Решение по дело №8004/2015 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3703
Дата: 25 октомври 2017 г. (в сила от 10 август 2018 г.)
Съдия: Зоя Иванова Богданова
Дело: 20155330108004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2015 г.

Съдържание на акта

                        РЕШЕНИЕ

 

Номер    3703                                  25.10.2017 Година                    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд           ,                                                           ХX граждански състав

 

На двадесет и осми септември                                                                                2017 година

 

В публично заседание в следния състав:

Председател: Зоя Богданова

 

Секретар: Каменка Кяйчева

 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 8004 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по предявен от Т.И.П., ЕГН ********** против П.С.К., ЕГН ********** и А.П.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, а именно съставяне на неистински документ- При ложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 – Констативен акт образец 15 за уста новяване годността на строеж от 12.12.1999г., отнасящ се за обект „Ремонт и реконструкция на лятна кухня северната част на имот ***, по плана на кв. *** – стар, старинна градска част на ул. ***, гр. Пловдив“, в частта относно подписа на арх.  Р., с неистински подпис на арх. В.М.Р., както и факта, че документа е бил употребен и представен пред Община Пловдив,а впоследствие е бил изпратен от Община Пловдив по гр.д. № 2867/ 2005г. на РС Пловдив, VI гр. с., за да се докаже че ответниците са добро съвестни строители– престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.

            В исковата молба се твърди, че подписът, положен от името на архитект Р. върху документа Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 – Констативен акт образец 15 за установяване годността на строеж от 12.12.1999г., отнасящ се за обект „Ремонт и реконструкция на лятна кухня северната част на имот ***, по плана на кв. *** – стар, старинна градска част на ул. ***, гр. Пловдив“ е неистински, тъй като не бил изпълнен от същата. Твърди, че с влязло в сила решение по гр. д. №10967/2014г. по описа на ПРС, VІІІ състав бил отхвърлен иска му за установяване на престъпно обстоятелство по смисъла на чл. 308 НК досежно процесния документ – констативен Акт образец 15, който бил счетен като частен, а не като официален по което дело се установило с категоричност, че документа е неистински в частта относно подписа на арх. Р., който не бил неин, поради което е налице престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. №2867/2005г. на РС Пловдив. Твърди, че след влизане в сила на решението по гр. д. №2867/2005г. на РС Пловдив сезирал РП Пловдив за установяване на извършено престъпление,в това число съставянето и използването на актовете на процесната сграда в това число и на приложение 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15. Твърди, че на 23.07.2013г. било издадено наказателно постановление за прекратяване на образуваната пр. преписка № ***и на наказателното производство по досъдебно производство №***по описа на ОСО при ОП Пловдив,водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 311,ал.1 от НК. Постановлението било издадено на основа ние чл. 199 от НПК и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 243, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, което постановление било обжалвано и потвърдено от ОП Пловдив с постановление №***Ответниците П. и А. К. оспорват иска с доводи, че същият е недопустим, а по същество излагат съображения за неговата неоснователност, тъй като не било налице престъпно обстоятелство.

Ответникът К.Р. признава иска. Признава, че поставения на стр. 4 в дясно от „Б“ и над името в наклонените скоби – „арх. Р.“ от приложение 15, към чл. 7, ал. 3, т. 15 /образец 15/ от 12.11.99г. не е поставен от съпругата му В.Р., а е поставен лично от ответника Р..

         Третите лица помагачи Н.Т.П., ЕГН ********** и Д.И.П., ЕГН ********** считат,че е налице правен интерес от установяване между страните на пресъпното обстоятелство-съставяне на неистин ски документ-констативен акт обр.15,което да послужи на страните по гр. д.№2867/ 2005 по описа на ПРС за отмяна на влязлото в сила по това дело решение.

      Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди възра женията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по  чл.124, ал. 5 от ГПК за установяване наличието на престъпно об стоятелство е допустим при наличието на следните предпоставки:  престъпното обстоятелство, чието установяване се иска да е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение и наказателно преследване, касаещо това обстоятелство, не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25,т.2 или чл. 26 от НПК, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. В настоящия случай ищецът мотивира правния си интерес от възможността след приключване на настоящото дело да депозира пред ВКС молба за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 предл. първо ГПК на влязло в сила решение № 1573/21.05.2010г., по гр. д. № 2867/2005г. на Районен съд- Плов див, потвърдено с Решение № 1550/10.11.2010г. на ОС Пловдив по в.гр. д. № 2069/2010г. Съобразно дадените разрешения в Реш. №172/13.05.2015 г. по гр.д. №4998/2014 г. на ВКС, ІV г.о и Реш. №244/23.03.2017г. по гр.д. № 1318/2016г. на ВКС, III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, преценката относно вероятната основателност на молбата за отмяна не следва да се прави от сезирания с иска по чл. 124, ал. 5 ГПК съд. Правният интерес е винаги е конкретен и се преценява въз основа на изложените от ищеца в исковата молба и поддържани в хода на производството факти и обстоятелства, поради което съдът счита, че при така наведените твърденият от страна на ищеца е налице първата предпоставка за допустимостта на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК.

