Разпореждане по дело №146/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 304 - 306 от АПК.

Същото е образувано по повод на подадено искане от П.Т.Г. ***, чрез адв. С. П. да бъде наложено наказание на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за неизпълнение на влязлото в сила Решение № 40/20.02.2023 г. по АД № 135/2022 г. на АСВТ, задължаващо последния да издаде нов акт по подадено искане за финансово подпомагане от молителя за кампания 2020 година. В искането се твърди, че посоченото съдебно решение е влязло в сила, след като е потвърдено с Решение № 489/16.01.2024 г. по АД 3610/2023 г. на ВАС, но не е изпълнено, доколкото на Г. не е връчено ново уведомително писмо, нито са изплатени заявените за кампания 2020 г. суми за финансово подпомагане.

В рамките на предоставената възможност по чл. 306, ал. 3 от АПК зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е депозирал писмено становище, с което е възразил срещу подаденото искане. Посочил е, че решението на АСВТ е влязло в сила 16.01.2024 г. и в изпълнение на същото са предприети последващи действия за издаване на ново уведомително писмо, както е разпоредено от съда с влязлото в сила решение, но за целта е необходимо да се извършат редица процесуални действия – допълнителни проверки, които да установят наличието или липсата на правно основание за заявените от повече от едно лице площи, които не е възможно да приключат в толкова кратки срокове – а именно до 22.02.2024 г, когато е депозирана молбата, станала повод за образуване на настоящето дело. В тази връзка представя доказателства за инициирани такива допълнителни проверки, които обуславят резултата от новото произнасяне по заявлението за подпомагане. Ето защо счита, че не е налице неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт и моли искането за налагане на глоба да се отхвърли.

Съдът, като съобрази твърденията на искателя, обясненията на административния орган, както и адм. д. № 135/2022 г. на АСВТ и АД 3610/2023 г. на ВАС, приема за установено следното:

П.Т.Г. ***. Търново е оспорил по съдебен ред Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-040-6500/393 от 11.03.2022 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е намалена исканото със заявлението подпомагане по Схема за единно плащане на площ със сумата от 6 529.51 лв., по Схема за преразпределително плащане със сумата от 4 524 лв. и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания със сумата от 2 162.02 лв. Въз основа на тази жалба е образувано АД 135/2022 г. по описа на ВТАС.

С Решение № 40/20.02.2023 г. по това дело ВТАС е отменил Уведомителното писмо в обжалваната част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2020 година съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

Това решение на ВТАС е оспорено по касационен ред от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като е образувано АД 3610/2023 г. по опис на ВАС. С Решение № 489/16.01.2024 г. по това дело касационната жалба е оставена без уважение и решението на ВТАС е потвърдено. Посоченото касационно решение е необжалваемо и като такова е влязло в сила на същата дата – 16.01.2024 г. Същото е изпратено, ведно с влязлото в сила решение на ВТАС от първоинстанционния съд за изпълнение на администрацията на 30.01.2024 г.

Видно от приложените с писменото становище по молбата, по която е образувано настоящето дело документи е, че ДФЗ е предприел мерки за изпълнение на съдебното решение, като е възложил допълнителни проверки, които да установят правните основания на двойно заявените за подпомагане площи с оглед мотивирано издаване на ново уведомително писмо. Посочените проверки са от компетентността на МЗХ и са стартирани на 06.02.2024 г., но те все още не са приключени.

Като взе предвид горното от фактическа страна, съдът намира следвано от правна:

В чл. 304, ал. 1 от АПК е визирана административно-наказателна отговорност за длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Т.е. цитираната норма е приложима, когато изпълнението на съдебния акт изисква последващо произнасяне на административен орган с волеизявление в определен смисъл (обикновено указан в мотивите на съдебния акт) и в определен срок. В конкретния случай такъв срок не е определен от съда, именно поради естеството на дължимата дейност от администрацията, която следва да се извърши за целите на издаване на нов акт и която всеобхватно и пълно да установи релевантните факти, вкл. с участието на друга администрация, различна от ответника по конкретното дело. От приложеното Писмо изх. № 02-040-6500/393 от 01.03.2024 г. до МЗХ на ДФЗ се установява, че от последното е изискана информация за правните основания относно заявените за подпомагани площи едновременно от повече от едно лице.

Както е известно, съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК общият срок за издаване на административен акт е 14 дни от датата на започване на производството, но същият се смята за продължен с още 14 дни, в случай, че за издаване на акта е необходимо съдействие от друг орган – ал. 7 на същата норма. Настоящият случай е именно такъв. Необходимите проверки за установяване на правните основания на заявителите за подпомагане са от компетентност на МЗХ на основание чл. 33 и сл. И чл. 41, ал. 8 от ЗПЗП, поради което именно последната хипотеза е приложима в случая. Доколкото на ответника в настоящето и основното производство съобщението за влязлото в сила решение е връчено на 30.01.2024 г., считано от посочената дата е започнал да тече срокът за изпълнение на решението и към дата на подаване на настоящата молба – 22.02.2024 г., същият не е изтекъл, за да се санкционира по реда на чл. 304 от АПК и следващите. Същевременно, административният орган, адресат на съдебния акт, е предприел необходимите действия, за да изпълни вмененото му с акта задължение още на 06.02.2024 г., като е изискал съответното съдействие от МЗХ и до датата на сезиране на настоящия съд с тази молба срокът за произнасяне не е изтекъл. Поради това, на този етап няма основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл. 306, ал. 2 от АПК, но следва да се отчита, че ако посоченият срок за произнасяне междувременно е изтекъл (ако не е спиран или продължаван на друго основание) би следвало инициираното своевременно производство и да е приключило (с изричен акт). Предвид датата на искането, с което настоящият съд е сезиран обаче – 22.02.2024 г., този въпрос не е предмет на настоящето производство, но няма пречка за последващо ново аналогично искане при липса на своевременно произнасяне по въпроса, респективно неизпълнение на съдебното решение в законоустановения срок.

Следва да се отбележи, че настоящето разпореждане не подлежи на обжалване. По въпроса има постоянна практика на ВАС – виж в този смисъл Определение № 3673 от 15.03.2011 г. по адм. дело № 2198/2011 г., Определение № 15876 от 01.12.2011 г. по адм. дело № 14674/2011 г., Определение № 4270/26.03.2012 г. по адм. дело № 3963/2012 г., Определение № 4636/29.03.2012 г. по адм. дело № ЗЗ88/2012 г. и др.

Водим от горното и на основание чл. 306 от АПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Т.Г. ***, чрез адв. С. П. да бъде наложено наказание на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за неизпълнение на влязлото в сила Решение № 40/20.02.2023 г. по АД № 135/2022 г. на АСВТ.

Разпореждането НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.

Препис от разпореждането ДА СЕ ИЗПРАТИ на искателя и на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Съдия: