РЕШЕНИЕ
№ 2363
гр.
Пловдив, 18.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив,
ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври, 2020 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретар Полина Цветкова и
прокурор Борис Мендев, като разгледа административно дело № 1367 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по предявен иск от Г.Ф.Н., ЕГН **********, понастоящем
в Затвора – гр. Пловдив, чрез адв. М. със съдебен адрес:*** против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – гр. София за присъждане на
обезщетение в размер общо на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба, за понесени от ищеца неимуществени вреди от
бездействията на затворническите администрации в Затвора - гр. Пловдив, както и
в Следствения арест на гр. Пловдив, за периодите, уточнени допълнително в
о.с.з., проведено на 27.07.2020 г. както следва: от 12.12.2011 г. до 01.05.2012
г., когато е пребивавал в Следствения арест на гр. Пловдив, за които претендира
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.; от 01.05.2012 г. до 25.06.2018 г. и от 01.05.2019
г. до 16.06.2020 г., когато е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив, за които периоди претендира неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв.
В
исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в унижение,
срам, чувство за безпомощност, болки и страдания. По отношение на периодите, в
които ищецът е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив се твърди, че: нетната площ
на килиите не е надвишавала 3 кв.м. и не е имал достатъчно жизнено
пространство, липсвала вентилация и свеж въздух, което довело до задух и
кашлица у ищеца; към момента тоалетните в Затвора – гр. Пловдив са с неработещи
казанчета, липсвали прегради, липсвали чешми и умивалници и тоалетната не е
шумоизолирана; храната в Затвора – гр. Пловдив е с лошо качество и не съдържа
достатъчно калории, а водата не ставала за пиене; лошо състояние на банята,
липса на светлина в килиите, прокапали тръби и мухъл; боклукът се изхвърлят под
прозорците на килиите, което допълнително спомага за разнасянето на зарази;
през зимата килиите в Затвора – гр. Пловдив са много студени, а през лятото
топли; спалното бельо се сменяло много рядко, а килиите били пълни с инсекти;
спрямо ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа и не му е дадена
възможност за участие в програми за въздействие; липсват достатъчно шкафчета и
като цяло мебелите са недостатъчни.
За
периодите, в които ищецът е бил настанен в Следствения арест гр. Пловдив,
оплакванията са за недостатъчна жилищна площ, липсата на осветеност, лоша
хигиена, наличие на мухъл и инсекти.
В с.з.
процесуалният представител на ищеца моли за уважаване на исковата претенция.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител юриск. Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на иска.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
По делото
са представени 2 бр. справки от Арест – Пловдив, ОС „Изпълнение на наказанията“
– Пловдив (лист 15 и лист 53), в които е посочено, че Г.Н. е пребивавал на
територията на Арест Пловдив за следните периоди: от 27.01.2003 г. до
30.01.2003 г., от 13.02.2003 г. до 14.02.2003 г., от 27.11.2006 г. до
01.12.2006 г., от 09.03.2009 г. до 19.05.2009 г., от 17.12.2012 г. до
20.12.2012 г. и от 08.06.2019 г. до 13.11.2019 г. Други доказателства не са
представени, а и не са изискани от страна на ищеца.
По
отношение на останалите искови периоди, а именно: от 01.05.2012 г. до
25.06.2018 г. и от 01.05.2019 г. до 16.06.2020 г., когато ищецът твърди, че е
пребивавал в Затвора – гр. Пловдив и за които периоди претендира неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв., се установи следното:
От
Справка относно търпени наказания от л.св. Г.Ф. рег. № 3826 от 14.07.2020 г.,
представена от Затвор – Пловдив (лист 21) се установява, че по НОХД № 2021/12
г. на Окръжен съд – Пловдив, ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от
свобода в периода от 16.12.2012 г. до 25.06.2018 г., а по НОХД № 2107/19 г. на
Окръжен съд – Пловдив, начало на изтърпяване на наложеното наказание е сложено
на 07.06.2019 г., като, видно от посочената по-горе справка от Арест – Пловдив,
от 16.12.2012 г. до 20.12.2012 г., съответно от 07.06.2019 г. до 13.11.2019 г.
ищецът е бил в Ареста и на 20.12.2012 г., съответно на 13.11.2019 г. е приведен
в Затвора – Пловдив, където пребивава и към настоящия момент. С други думи
казано, установява се, че ищецът е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив от
20.12.2012 г. до 25.06.2018 г. и от 13.11.2019 г. до 16.06.2020 г.
По
отношение на периода 20.12.2012 г. – 31.12.2016 г., както и 21.05.2020 г. –
16.06.2020 г., съгласно представените от ответника Становище към Рег. №
5460/02.07.2020 г. от 08.07.2020 г. на инспектор СДВР К. И. (лист 22-24),
Становище на инспектор СДВР Т.Ц.(лист 55-59), нарочно изявление на процесуалния
представител на ответника – юриск. Ч. в о.с.з., проведено на 17.09.2020 г. и
Становище на инспектор СДВР Т.Ц.(лист 93-95), липсва подробна информация в кои
помещения е бил настанен ищецът, с колко лица е пребивавал по едно и също
време, с каква квадратура са същите, какво е било тяхното обзавеждане. Посочва
се единствено, че в Затвор – гр. Пловдив и в системата на ГДИН единственият
меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на лишените от
свобода по спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на
лишените от свобода“, което пък по утвърдената Номенклатура на делата със
срокове за съхранение на ГДИН и териториалните поделения – ТС-НО-5, утвърдено
със Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от
Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години. Посочва се
също така, че Н. е постъпил на 20.12.2012 г. в Затвора – Пловдив и е бил
настанен на пост № 3 в стая № 39, като е пребивавал само в това помещение до
преместването му на 28.01.2016 г. на пост № 3 в стая № 22, в която пребивава до
освобождаването си на 25.06.2018 г.
