РЕШЕНИЕ
№ 798
Град
Пловдив, 28.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурор Владимир Вълев, като
разгледа докладваното от председателя административно дело №254/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба от Д.С.Т., ЕГН********** ***, подадена чрез процесуалния
представител адв. С.С. против Министерство на вътрешните работи-София, Областна
дирекция на МВР-Пловдив и Областна дирекция на МВР-Габрово, с която се иска да
бъдат солидарно осъдени ответниците да заплатят обезщетение в общ размер на
68000.00 лева, от които 58 000.00 лева за претърпени имуществени вреди и 10
000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, дължащи се на
незаконосъобразни действия и бездействия на техни длъжностни лица при и по
повод изпълнение на административна дейност по регистрация на МПС на
територията на страната, в едно със законната лихва, считано от 29.01.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Излагат се обстоятелства в иска, свързани с
търсеното обезщетение по претендираната сума, дължащи се на неизпълнение на
служителите на МВР във връзка с вменените им задължения да извършат по
надлежния ред всички необходими проверки, за да установят дали представеният
пред тях за регистрация автомобил не е предмет на извършено посегателство
против собствеността. Поради бездействието им автомобилът, собственост на
ищцата е бил иззет за целите на разследването и тя е била лишена от
възможността да го ползва за продължителен период от време, а понастоящем и
поради техническото състояние, в което се намира, което не отговаря на
състоянието, в което е закупен. Излагат се обстоятелства за претърпени неимуществени
вреди, свързани със затруднения по отглеждане на детето на ищцата като самотна
майка, което налага да ползва платен превоз и създава редица неудобства. На
следващо място се твърди, че ищцата търпи и разочарованието, че колата, за
която е спестявала и е закупила, не може да бъде използвана.
Редовно
призован, ищецът участва лично и чрез процесуалния си представител адв.С. в съдебното производство и поддържа
предявеният иск, като ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на
спора застъпва становището, че предявеният иск е доказан по своето основание и
размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендира направени по производството
разноски.
Ответникът по иска – МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
-София, редовно призован, не изпраща представител. В депозирания писмен отговор
на исковата молба чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт С. оспорва
предявените искове като недопустими, а по същество като неоснователни по
основание и размер. Взема становище по събиране на доказателствата. По същество
на спора излага съображенията си, че МВР като самостоятелно юридическо лице, не
е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск. Оспорва иска
като недоказан и неоснователен и счита, че следва да бъде изцяло отхвърлен. Прави
искане за присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ПЛОВДИВ, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. В писмена защита излага допълнителни
съображения. Алтернативно, при евентуално уважаване на исковите претенции, прави
искане за намаление на обезщетението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ГАБРОВО, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор на исковата молба оспорва предявените искови претенции по основание и
размер.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за основателност и доказаност на иска.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
Със
заявление за първоначална регистрация на превозно средство от 27.09.2017г.,
пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Габрово е представен за регистрация
лек автомобил марка „Лексус“, модел „НХ 300 Х“, внесен от РБелгия. Автомобилът
е регистриран на името на Н.К.К.. Към заявлението са приложени договор за
покупко-продажба на английски език и декларация от Н.К.за това от къде е
закупен автомобила и на коя дата е превозното средство е влязло в РБългария. На
24.10.2017г. с договор за замяна на МПС Н.К.прехвърлила собствеността върху посочения
лек автомобил марка „Лексус“ с рег.№ ***
на дружество „Галерия 2013“ ООД, със седалище в гр.Габрово, представлявано от М.И.М..
Видно от
докладна записка от Й.Я.– младши разузнавач в сектор ПСМПСОСК при ОД на
МВР-Пловдив, на 23.11.2017г., автомобилът е бил препродаден и регистриран в
КАТ-Пловдив на името на фирма „Чарлтон“
ЕООД гр.Пловдив, като му е дадени нов ДК № ***. На 26.06.2018г. автомобилът е
регистриран в КАТ-Пловдив на името Д.С.Т. като нов собственик, за което е
представен Договор за покупко-продажба на МПС от 23.05.2018г.. Регстрационният
номер ***не бил сменен. На 21.01.2020г. в сектор ДМОС при ОД на МВР-София по канала на Европол
било получено запитване от полицейските власти на Р Белгия, във връзка с
престъпления, свързани с МПС, едно от които бил и процесният автомобил марка
„Лексус“, модел „НХ 300 Х“, с рег. № ***.
Информацията била препратена от ДМОС при ОД на МВР-София в сектор ПСМПСОСК при ОД на МВР-Пловдив на
29.01.2020г.. На 29.01.2020г. служител
на сектор ПСМПСОСК при ОД на МВР-Пловдив се свързал с ищцата Д.Т., за да я
уведоми за започнала проверка относно личния и автомобил. В същият ден ищецът предал
доброволно автомобила марка „Лексус“ с рег. № *** за нуждите на проверката. С
протокол за оглед на местопроизшествие, автомобилът бил иззет и било образувано
досъдебно производство /ДП/ № 18/2020г по описа на Отдел „Криминална
полиция" при ОД на МВР-Пловдив /прокурорска преписка №1076/2020г на
РП-гр.Пловдив/ за престъпление по чл.345а ал.1 от НК. Иззетият като веществено
доказателство по делото л.а. „Лексус“ с рег. № ***бил оставен на съхранение на
специализирания паркинг при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив на
29.01.2020г. с приемо-предавателен протокол, с който е предаден на съответния
домакин, отговарящ за паркинга и условията на съхранение.
В хода на
досъдебното наказателно производство били извършени технически експертизи на
иззетия автомобил, които дават заключение, че номерът на рамата на колата е
изпълнен с нестандартен шрифт, като въпреки извършените многократни обработки,
конкретният негов оригинален номер и на номер на двигател не може да бъде
установен.
Д.Т.
многократно е подавала молби до наблюдаващият прокурор при Районна
прокуратура-Пловдив за връщане на иззетия автомобил, който с постановления е
отказал връщането му, като отказите са потвърдени в хода на съдебното им
обжалване. Към 07.12.2021г. /датата на подаване на исковата молба/, автомобилът
продължава да бъде задържан като веществено доказателство и се намира на
територията на КАТ-Пловдив, като продължителността на този период, приз който
ищецът не може да има достъп до него е една година и десет месеца.
По искане на
ищецът в хода на съдебното производство е изслушана съдебно-автотехническа
експертиза, която е дала заключение относно наличната батерия за модела. Батерията
е NiMH (Никел Метал Хидридна) в пакет от елементи. NiMH батерия в случайте,
когато се използва като хибридна автомобилна батерия, има живот от около 8
години. Алтернаторът зарежда NiMH батерия на автомобила, когато двигателят
работи. Проблеми със системата за зареждане могат бързо да съкратят живота на
батерията. Презареждането може да причини изтичане на течност от батерията,
докато недостатъчното зареждане ускорява изтощаването на батерията на
автомобила. Оставянето на батерията на автомобила да се изтощи напълно ще
ускори разграждането на батерията и ще премахне голяма част от нейния живот,
дори ако същата може да се презареди след това. Автомобилната батерия е устройство
за съхранение на енергия и винаги се саморазрежда бавно, когато не се използва.
Тъй като NiMH батерия на автомобила се зарежда, докато автомобила работи,
оставянето на автомобила неподвижен за дълго време изтощава значително заряда
на батерията и чувствително намалява нейният коефициент на ползване.
Посочена е средна
пазарна стойност към 29.01.2021г. /датата на изземването/ на процесния лек
автомобил „Лексус" ДК №***, която е възлизала на стойност 59015лв. и е
изчислена средна пазарна стойност на автомобила към 29.11.2022г., която е в
размер на 50553.00лева. Стойността на хибридната батерия като резервна част е 8 657.27лв.
без ДДС. Стойността на ремонта за подмяна на хибридната батерия е 10642.10лв. с
ДДС. Технически проблеми с хибридната батерия няма да позволят нормалното
движение на автомобила. Всякакви технически проблеми по автомобила следва да
бъдат установени чрез диагностика в официалния сервиз.
По делото са
приобщени гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелите А. И.Т.- майка на ищеца, М.А.Г.и А.А.С..
Така от
показанията на А. Т. се установява, че процесния автомобил е намерен от дъщеря
и по обява, а решението за покупката му
е взето на база съществуваща вече българска регистрация, което приели като
основание за извършена проверка за собственост и липса на проблеми от това
естество. Покупко- продажната цена била около 57000 лв. Цели две години след като колата
била във влъдениение на Д.Т., се наложило дъщеря и да поиска от нея да вземе детето
от детската градина, защото е повикана
от органите на МВР за извършване на проверка на закупеното МПС. При тази
проверка автомобилът бил иззет поради възникнали съмнения, че е бил предмет на
престъпление. Излага факти за това, как изземването му се е отразило на ищцата,
като определя емоционалното въздействие като “психически срината“. В тази
връзка се релевират обстоятелства за нейното нежелание дори да получи протокола
за изземването му по наказателното производство. Посочва, че с изземването му
при налична регистрация, ищцата е била лишена от собствеността си, което
сериозно я затруднило в ежедневното и предвижване и грижи за малкото и дете.
