№ 153
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20231100900228 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и
първа от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 20230130104516, подадена от К.
М. К. С. срещу Отказ № 20221229133148-6/23.01.2023 г. на Агенцията по
вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, постановен по заявление образец Б6 с вх. №
20221229133148 по отношение на “С. Х.” ООД, ЕИК ****. В жалбата се
прави искане отказът да бъде отменен.
В изпратения отговор на жалбата по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ
Агенцията по вписванията оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като прецени
приложените писмени доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ
на обжалване акт и от лице, което има правен интерес да обжалва
постановения отказ.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Подадено е заявление образец Б6 за вписване на обстоятелства относно
ликвидация на “С. Х.” ООД – вписване на ликвидатор и срок на
ликвидацията.
Видно от партидата на дружеството в Търговския регистър, във връзка с
подаденото заявление дружеството е служебно пререгистрирано по реда на §
5г, ал. 4 и 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ на 17.01.2023 г. с вписване №
20230117084651.
1
По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е дало
указания № 20221229133148-2/17.01.2023 г., че следва да се представят
удостоверение за уведомяване по чл. 77, ал. 1 от ДОПК, нотариално заверено
съгласие с образец на подписа на ликвидатора и документ за платена
държавна такса от 20 лева.
Дадени са указания № 20221229133148-3/19.01.2023 г., че следва да се
представят удостоверение за уведомяване по чл. 77, ал. 1 от ДОПК и
нотариално заверено съгласие с образец на подписа на ликвидатора.
Дадени са и указания № 20221229133148-4/19.01.2023 г., че следва да
се представят удостоверение за уведомяване на териториалната дирекция на
Националната агенция по приходите по чл. 77, ал. 2 от ДОПК и нотариално
заверено съгласие с образец на подписа на ликвидатора.
Дадени са също указания № 20221229133148-5/20.01.2023 г., че следва
да се представят удостоверение за уведомяване на териториалната дирекция
на Националната агенция по приходите по чл. 77, ал. 2 от ДОПК, решение за
откриване на производство по ликвидация на Общото събрание на
дружеството и за определяне на ликвидатор, както и нотариално заверено
съгласие с образец на подписа на ликвидатора.
Във връзка с дадените указания са подадени от заявителя заявления
образец Ж1.
По подаденото заявление длъжностното лице е постановило
обжалвания отказ, като е приело, че не е представено удостоверение за
уведомяване на териториалната дирекция на Националната агенция по
приходите по чл. 77, ал. 2 от ДОПК, както и нотариално заверено съгласие с
образец на подписа на ликвидатора, за което са дадени неколкократно
указания на заявителя, които не са изпълнени.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Регистърното производство е охранително и изисква извършване на
проверка за наличието на законовите предпоставки и ако се констатира
очевиден порок, който не може да бъде отстранен чрез указания или не бъде
отстранен в указан срок, то следва да се постанови отказ. По подаденото
заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка
на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация
е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички
документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се
установяват от представените документи, т.е. извършва се проверка на
съдържанието на представените документи, а не само на формалното им
съществуване.
В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за
спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, съответно
за обявяване на заявените актове.
Настоящият състав намира, че неколкократното даване на указания по
същото заявление не намира опора в закона, тъй като разпоредбата на чл. 22,
ал. 5, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ посочва, че при неизпълнение на
дадените указания до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ,
длъжностното лице постановява отказ по заявлението. Поради това
2
последващите указания по разглежданото заявление съдът намира за
неправилно дадена възможност за представяне на документи, вместо
директно да бъде постановен отказ по заявлението на основание чл. 22, ал. 5,
изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ. Гореизложеното обаче не се отразява на
валидността на постановения отказ.
Във връзка с подаденото заявление съдът намира, че следва да се
разгледат разпоредбите на §4 и § 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. С влизане в сила
на Закона за търговския регистър (01.01.2008 г.) всички търговци, вписани в
търговския регистър при окръжните съдилища, са длъжни да се
пререгистрират в срок до 31.12.2011 г., съгласно § 4, ал. 1 от ПРЗ на
ЗТРРЮЛНЦ.
Законът категорично определя, че съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на
ЗТРРЮЛНЦ дейността на търговските дружества, за които не е направено
искане за пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за
пререгистрация се прекратява на 1 януари 2012 г. Те нямат право да
предявяват искове и да подават молби за образуване на изпълнителни
производства, освен молба за откриване на производство по несъстоятелност,
да извършват разпоредителни сделки с имуществото си, освен да заплащат
дължими суми на работници и служители, както и да извършват преводи на
суми за погасяване на публични задължения. Извършените след 31.12.2011 г.
разпоредителни сделки с имущество на търговските дружества с прекратена
дейност са нищожни.
Съгласно § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, търговските дружества с
прекратена дейност, които към 31.01.2017 г. не са пререгистрирани, се смятат
за заличени, който срок е изтекъл.
Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел обаче дава възможност на определена категория лица,
включително съдружник, каквато е КАРОЛИН М. К., да подаде заявление за
пререгистрация на непререгистрирано търговско дружество в
законоустановения срок до 31 януари 2015 г., съгласно § 5а от ПЗР на
ЗТРРЮЛНЦ. Такава възможност е предвидена за определена категория лица
и за заличено търговско дружество и след 31.01.2017 г., но не по-късно от 31
декември 2022 г., по реда на чл. 273, ал. 2 от ТЗ, когато бъде открито
имущество на дружеството, съгласно § 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.
Видно от данни по партидата на дружеството в Търговския регистър, в
случая “С. Х.” ООД е заличен търговец към 31.01.2017 г. по силата на закона,
на основание § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Със заличаване на
търговското дружество същото губи своята правосубектност.
Дружеството е служебно пререгистрирано именно по реда на § 5г, ал. 5
от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Разпоредбата на чл. 273, ал. 2 от ТЗ, към която
препраща на § 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, предвижда, че ако след
заличаването на дружеството се установи необходимост от по-нататъшни
действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията назначава по
молба на заинтересованото лице досегашните или други ликвидатори.
Създадена е законова фикция, че търговското дружество продължава да
съществува, но само с оглед удовлетворяване на кредиторите си.
Следователно законът предвижда единствено назначаване на ликвидатор,
който да извършва само действия, обслужващи ликвидационното
производство и удовлетворяване на кредиторите, а не предвижда
възстановяване на правосубектността на заличеното дружество (така в
3
Решение № 124/26.11.2009 г. по т.д. № 152/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., I
Т.О.).
В случая към разглеждането заявление не е представено нотариално
заверено съгласие с образец от подписа на заявения за ликвидатор - К. М. К.
С., което е задължително условие за вписването й като такъв, съгласно чл.
266, ал. 3 от ТЗ. Ирелевантни са доводите на жалбоподателя, че след като
посочената за ликвидатор К. М. К. С. живее извън Република България, то
било трудно изпълними в срок дадените указания. В регистърното
производство не може да се дават указания с оглед лицето, което следва да ги
изпълни, а същите са принципни и се съобразяват с изискуемите документи
относно заявените за вписване обстоятелства.
Към заявлението не е представено и удостоверение за уведомяване на
териториалната дирекция на НАП съгласно императивната разпоредба на чл.
77, ал. 2 от ДОПК.
Следва да се посочи, че в настоящото производство съдът намира, че не
следва да събира вместо заявителя писмени доказателства, които
законодателят предвижда в негова тежест – удостоверението по чл. 77 от
ДОПК, доколкото за издаването на същото се представя нарочно заявление от
самото задължено лице по чл. 77, ал. 1 от ДОПК пред данъчния орган, което
не може да бъде заместено от искането на съда за даване на информация.
Поради това не следва да бъде уважено искането на жалбоподателя,
направено в подадената жалба.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи също, че
доводите на жалбоподателя касателно невъзможност за снабдяване с
удостоверение по чл. 77, ал. 2 от ДОПК са и неоснователни. Удостоверение
по чл. 77, ал. 2 от ДОПК се издава от данъчните органи и за търговци по §5г,
ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, което е видно при справка за пререгистрирани
търговци/ЮЛНЦ, приложили към подадените заявления такова – например,
“Л.П.” ЕООД (заличен търговец), ЕИК ****, “МДП-64” ЕООД (заличен
търговец), ЕИК ****, “О.П.” ЕООД (заличен търговец), ЕИК ****, “Ф.И.”
ЕООД (заличен търговец), ЕИК ****, “Б.” ООД (заличен търговец), ЕИК
****, др.
Съдът намира, че след като към заявлението не са представени
изискуемите от закона документи касателно заявените обстоятелства,
правилно по заявлението е постановен отказ от длъжностното лице по
регистрацията.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По разноските:
Агенцията по вписванията е направила искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от
2020 г.), в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда
на Гражданския процесуален кодекс. Доколкото разглежданото производство
е охранително, то от Гражданския процесуален кодекс, към който препраща
горецитираната разпоредба, следва да се приложат разпоредбите касателно
охранителните производства. В Част VI “Охранителни производства”, Глава
49 “Общи правила” на ГПК, е предвидено, че разноските в охранителното
4
производство са за сметка на молителя (чл. 541 от ГПК). Законодателното
разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на
разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЛЮНЦ не водят до промяна в характера на
производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията.
Характерът на производството следва от субективното материално право,
чийто защита се търси – това на жалбоподателя, чийто правен интерес е
засегнат и за когото възникват правните последици на отказаното
вписване/обявяване/заличаване на заявените обстоятелства/актове в
Търговския регистър. От друга страна, Агенцията по вписванията не е страна
в производството, а е орган, който по силата на закона извършва официално
удостоверяване на посочените от законодателя обстоятелства/ обявяване на
актове. Агенцията по вписванията не е и не може да бъде страна в
охранителното производство по вписване/обявяване, което се развива пред
нея, тъй като в това производство агенцията осъществява юрисдикционна
дейност (в този смисъл Определение № 60392/03.11.2021 г. по ч.т.д. №
2176/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 117/04.03.2021 г. по
т.д. № 169/2021 г. по описа на Апелативен съд– София, Търговско отделение,
5 състав; Определение № 181/30.03.2021 г. по т.д. № 284/2021 г. по описа на
Апелативен съд – София, 5 състав).
Поради горното Агенцията по вписванията няма право на разноски в
производството пред СГС, поради което такива не й се присъждат по делото.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20230130104516, подадена
от К. М. К. С. срещу Отказ № 20221229133148-6/23.01.2023 г. на Агенцията
по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, постановен по заявление с вх. № 20221229133148 по
партидата на “С. Х.” ООД, ЕИК ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-
дневен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
Агенцията по вписванията за сведение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5