За
останалата част, а именно от 01.01.2017 г. до 25.06.2018 г. (когато е бил
освободен) и от 13.11.2019 г. до 16.06.2020 г. от посочените по-горе становища
се установява следното:
За
периода от 01.01.2017 г. до 25.06.2018 г. Н. е бил настанен в спално помещение
№ 22 с площ без санитарен възел 26,50 кв. м. и площ на санитарния възел 4,05
кв. м., като при максимален брой лишени от свобода, които е следвало да бъдат
настанени, а именно 6 л.св., през периодите от 11.02.2017 г. до 28.03.2017 г.,
от 13.05.2017 г. до 17.05.2017 г., от 29.05.2017 г. до 13.06.2017 г.,
27.06.2017 г. до 30.06.2017 г., от 25.07.2017г. до 29.08.2017 г., от 11.11.2017
г. до 11.12.2017 г. и от 10.03.2018 г. до 25.06.2018 г. са пребивавали повече лица
(7, 8, 9 л.св.). Това спално помещение разполага с един отваряем прозорец с
размери 1,20х1,20 м.
За
периода от 13.11.2019 г. до 18.11.2019 г. ищецът е бил настанен в Приемно
отделение, помещение „РЦ“ с площ без санитарен възел 27,04 кв.м. и площ на
санитарния възел 2,66 кв.м., като при максимален брой лишени от свобода, които
е следвало да бъдат настанени, а именно 6 л.св., през периодите на 14.11.2019
г. и от 16.11.2019 г. до 18.11.2019 г., са пребивавали повече лица (8 и 9
л.св.).
За
периода от 19.11.2019 г. до 06.04.2020 г. ищецът е бил настанен в спално
помещение № 33 с площ без санитарен възел 29,60 кв.м. и площ на санитарния
възел 3,96 кв.м., като при максимален брой лишени от свобода, които е следвало
да бъдат настанени, а именно 7 л.св., през целия период са пребивавали повече
лица (8, 9 и 11 л.св.).
За
периода от 07.04.2020 г. до 20.05.2020 г. ищецът е бил настанен в спално
помещение № 39 с площ без санитарен възел 47,80 кв.м. и площ на санитарния
възел 2,50 кв.м., като при максимален брой лишени от свобода, които е следвало
да бъдат настанени, а именно 11 л.св., през целия период са пребивавали повече
лица (13, 14, 15, 16 л.св.). Това спално помещение разполага с два отваряеми
прозореца с размери 0,60х1,20 м. и 1,20х1,20 м.
Съгласно
посочените по-горе становища, във всички спални помещения, в които е бил
настаняван ищецът, а и във всички останали помещения в Затвора – гр. Пловдив
има обособени санитарни възли с достъп до течаща студена вода, оборудването е
стандартно и еднакво за всички лишени от свобода – легло с размери 90х190 см и
шкаф с размери 45х50 см. Къпането на лишените от свобода е в обща баня, като
всички имат достъп до течаща топла вода, съгласно утвърден график за
разпределение на времето от съответната група. Отоплението се осъществява чрез
централно локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на
стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне
на прозорците. Хигиената се осъществява също от настанените, като за целта
получават съответните прибори, като могат и да си закупят от лавката вещи,
предмети и хранителни продукти, които да ползват и държат при себе си, съгласно
Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, като
съответният отговорник на спалното помещение изготвя график за почистване,
което е на доброволен принцип. По време на изтърпяване на последните две
наказания Н. е бил устроен на работа в обособеното производство и в мебелния
цех, намиращи се на територията на Затвора – гр. Пловдив, а на 02.11.2016 г. е
включен по негово желание в програма „Творческо ателие с благотворителна цел“,
която е завършил успешно.