По отношение на втората предпоставка за допустимостта на иска, а именно  невъзможността престъпното обстоятелство да бъде установено и преследвано по реда на НК и НПК ищецът се позовава на постановление от 23.07.2013г. на Районна прокуратура – Пловдив по пр. пр. № ***/л. 52-54/, потвърдено с постановление от 09.10.2013 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив /л. 55-56/, с което наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК е прекратено. В наказателното производство са обсъдени и доводите на жалбоподателите П.относно извършено престъпление по чл. 308 НК, а именно подправка на процесния Констативен акт образец 15. В посочените постановления е прието, че е изтекъл предвидения в закона давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 4 НК за наказателно преследване за престъпленията по чл. 308, ал. 1 НК, чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 НК,  и чл. 311, ал. 1 НК. За престъплението по чл. 309, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години, поради което е приложим 5 годишен давностен срок, който към депозиране на молбата от 21.05.2012г. е бил изтекъл, поради което съобразно чл. 24, ал.1,ал. 3 НПК е налице пречка за реализиране на наказателната отго ворност на дееца. Поради изложените съображения предявеният иск е допустим, в който смисъл са и задължителните указния на въззивната инстанция, дадени с определение № 2369/21.10.2016г. на Окръжен съд Пловдив по в.ч.гр.д № 2369/ 2016г.

С решение №265/10.12.2012г. по гр.д. 703/2011г. на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, ВКС се е произнесъл по материалноправния въпрос относно правното значение  обективните и субективни елементи на фактическия състав на престъплението, при предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. С посоченото решение е застъпено, че когато се претендира установяването на престъпно обстоятелство по реда на ГПК, съдът трябва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи на фактическия състав на престъплението както обективните, така и субективнитезнанието на определени факти от претендирания деец. В настоящия случай ищецът твърди да е извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, а именно съставянето на неистински частен документ и неговата употреба, за да се докаже съществуването, несъществуването, прекратяването или изменение то на някое право или задължение. Изпълнителното деяние по чл. 309, ал. 1 от НК предопределя престъплението като двуактно, т.е. за да е съставомерно е необхо димо наличие на два компонента: съставяне на неистински частен документ и употребата му. От субективна страна освен пряк умисъл е необходимо устано вяването на специална цел, че претендираният деец е употребил документа за  доказване съществуването, несъществуването, прекратяването или изменението на някое право или задължение.

В настоящия случай се твърди, че ответникът К.Б.Р. е съставил неистински частен документ–Констативен акт образец 15 за установя ване годността за приемане на строеж от 12.12.1999г, а ответникът П.С.К. е употребила неистинския и неавтентичен документ пред Община Пловдив. В разпоредбата на чл. 93, т.5 от НК е дадено легално опре деление на официален документ. По аргумент на противното частен документ е този, при чието съставяне не са спазени установения ред или форма или когато е съставен от лице, което не е длъжностно или от длъжностно лице, но съставянето е станало извън кръга на службата му. В чл.7, т.15 от Наредба № 7/26.07.1999 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството са посочени лицата, от които се съставя акт Образец 15-проектанта,изпълнителя, независимия строителен надзор, собственика (инвеститора). Видно от представения по делото препис /л. 22-25/, като автори на сочения за неистински документ са вписани в качеството на възложител и в качеството на строител- П.С.К., а в качеството на проектанти- арх. В.М.Р., инж.  Л., техн. И.и инж. Щ., които нямат качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, поради което процесният Констативен акт образец 15 има характер на частен документ.

Неистински документ, според дефиницията по чл.93, т.6 от НК, е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице,а не на това, което действително го е съставило. В настоящото производство е изслушано и прието заключение на съдебно-графологична експертиза /л. 310-312/, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено, а и неос порено от страните. От същото се установява, че подписът за „съставители“, Б, положен от името на арх. Р., в копие на Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 /Образец 15/ от 12.11.1999г. не е изпълнен от В.М.Р.. В тази връзка е и изявлението на ответника К.Б.Р., който с отговора на исковата молба, а и с дадените обяснения пред съда по реда на чл. 176 ГПК в о.с.з. от 15.12.2016г. признава, че е поставил подписа над името на арх. Р. на процесния Констативен акт Образец 15, с което е съставил неистински частен документ. Признанието от страна на ответника на този факт обаче не води автоматично до уважаване на исковата претенция, тъй като за да е налице извър шено от него престъпление е необходимо да бъдат установени и останалите елементи на фактическия състав по чл. 309, ал. 1 НК. В настоящия случай в доказателствена тежест на ищеца е да установи и двете съставки от обективната страна на двуактното престъпление. От събраните по делото доказателства не се установява документът да е бил употребен от ответника К.Б.Р., а напротив, ищецът твърди, че същият е бил употребен от друго лице- отв. П.С.К., която го е представила пред Община Пловдив. Също така не се установява да е налице и допълнителния елемент от субективната страна на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК, а именно специалната цел у претендирания деец К.Б.Р. – доказване на съществуването, несъществуването, прекратяването или изменението на някое право или задължение. Елементите от субективната страна на престъплението следва да се основават на обективните данни по делото. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установяват факти, от които може да се направи извод, че отв. К.Б.Р. при съставянето на неистинския документ е действал да постигне предвиде ната в чл. 309, ал. 1 НК субективната цел.  Ето защо съдът счита, че К.Б.Р. не е осъществил престъпно деяние по чл. 309, ал. 1 НК.

От представения по делото документ- искане за регистриране на строеж от четвърта категория, постъпил в Община Пловдив под вх. № 9400-16210(1)/04. 02.2005г. /л. 15-16/, в приложението на който фигурира и процесният Констативен акт № 15, се установява, че отв. П.К. е употребила неистинския доку мент с представянето му пред общината. За да е налице извършено престъпление от страна на ответницата обаче е необходимо същата да е съставила неистинския документ сама или чрез друго лице, какъвто се твърди да е настоящия случай. Съобразно дадените в Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н.д. № 12/81 г., на Пленума на ВС указания ако е налице общност на умисъла за съставянето на документа, както и за употребата му, другото лице- в случая отв. Р., което има участие в първия акт на изпълнителното деяние, ще отговаря като съизвършител. По делото не се установи от субективна страна отв. К.Б.Р. да е имал за цел употребата на документа да послужи за доказване на съществува нето, несъществуването,прекратяването или изменението на някое право или задължение, което води до извода, че не е налице общност на умисъла между отв. Р. и отв. К. за извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. Тъй като липсва общ умисъл относно употребата на документа, респ. липсва съучастие в обща престъпна дейност между отв. Р. и отв. К., следва да обсъден въпросът дали отв. К. е съставила неистинския документ чрез друго лице при условията на посредствено извършителство. В настоящия случай липсват факти, от които да се установява умисълът на отв. К. да състави неистински доку мент чрез отв. Р.. Нещо повече- по делото не се установява отв. К. изобщо да е знаела,че документът е неистински. Дадените по реда на чл. 176 от ГПК обяс нения от страна на отв. Р. в о.с.з. от 15.12.2016г. относно твърдението, че под писването на процесния Констативен акт образец 15 станало в присъствието на отв. К. не могат да бъдат годни доказателства за установяване на този факт. Това е така, защото отв. Р. няма качеството на свидетел, който под страх от наказателна отговорност да установи обективно възприетите от него факти. Изявленията на страните могат да се ползват като доказателство относно неизгодните за тях факти и то единствено срещу страната, направила самото изяв ление. Не съществува процесуална възможност  изявленията на един ответник да се ползват като доказателствено средство за доказване на факти срещу друг ответник. По делото липсват преки и косвени доказателства за факти, от които може да се направи извод, че отв. К. е знаела, че процесния документ е неистински, поради което настоящия съдебен състав приема, че същата не е осъществила престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.

Предвид изложеното не се установява наличието на престъпно обстоя телство, поради което предявеният иск по чл. 124, ал. 5 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответниците К. направените от тях разноски на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. Видно от представения договор за правна помощ /л. 87/ П.К. и А.К. са заплатили сумата от 700 лева за адвокатски хонорар, която сума следва да бъде възложена в тежест на ищеца.

Предвид гореизложеното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.П., ЕГН ********** против П.С.К., ЕГН **********, А.П.К., ЕГН ****** 4706 и К.Б.Р., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл. 124, ал. 5 ГПК за признаване на установено в отношенията между Т.И.П.,  П.С.К., А.П.К., и К.Б.Р. наличието на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение- съставяне на неистински документ- Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3 т. 15 /Образец 15/- Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа с дата 12.11.1999г., отнасящ се за обект „Ремонт и реконстукция на лятна кухня северната част на имот ***, по плана на кв. ***- стар, старинна градска част на ул. „***гр. Пловдив, в частта подпис на арх. Р., който подпис не е положен от арх. В.М.Р., както и че съставения неистински документ е бил употребен и представен пред Община Пловдив, а в последствие бил изпратен от Община Пловдив по гр.д. № 2867/2005г. на РС Пловдив, VI гр.с., - престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.

ОСЪЖДА Т.И.П., ЕГН ********** да заплати на П.С.К., ЕГН ********** и А.П.К., ЕГН **********, сумата от 700 лева /седемстотин лева/ - разноски по настоящото производство

Решението е постановено при участието на Н.Т.П. и Д.И.П. в качеството им на трети лица- помагачи на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двусед мичен срок от връчването му на страните.

                                        

Районен Съдия: /п/

            /Зоя Богданова/

Вярно с оригинала

РС