Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 07.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 83 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Н.Т.Г.“ ООД, ***, депозирана чрез
адвокат И.Г.от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260062/27.01.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2292/2020г. по описа на същия
съд. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
23-0001037 от 25.11.2020г. на началник на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на „Н.Т.Г.“ ООД, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/ за нарушение по чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба №
33 от 03.11.1999 г., издадена от министъра на транспорта.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че е
налице хипотезата на „по-благоприятен закон“, обоснована с приложимост на чл.
181, т. 1 от ЗДвП, съобразно която според жалбоподателя е следвало да бъде
ангажирана отговорността му. Поддържа се становището, че не са налице данни за
периода и основанието на извършването на проверката, както и за момента на
приключването ѝ. Инвокират се и доводи за „маловажност“ на простъпката. С
оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с
него наказателно постановление. В тази връзка, касаторът сочи още, че решението
на районния съд следва да бъде отменено и в частта му, с която в тежест на
санкционираното лице са възложени съдебни разноски, доколкото не се установява
участие на юрисконсулт или служител с юридическо образование, които да
представляват АНО. В условията на алтернативност се обективира искане за
изменение на НП, като нарушението бива преквалифицирано като такова по чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП и съответно санкционирано по реда на чл. 181, т. 1 от същия
закон. Претендира се и присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. Депозира писмена защита, в която поддържа изложените отменителни
основания.
Ответната страна, ИА
„Автомобилна администрация“ – гр. Шумен, не изразява становище по жалбата, а в
съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се
представлява.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и
моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството –
жалбоподателят „Н.Т.Г.“ ООД, упражнява превозваческа дейности и притежава
лиценз на Общността за международен обществен превоз на товари № 0710/14.06.2012
г.
На 02.09.2020г. на търговеца
била извършена комплексна проверка на транспортната документация за спазване на
нормативните изисквания за извършване на транспортна дейност от длъжностни лица
към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна. В хода на
проверката било установено, че на 23.09.2019г. превозвачът извършил обществен
превоз на товари с водач Д.К.М., който е управлявал товарен автомобил от
категория N 3, над 12 тона, марка „Волво“ с рег. № Н 9945 ВК, за което МПС
нямало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност.
Въз основа тези
констатации на дружеството - жалбоподател бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия А – 2019, № 277693 от 02.09.2020г., в който актосъставителят
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 87а, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г., издадена от министъра на транспорта. Актът бил
съставен в присъствието на представляващия дружеството - нарушител, който бил
надлежно предявен и подписан без възражения. Впоследствие дружеството -
жалбоподател не се възползвало от законното си право и не депозирало
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН било
издадено обжалваното НП.
При тази фактическа
обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, като съдебният състав
посочил, че при изготвянето на АУАН са били спазени императивните правни норми
от ЗАНН. Съдебният състав достигнал и до решаващия извод относно безспорната
установеност на приписаното на дружеството неизпълнение, поради което потвърдил
оспорения пред него санкционен акт.
Настоящата касационна инстанция
намира, че с решението на районния съд правилно е потвърдено наказателното
постановление. Не са налице допуснати съществени процесуални опущения при
съставянето на АУАН и на НП – същите са изготвени от компетентни лица при
съблюдаване на съответната процедура и разполагат с необходимото законово
съдържание. Не е налице нарушение на чл. 34 от ЗАНН, каквито доводи изтъква
касатора. Установява се с категоричност, в това число и от показанията на
свидетеля К.К., че на 02.09.2020г. служители на ИА „Автомобилна администрация“
са извършили проверка в офис на търговеца, в хода на която са установили данни
за осъществено противоправно поведение, реализирано на 23.09.2019г. В резултат
на това на 02.09.2020г. е съставен в присъствието на представляващия
дружеството и АУАН, поставил началото на санкционното производство, в който са
описани констатациите за допуснато нарушение на императивно правило от Наредба
№ 33/03.11.1999г. на МТ. При тази фактическа обстановка се налага единствено
възможния правен извод, че актът е изготвен при стриктното съблюдаване на
правилото на чл. 34 от ЗАНН. Спазен е и срокът за издаване на наказателното постановление. До
аналогични правни изводи е достигнал и предходният съдебен състав.
Споделят се и мотивите на съда
относно законосъобразността на НП и по същество. Жалбоподателят е превозвач по
смисъла на ЗАвП и притежава съответния лиценз на Общността за международен
обществен превоз на товари. Установява се също, че юридическото лице –
превозвач е собственик на товарен автомобил от категория N 3, над 12 тона,
марка „Волво“ с рег. № Н 9945 ВК, с който превозвачът е извършил обществен
превоз на товари с водач Д.К.М. на 23.09.2019г. Именно в качеството си на
превозвач дружеството е било длъжно да съблюдава изискването на чл. 87а, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, като извършва превозите на товари само с
превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на
техническата изправност и за които има издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Представените
доказателства установяват, че за процесното превозно средство не е имало
издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност за периода от 22.09.2019г. до 30.09.2019г., а както
вече бе прокоментирано на 23.09.2019г. търговецът е осъществил превоз на товари
с описаното по-горе превозно средство, без да има издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
Ето защо правилно
административнонаказващият орган е приел, че към датата на извършване на
процесния превоз за превозното средство
не е имало валидно удостоверение
за периодичен преглед на техническата му изправност, но въпреки това
превозвачът е допуснал с това превозно
средство да бъде извършен превоз на товари. Това поведение на касатора се явява
несъобразено с императивното правило на чл. 87а, ал. 1, т. 1 от наредбата, а не
както счита санкционираното лице с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Допуснатата простъпка подлежи на санкциониране по реда на чл. 105, ал. 1 от
ЗАвП, доколкото неизпълнението засяга задължение на касатора, произтичащо от
разпоредби на подзаконов акт, издаден, въз основа на ЗАвП и целящо обезпечаване
на законосъобразното извършване на обществен превоз на товари на територията на
Република България. Именно това е и разпоредбата, която е приложена от АНО с
определяне на съответната имуществена санкция, и от тази гледна точка правилото
на чл. 181, т. 1 от ЗДвП се явява неотносимо. Нещо повече, в случая се ангажира
отговорността на юридическото лице – превозвач, а разпоредбата на чл. 181 от ЗДвП регулира привличането към отговорност на физическо лице с налагане на
административно наказание „глоба“.
Касационният състав се солидаризира и
с мотивите на районния съд относно невъзможността процесното неизпълнение да
бъде квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не
са налице обстоятелства, характеризиращи го с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от този вид.
В обобщение на изложеното, касационната
инстанция намира, че НП правилно е било потвърдено от въззивния съд, поради
което решението в тази му част следва да бъде оставено в сила.
Независимо от това, касационният
състав счита, че неправилно районният съд е възложил съдебни разноски в тежест
на жалбоподателя. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, като в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. В конкретния случай от страна на АНО е депозирано
съпроводително писмо от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, в
което са изложени доводи за неоснователност на оспорването. Липсват обаче
доказателства за осъществено процесуално представителство от страна на
юрисконсулт на наказващия орган, поради което по аргумент от чл. 63, ал. 5 от ЗАНН разноски не следва да му се присъждат. Поради изложеното решението на
районния съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати съдебни
разноски следва да бъде отменена.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260062/27.01.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2292/2020г. по описа на същия
съд в частта му, с която съдът е потвърдил Наказателно постановление №
23-0001037 от 25.11.2020г. на началник на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - гр. Варна.
ОТМЕНЯ
Решение № 260062/27.01.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 292/2020г. по описа на същия съд в
частта му, с която „Н.Т.Г.“ ООД, *** е осъдено да заплати на РД „Автомобилна
администрация“ – Варна разноски в размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 07.04.2021 г.