От
страна на ответника по делото са представени още:
- справка,
изготвена от мл. експерт в Затвора - гр. Пловдив за престоя на ищеца (лист 26-27),
според която, в затвора разполагат с постелен инвентар и спално бельо –
чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и възглавници, достатъчно, за да бъдат
обезпечени всички лишени от свобода в корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че
всеки лишен от свобода при постъпването си получава спално бельо и постелен
инвентар, за което се води отчетност, като грижата за чистотата на спалното
бельо се полага на лишените от свобода, като в утвърден график от Началника на
Затвора, два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има
право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При
изхабяване на бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото му да
бъде заменено, чрез молба до началника на затвора, като няма данни ищецът да е
подал такава молба (нито за изпиране, нито за допълнителен инвентар), която да
е с отрицателен отговор. Изложено е, че за поддържане на хигиената в
затворническата баня, е разкрит работен обект на основание чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода, където при извършени
проверки от длъжностни лица, е установено, че хигиената в затворническата баня
е задоволителна. Посочено е, че във всяка стая в Затвора – гр. Пловдив има
достъп до денонощно течаща вода, а единствено при ВиК повреда няма вода. По
отношение на топлата вода е посочено, че времето за достъп до такава е посочено
в утвърден от началника на Затвора - гр. Пловдив график за разпределение на
времето на лишените от свобода;
- становище
от техник строителство и архитектура в Затвора - гр. Пловдив (лист 28), в което
е посочено, че в периода от 12.12.2012 г. – 30.05.2020 г. в затвора не са
правени основни ремонти на килиите, но се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и счупените
прозорци се подменят своевременно. Изложено е, че през 2017 г. е извършено
боядисване на общите помещения на лишените от свобода, дограмата е подменена с
нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на пети пост е извършено
боядисване на килиите на лишените от свобода. Посочено е, че със собствени сили
на лишени от свобода и със строителни материали, предоставени по централно
сключени договори от ГДИН, се извършват ремонти и базата се поддържа в
сравнително добро състояние, имайки предвид старата материална база. Според
становището, банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи,
като всеки ден по график има баня за лишените от свобода. Осигурена е топла
вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора (закупен
през януари 2017 г.), а въглищата се осигуряват редовно от централна доставка
от ГДИН;
- копия
от менюта за различни периоди (лист 29-42);
- график
за разпределение на времето на лишените от свобода на III и VI пост (лист 43-44);
-
работно време на магазин към ДП ФЗД (лист 45);
- план
на присъдата на л.св. Г.Ф.Н. от 05.12.2019 г. ( лист 60);
-
Справка относно правното положение на Г.Ф.Н. (л. 63);
-
Договор от 13.11.2018 г., сключен между ГДИН и „ДДД-1“ ООД с предмет услуги по
дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби;
Договор от 08.11.2016 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Извършване на дезинсекция и дератизация на ГДИН и териториалните й служби, по
обособени позиции: за изпълнение на Обособена позиция № 7: „Затвора гр. Плевен,
Арест Плевен, ЗО Плевен, затвора гр. Белене, Арест Русе и п прилежащите
териториални служби“, сред които се констатира, че не е Затвора – Пловдив; Договор
за дезинфекция, дезинсекция и дератизация от 20.01.2014 г., сключен между
Затвора – Пловдив и „БИОЦИД“ Пловдив (лист 64-86).
По
искане на ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, по
делото са допуснати до разпит двама свидетели, като от разпита на единия ищецът
се е отказал, поради което и с протоколно определение от 28.10.2020 г., е бил
заличен.
Свидетелят
П.Н.Г., разпитан чрез видеоконферентна връзка между Административен съд –
Пловдив и Затвора – гр. Пловдив заявява, че се познава с ищеца от доста време,
от около 15 години, като от около 2 години са заедно в отрядите, а в една стая
- № 33 са били 8 месеца през миналата година (т.е. през 2019 г.), като не си
спомня на кои дати, но със сигурност заявява, че 8 месеца са били заедно. При
изтърпяване на наказанието от предната присъда са били заедно в един отряд и
сега пак са заедно. Били са заедно и в стая № 22, и в стая № 33. Свидетелят има
впечатления от битовите условия в стаите, тъй като са били заедно с ищеца и той
се е оплаквал от лошите битови условия в затвора, имал е забележки, че е
мръсно, имало е режим на водата и е нямало вода известно време, имало много
хлебарки и дървеници. През времето, през което са били заедно в стая № 22, са
били в една килия 18 л.св., а стая № 33 – 10 л.св. Когато свидетелят не е
пребивавал в едно помещение с ищеца, са били в един отряд и пак е имал впечатления
от условията в неговата стая. Отново заявява, че когато ищецът е бил в стая № 22,
са били около 18-20 л.св. В стаите, в които е бил ищецът, е нямало вентилация,
състоянието на санитарния възел, в периода, в който са били заедно, е било лошо
– имало е тоалетна и мивка, но всичко е било за ремонт. По отношение на
тоалетната в стая № 22 заявява, че е преградена с врата, докато в стая № 33
имало само перваз, който е висок около 1 метър и отделя тоалетната от мивката. Относно
качеството на храната, която са получавали от администрацията, свидетелят
посочва, че три пъти седмично им давали месо, което не е достатъчно за него,
тъй като работи и му е необходимо по-голямо количество, но дори и да не работи,
тази храна е недостатъчна. На следващо място посочва, че в килията зимата е
много студено, а през лятото е много топло. Одеяла, юргани не се раздават, когато
е студено. През лятото е много топло. Парното го пускат за 1 час сутрин и вечер
за 1 час, но докато загрее, го спират. Изолации твърди, че няма никакви – нито
вътрешни, нито външни. Прозорците приблизително са с размери 1 м на 1.20 м.
Светлината, която влиза през прозореца, според свидетеля, не е достатъчна за 25
кв. м. Килията, в която е в момента свидетелят, е преградена на две отделни
килии и има прозорец с размери 1х1.20 м, а когато е бил с ищеца в една килия, е
било същото положението, тъй като формата на стаята е издължена – с размери 2,5-3
м на 6 м. Вентилация няма. Мебели в стаята няма, нямало е и мебели в стаята, в
която са били заедно с Н.. Има само метални затворнически шкафчета и легло,
като не всеки има шкафче и при това положение на 8 души има 5 шкафчета, няма
столове и маси. Докато са били заедно с ищеца в една килия, свидетелят няма
спомен да е бил викан от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“. По
отношение на парното заявява, че през зимата към 6 ч. се пуска и към 7 и нещо
се спира, а вечер се пуска към 8 ч. и към 9 и нещо се спира. Относно течащата
вода – през исковия период свидетелят е бил на втория етаж и до неговата стая
трудно е стигала, тъй като е нямало налягане, защото като се пусне долу водата,
горе няма налягане. Не си спомня скоро да са пръскали за хлебарки, а в периода,
в който са били заедно с ищеца, последното пръскане е било преди около 2
години. Заявява, че сега за корона вируса пръскат с белина и вода, бършат,
чистят. По отношение на хигиената сочи, че във всяко спално си има отговорник,
който по принцип съставя график за почистване на помещението и се чисти по
график всеки ден. Твърди, че всеки месец не получават перилни препарати, но
впоследствие посочва, че един път в месеца получават по 200 гр. прах на човек и
по два сапуна. Имат право да се разхождат в коридора. Няма спомен скоро ищецът да
е участвал в социални програми, а когато са били заедно, преди 2 години и нещо,
е имало един курс, който са карали заедно и който, по спомени, е бил за
овладяване на гнева с психолог.
Съдът
кредитира частично показанията на разпитания по делото свидетел, като по-долу в
решението ще бъдат изложени подробни мотиви в тази връзка.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не са ангажираха от страните.
При
така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия
закон. Чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Съгласно
чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“, в които по силата на
чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални служби на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Следователно, отговорността на
ответника произтича пряко от закона и административния характер на дейността по
ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва
организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като
административен орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по
изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно
установените изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните
действия и бездействия на включените в състава му административни звена и
длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Следва
да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки: 1) акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; 2) настъпила неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на
противното (съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и 3) пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или
бездействие и настъпилата вреда.
Както вече се посочи, претендираното от ищеца
обезщетение за понесени неимуществени вреди е за периода от 12.12.2011 г. до 01.05.2012
г. по време на пребиваване от него в Арест – Пловдив и в периода от 01.05.2012
г. до 25.06.2018 г. и от 01.05.2019 г. до 16.06.2020 г., когато е пребивавал в
Затвора – гр. Пловдив, които се твърди да са пряка последица от допуснатото от
страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС
и чл. 3 от ЗИНЗС.
На
първо място, с оглед събраните по делото доказателства и съобразно изрично
уточнения исков период, в който се твърди Н. да е пребивавал в Арест – Пловдив,
и за който претендира неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., а именно
от 12.12.2011 г. до 01.05.2012 г., следва да се приеме, че искът е неоснователен,
доколкото не се установява от 12.12.2011 г. до 01.05.2012 г. ищецът да е
пребивавал на територията на Арест – Пловдив, което е самостоятелно основание в
тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените
твърдения за недостатъчна жилищна площ, липсата на осветеност, лоша хигиена,
наличие на мухъл и инсекти.
За
пълнота следва да се посочи, че дори и да не беше уточнен периода в тези
параметри, по отношение на първоначално заявения такъв с исковата молба, а
именно от 12.12.2018 г. до 01.05.2019 г., не се установява твърдяното
бездействие на затворническата администрация. Това е така, защото от посочените
по-горе справки се установява, че през м.юни 2009 г. е открит новият арест
Пловдив, който се намира в рамките на затвора Пловдив и представлява масивна
двуетажна сграда с 2495 кв.м. РЗП. За арестните помещения е посочено, че
квадратурата на килиите отговаря на изискванията за 4 кв.м. на задържано лице,
като арестните помещения към посочените периоди са били оборудвани, както
следва: две килии с по три легла и 58 килии с по две легла, като в тях е имало
маса за хранене и два броя кръгли табуретки. Имало е възглавници, одеяла и
чаршафи. Изложено е, че всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и
мивка, както и че има изградена модерна система за диференцирано дневно и нощно
осветление, водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел,
който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон,
конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Налице е и вентилационна
система, посредством която от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън
въздухът, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в
килиите. Според справката дневната светлина прониква през прозорец с размери
150х150 см., който е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж
въздух. Посочено е, че на всички задържани лица ежедневно се осигурява
задължителното време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. А относно
дезинфекцията има сключен договор с „ДДД-1“ ООД, съгласно който по график и при
необходимост се изпълняват дейностите по ДДД, като са представени и
доказателства в подкрепа на тези твърдения.
С
други думи казано, исковата претенция в частта, в която се претендира обезщетение
в размер 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба, за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на
затворническата администрация в Следствения арест на гр. Пловдив, за периода,
уточнен допълнително в о.с.з., проведено на 27.07.2020 г., а именно от 12.12.2011
г. до 01.05.2012 г., е неоснователна.
Неоснователна
е претенцията и за периодите, в които се установи, че ищецът не е бил в Затвора
– гр. Пловдив, а именно от 01.05.2012 г. до 19.12.2012 г. и от 01.05.2019 г. до
12.11.2019 г.
При
това положение, и с оглед липсата на друго уточнение от страна на ищеца,
твърденията му за бездействие на затворническата администрация, ще следва да
бъдат разгледани за следните периоди: от 20.12.2012 г. (когато е приведен в
Затвора – Пловдив) до 25.06.2018 г. (когато е бил освободен) и от 13.11.2019 г.
(когато е приведен в Затвора – Пловдив) до 16.06.2020 г. (датата на входиране
на исковата молба), за които периоди се установява, че лицето действително е
пребивавало в Затвора – гр. Пловдив.
Преди
всичко следва да бъде съобразена съдебната практика на Европейския съд по
правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу
Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, произтичащи от
условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, която е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно право - Решение от
02.02.2006 г. по делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007 г. по делото Н.
срещу България, Решение от 28.06.2007 г. по делото М. срещу България, Решение
от 27.11.2008 г. по делото С. К. срещу България, Решение от 08.07.2014 г. по
делото Х. и Т. срещу България, пилотно Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото Н. и други срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от
значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен
режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В
решението на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България” е посочено, че вече
постановените решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на
достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена,
липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на
тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи,
а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на
българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и
унизително отношение.
В
контекста на тази съдебна практика, по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС, „безчовечно или
унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ,
мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като
държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими
с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение
на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава
неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат
предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му
състояние са адекватно осигурени.
В
случая се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия в Затвора - гр. Пловдив за посочените по-горе периоди. Предметът
на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за
твърдени от Г.Н. претърпени неимуществени вреди, които са последица от: липса
на достатъчно жилищна площ; лоша хигиена; наличието на инсекти; липсата на
дневна светлина и вентилация в помещенията; ниско качество на храната; лошото
състояние на баните и тоалетните; лошо качество на водата; не толкова честа
смяна на спалното бельо; липса на индивидуална и корекционна работа.
По
отношение на първия спорен момент, следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен
от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м., както е и според стандартите,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека. Съгласно чл. 43,
ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, като в ал. 5 е посочено количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се
определят с правилника за прилагане на закона.
В чл. 20,
ал. 2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения на местата за
лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В ал. 3 е
предвидено на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
От
събраните и описани по-горе доказателства по делото, се установява, че за
периодите от 20.12.2012 г. до 31.12.2016 г. и от 21.05.2020 г. до 16.06.2020 г.
ответникът не е посочил колко точно са били настанените лишени от свобода в
помещенията, в които е пребивавал ищецът. За периода от 20.12.2012 г. до 27.01.2016
г. са налице единствено данни, че е пребивавал в помещение № 39, а за периода
от 28.01.2016 г. до освобождаването му на 25.06.2018 г. е бил настанен в
помещение № 22, като и двете са на пост № 3. При това положение, ще следва да
се приеме, че за така посочените периоди, ответникът не се е справил с
доказателствената тежест и по делото не се установява по безспорен начин жизненото
пространство в помещенията, в които е пребивавал ищецът, да е отговаряло на
изискванията.
Това
обстоятелство се констатира и да е налице по отношение на периодите от
11.02.2017 г. до 28.03.2017 г., от 13.05.2017 г. до 17.05.2017 г., от
29.05.2017 г. до 13.06.2017 г., от 27.06.2017 г. до 30.06.2017 г., от
25.07.2017 г. до 29.08.2017 г., от 11.11.2017 г. до 11.12.2017 г. и от
10.03.2017 г. до 25.06.2018 г., когато ищецът е бил настанен в помещение № 22,
доколкото от приложените по делото справки, се установи, че в него са били
настанени повече от 6 л.св. при площ на помещението без санитарния възел 26,50
кв.м.
По
идентичен начин стои въпросът и с отделни периоди при последващото пребиваване
на ищеца в Затвора – гр. Пловдив, а именно: на 14.11.2019 г. и от 16.11.2019 г.
до 18.11.2019 г., когато е бил в Приемно отделение, помещение „РЦ“, в което са били
настанени повече от 6 л.св. при площ на помещението без санитарния възел 27,04
кв.м.; в периода от 19.11.2019 г. до 06.04.2020 г., когато е бил в спално
помещение № 33, в което са били настанени повече от 7 л.св. на площ от 29,60
кв.м. без санитарния възел и от 07.04.2020 г. до 20.05.2020 г., когато е бил в
спално помещение № 39, в което са били настанени повече от 11 л.св. на площ от
47,80 кв.м. без санитарния възел. В подкрепа на изложените по-горе твърдения са
и показанията на разпитания по делото свидетел Г., който макар и да не посочва
точно периодите, заявява, че като цяло спалните помещения са били пренаселени.
При
това положение, настоящият съдебен състав намира, че за периодите от 20.12.2012
г. до 31.12.2016 г., от 11.02.2017 г. до 28.03.2017 г., от 13.05.2017 г. до
17.05.2017 г., от 29.05.2017 г. до 13.06.2017 г., от 27.06.2017 г. до
30.06.2017 г., от 25.07.2017 г. до 29.08.2017 г., от 11.11.2017 г. до
11.12.2017 г., от 10.03.2018 г. до 25.06.2018 г., на 14.11.2019 г., от
16.11.2019 г. до 18.11.2019 г., от 19.11.2019 г. до 16.06.2020 г. включително,
ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Тези обстоятелства,
съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното
решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
По
делото не бяха оборени и твърденията за наличие на дървеници и хлебарки през
целия исков период. Това е така, защото от страна на ответника са представени
единствено договори с обезпаразитяващи фирми, но каквито и да било други
доказателства в тази насока не са представени, от които да се установи по
безспорен начин, че така договорените дейности са били изпълнени. Нещо повече,
единият от представените договори, не касае Затвора – гр. Пловдив, а местата за
изтърпяване на наказания на територията на териториална служба Плевен. В
подкрепа на това твърдение на ищеца са и показанията на разпитания по делото
свидетел Г., който заявява, че не помни скоро да са пръскали, а и през периода,
през който са били заедно с ищеца в една килия, последното пръскане е било
преди две години.
Останалите
твърдения на ищеца обаче останаха недоказани.
Видно
от доказателства по делото по отношение на помещенията в затвора, в които е
пребивавал ищецът, няма нарушение на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, тъй като в тях е
осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Няма нарушение и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като и във
всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Видно от приложената по делото справка, изготвена от мл. експерт
в Затвора - гр. Пловдив, във всяка стая има достъп до денонощно течаща вода, а
единствено при ВиК повреда няма вода. Тук е мястото да се отбележи, че при ВиК
повреда не само лишените от свобода нямат вода, но и всеки гражданин около ВиК
повредата, а понякога и цели населени места нямат вода, което означава, че
липсата на вода при ВиК повреда не поставя лишените от свобода, в частност ищеца
в по-неблагоприятно положение от всеки друг гражданин. По отношение на топлата
вода пък, по делото се установи, че времето за достъп до такава е посочено в
утвърден от началника на Затвора - гр. Пловдив график за разпределение на
времето на лишените от свобода. През целия си престой в Затвора – гр. Пловдив
ищецът е бил на Трети пост, където по график лишените от свобода са имали
достъп до баня всеки вторник от 13,30 часа до 16,30 часа и всеки четвъртък от
13,30 часа до 16,30 часа.
От
представеното по делото становище от Затвора – гр. Пловдив се установява и че
всички помещения, в които е бил настанен Н., са с отваряеми прозорци, както и
че проветряването и наличието на свеж въздух в килиите зависи изцяло от самите
лишени от свобода, които избират кога и колко време да проветряват помещението.
Това, че прозорците имат решетки по никакъв начин не се отразява на
количеството въздух, което може да влезе в помещението, а в минимална степен се
отразява на количеството светлина в помещението, но от друга страна решетките
са поставени поради спецификата на сградата, която е за изтърпяване на наложено
наказание „лишаване от свобода“.
Недоказани
останаха твърденията на ищеца, че поради липса на свеж въздух, имал дихателни
проблеми и кашлица. По делото няма данни, а и самият ищец не твърди да е
уведомил администрацията на затвора за такива здравословни проблеми, за такива
не сочи и разпитаният по делото свидетел, воден от ищеца.
Що се
отнася до хигиената в Затвора - гр. Пловдив, от приетите по делото доказателства
справки и становища се установява, че тя се осъществява от лицата, настанени в спалните
помещения, като съответният отговорник изготвя график за почистване, което е на
доброволен принцип, което обстоятелство се потвърждава и от показанията на
разпитания по делото свидетел.
Напълно
неоснователни и недоказани са и твърденията в исковата молба за неработещи
казанчета, липса на прегради и липса на работещи чешми и умивалници. В тази
връзка, видно от приложеното по делото становище на техник строителство и
архитектура, в Затвора - гр. Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и счупени прозорци.
Пак там е изложено, че през 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения
на лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е
гранитогрес в общите умивални. Посочено е, че със собствени сили лишените от
свобода и със строителни материали, предоставени по централно сключени договори
от ГДИН се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро
състояние. Според становището, банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с
фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за лишените от свобода.
Осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и е на територията на
затвора (закупен през януари 2017 г.), а въглищата се осигуряват редовно от
централна доставка от ГДИН. От справката на лист 26-27 по делото се установява,
че за поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на
основание чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода,
където при извършени проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в
затворническата баня е задоволителна. Ето защо е напълно неоснователна претенцията
и в частта относно лошото състояние на баните и тоалетните. Само за пълнота
следва да се отбележи, че не става ясно какво точно има предвид ищецът под
твърдението, че тоалетните не са шумоизолирани, дали самото помещение в цялост
не е шумоизолирано или се касае за тоалетната чиния. Освен това неосигуряването
на шумоизолацията в тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и
унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над средното ниво
на битови условия.
От
цитираната по-горе справка се установява също така и че в затвора разполагат с
постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и
възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в
корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на лишените от свобода като в утвърден график от Началника на Затвора,
два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на
бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото да бъде заменено,
чрез молба до началника на затвора. В тази връзка съдът не кредитира
показанията на свидетеля Г., че одеяла и юргани не се раздават, когато е
студено, доколкото нито ищецът, нито свидетелят заявяват да са подавали молба
за изпиране на спалното бельо или за допълнителен инвентар, на която молба да
са получили отказ. Впрочем, налице е и нарочно изявление в тази връзка от мл. експерт
В. Т. на лист 26 по делото. Ето защо в тази част претенцията също е
неоснователна.
На
следващо място, по делото не се събраха достатъчно доказателства да е било
прекалено топло през лятото или прекалено студено през зимата в Затвора – гр.
Пловдив за исковите периоди на изтърпяване на наказанието от ищеца. Нещо
повече, във всяко едно от становищата на Затвора – гр. Пловдив се сочи, че
отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление, което
обстоятелство не се отрича и от разпитания по делото свидетел. Действително,
първоначално същият посочва, че парното се пуска само по един час сутрин и един
час вечер, но впоследствие заявява, че към 6 часа се пуска и към 7 и нещо се
спира, съответно, че вечер се пуска към 8 часа и към 9 и нещо се спира, като не
уточнява колко точно е това „нещо“ – дали в порядъка на 1-5 минути или 55-59
минути, поради което и в тази част показанията няма как да бъдат кредитирани,
доколкото са неточни, а при положение, че се говори за отопление, разликата в
това дали парното е работило един или два часа два пъти в денонощието, е от
значение.
Съдът
не приема оплакванията на ищеца в частта относно лошата храна в затвора с оглед
представените по делото седмични менюта. Общо известен факт е, че средната
дневна енергийна нужда на човек е около две хиляди калории на ден. От представените
по делото менюта се установява, че в повечето дни, дневният прием на калории за
лишените от свобода е над 2600, а понякога и до 3000 калории. Храната е
разнообразна. В менютата присъстват месо, риба, млечни продукти, както и ястия
с яйца и напълно неоснователно е твърдението на Н., че се набляга предимно на
нискокалорични храни. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в
която се твърди, че само три пъти седмично се дава месо, тъй като дори и същото
да не е в чистата му форма, а като кайма, дневната дажба на човек е изпълнена.
Все в тази насока следва и да се посочи, че в една част от менютата фигурира
допълнителна дажба за работещите, какъвто не се спори между страните, е и
ищецът.
Не се
доказаха и твърденията за лошо качество на питейната вода, в т.ч. че няма
откъде другаде да се снабди с вода, както и че пиенето й е довело до вирусни
инфекции и заболявания у ищеца, доколкото няма пречка в случай, че не му
харесва вкусът на водата, да си закупи такава от лавката, която се намира на
територията на Затвора – гр. Пловдив, а по отношение на твърдените заболявания,
липсват каквито и да било данни това да е било факт, т.е. ищецът да се е
разболял вследствие пиенето на вода от чешмите. Нещо повече, прави впечатление,
че това си оплакване ищецът е изложил в частта, в която се оплаква от лошото
състояние на банята, непосредствено след като заявява, че душовете са само 5-6
като от тях тече или гореща или ледено студена вода, съответно, че водата е с
изключително лошо качество и не става за пиене, който факт навежда на мисълта,
че ищецът не харесва водата от душовете и заявява, че тя не става за пиене,
която вода /от душовете/ дори и да е ставала за пиене, след като е минала през
отоплителния уред – бойлер или друго подобно съоръжение /котел/, е напълно
естествено да промени своите качества.
Недоказани
останаха и следващите твърдения, а именно, че канализационната мрежа минава
през килията, в която пребивава ищецът, в т.ч. и че от нея капе и се образува
мухъл, доколкото от една страна не се уточнява за коя точно килия става въпрос,
а от друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка.
За наличие на тръби, преминаващи през килиите на ищеца не говори и разпитания
по делото свидетел, нито пък, че от капещата от тях вода се е образувал мухъл.
По
идентичен начин стои въпросът и със следващото оплакване относно общата
хигиена, поддържана от администрацията на Затвора – гр. Пловдив, доколкото
същото не е подкрепено с никакви доказателства, а и както вече се посочи
по-горе, ищецът не посочва под прозореца на кои точно килии е изхвърлян
въпросният боклук, за да се извърши преценка, съществувал ли е по отношение на
него твърдения риск от разпространение на зарази.
И
най-сетне, по отношение на твърденията за липсваща мебелировка, следва да се
посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че оборудването
във всяко едно спално помещение е стандартно - определен брой легла и
съответния брой шкафчета и няма данни, освен разбира се показанията на
разпитания по делото свидетел, на ищеца да не е било предоставено шкафче, той
да е заявил изрично, че иска такова да му бъде предоставено за лично ползване
(а не общо с някой друг лишен от свобода) и да му е било отказано. При това
положение, ще се следва да се приеме, че и това твърдение е недоказано. В тази
част съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са
противоречиви – от една страна свидетелят заявява, че в стая № 33 са били 10
л.св., а впоследствие посочва, че в стаята на 8 л.св. е имало 5 шкафчета,
поради което и не става ясно 8 или 10 са били лишените от свобода в тази стая,
съответно колко точно са били шкафчетата.
Съдът
счита за неоснователни твърденията досежно липсата на индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС, социалната
дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на
лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на
осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на
живот в обществото. А съгласно ал. 2 социалната дейност и възпитателната работа
в местата за лишаване от свобода включват: 1. диагностична и индивидуална
корекционна дейност; 2. програми за въздействие, за намаляване на риска от
рецидив и риска от вреди; 3. образование, обучение и квалификация на лишените
от свобода; 4. творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа.
Според ал. 3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова
и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Видно от становището на
лист 24 по делото, на 02.11.2016 г. ищецът е бил включен по негово желание в
програма „Творческо ателие с благотворителна цел“, която е завършил успешно, а по
време на изтърпяване на наложеното му наказание, е бил устроен и на работа в
обособеното производство и в мебелния цех, намиращи се на територията на
Затвора – гр. Пловдив. От разпитания по делото свидетел се установява и че
преди две години и нещо е имало курс, на който са присъствали двамата и който е
бил за овладяване на гнева с психолог. Действително, свидетелят заявява също
така и че няма спомен скоро Н. да е участвал в социални програми, но следва да
бъде отчетен фактът и че свидетелят няма данни дали на ищеца му е било
предлагано участие в такива програми, както и какъв е бил неговият отговор, още
повече, че като работещ, същият едва ли има толкова свободно време, колкото
останалите лишени от свобода, които не са заети в трудовия процес. Поради това,
не може да се приеме, че ищецът е бил изцяло лишен от социални дейности и в
този смисъл от възможности за ресоциализация и личностна промяна.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по
отношение на конкретно установените факти по делото, относно пренаселеността на
помещенията в затвора гр. Пловдив за периодите 20.12.2012 г. до 31.12.2016 г.,
от 11.02.2017 г. до 28.03.2017 г., от 13.05.2017 г. до 17.05.2017 г., от
29.05.2017 г. до 13.06.2017 г., от 27.06.2017 г. до 30.06.2017 г., от
25.07.2017 г. до 29.08.2017 г., от 11.11.2017 г. до 11.12.2017 г., от
10.03.2017 г. до 25.06.2018 г., на 14.11.2019 г., от 16.11.2019 г. до
18.11.2019 г., от 19.11.2019 г. до 16.06.2020 г. и наличието на инсекти
в тях за целия исков период, които водят до извода, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
За
пълнота съдът счита за необходимо да отбележи, че при осъществяване на
правнорегламентирана дейност, длъжностните лица от администрацията на ГДИН са
нарушили и изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС.
Действително, по делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство, но липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи
нарушението на чл. 3 от ЕКПЧОС /Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото „Н.и
други срещу България” и др./.
Следва
да се съобрази и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която, в
случаите по ал. 1 (държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3), настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.
В
случая безспорно е установено, че претърпените негативни преживявания са в
пряка причинно-следствена връзка с битовите условия, по-конкретно малката
жилищна площ на помещенията, в които е бил настанен Н. и наличието на инсекти в
тях за посочените по-горе периоди.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане
от § 1 от ДР на ЗОДОВ), съгласно която размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно чл. 284,
ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Понятието „справедливост“ е морално - етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Следва да се има предвид, че вредите, които
следва да се обезщетят на ищеца, имат
компенсаторен характер. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
В
случая от съда се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления на
незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата претенция -
времето, през което ищецът е пребивавал в Затвора - гр. Пловдив в пренаселени
помещения с наличието на инсекти, както и фактът, че този период е с прекъсване
от близо една година, през която ищецът е бил на свобода и в случай, че
условията в затвора са били толкова тежки, колкото твърди, не е направил
необходимото, за да не се налага повторното му настаняване, с други думи
казано, сам се е поставил в това неблагоприятно положение. Съобразно това, и
при прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца, възлиза на 2000 лева., като
този размер е съобразен със съдебната практика в този смисъл /вж. например Решение
№ 13522 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14245/2017 г., III о., докладчик
съдията В.П./. В останалата част - за
разликата над 2000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева исковата
претенция като неоснователна, следва да се отхвърли.
Основателна
е претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 16.06.2020 г.
/датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно
чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС при частично
уважаване на иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
От
страна на ищеца се претендира единствено присъждане на адвокатско
възнаграждение по смисъла на чл. 38 от Закона за адвокатурата. В тази връзка и
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на
95,33 лв., съразмерно на уважената част от иска.
По
отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 284 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и
чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не
се дължи.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати на Г.Ф.Н., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр.
Пловдив, обезщетение за причинени неимуществени вреди в Затвора - гр. Пловдив в
периодите от 20.12.2012 г. до 25.06.2018 г. и от 13.11.2019 г. до 16.06.2020 г.
включително в размер на 2000 лв., ведно със законна лихва от датата на
завеждане на иска – 16.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до пълния му
предявен размер от 20 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.Ф.Н., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр.
Пловдив, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София за
присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба, за понесени от ищеца
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в
Следствения арест на гр. Пловдив за периода 12.12.2011 г. – 01.05.2012 г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати на адвокат Г.Г.М.,
със съдебен адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер на 95,33 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ искането, направено от процесуален представител на Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“ – София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав
на Административен съд – Пловдив в 14 –
дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: