Решение по дело №1007/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 65
Дата: 12 март 2021 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20203100901007
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Варна , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20203100901007 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на търговските спорове (чл. 365
т.4 от ГПК, вр. чл. 694 ТЗ) и се разглежда по правилата на чл. 376 ГПК.
Приет е за разглеждане иск, предявен по реда на чл. 694 ал. 1 ТЗ от
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ град София, ул. Княз Дондуков
52, представлявана от изп. директор Г. Д., като орган нормативно овластен да
представлява държавата като кредитор в производство по несъстоятелност, на
основание чл.3 ал.1 т.10 ЗНАП, срещу неплатежоспособен длъжник
"ПОЛИМЕРИ" АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Девня, Промишлена зона, чрез законен представител
дружество "ФИНАНСОВО-КЛИРИНГОВА КЪЩА "СКОНТО СЪКСЕС""
ООД и синдик И. Т. Б., действащ чрез пълномощници адв. М. и адв. Д., съд.
адрес *** за установяване на неприети предявени публични вземания
както следва:
• за плащане на сборни суми от текущи имуществени санкции,
наложени с наказателно постановление № С-3-3556-1/16.06.2006 г. на МОСВ,
изменено със Заповед № С-3-3556-2/02.08.2007 г. на МОСВ, от които:
1
154 561 лв. – сбор от главници, начислени ежемесечно с падежи от
10.08.2009г до 10.12.2012г, и 26 419,06 лв. – сбор от лихви, начислени от
падежа върху всяко месечно задължение до датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност (12.12.2012 г.), за които
вземания се търси удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ;
264 063,00 лв. – сбор от главници, начислени ежемесечно с падежи от
10.01.2013г до 10.11.2018г за които вземания се търси удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 7 от ТЗ;
175 033,24 лв. – сбор от лихви, начислени върху всяко месечно задължение
след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност (12.12.2012 г.) до 04.12.2018 г. за които вземания се търси
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ;
лихвите за забава върху главниците, считано от предявяване с молба от
11.01.2019г до окончателна изплащане от масата на несъстоятелността, за
които вземания се търси удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ;
• за плащане на сборна сума от 1340 лв., претендирана като
компенсация за присъдени разноски за възнаграждения на вещи лица по
допуснати експертизи в хода на исково производство по т.д. 1619/2017г. за
които вземания се търси удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.
Ищецът, чрез упълномощени служители с юридическо образование в
дирекция „Държавни вземания”, твърди че с наказателно постановление № С-
3-3556-1/16.06.2006 г. на МОСВ е била наложена имуществена помесечна
санкция за допуснато нарушение на показателите на отпадните води на
предприятието, което е било констатирано от органите по опазване на околна
среда и водите на 3.05.2006г., а в последствие със Заповед № С-3-3556-
2/02.08.2007 г. на МОСВ месечният размер на текущата санкция е редуциран
до 3827 лв, считано от 04.05.2006г, поради одобрена инвестиционна програма
за привеждана на инсталациите на предприятието в съответствие с
екологичните изисквания. За тези задължения било водено принудително
изпълнение от публичния изпълнител по дело 4358/2009г, като
последователно са налагани обезпечителни мерки (възбрана с постановление
изх. № 4358-000009/13.08.2009 г. и запор на безналични ценни книжа с
2
постановление изх. №0226/2010/000118/21.05.2012 г.). Начислени месечни
санкции за общо 116 месеца със съответно определени лихви са добавени
като изпълняем дълг към задължения, предмет на принудително изпълнение
по изп.дело № **********/14г на публичния изпълнител с разпореждания за
присъединяване от 29.11.2018г., 20.02.2019г. и 12.11.2019 г. Ищецът счита, че
с налагането на обезпечителните мерки за която и да е част от начислените по
стабилното постановление текущи санкции е била спряна погасителната
давност, започнала да тече на 01.01.2010г (годината следваща падеж на най-
рано претендираната месечна сума, формираща сбора за общо 112 месеца,
съответно с падежи от 10.08.2009 до 10.11.2018г.), като същевременно е била
и прекъсната с предприетото принудително изпълнение още преди да е
прекъсната и спряна с подаването на молбата за предявяване на вземанията за
събиране в производство по несъстоятелност на 11.1.2019г.
Допълнително, ищецът сочи, че в хода на проведения исков процес по
установяване на други публични задължения на същия несъстоятелен
ответник (по т.д. № 1619/2017 г. по описа на ВОС) авансирал с платежни
нареждания № Е 04115, Е 01957, 01956 и Е 01638 общо 1340лв за
възнаграждения на вещо лице по допуснати експертизи по делото, като наред
с тях с решение № 913/28.11.2018 г. му било присъдено и юрисконсултско
възнаграждение, като в тази част този съдебен акт не бил засегнат от
обжалването.
По същество пълномощникът на НАП излага доводи за доказано
възникване на двете групи вземания и липса на погасяването им, като сочи
събраните доказателства за прекъсване и спиране на давността. Позовава се
на специалните процедури по ЗООС за налагането на санкции и правилата за
отчитане на давността в производството по несъстоятелност. С доводи за
неоснователно отказано приемане на публичните вземания, разграничени
според основанията и момента на възникването им, моли да бъде уважена
претенцията за установяването им като задължения в съответен ред за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
Несъстоятелният длъжник „ПОЛИМЕРИ“АД, действащ чрез законния
си представител дружеството "ФИНАНСОВО-КЛИРИНГОВА КЪЩА
"СКОНТО СЪКСЕС"" ООД, е пропуснал да упражни защита в настоящия
3
процес.
Конституираният служебно синдик на несъстоятелния ответник И. Т. Б.,
чрез упълномощен адвокат М., е оспорил претенцията, като възразява за
изтичане на обща 10 годишна погасителна давност, считано от годината,
следваща влизането в сила на наказателното постановление. Евентуално сочи,
че нито поканата за доброволно изпълнение, нито присъединяването могат да
прекъснат давност, тъй като не са сред изброените в закона действия с такъв
ефект, а наложените възбрани и запор не могат да спрат давността, тъй като
са били извършени в производство по принудително изпълнение, прекратено
по право след изтичане на шестмесечен срок след откриване на производство
по несъстоятелност, съответно след 12.05.2013г е следвало да започне да тече
нова петгодишна давност, изтекла също преди предявяването на вземанията.
Възразява срещу зачитане на какъвто и да било ефект на действия,
предприети след като давността е изтекла. Евентуално счита, че след
откриване на производството по несъстоятелност новоизвършени действия по
принудително изпълнение(каквито са присъединяването на новоначислените
санкци) не се допускат, а всички действия преди този момент са имали за
предмет конкретните сборни суми, начислени преди август 2009г, оставащи
извън предмета на настоящото производство.
Допълнително синдикът оспорва дължимостта на текущи санкции, като
сочи че не е установено продължаването на нарушенията на екологичните
норми в периода, за който се търсят плащанията, евентуално твърди, че
дейността на дружеството е прекратена с решението за обявяване на
длъжника в несъстоятелност на 16.12.2013г., което ново обстоятелство
изключва нарушението, за което е наложена санкцията.
Отделно синдикът възразява срещу правото на кредитора да търси
удовлетворяване в производство по несъстоятелност за задължения,
възникнали до 12.12.2012г поради пропуснат срок за предявяването им пред
съда по несъстоятелността.
Синдикът оспорва стабилността на акта за определяне на разноските,
като сочи, че в хода на обжалването определените разноски са били
редуцирани с допълнителен диспозитив, който също не бил влязъл в сила при
предявяването поради продължаване на производството пред касационна
4
инстанция.
По същество, пълномощникът на синдика адв. Д. пледира за отхвърляне
в цялост на неоснователни претенции, като сочи както изтичането на
давността, така и липсата на основание за санкциониране при липса на
каквото и да е нарушение след откриването на производството по
несъстоятелност на предприятието. Подробни съображения в подкрепа на
тези доводи са изложени и в писмени бележки.
Ищецът и синдикът на несъстоятелния длъжник претендират насрещно
за присъждане на разноски по настоящото дело, като размерите на
претенциите са конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л.195 и л.196).
Размерът на посочения хонорар на адвоката на синдика е оспорен като
прекомерен, съответно синдикът поддържа че възнаграждението е уговорено
и платено в минимален размер, съответен на сложността на този тип дела.
Предварителните въпроси, допустимостта на предявените искове и реда
за разглеждане на делото са били разрешени в нарочно определение №
2163/14.12.2020г. (л.177), съобщено на страните. Съдът е отчел като
положителна процесуална предпоставка интересът на кредитора да
установява публични вземания, отречени от синдика при предявяване по
чл.688 ТЗ. По-подробно изложение на твърденията, разпределението на
доказателствената тежест и правната квалификация на процесуалните
действия на страните по очертаване на основания и възражения по спорното
материално право са изложени в устен доклад в заседанието на
11.02.2021г(л.199), чрез препращане към одобрен начален проект (л.179).
Нови обстоятелства не са въвеждани в предмета на спора.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Служебно известни на съда и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелства по предявяване на процесните публични вземания в
производството по т.д. № 1132/2012г. на ВОС с молба вх.№ 1023 от
14.01.2019г, включването им в допълнителния списък № 5 на неприети
вземания, и неубедителното репликиране от кредитора на оспорения с
5
възражение за погасяване по давност дълг пред съда по несъстоятелността в
производството по своевременно подадено възражение по чл. 690 ТЗ,
разгледано с определение №26029/03.08.2020г.
Датата на откриване на производството по несъстоятелност 12.12.2012г
се установява неоспоримо чрез справка по партидата на търговеца с ЕИК
********* в общодостъпен търговски регистър като дата на обявено съдебно
решение( чл. 634а ТЗ). Дейността на предприятието е прекратена при
обявяване на длъжника в несъстоятелност с Решение № 1175 от
16.12.2013г.по т.д. № 1132/2012 на ВОС , вписано с рег. № 20131217105944 и
подлежащо на незабавно изпълнение.
По първата група вземания:
При предявяването представителят на държавата е очертал неоспорени
твърдения, изцяло обосновани с представените писмени доказателства за
налагане на имуществената санкция, поради което съдът приема за безспорни
следните обстоятелства: Допуснато нарушение на показателите на отпадните
води от производствена дейност на предприятието на ответното дружество е
било констатирано от органите по опазване на околна среда и водите на
3.05.2006г. поради надхвърляне на норми, въведени с индивидуално
емисионно ограничение по комплексно разрешително № 72/2005г. За това
нарушение с наказателно постановление № С-3-3556-1/16.06.2006 г. на
МОСВ, е наложена месечна санкция в размер на 38 276 лв. След
потвърждаване на обжалваното наказание (с влязло в сила решение №
4/09.02.2007 г. по н.а.х.д. № 306/2006 г. на ДРС, потвърдено с решение №
27/22.05.2007 г. по к.а.д. № 191/2007 г. на АС –Варна) със Заповед № С-3-
3556-2/02.08.2007 г. на МОСВ размерът на текущата санкция е редуциран до
3827 лв, считано от 04.05.2006г, поради одобрена инвестиционна програма за
привеждане на инсталациите на предприятието в съответствие с екологичните
изисквания. По делото няма данни тази санкция да е преразглеждана отново в
следващ период.
Длъжникът е бил предупреден със съобщение за доброволно
изпълнение изх. № 4358- 000001/03.08.2009 г., че за начислените и неплатени
до този момент месечни задължения в размер на 102 476,24лв сборна
главница и натрупани върху тях лихви в размер на 1149.78лв е образувано
6
производство по принудително изпълнение от публичния изпълнител по дело
4358/2009г, а с връчване на постановление изх. № 4358-000009/13.08.2009 г. е
уведомен и за наложени възбрани върху имоти на длъжника за обезпечаване
на тези изпълняеми задължения. Допълнително за същата главница и
актуализирани лихви вече в размер на 31291,92лв ( народ с други несъбрани
публични задължения) е наложен и запор на безналични ценни книжа на
длъжника с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.
№0226/2010/000118/21.05.2012 г. Няма данни възбраните да са вписани,
респективно да са установени регистрирани в ЦД притежавани от длъжника
ценни книжа, върху които запорът да е произвел действие.
Начислените месечни санкции за общо 116 месеца (без конкретизация
за точния месец на дължимост), със съответно начислени лихви са били
добавени като изпълняем дълг към задължения, предмет на принудително
изпълнение по изп.дело № **********/14г на публичния изпълнител с
разпореждания за присъединяване от 29.11.2018г., 20.02.2019г. и 12.11.2019 г.
Предявените с молбата от 11.1.2019г. за събиране в производство по
несъстоятелност сборни главници са начислени за общо 112 месеца, считано
от юни 2009г до октомври 2018г., съответно с падежи от 10.08.2009 до
10.11.2018г.
Въз основа на така установени безспорни обстоятелства, съдът прави
следните правни изводи: На първо място съдът намира за неоснователно
възражението на синдика за погасяване на частта от претенцията, формирана
за задължения, възникнали преди откриването на производството(154 561 лв.
– сбор от главници, начислени ежемесечно с падежи от 10.08.2009г до
10.12.2012г, и 26 419,06 лв. – сбор от лихви, начислени от падежа върху
всяко месечно задължение до датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност (12.12.2012 г.), за които вземания се
търси удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ). Вярно е, че в чл. 688 ал.1
ТЗ законодателят ограничава с преклузивен срок правото на кредитора да
заяви за защита в производство по несъстоятелност „старите“ вземания,
възникнали преди постановяване на решението по чл. 630 и сл. ТЗ, като
пропускът на срока погасява непредявеното право на вземане (чл. 739 ал.1
ТЗ). Това общо правило обаче не се отнася до публичните вземания,
установени с влязъл в сила акт, тъй като за тях държавата като кредитор е
7
освободена от тежестта да предявява правата си. Синдикът е длъжен да
състави служебен списък винаги, когато узнае за такъв акт, независимо че е
бил връчен по- рано на законен представител на длъжника и не е бил намерен
в търговски книги на предприятието (чл. 687 ал.2 ТЗ), като органът на
несъстоятелността дължи активно поведение по установяване на такива
права, дори и да не са предявени. В случая синдикът не е можело да не знае за
наложената санкция, предвид завареното производство по принудителното й
изпълнение, което е следвало да се установи в рамките на действията по
установяване на масата и пречките за осребряването й по чл.638 ал.1 ТЗ.
Имуществената санкция, дължима периодично, както и лихвите върху всяко
месечно задължение имат несъмнено публичен характер според чл. 162 ал. 2
т.7, 9 ДОПК и се установяват по размер и основание със самото наказателно
постановление и заповедта за корекцията му. Затова пропускът на синдика да
обяви претенцията на публичния взискател за събиране на текуща санкция,
наложена с влязъл в сила на 22.05.2007г. акт в служебен списък не лишава
кредитора от гарантираното му в закона право и претенцията му може да бъде
заявена във всеки момент до съставяне на последната сметка, изчерпваща
наличната маса.
Неоснователно е и възражението за изтичане на общата 10 годишна
давност, считано от стабилизиране на административния акт. Този вид
имуществена санкция е уредена принципно като текуща с превантивна цел
(чл. 69 ал.7 ЗООС) за да стимулира нарушителя да преустанови
замърсяването. Специалната НАРЕДБА за вида, размера и реда за налагане на
санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми
и ограничения( редакция към 2006г, когато санкцията е наложена) доразвива
именно тази цел на уредбата, като в чл. 19 се разграничават два подхода към
нарушителите, в съответствие с обстоятелството дали замърсяващия околната
среда обект има или няма разрешение за съответната дейност,
представляваща източник на замърсяването. Докато във втория случай
стимулирането за съобразяване на дейността с изискванията за защита на
околната среда се постига с еднократни санкции, налагани за ограничен
период от време и периодично завишавани след нова проверка, за първия
случай на вече оценено в комплексно разрешение влияние се прилага текуща
8
санкция във фиксиран размер според параметрите на допустимите в
разрешението количества на замърсители и тази санкция се начислява
периодично занапред, докато не се установи промяна в поведението на
нарушителя. При това положение не може да се приеме, че публичното
вземане възниква еднократно с налагането на санкцията (какъвто би бил
случая ако наказанието се определи еднократно, но се разсрочи на части
дължими в бъдеще). Съдът е категоричен, че този вид санкция поражда
периодични платежи, като всяко месечно задължение възниква с изтичане на
съответния месец, в който нарушителят продължава да извършва дейността
си без да се съобразява с ограниченията на разрешението. Съответно и с
настъпване на законоустановения падеж на 10 число на следващия месец (чл.
4 ал.1 от Наредбата) всяко месечно задължение е изискуемо и за него започва
да тече давност от 1 януари на следващата година.
В конкретния случай, общата давност, чийто срок погасява
материалното право независимо от спиране и прекратяване на давностните
срокове вече не може да бъде прилагана, тъй като с изменение на закона с ДВ
бр. 105 от 2020 г., считано от 1.01.2021 г. от приложното поле на чл. 171 ал.2
ДОПК отпадат случаите, в които публичните вземания са предявени в
производство по несъстоятелност. Затова и спрямо процесните вземания
следва да се приложат специалните правила за действието на универсалното
принудително изпълнение спрямо давността. Съдът отчита, че от 14.01.2019г.
давност по предявените вземания не може да тече, тъй като срокът е
прекъснат и спрян (чл. 685а ал. 1 ТЗ). Съответно значение за процеса ще имат
само действията, които са осуетили изтичането на обща погасителна давност
преди тази дата. Съобразно задължително тълкуване на закона в ТР №
3/03.07.14 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВАС, кратките срокове за глоби не
намират приложение по отношение на имуществените санкции и съответно и
за главниците и за лихвите се прилагат общите правила за начало на
давността, спиране и прекъсването й по чл. 171 ал.1 и 2 ДОПК. По тези
правила, давността се прекъсва с предприемането на действия по
принудително изпълнение и се спира при наложена предварителна
обезпечителна мярка. По делото са установени такива действия на публичния
взискател към 2009г.(връчената покана и наложената възбрана), но тяхното
действие остава изрично ограничено само до задълженията, начислени до
9
13.08.2009г, предмет на изпълнително дело № 4358/2009г и конкретизирани
като размер в постановление изх. № 4358-000009/13.08.2009 г. Процесните
вземания обаче се търсят за следващия период с падежи след 10.08.2009г,
поради което давността за тях не се засяга от така провежданото изпълнение.
Не може да спре давността и следващото действие по налагане на
запора(дори и недоказаното му вписване действително да е било извършено в
регистрите на Централен депозитар) тъй като предмет на насоченото
изпълнение е същата главница, а добавените новоначислени лихви към нея
имат акцесорен характер. Затова и най-ранният момент на обезпечаване или
начало на принудително изпълнение за главници и съответни лихви по
санкции , начислени за месеците след юли 2009г може да бъде отчетен едва
при извършеното присъединяване на допълнителните размери на публичния
дълг с разпорежданията от 29.11.2018г., 20.02.2019г. и 12.11.2019 г. Към този
момент обаче универсалното производството по несъстоятелност вече е било
открито и правото на публичния взискател да предприема ново индивидуално
принудително изпълнение е било ограничено от действието на решението за
откриване на производството по чл.638 ал.4 ТЗ, и затова действията по
разширяване на заварените от несъстоятелността принудителни производства
не може да се противопоставя на другите кредитори на несъстоятелността.
Дори да се приеме, че присъединяването не представлява ново започване на
принудително изпълнение, а довършване на осребряване по заварен способ,
то шестмесеченият преклузивен срок, уреден в чл. 193 ал.1 ДОПК за това
също е изтекъл. Отделно от това до към 2018г петгодишната давност за
задълженията с падежи настъпващи в период 2009 – 2012г, отчитана
съответно от първото число на съответна година (2010 – 2013 ) е текла без да
е спирана и съответно не е можела да се прекъсне след 01.01.2018г. За този
период, съвпадащ с претенцията на ищеца за „стари“ вземания претенцията
на кредитора е погасена по давност. Установителния иск е неоснователен
за задълженията в размер на 154 561 лв. – сбор от главници, начислени
ежемесечно с падежи от 10.08.2009г до 10.12.2012г, и 26 419,06 лв. – сбор от
лихви, начислени от падежа върху всяко месечно задължение до датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност
(12.12.2012 г.), за които вземания се търси удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,
т. 6 от ТЗ.
10
В периода след като неплатежоспособността е била установена обаче,
новите вземания могат да възникват само доколкото са резултат от
продължаваща дейност на предприятието. По делото липсват данни за
надлежно оповестена промяна на поведението на санкционираното
предприятие по реда на чл. 69б ал. 7 ЗООС. Съдът отчита коментираната по-
горе специфика на текущата санкция като периодично възникващо вземане,
породено от наложено наказание за неопределен срок и затова приема, че
докато предприятието е продължавало дейността си основанието за
периодично начисляване обвързва длъжника, който не е упражнил по своя
инициатива правото си да обяви преустановяване на замърсяването и затова
вземанията начислени до м.декември 2013г включително (с падежи от
10.01.2013 до 10.1.2014г.) са възникнали. Вземанията за следващия период
обаче не са възникнали, тъй като от 16.12.2013г. предприятието е прекратило
дейността си като последица от обявяването в несъстоятелност на търговеца.
Решението по чл. 711 ТЗ има универсално действие и обвързва и държавата
като кредитор на длъжника, като след публичното му оповестяване подлежи
на незабавно изпълнение и зачитане в отношенията между всички участници
в това производство. След вписването на прекратяването на дейността на
търговеца не е необходимо допълнително уведомяване на публичния
взискател в лицето на органа, издал наказателното постановление за
промяната в обстоятелствата по чл. 69б ал. 5 от ЗООС, тъй като след
откриване на производството представителството на всички взискатели за
публични задължения се поема от НАП. Позоваването на представителите на
държавата на производствена дейност на санкционираното предприятие след
този момент, оправдаваща продължаване на начисляване на санкциите и
занапред би представлявала явна злоупотреба с права, поради което и не
следва да се допуска.
Така формираните задължения остават ограничени само за периода от
една година на продължаваща дейност (м. декември 2012 – м. декември 2013).
Падежите на ежемесечните санкции настъпват до 10.01-2013г, съответно
общата петгодишна давност, за която както вече се посочи няма данни да е
спирана и прекъсвана по тези главници и лихви за тях, тече от 01.01.2014 до
01.01.2019г. Допълнително към вече изложените по-горе съображения съдът
отчита, че за да се противопоставят на длъжника действията по насочването
11
на принудителното изпълнение върху вещи, за които индивидуалното
изпълнение е можело да продължи по реда на чл. 193 ал.1 ДОПК те е
следвало да се обявяват вече на синдика като единствен представител на
предприятието, за да могат да прекъсват общата давност (респективно за да
може този орган да ги отчете служебно като претенции за нововъзникнали
вземания). Освен издадените разпореждания за присъединяване на
новоначислени санкции за събиране към по-рано обезпечени стари вземания
обаче, по делото не се доказа актовете на публичния изпълнител да са и
връчени на синдика. Затова, макар и да са предприети преди 01.01.2019г тези
действия не прекъсват спрямо несъстоятелен длъжник течащата вече давност
и към момента на предявяването им с нарочната молба изх. № 24-29-29
12#116/11.01.2019г за принудително събиране в несъстоятелността пълният
петгодишен срок е бил вече изтекъл и затова не може да бъде нито прекъснат,
нито спрян занапред ( арг. от чл. 685а ал. 1 ТЗ).
Погасяването на възникналите публични задължения е нов факт,
настъпил след издаване на наказателно постановление, поради което не
попада в ограниченията по 164 ал.4 ДОПК и може да обоснове отричане на
публично задължение( Определение № 230 от 15.04.2019 г. на ВКС по т. д. №
2476/2018 г., II т. о., ТК и решение № 43/20.06.2014 г. по т. д. № 2471/2013 г.
на ВКС, І т. о.).
В заключение, съдът намира за неоснователна и претенцията за 264
063,00 лв. – сбор от главници, начислени ежемесечно с падежи от
10.01.2013г до 10.11.2018г за които вземания се търси удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 7 от ТЗ и съответно обусловените от тяхната дължимост сборни
лихви в размер на 175 033,24 лв., начислени върху всяко месечно
задължение след датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност (12.12.2012 г.) до 04.12.2018 г. за които
вземания се търси удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
По втората група вземания:
Въз основа на съвпадащи твърдения на насрещните страни и посочени
от тях доказателства за постановени съдебни актове по т.д. № 1619/2017 г. по
описа на ВОС, съдът установява безспорните факти на направени от ищеца
разноски в размер на 1340лв за възнаграждения на вещо лице по допуснати
12
експертизи по делото и определено с решение № 913/28.11.2018 г.
юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото в първата
инстанция. Това произнасяне е било ревизирано с при частичната отмяна на
съдебния акт от въззивната инстанция с решение № 159/01.07.2019 г., по
в.т.д. № 117/2019 г. по описа на ВАпС, като с определение №
828/02.12.2019г. въззивният състав е допълнил изричен диспозитив, с който
определени от първата инстанция разноски в полза на НАП са редуцирани до
1476.93лв, от които юрисконсултско възнаграждение от 132.70лв и внесени от
страната разходи от 1344.23лв. Видно от служебна справка с публичния
регистър на съдебни актове на ВКС, след допускане на касационно обжалване
на въззивния акт, производството продължава по т.д.15/2020г на ВКС, ТК, 2
т.о. и не е приключило към края на устните състезания по настоящия процес.
Съдът съпоставя съдържанието на постановените диспозитиви и
констатира, че процесът е воден по обективно съединени претенции на
кредитор за установяване на различни по основание и размер вземания, като
за част от тях делото е окончателно приключено, тъй като с определение №
509/ 03.08.2020 г. касационният състав не е допуснал продължаване на
производство по касационно обжалване на въззивното решение на
Варненският апелативен съд № 159 от 01.07.2019 г., по т.д.№ 117/19 г., в
частта с която са били потвърдени вече уважени от първата инстанция
претенции на кредитора в общ размер от 119 193.88 лв. и съответно са били
определени разноски, съответни само на тази основателна част от исковете.
Изключването на касационнен контрол за тази част от делото стабилизира
както решението за дължимост на спорните задължения, така и
определението за присъдени разноски в размер на 1476.93лв. Продължаващия
процес за допълнително дължими суми не може да накърни основанието за
компенсиране на така определените разходи, тъй като крайния резултат по
висящата част от делото не може да промени вече очертаната отговорност на
ответник, неоснователно оспорил установен дълг. Дори и претенцията за
горницата в полза на кредитора да се отхвърли, това няма да намали размера
на вече определени и стабилизирани в недопусната до касационно обжалване
част от съдебно решение присъдени разноски.
Съдът намира възражението на синдика за неоснователно и съответно
отчита правилото на чл. 164 ал. 1 ДОПК възлагащо на синдика задължение да
13
приеме безусловно вземането в размера от 1476,93лв, като установено с
влязло в сила определение за коригиране на разноските, дължими в полза на
ищеца, предявил основателен иск в първа инстанция по т.д. 1619/17г на ВОС.
Тъй като в настоящия процес кредиторът е посочил само размер от 1340лв,
съответен на частта от разноските, направени за възнаграждение на вещи
лица, която не надхвърля размера на общо определените разноски искането
следва да се уважи в цялост като се признае съществуването му като
нововъзникнал публичен дълг, на осн. чл. 162 ал. 2 т.6 ДОПК и правото на
кредитора да участва в разпределението на масата в реда по чл. 722, ал. 1, т. 7
от ТЗ.
При този изход от делото отговорността за разноските следва да се
разпредели между насрещните страни съразмерно на основателността на
частите от претенцията на ищеца (чл. 694 ал. 7 ТЗ). Разходите по основателна
защита на ищеца е основателно. Доколкото тази защита обаче е упражнена
чрез служители с юридическо образование претендираното юрисконсултско
възнаграждение не може да надхвърля максимум от 450лв, определен в чл.
25 ал.1 и завишен поради значителния материален интерес па ал. 2 от същия
текст от Наредбата за правна помощ, приложима за определяне на
възнаграждение на юрисконсулт (чл. 78 ал. 8 ГПК). От този разход, ищецът
може да получи само част от 0.97лв, съразмерна на основателна част от
претенцията си (1340/621416.30). За защитата си по неоснователна част от
исковете синдикът, оспорил претенциите следва да бъде компенсиран за
направените разходи, посочени в размер на изплатен по банков път в размер
на 13 958лв договорен хонорар за ползвана адвокатска услуга. Възражението
срещу така уговорения размер е неоснователно, тъй като съотвества на
минимум, фиксиран в чл. 7 ал.2 т. 5 НМРАВ. Така в масата на
несъстоятелността следва да се възстановят разходите, направени от органа,
осъществяващ защитата на кредиторите на несъстоятелния длъжник до част
от 13927.90лв, съразмерна на неоснователна част от исковете
(620076.30/621416.30).
В същото съотношение се разпределя и задължението за заплащането
на дължимите части от таксата за разглеждане на спора, определена по
правилото на чл. 694 ал. 7 ТЗ вр. чл. 78 ал. 6 ГПК. Така от общо дължимия
размер от 6214.63 лв. от масата на несъстоятелността могат да бъдат събрани
14
само 13.40лв в полза на съда. Тъй като ищецът, предявил неоснователната
част от претенцията е освободен на специално основание (чл. 84 ал.1 ГПК) от
задължения за такси, невнесения при завеждане на иска остатък не следва да
се събира.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на длъжника, синдика и
всички кредитори на несъстоятелен длъжник "ПОЛИМЕРИ" АД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, че включено в допълнителния списък № 5
на неприети вземания предявено от НАП с молба вх.№ 1023 от 14.01.2019г
публично вземане за плащане на сборна сума от 1340 лв, претендирана
като компенсация за присъдени разноски за първа инстанция за
възнаграждения на вещи лица по допуснати експертизи в хода на исково
производство по т.д. 1619/2017г. на ВОС се дължи на осн. чл. 78 ал.1 ГПК и
подлежи на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, по иска, предявен по
чл. 694 ал. 1 ТЗ от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ град
София, ул. Княз Дондуков 52, представлявана от изп. директор Г. Д., като
орган нормативно овластен да представлява държавата като кредитор в
производство по несъстоятелност, на основание чл.3 ал.1 т.10 ЗНАП, срещу
неплатежоспособен длъжник "ПОЛИМЕРИ" АД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Девня, Промишлена
зона, чрез законен представител дружество "ФИНАНСОВО-КЛИРИНГОВА
КЪЩА "СКОНТО СЪКСЕС"" ООД и синдик И. Т. Б., съд. адрес ***.
ОСЪЖДА неплатежоспособен длъжник "ПОЛИМЕРИ" АД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ град София, ул. Княз Дондуков 52 от масата на
несъстоятелността сумата от 0.97лв, (деветдесет и седем стотинки),
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по
тази основателна част от исковете, на осн. чл. 621 ТЗ вр. чл. 78 ал.1 и 8 ГПК.
ОСЪЖДА неплатежоспособен длъжник "ПОЛИМЕРИ" АД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ от масата на
несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
15
Окръжен съд - гр.Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна,
BIC CECBBGSF, IBAN BG25 CECB 9790 31C8 7843 00, сумата 13.40лв.
(тринадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща дължима по
делото държавна такса по тази основателна част от исковете, на основание
чл. 694 ал. 7 вр. чл.78 ал.6 от ГПК.
УКАЗВА на осъдената страна, че следва да представи доказателства за
заплащане на присъдените разходи, като при пропускане на 7-дневен срок
след влизане в сила на решението, в полза на бюджета ще бъде издаден
служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде начислена и
такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл. 694 ал. 1 ТЗ от
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ срещу неплатежоспособен
длъжник "ПОЛИМЕРИ" АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, чрез
законен представител дружество "ФИНАНСОВО-КЛИРИНГОВА КЪЩА
"СКОНТО СЪКСЕС"" ООД и синдик И. Т. Б., за установяване на
останалата част от включени в допълнителния списък № 5 на неприети
вземания предявени от НАП с молба вх.№ 1023 от 14.01.2019г неприети
претенции за плащане на сборни суми от текущи имуществени санкции,
наложени с наказателно постановление № С-3-3556-1/16.06.2006 г. на МОСВ,
изменено със Заповед № С-3-3556-2/02.08.2007 г. на МОСВ, както следва:
154 561 лв. – сбор от главници, начислени ежемесечно с падежи от
10.08.2009г до 10.12.2012г, и 26 419,06 лв. – сбор от лихви, начислени от
падежа върху всяко месечно задължение до датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност (12.12.2012
г.), за които вземания се търси удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от
ТЗ;
264 063,00 лв. – сбор от главници, начислени ежемесечно с падежи
от 10.01.2013г до 10.11.2018г за които вземания се търси
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ;
175 033,24 лв. – сбор от лихви, начислени върху всяко месечно
задължение след датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност (12.12.2012 г.) до 04.12.2018 г. за
16
които вземания се търси удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ;
лихвите за забава върху главниците, считано от предявяване с
молба от 11.01.2019г до окончателна изплащане от масата на
несъстоятелността, за които вземания се търси удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ град София,
ул. Княз Дондуков 52 ЗАПЛАТИ в полза на масата на несъстоятелността на
длъжника "ПОЛИМЕРИ" АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, чрез
синдика И. Т. Б. сумата от 13927.90лв.(тринадесет хиляди деветстотин
двадесет и седем лева и деветдесет стотинки), представляваща направените
разноски от органа, осъществяващ защитата на кредиторите на
несъстоятелния длъжник, съразмерно на тази неоснователна част от
исковете, на осн. чл. 621 ТЗ вр. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на представителите на страните с
образец № 11 от Наредба №7 .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с връчване на
преписа чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба
№7.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
След влизане в сила препис да се изпрати на съда по несъстоятелността
за отразяване в книга по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
17