лицето Гинчо Иванов Тенев по договор за паричен заем,от прочита на която се установява,че с изчерпателно изброени разходни касови ордери,първият от дата 29.06.2002 г. и последният от дата 16.10.2007 г.,е изплатена на ищеца сумата в размер на 20 970 лв. От представените по делото заверени копия от писмо с вх.№ 6/12.03.2002 г. ,покани с изх.№№ 12/12.03.02 г. и № 12 на управителя на “Търговия- К” ООД-Марияна Орманова и протокол от 20.03.2002 г. на Общото събрание на съдружниците на ответника,се установява,че свиканото ОСС е взело решение “Търговия- К” ООД да сключи договори за заем с физически лица,считано от 01.03.2002 г. ,при месечна лихва 2.5 %,като договорите да включват одобрените от СД на съдружника “Рила-98” АД,клаузи и да бъдат нотариално заверени. ОСС е упълномощило управителя на ответника да сключи договорите за заем от 01.03.2002 г. при условията одобрени от СД на “Рила-98” АД,гр. Кърджали. По делото е изготвено и прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза ,от което се установява,че договорената месечна лихва върху главницата от 15 000 лв. е в размер на 375 лв.,установява се също ,че ответникът освен посочените в цитираната по-горе справка възстановени суми е възстановил и още една в размер на 107.75 лв. с РКО № 45 от 22.11.2007 г.,или за периода от 29.06.2002 г. до 22.11.2007 г. ,ответникът е възстановил на ищеца сумата в общ размер от 21 077.75 лв. От заключението на вещото лице,в частност от приложение № 1 към същото,се установява,че с извършените от ответника-заемател вноски по процесния договор към датата на изтичане на същия, е погасена сума,която покрива само дължима лихва в размер на 8 010 лв.,защото направените вноски са нередовни и в недостатъчен размер за да покрият някаква част от дължимата се главница от 15 000 лв. От ред 37 от приложение № 1 се установява,че към момента на изтичане на договора главницата е в първоначалния размер от 15 000 лв. Вещото лице е приело законовия ред на погасяване по чл.76,ал.2 от ЗЗД - първоначално покриване на лихва,а после на главница. В тези му части съдът кредитира изготвеното заключение. В този ход на констатации,съдът изгради своето становище: Безспорно беше установено в производството,че с договор с нотариална заверка на подписите ответникът “Търговия –К” ООД, в качеството си на заемател е получил в заем сумата в размер на 15 000 лв. от ищеца Тенев. Доколкото в производството не се правят доводи и представят доказателства в обратна насока следва да се приеме,че този процесен договор е сключен в изпълнение на решенията на ОСС на ответното дружество ,проведено на 20.03.2002 г.,и че същият е сключен от упълномощеното за това лице и съдържа клаузите,посочени в самото решение. И доколкото факта на реалното предаване на сумата от 15 000 лв. се признава от ответника, обстоятелство, което е от значение за правния спор,доколкото договорът за заем е реален такъв,то следва да се счита,че така сключеният между страните договор е действителен и е породил своето правно действие,т.е. заемателят е получил за ползване сумата от 15 000 лв.,като се е задължил да я върне в 3-годишен срок,течащ от датата на подписване на процесния договор -01.03.2002 г. и до 01.03.2005 ,ведно с договорена лихва в размер на 2.5 % върху дължимата се главница. Върху главницата от 15 000 лв. тази лихва възлиза на сума в размер на 375 лв.,месечно. Безспорно е в производството и обстоятелството,че считано от 29.06.2002 г. и до 22.11.2007 г.,т.е. и след изтичане срока на договора,ответникът е заплатил на ищеца по процесния договор сумата в размер на 21 077.75 лв. И тук всъщност възниква основния в производството въпрос,така платената сума какво и в какъв размер покрива, и какви и в какъв размер са съответно задълженията ,респ. санкциите за забавено плащане,които следва да бъдат вменени на ответника. Съобразно разпоредбата на чл.76,ал.2 от ЗЗД,когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,разноските и главницата,както е в настоящия казус,законът предписва първоначално да се погасят разноските,след това лихвите и най-после главницата. В процесния договор страните не са уговорили друг ред за погасяване на задълженията,произтичащи от него. Тази празнота се допълва от законовата разпоредба на чл.76,ал.2 от ЗЗД,която съдът намира за приложима в казуса. От подробният прочит на описаните в приложената и обсъдена по делото справка, разходни касови ордери, както и на заключението, изготвено по назначената съдебно-счетоводна експертиза в кредитираните му части, се установява, че считано от 29.06.2002 г. и до момента на изтичане на тригодишния срок на договора,ответникът е заплатил сумата в размер на 8 010 лв.,или с тази сума същият по силата на цитираното законово правило е погасил само част от дължимата лихва,като размерът на договорната лихва за периода на самия договор,а именно 36 месеца по 375 лв. е равен на 13 500 лв.,при условие разбира се ,че в този срок не е била погасена някаква част от главницата. Такава погасена част от главницата в срока на действие на договора в производството не беше доказана. Напротив вещото лице със своето заключение установи /ред 37 на приложение № 1/, че не е погасявана никаква част от дължимата главница в срока на действие на процесния договор и към момента на неговото изтичане главницата е първоначалния й размер от 15 000 лв. Тъй като тази сума от 8 010 лв. , съставляваща сбор от направените до изтичане на срока на договора вноски, не покрива произтичащите от същия задължения,то дължимите към момента на изтичане на процесния договор, суми са главница в размер на 15 000 лв. и договорна лихва в размер на 5 490 лв. След този период,считано от м.04.2005 г. и до 22.11.2007 г., обаче,ответникът е продължил да заплаща и е заплатил сума в размер още на 13 067.75 лв. По общото законово правило следва с тази сума да се погасят първо лихвите,след което главницата или казано в цифри,към момента на завеждане на исковата претенция е останала дължима сума съставляваща само главница в размер на 7 422.25 лв. Т.е. исковата претенция в тази й част и до установения размер от 7 422.25 лв.,съставляваща дължима се главница по договор за заем от 01.03.2002 г. ,се явява основателен. Фактът на установяване на дължима в производството сума-главница ,предполага възможност ищецът да търси законна лихва върху нея ,считано от датата на завеждане на исковата претенция и до окончателното й изплащане,искане ,което ищецът е направил и като такова същото се явява основателно. Фактът на установяване на дължима в производството сума-главница, предполага обаче и възможност ищецът да търси мораторна лихва за забава за един минал период . Мораторната лихва обаче не може и не следва да бъде в търсената от ищеца форма и размер,приравнени на договорна лихва,тъй като мораторната лихва не съставлява лихва,произтичаща от облигационно правоотношение /в казуса-договор за заем/ ,в смисъл не съставлява възнаграждение за ползване на предоставената в заем сума, а по своя характер е санкция за забавено плащане на дължима главница и има за свое основание законово предписание. Поради което предявеният в обективно съединение иск за търсене на договорна лихва върху главницата от 15 000 лв. за минал период ,считано от 01.12.2006 г. и до датата на предявяване на исковата претенция-29.02.2008 г. в общ размер на 5 625 лв. ,съставляваща произведение на размера на договорената месечна лихва от 375 лв. по броя на търсените, и при това след изтичане на договора ,15 месеца,в производството се явява неоснователен . Това е така и защото ищецът търси договорна лихва за не договорен период. По изложените по-горе съображения този иск определено не може да бъде разгледан като иск за търсене на мораторна лихва за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Поради което съдът намира,че иск за търсене на мораторна лихва за минал период преди завеждане на иска,върху установената за дължима главница в настоящото производство,не е предявен ,поради което и такъв не следва да бъде разглеждан. Като резултат от изложеното до тук ,се налага извода ,че не следва да бъде разглеждано възражението,направено от ответника за изтекла давност по отношение на част от лихвите,тъй като не се установява в производството дължимост на такива. Същият извод се налага и по отношение на възражението ,направено от ответника за прекомерност на дължимата лихва,с правно основание чл.10,ал.1 от ЗЗД. По иска с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД : Съгласно цитираната разпоредба на чл.92,ал.1 от ЗЗД, неустойката цели да обезпечи изпълнението на договора и служи за обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно същите да се доказват. В настоящия казус неустойката е уговорена като парична сума – в размер на 10% годишно,върху цялата заемна сума от 15 000 лв. /чл.10.1 от процесния договор/ ,или в размер на 1 500 лв.,годишно,при определен начин на дължимо изпълнение на поетото по договора ,задължение,поради което се дължи именно в случай на неизпълнение /изцяло или частично/ на задължението за заплащане на заемната сума,ведно с договорните лихви,като възнаграждение за ползване на заемната сума,при което неизпълнение възниква задължението за неустойка. От прочита на цитирания чл.10.1 от договора,се установява,че страните са предвидили,при забава на заемателя при връщане на заема и при изплащане на главницата и дължимата лихва,заемателят да дължи неустойка в посочения размер. Установеното в предходен абзац частично забавено плащане на дължимата се по договора лихва и напълно забавено плащане на главницата към момента на изтичане на процесния договор,прави искането за търсене на неустойка за периода на действие на договора ,а именно / доколкото същият е уговорен като годишен размер / за съответните години -2002 ,2003,2004 и 2005 г. Искът обаче с посоченото правно основание е заведен от ищеца за период 2005,2006 и 2007 г.,различен от периода на действие на процесния договор,и сам по себе си същият не се обхваща от действието на договора,което действие пък поражда правото на търсене на договорена неустойка. Или така предявеният иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД,в казуса се явява основателен и доказан само за 2005 г. или в размер на 1 500 лв. /10 % върху 15 000 лв./ Относно направените в производството разноски при този изход на делото : следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в производството,съобразно с уважената част на предявените искове,в доказания размер от 917.56 лв. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Търговия- К” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,ул.”Иван Вазов” № 2, да заплати на Гинчо Иванов Тенев от гр. Кърджали,ж.к. “Веселчане -2”,бл.”Толстой” 4,вх. “А”,ап.7,с ЕГН **********, сумата в размер на 7 544.25 лв.,съставляваща неизплатена главница по договор за заем от 01.03.2002 г.,ведно със законна лихва върху сумата ,считано от датата на предявяване на исковата претенция -29.02.2008 г. до окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 15 000 лв. ОСЪЖДА “Търговия- К” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,ул.”Иван Вазов” № 2, да заплати на Гинчо Иванов Тенев от гр. Кърджали,ж.к. “Веселчане -2”,бл.”Толстой” 4,вх. “А”,ап.7,с ЕГН **********, сумата в размер на 1 500 лв.,съставляваща неустойка за неизпълнение на поети по договор за заем от 01.03.2002 г.,задължения за 2005 г.,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 4 500 лв. и за периода 2006 г. и 2007 г. ОТХВЪРЛЯ предявения от Гинчо Иванов Тенев от гр. Кърджали, ж.к. “Веселчане -2”,бл.”Толстой” 4,вх. “А”,ап.7,с ЕГН **********, против “Търговия- К” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,ул.”Иван Вазов” № 2, иск с правно основание чл.240,ал.2 ,предл.І от ЗЗД ,за заплащане на дължима се на облигационно основание –договор за заем от 01.03.2002 г. , договорна лихва в размер на 375 лв.,месечно, за минал период от 15 месеца,след изтичане срока на договора ,а именно за периода от 01.12.2006 г. до 29.02.2008 г.,в общ размер от 5 625 лв.,като неоснователен. ОСЪЖДА “Търговия- К” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,ул.”Иван Вазов” № 2, да заплати на Гинчо Иванов Тенев от гр. Кърджали,ж.к. “Веселчане -2”,бл.”Толстой” 4,вх. “А”,ап.7,с ЕГН **********, сумата в размер на 917.56 лв., съставляваща разноски по делото. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |