Решение по дело №470/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 203
Дата: 30 април 2024 г.
Съдия: Таня Борисова Георгиева
Дело: 20235300900470
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Пловдив, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20235300900470 по описа за 2023 година
прие за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.92
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ИНСА ЛОГИСТИК“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Стряма,
община Раковски, м-т Перселик, подадена чрез управителя Г.С., с която са
предявени искове против „С И Ф“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с.Златитрап, община Родопи, Стопански двор, за
заплащане на сумата от общо 51994,12 лв., представляваща неплатена цена на
доставени инертни материали и неустойка за забава, от които сумата от
19342,26 лв. по издадена фактура № 11788/31.12.2023 г., ведно с неустойка за
забава в размер от 1934,23 лв., сумата от 27925,12 лв. по фактура №
11821/31.01.2023 г. , ведно с неустойка за забава в размер от 2792,51 лв. ,
както и законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба.
Твърди се в исковата молба, че на 07.11.2022 г. между страните бил
сключен Договор за доставка и продажба на инертни материали по единични
цени съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора. Срокът за
плащане съгласно чл.4.2 от договора бил уговорен на 20 календарни дни от
датата на издаване на съответната фактура. В периода 01.12.2022 г.-
1
01.02.2023 г. ищецът продал и доставил на ответника инертни материали, за
които доставки били издадени горепосочените фактури. Ответникът не
платил дължимата за тях цена, като изпаднал и в забава, за което дължал и
уговорената в чл.8.1. от договора неустойка за забава, възлизаща за срока на
забавата в максималния предвиден размер от 10% от цената. Въз основа на
тези фактически твърдения ищецът е предявил исковете. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Ответното дружество не взема становище по исковете и не
ангажира доказателства.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства,
прие следното:
Представен е Договор от 07.11.2022 г., съгласно който ищецът, в
качеството на продавач, се е задължил да продава и доставя на ответното
дружество- купувач, инертни материали /баластра/, по цени, посочени в
Приложение №1 към договора. Съгласно чл.4.3 от договора купувачът следва
да заплаща ежемесечно закупените в предходния месец продукти по фактура,
издадена от продавача- в срок до 20 календарни дни, считано от издаване на
фактурата. Представени са по делото фактура № 11788/31.12.2023 г., издадена
от ищеца за сумата от 19342,26 лв. с ДДС за доставени баластра и фракция,
както и фактура № 11821/31.01.2023 г. , издадена за доставени баластра и
фракция на стойност 27925,12 лв. с ДДС. От заключението на ССЕ се
установява, че фактурите са осчетоводени при ищеца- включени в
дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС. Проверка в
счетоводството на ответния търговец не е извършена от вещото лице поради
неоткриване на счетоводството му, но при проверка в ТД на НАП на
дневниците за покупки на ответното дружество от м.ноември 2022 г. до
м.август 2023 г. и подадените справки- декларации по ЗДДС е установило, че
описаните фактури са декларирани от търговеца в дневниците за покупки и
са декларирани с подадена справка- декларация вх.№ 160005678327. Изводът
на експерта е , че фактурите са осчетоводени при ответника.
Въз основа на коментираните доказателства, неоспорени от ответника,
съдът приема за установено по делото, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключения договор
за търговска продажба по смисъла на чл.318 и сл. от ТЗ, както и че ищецът е
2
доставил, а ответникът- получил стоките по процесните фактури.
Осчетоводяването им при ответния търговец установява факта на получаване
на стоката .
Съгласно разпоредбата на чл.327,ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен
да заплати стоката при получаването й, ако не е уговорено друго. Ответникът
не твърди и не установява изпълнение на задълженията му за заплащане на
цената по доставките. Поради това исковете с правно основание чл.327, ал.1
от ТЗ се явяват основателни и ще се уважат.
В чл.8.1 от договора страните са уговорили неустойка при
забавено плащане на продажната цена в размер от 0,1% от стойността на
доставката за всеки ден забава, но не повече от 10% от дължимото плащане. С
изтичане на уговорения 20 дневен срок за плащане от издаване на съответната
фактура, ответникът е изпаднал в забава на осн.чл.84, ал.1 ЗЗД, за което
дължи обезщетение в размер на уговорената неустойка по чл.92 ЗЗД. За срока
на забава в конкретния случай, дължимата неустойка се дължи в максимално
уговорения размер от 10 % от цената по всяка фактура. Изложеното сочи, че
и исковете по чл.92 ЗЗД са основателни и доказани по размер и следва да се
уважат изцяло.
При този изход на спора на ищеца ще се присъдят и направените
от него деловодни разноски, които се констатираха в общ размер от 2279,76
лв., от които 2079,76 лв. внесена ДТ и 200 лв. депозит за ССЕ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С И Ф“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с.Златитрап, община Родопи, п.к.4212, Стопански двор,
представлявано от управителя Г.Й.М., да заплати на „ИНСА ЛОГИСТИК“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Стряма,
община Раковски, п.к.4142, местност „Перселик“, представлявано от Г.Я.С.,
сумата от общо 51994,12 лв., представляваща неплатена цена на доставени
инертни материали и неустойка за забава, от които сумата от 19342,26 лв. по
издадена фактура № 11788/31.12.2023 г., ведно с неустойка за забава в размер
от 1934,23 лв., сумата от 27925,12 лв. по фактура № 11821/31.01.2023 г. ,
3
ведно с неустойка за забава в размер от 2792,51 лв. , ведно със законната
лихва върху главниците от подаване на исковата молба- 09.08.2023 г. до
изплащането им, както и сумата от 2279,76 лв. направени деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4