№ 1363
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110205860 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. О. Б. чрез процесуален представител адв.Р.
от САК срещу наказателно постановление (НП) № 22-4332-019309 от
30.09.2022 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция”-
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. второ от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2 000
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли оспореното наказателно постановление да бъде
отменено, като излага съображения за това, че неправилно е възприета
фактическата обстановка по случая, както и че са допуснати съществени
процесуални нарушения. Иска от съда да отмени наказателното
постановление. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа, с искане
за отмяна на НП. Иска се от съда присъждане на разноски за адвокатско
1
възнаграждение в размер на 900.00 лв.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия
GA № 748354 от 16.09.2022 г., съставен от Н. И. Й., на длъжност „младши
автоконтрольор” при СДВР, ОПП – СДВР, в присъствието на свидетели на
установяване на нарушението и на нарушителя, е установено, че на 16.09.2022
г. около 16:20 часа в гр.София по ул. „Б.Дановски“, с посока на движение от
ул. „М.Андонов“ към 8-мо СОУ, пред бл.1110, жалбоподателят управлявал
личния си мотоциклет „С.“, сив, с рег. № .... Същият, при опит да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство DRUG TEST 5000 ARKD 0049, отказал да бъде
изпробван. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване №
087086 за ВМА и връчени седем броя холограмни стикери. Последният не
дал кръвна проба; не изпълнил предписание за химико-токсилогично
лабораторно изследване за установянане на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата
на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя,
свидетелите и жалбоподателя, като препис от него бил връчен на последния.
Жалбоподателят не е вписал в акта, че има възражения. В срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН срещу акта не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на акта началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” при
СДВР, издал оспореното наказателно постановление № 22-4332-019309 от
30.09.2022 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция”-
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. второ от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2 000
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. С процесното наказателно
постановление на жалбоподателя били отнети 12 контролни точки, на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Горната фактическа обстановка се установи посредством събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, както следва: АУАН, копие
2
от талон за изследване, справка-картон на водача, копие от постановление на
СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 02.03.2023 г.,
копия от заповеди за компетентност, от показанията на свидетелите Б. Л. Д.,
Н. Н.в П. и Н. И. Й., както и от останалите материали по делото.
Съдът обсъди показанията на свидетелите по-горе. Св. Н. И. Й.
потвърждава обстоятелството, че е съставил АУАН и че подписът в акта е
негов, като се позовава на липсата на спомен за случая, който свързва
единствено с управление на МПС от водач, след употреба на наркотични
вещества. Съдът намира показанията на този свидетел за логични, предвид на
това, че в рамките на професионалната си компетентност е ангажиран със
значителен брой проверки, свързани със спазване на ЗДвП; тези показания
кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което им дава
вяра. В случая не се откриват данни, водещи до извод за преднамереност или
недоброжелателност от страна на полицейския служител или някакви други
мотиви, които да го накарат да опише в съставените процесуални актове
фактическа обстановка, която не е възприел. Разглеждайки показанията на
другите двама свидетели - Б. Л. Д., Н. Н.в П. – съдът извърши преценка за
това, че те не следва да бъдат кредитирани: и Д., и П. свидетелстват за това,
че процесното превозно средство не било в движение по време на извършване
на полицейската проверка, като те се намирали случайно на
инкриминираното място; същеременно св.Д. твърди, св.П. да е седял встрани
в кафене, а самият П. заявява, че обикалял по магазините да си търси цигари.
В този смисъл и предвид противоречиво представени данни, като
недостоверно и не почиващо на обективни находки съдът прецени
съобщеното от цитираните по-горе двама свидетели /Д. и П./.
Съдът цени писмените доказателства, приобщени по делото, като
относими, те са събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
3
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че актът за установяване на администативно
нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за
това длъжностни лица. Според т. 1.3 от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” са овластени да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Съгласно т. 2.10 от същата заповед началникът на група
„Административнонаказателна дейност” в ОПП при СДВР е компетентен да
издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.Съдът служебно
установи и че са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление.
Съставът на съда констатира, че при съставянето и връчването на АУАН не са
допуснати нарушения, доколкото съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН, той е съставен в присъствието на нарушителя и на двама свидетели.
Що се отнася до процедурата по връчване на обжалваното наказателно
постановление, последната също е редовно извършена.
По отношение на направените възражения от страна на процесуалния
представител, Съдът намира същите за неоснователни, като съображениета за
това са следните:
Налице е установеност, че на въпросната дата и място
жалбоподателят като водач на МПС е бил спрян за проверка от униформени
полицейски служители, които са поискали да го тестват с техническо
средство за евентуална употреба на наркотични вещества. Последвал е отказ,
който отказ е удостоверен както в съставения АУАН, така и в издадения
талон за медицинско изследване. С това си действие - отказ пред
полицейските служители, извършващи проверка, - да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества, жалбоподателят е осъществил състав на
администативно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Последващите действия
или бездействия на практика не променят този факт. Безспорно е, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за
евентуална употреба на наркотични вещества. В случая са без значение
причините, поради които водачът отказва да му бъде извършена проверка, те
4
могат да са от различно естество, но разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
не предвижда изключения или зависимости от различни обстоятелства.
Релевантен е именно фактът на отказ водачът да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, независимо от неговото становище
и от други обстоятелства. За съставомерността на санкционираното деяние е
достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотици и техните аналози, какъвто несъмнено о е обективиран в
съдържанието на АУАН, талон за изследване и НП, и се установява по
безспорен начин от доказателствата по делото. Също така, не се събраха
доказателства в подкрепа на тезата, че превозното средство не е било в
движение по време на извършване на проверката такива, с които да се
установи истинността на това твърдение. Съдът не цени и останалите
наведени с жалбата доводи, целящи благоприятен за жалбоподателя изход по
делото.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината „пряк
умисъл”. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
За пълнота и изчерпателност следва да се посочи още, че двете
хипотези, залегнали в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и отказ да бъде дадена кръвна проба
са предвидени от законодателя алтернативно, а не кумулативно, поради
което, след като е установено от административнонаказващия орган
наличието дори на една от тях, е налице основание за прилагане на нормата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и санкциониране на водача по този законов текст.
Затова Съдът намира административнонаказателното производство за
законосъобразно и правилно проведено, без да констатира съществени
нарушения на материалния или процесуалния закон, или на правото на
защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка е отнесена именно към
състава на административното нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
съставляваща както материалния състав на нарушението, така и санкционната
норма. При издаването на обжалваното наказателно постановление са спазени
5
процесуалните правила, правилно е приложен материалният закон, при ясно
установена фактическа обстановка. Описанието на нарушението текстово и
цифрово е в съответствие, и правилно е отнесено към съответната санкционна
норма. Не е налице възможност за определяне на различен размер на
наказанията за констатираното нарушение, тъй като описаните такива са с
фиксирани стойности и не подлежат на преценка от
административнонаказващия орган.
В конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за
приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение
не е маловажно по своята същност, не разкрива по-ниска степен на засягане
на обществените отношения от този вид и е с типичната за вида си
обществена опасност.
С жалбата се претендират сторени разноски от жалбоподателя за
процесуално представителство, посочени в съдебно заседание в размер на
900.00 лв. С оглед изхода на делото, искането следва да бъде оставено без
уважение.
Предвид на всичко изложено, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-019309 от
30.09.2022 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция”-
СДВР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6