Ищецът страдал, като в нея се развило усещането, че тя е извършила престъпление
или нещо силно укоримо и неправомерно. В началото имала по – голяма надежда, че
ще и бъде върната, дори полагала грижи за батерията на автомобила, ходела
постоянно да я пали, но един път не запалила и това усилило в Д.Т. емоционалната
и нестабилност и неувереност от случилото се.
Свидетелят М.А.Г.излага
факти, свързани с емоционалното желание в Д.Т. да придобие точно процесният лек
автомобил, като увереност за неговото състояние и степен сигурност в бъдещата
си собственост била изградила и поради наличната му регистрация в България от
органите на МВР. Посочва, че след като го е ползвала безпроблемно цели две
календарни години, колата е била иззета от полицейските органи, без първоначално
тя да получи информация за причините, поради което се налага това действие. Потвърждава,
че изземването му е довело до значителни затруднения за ищецът да се предвижва
във връзка с грижите за малолетното си дете. Посочва, че фактът на
принудителното лишаване ищецът от
възможността да ползва собствената си
движима вещ за продължителен период от време, при обстоятелства, които тя
изначално с покупката се е стремяла да избегне, доверявайки се на наличната
регистрация, е причинило сериозен срив в емоционалното и състояние. Посочва, че
то се е изразило в депресия. Потвърждава факта, че първоначално Д.Т. е имала
надежди за бързо разрешаване на тези проблем и връщане на автомобила в нейно
владение, като е ходила да поддържа батерията на колата със запалване на
двигателя. Това извършвала до даден момент, когато рязко се отчаяла и счела, че
престоят е довел до сериозното и техническо увреждане. Изрично посочва, че за
ищецът напускането на дома му винаги е било пряко обвързано с необходимостта да
ползва автомобил, в която връзка тя ангажирала познати или ползвала такси, което
я натоварвало не само имуществено, но и психически.
Свидетелят А.А.С. излага факти и обстоятелства,
свързани с емоционалното състояние на ищеца както при покупката на автомобила,
така и по време и след задържането му от административните органи във връзка с
наказателно производство. Изяснява фкта, че именно притеснението на Д.Т., че
продаваните втора употреба леки автомобили на по- висока стойност могат да се
окажат предмет на престъпно посегателство, я е насочило към процесният
автомобил като такъв с налична регистрация в България, извършена от органите на
МВР, което за нея създавало сигурност, че той е проверен по надлежният за това
ред. Посочва, че Т. като собственик е ползвала безпроблемно лекият автомобил
две години, след което той бил иззет иззет от органите на МВР с мотив, че е
предмет на престъпление кражба. Свидетелят потвърждава, че действията по
изземването му и лишаването от ползването му като собственик за продължителен
период от време, пряко са се отразили на емоционалното състояние на Д.Т., като
са довели до неговото влошаване. Посочва фактите, че тя единствена се грижи за
малолетно дете, в която връзка предвижването и е налагало постоянното ползване на МПС, поради което той е очевидец,
че това и създавало затруднение, вкл. и на него, защото той постоянно бил
ангажиран от нея с превоза и, като тя търпяла и много разходи, свързани със задържането
на процесното МПС.
По искане на
ответника в съдебното производство са приобщени показанията на свидетеля Л.М.А.,
служител в ОД на МВР – Пловдив, сектор БНТЛ. Същият излага фактите, че е командирован
в КАТ-Пловдив към комисия, занимаваща се с регистрация на нови автомобили. Заявява, че
не помни конкретния случай. Свидетелят дава разяснения относно процедурата по
регистрация на МПС в КАТ, в която връзка излага обстоятелства по извършваните
професионални действия от служителите на МВР, които проверяват дали той е
предмет на престъпление. Посочва, че първоначалната проверка винаги е по документи,
като при регистриран вече в България автомобил се проверява българския талон,
техническите данни на автомобила и се пререгистрира. По отношение на проверката
за налична интервенция върху номера на рамата или на двигателя на представен за
проверка автомобил посочва, че само ако тя е видима, се образува досъдебно
производство и същият се изземва, без да се допуска неговата регистрация. За да
се извърши експертиза, следва да има образувано наказателно производство, като
обследването винаги води до нарушение на целостта на рамата, което е проблем в
последствие за собственика на автомобила. При първоначална регистрация се
извършва оглед на рамата от комисия от служители на МВР. Задължително се
проверява в базата данни дали автомобилът се издирва и при регистрация, и при
пререгистрация. Към момента на първоначална регистрация на автомобила в
България не е имало данни същият да се издирва като предмет на престъпление. А.
посочва, че е бил назначен за вещо лице по две експертизи във връзка с
образуваното досъдебното производство на този автомобил. Установил е в тази
връзка при изследването, че номера на рамата е с нестандартен шрифт, тъй като
когато рамата, като се сложи от завода, се запечатва с боя. При изследване на
рамата се премахва се боята и се вижда дали има интервенции по номера ѝ.
Преди това само с физически оглед това не бил могло да се установи според него.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
С оглед
преценка на допустимостта на предявеният съединен иск, съдът съобрази разпоредбата
на чл. 205 от АПК която сочи, че като ответник по иска за обезщетение следва да
се конституира юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Следователно, ответник по иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт
или незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията, е
юридическото лице, към което са действали органите и длъжностните лица, чиито
незаконосъобразни актове, действия/бездействия се сочат във връзка с
причинените вреди. В случая и тримата посочени ответника- Министерство на вътрешните
работи-София, ОД на МВР-Пловдив и ОД на МВР- гр.Габрово са юридически лица, към
които са длъжностните лица, чиято незаконосъобразна административна дейност се
сочи за причина за настъпилите вреди, чиято обезвреда се търси, а така предявеният
иск за обезщетение е за тяхното солидарно осъждане. В случая исковете се
разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност, уредена в
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост
на административните съдилища по чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК. В този смисъл е и
Определение №4578/12.05.2022г. по адм. дело 4104/2022г. на ВАС- 3 отд.. Налице
е процесуална легитимация на ответниците по предявения спрямо тях осъдителен
иск за обезвреда на причинените вреди от незаконосъобразна административна
дейност, поради което той се явява допустим за разглеждане. При така
изложеното, съдът намира, че исковата молба е процесуално допустима, като
предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите
твърдения в нея, че като физическо лице е претърпяло вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на органи и длъжностни лица при ответниците,
осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение
на преценката за основателност на искането да се ангажира отговорността на
ответниците по така предявеният спрямо тях иск за солидарна отговорност за
обезщетяването на причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, съдът
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Касае се за специален вид отговорност за непозволено
увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията.
Разпоредбата
на чл. 204, ал. 1 от АПК определя, че иск може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред, като в разпоредбите на ал. 3 и 4 на същият
член е предоставена възможността да се търси отговорност от държавата във
връзка с нищожност на административен акт, респ. незаконосъобразност на
фактическите действията или бездействия на длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Така вземането за обезщетение за вреди,
които произтичат от фактическо действие или бездействие на длъжностни лица при
и по повод на административната им дейност, става изискуемо едва от момента на
установяването им за незаконосъобразни в производството по чл.203 ал.1 и чл.204
ал.4 АПК. С други думи казано, когато твърдяните вреди са настъпили от
незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, установяването им се доказва само в
производството пред съд, като установяване на нищожността или
незаконосъобразността е основание за ангажиране на отговорността. Необходимо е
в това исково производство сезираният съд да установи незаконосъобразността на
действието или бездействието.
В настоящия
случай, съобразно обстоятелствата по исковата молба, ищецът е претендирал
имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица в Министерство на вътрешните работи-София, ОД на
МВР-Пловдив и ОД на МВР- Габрово при осъществяване на административна дейност,
свързани с проверка на представеният пред тях процесен автомобил, довели до
незаконосъобразната му регистрация, първоначално пред ОД на МВР-Габрово, а в
последствие и до пререгистрацията му пред ОД на МВР-Пловдив. При това положение
съдът следва да се произнесе по незаконосъобразността на действията, респ.
бездействията на длъжностни лица при ответника, свързани с проверка на данните
и наличните белези по номер на рама и двигател, която проверка е от основанията
като положителен факт, за да бъде извършена регистрация на МПС на територията
на Р България. Едва при преценка на действия/бездействия на длъжностни лица при
ответниците и при наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране
отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ще се прецени и основателността на
предявеният иск.
Исковете за
обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и пропуснати ползи и
неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия
на административни органи или длъжностни лица се разглеждат от административния
съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния режим на
отговорността с препращане за неуредените въпроси съответно към гражданските
закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Следователно, искът по
глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на
непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно
от длъжностните лица. С оглед на това, отговорността следва да бъде
характеризирана като гаранционно-обезпечителна. Във фактическия й състав се
включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт (отменен по съответния
ред), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата и общините
по посочения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато
вредите са причинени от бездействие, съответно действие, както се твърди в
настоящия казус, незаконосъобразността, както вече се посочи, се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Терминът „действие“ е
употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република
България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение на
термина „действие“, респ. „бездействие“ липсва в посочените нормативни актове.
Под „действие“, респ. „бездействие“, следва да се разбира всяко такова,
извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а
тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно
неизпълнение на определена нормативна разпоредба.
Видно от
обстоятелствената част на исковата молба, фактическите твърдения на ищеца,
послужили като основания на предявения иск, са очертани като противоправно
извършени действия и бездействия на служителите на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Габрово, извършени през 27.09.2017г. във връзка с първата
регистрация на територията на Република България по отношение на процесния лек
автомобил марка „Лексус“, модел „НХ 300 Х“ и противоправно извършени действия и
бездействия на служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, извършени
във връзка с последваща пререгистрация на територията на Република България по
отношение на процесния лек автомобил марка „Лексус“, модел „НХ 300 Х“. Както и
противоправно извършени действия и бездействия на длъжностни лица на Министерство
на вътрешните работи, неизпълнили
служебните си задължения във връзка с извършване на адекватна проверка по
отношение идентификация, обследване и произхода на процесния автомобил. Твърденията
са, че идентификация на същия не е извършена реално, съответно ако такава е
извършена, то същата е била формална и повърхностна, неотговаряща на
необходимите критерий за регистрация на МПС. Сочи се, че не са предприети
никакви действия по извършване на реална идентификация и обследване на процесния
автомобил и произхода му, а евентуално извършените действията са били
повърхностни и формални. Не са били предприети своевременно при първоначалната
регистрация никакви активни действия по установяване идентичността на
документите, предоставени при регистрацията на процесния автомобил. Изложени са
и обстоятелствата, че при наличието на данни за престъпно посегателство върху
движимата вещ, то е налице бездействие, свързано с изясняване на начина, по който
автомобилът е придобит, като те са се проявили за времето от началото на м.09.2017г. до 29.01.2020г.,
когато автомобилът е иззет от владението на ищцата. Всички тези
незаконосъобразни действия/ бездействия на длъжностни лица при осъществяваната
от тях административна дейност, в цялостната си съвкупност са поредица
от административни мерки, които се състоят от различаващи се решения, довели до
неприемливото му лишаване от правото на мирно ползване на собственост и до
неговата имуществена и неимуществена увреда. В настоящият
случай обстоятелствата по иска, касаещи предметът на спора и приложимите
материалноправни разпоредби, които съдържат значителни елементи от публичното
право, определят отговорността на държавата в нейното регулаторно качество.
Така изложените
в исковата молба обстоятелства са основателни.
При разрешаването на настоящия административноправен спор, съдът съобрази на първо място разпоредбите на чл. 1 от Протокол №1 към Европейска конвенция за правата на човека, както и чл. 13 от Европейска конвенция за правата на човека. Съобразно чл.1 от Протокол №1 ЕКПЧ, наименован „защита на собствеността“, всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползува от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Чл. 1 от Протокол № 1 се прилага само за съществуващите „притежания“ на дадено лице, т.е. касае признаване на имуществено право, което е могло да бъде упражнявано ефективно. Така съобразно практиката на ЕСПЧ, понятието „притежания“ обхваща както „съществуващи притежания“, така и имущество, включително вземания, по отношение на които жалбоподателят може да твърди, че има поне „легитимно очакване“. За да може едно „очакване“ да бъде „легитимно“, то трябва да има по-конкретно естество от обикновено очакване и да се основава на законова разпоредба или правен акт. В настоящият случаи „легитимното очакване“ на ищецът се основава на разумно обосновано позоваване на правен акт – извършена предходна административна регистрация на територията на Р България, въз основа на който тя е сключила договор за покупко- продажба на МПС, който има солидна законова основа и който се отнася до имуществени права, които му дават право на материално-правен интерес, свързан и с легитимното му очакване да бъде възстановено имуществото съгласно действащите материалноправни разпоредби. „Притежанията“ включват права „in rem“ /свързано с вещта/ и „in personam“ /свързани с личността/. Терминът обхваща недвижима и движима собственост и други имуществени интереси. Фактът, че вътрешното право на една държава не признава определен интерес като „право“ или дори „право на собственост“, не е пречка въпросният интерес при определени обстоятелства да се разглежда като „притежание“ в рамките на значението на чл. 1 от Протокол № 1. Така съгласно ЕСПЧ, за признаване на „притежание“, състоящо се от „легитимно очакване“, дадено лице трябва да има установимо право, за което трябва да бъде поне установен в достатъчна степен материално-правен имуществен интерес съгласно националното право. Такова негово право на „притежание“ за целите на чл. 1 от Протокол № 1 ЕКПЧ възниква и от обстоятелството, че е налице негово регистрирано право на собственост, непрекъснато владение от негова страна в продължение на 2 години и в предвид неговия добросъвестен характер, както и явната толерантност на упражняването му, свързано и с приемане от страна на административните органи на различни правни актове по регистрация, с които са установени гаранции за тяхната защита и са потвърждаващи неговите права. Ищецът е плащал данък върху собствеността на процесното МПС, ползвал е обекта и е действал като собственик, без преди изземването му спрямо него да са предприемани действия по прекратяване на това негово ползване. Обектът е бил основата за неговата ежедневна дейност, разходите, които той е предприемал спрямо него са били основни, необходими и законосъобразни и докато същият не е бил принудително задържан като веществено доказателство по наказателно производство, Т. е имало легитимно очакване да може да продължи да извършва тази необходима за нея дейност по ползването му. Поради това посочените обстоятелства дават на ищецът право на материален интерес, който е защитен от чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ.
В
чл. 1 от Протокол №1 ЕКПЧ се съдържат три отделни правила. Първото правило
определя принципа на мирно ползване на притежанията, второто правило включва
само лишаване от „притежания“ и го прави предмет на определени условия, а
третото правило, изложено в §2 признава правото на договарящите страни да
контролират ползването на собствеността в съответствие с общия интерес.
Същевременно второ и трето правило се отнасят до конкретни случаи на намеса в правото
на мирно ползване на собственост и винаги се тълкуват в светлината на общия
принцип, изложен в първото правило. За да се смята
за съвместима с чл. 1 от Протокол № 1 ЕКПЧ, всяка намеса в мирното ползване на притежанията
трябва да отговаря на определени критерии: да е съобразена с принципа за
законосъобразност и да преследва легитимна цел, чрез средства, разумно
пропорционални на преследваната цел. Лишаването от „притежания“ обхваща редица
ситуации, независимо от това как те са квалифицирани, когато дадено право бъде
отнето по същество, какъвто е и настоящият случай. Във всички разгледани случай обаче, ЕСПЧ е
застъпил в практиката си становището, че когато има конфискацията на
инструмента, който е предмет на
извършено престъпление, и той съставлява имущество на трета страни, извън
страните по даден спор и по съществото си представлява постоянна мярка, такива
намеси винаги се приемат като лишаване от притежание (напр. А. срещу Република
Северна Македония, § 36; П. срещу
България, §§ 44-51 и 63). В конкретният
случай е налице несъвместима с правото на мирно ползване на притежание намеса,
която го е довела до лишаване от „притежания“ по смисъла на ЕКПЧ.
На следващо
място, съдът съобрази и разпоредбата на чл.13 ЕКПЧ, наименована „право на ефективни
правни средства за защита“, в която се посочва, че всеки, чиито права и
свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има
право на ефикасни
правни средства за
тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението
да е
извършено от лица,
действуващи в качеството си на представители на
официалните власти. Тази норма е в пряка връзка с прогласеният принцип на законността от
ЕКПЧ, който предполага,
че приложимите разпоредби на вътрешното право са достатъчно достъпни, точни и
предвидими при прилагането им. Изискването, произтичащо от израза „предвидено в
закона“, е предвидимост. Съответният закон трябва да бъде формулиран с
достатъчна точност, за да може гражданите да регулират поведението си, като
предвиждат до степен, която е разумна при дадените обстоятелства, последиците,
които дадено действие може да доведе. Изискването за предвидимост се преплита с
изискванията за липса на произвол и процесуални гаранции. По този начин, правна
норма е „предвидима“, когато предоставя мярка за защита срещу произволна намеса
от страна на властите. Наличието на правно основание във вътрешното право само
по себе си не е достатъчно, за да се удовлетвори принципът за
законосъобразност. Освен това правното основание трябва да има определено
качество, а именно трябва да е съвместимо с върховенството на закона и да
осигурява свобода от или гаранции срещу произвол. Следователно
всяка намеса в мирното ползване на притежанията трябва да бъде придружена от
процесуални гаранции, предоставящи на съответното физическо или юридическо лице
разумна възможност да представи позицията си пред компетентните органи с цел
ефективно оспорване на мерките, нарушаващи правата, гарантирани от разпоредбата
на чл.1 от протокол №1 от ЕКПЧ.
При
така възприетата правна рамка, с оглед обстоятелствата по делото и след анализ
на доказателствата, касаещи изясняване на причинно-следствената връзка между
претендираните от Д.Т. имуществени и неимуществени вреди, свързани с
действия/бездействия на длъжностни лица при ответниците по повод на
административна дейност по регистрацията на МПС и настъпилите последици от
задържането на автомобила, следва да се направи анализ за наличие на обективни
признаци на отговорността на държавата за вреди. В настоящият случай обективното
им проявление се изразява изяснено бездействие на контролните органи, на които
е вменено задължението да следят за нарушенията на собствеността, в която
връзка разполагат с необходимият ресурс да установят интервенция върху номера
на рама на автомобил, както и да проследят истинността и достоверността на
представените пред тях документи за регистрация, което те в конкретният случай
не са направили. На следващо място тяхното незаконосъобразно бездействие при
първоначалното установяване на наличието на интервенция върху рамата на
автомобила и анализ на представените документи за първоначалната му регистрация
и респективно същото бездействие при пререгистрацията му, е в причинно –
следствена връзка с последващото изземване на вещта от владението и ползването
на Т., което е във връзка с преценка за престъпното му отнемане на територията
на друга държава от ЕС. Последващото иизземване е станало със значително
закъснение във времето, като ищцата е била поставена в неблагоприятната
ситуация да се лиши от правото на ползване и притежание върху собствената си
движима вещ при констатираната и добросъвестност, което е довело до настъпване
на вреди за нея, пряка и непосредствена последица от това незаконосъобразно
бездействие на административните органи. В тази връзка по искане на ищеца е проведена
в съдебното производство САТЕ, заключението на което съдът кредитира като
компетентно изготвено, обективно, пълно, всестранно, методически правилно,
неоспорено от страните. С прието заключение се установява, че претендираните
имуществени вреди са реално настъпили. Това е така, защото е направено
конкретно изложение по отношение на автомобилната батерия тип „хибрит“ на
процесното МПС, която е поставена в техническа невъзможност да бъде съхранена
съобразно спецификацията и. Изземването е довело до невъзможност за нейната
експлоатация. Същата има обща годност за срок от около 8 години, оставянето и в
продължителен период от време /1 година и 10 месеца/ без енергийно зареждане
ускорява значително нейното разграждане, което е довело до невъзможност за
нейна последваща експлоатация съобразно парамерите и. Хипотетичната възможност
тя да се презареди в по- късен период не води до възстановяване на нейните
експлоатационни качества. Вещото лице посочва, че автомобилната батерия е
устройство за съхранение на енергия и се саморазрежда бавно, в случаите, когато
не се използва в продължителен период от време. Техническите параметри на
експлоатацията и са такива, че NiMH -батерия на автомобил се зарежда за времето
на работа на автомобила, като оставянето му в неподвижност за продължително време
изтощава заряда на батерията и води до промяна на нейните технически качества,
до технически проблеми с хибридната батерия, което не позволяват в последствие
нормалното движение на МПС. Експертното заключение обосновава изясненото и
претендирано от ищеца обстоятелство, че техническите проблеми на МПС в
следствие на изземването му и поставянето му в неподвижност за продължителен
период от време водят като пряк резултат до повреждане на вещта до степен, да
не може да се възстанови нейната екплоатация. В заключението вещото лице
посочва, че средната пазарна стойността на л.а. „Lexus NX 300 Н" рег.№ ***към
датата на изземването 29.01.2021г. е била в размер на 59015 лв. Средната
пазарна стойността на л.а. „Lexus NX 300 Н" рег.№ ***към 29.11.2022 г. /датата
на експертизата/ е била в размер 50553 лв. Само стойността на хибридната
батерия като резервна част е 8657,27 лв. без ДДС, а на неин ремонт с подмяна е на
стойност 10 642,10 лв. с ДДС. Предвид изложеното настоящият съдебен състав
счита, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 58
000.00 лева е основателен и изцяло доказан по размер.
По отношение
на претендираните от Д.Т. неимуществени вреди и тяхната причинна връзка с
изземването на процесният автомобил марка „Лексус“, модел „НХ 300 Х“, се
установява по несъмнен начин, че те също са основателни. В тази връзка от
показанията на свидетелите Т., Г. и С. се изясняват фактите, че ищцата е
преживяла негативни емоционални и психически преживявания и депресия, поради
невъзможността в продължение на година и десет месеца да ползва собствения си
автомобил и е затруднена да води детето си, което отглежда сама на детска
градина, лекар и др., поради което ѝ се налага да ползва таксиметров превоз, което освен финансов
разход е и неудобство, както и разочарование, че колата, за която е спестявала
и е закупила, не може да бъде използвана. За пълнота следва да бъде отбелязано,
че показанията на свид. Т. се преценяват от съда с оглед на всички други данни
по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост, тъй като е
майка на ищцата. След съвкупния анализ на нейните показания с тези на свидетелите
Г. и С., ведно с останалите приобщени по делото писмени доказателства,
настоящият съдебен състав счита, че показанията и на тримата свидетели са
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се,
поради което се кредитират от съда досежно претърпените от ищцата
неблагоприятни психически и емоционални преживявания, резултат от
продължителността на ДП, по което закупеният от ищеца лек автомобил е бил иззет
като веществено доказателство. Последващите искания на ищецът да му бъде
върнато притежанието върху него, са били отхвърлени, без да съществува реална
гаранция за защита на правото му на притежание. За него не е съществувал и друг
способ за защита на правата като собственик на процесното МПС. Според настоящия
съдебен състав неимуществената вреда, която се претендира е пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица
при ответниците, свързана с непредприемането на реални действия за своевременно
установяване на техническата намеса върху номер на рама на процесното МПС и
неистиността на представените документи при първоначалната му регистрация,
довели до незаконосъобразно издаване на акт по регистрацията на автомобила на
територията на страната. Те са пряка последица и от последстващото бездействие
на длъжностни лица във връзка с пререгистрацията на автомобила при
придобиването му от ищеца, за което същият е бил представен своевременно пред
длъжностни лица на ОД на МВР-Пловдив, като това бездействие е по повод
административна дейност, касаеща проверка на определени обстоятелства,
необходими за регистрацията на МПС в Р България и е незаконосъобразно с оглед
настъпилите в последствие общественоопасни последици- отнемането от органите на
МВР на автомобила от владението на ищецът и задържането му принудително във
връзка с налични данни за това, че същият е бил предмет на престъпление в
период, предхождащ регистрацията му на територията на страната, с което се е
стигнало до неприемливо накърняване на защитата на правото на мирно
ползване на „притежания“. Прилагането на доста по- късен етап на същите тези административни
действия, които по своя характер са превантивна мярка, изискваща конкретни
реални действия именно с цел осъществяване на контрол на законния произход на
автомобилите, пуснати в обръщение, по своята същност лишават ищецът от
съществуващо „имущество“, което е част от негово „притежание“ и затова
съставлява намеса, която нарушава съществено справедливия баланс между
изискванията на обществения интерес от една страна и защитата на правото на
мирно ползване на „притежания“, от друга страна. Задължение е на държавите да
осъществяват ефективен контрол върху законният произход на автомобилите и
затова те разполагат със свободата на преценка, дадена им в това отношение,
като административните действия на съответните длъжностни лица по неговото
прилагане следва да бъдат своевременно осъществени. Затова и съдът приема, че
поради констатираното бездействието на длъжностни лица при ответниците, което е
станало при и по повод необходима административна дейност по контрол върху
законният произход на процесното МПС във връзка с регистрацията и
пререгистрацията му на територията на Р България, ищецът е трябвало да понесе
непропорционална и прекомерна тежест в сравнение с необходимият обществен интерес,
която неправомерна тежест е свързана с лишаване от правото му на мирно ползване
на негово притежание. Налице е съставомерност на всички елементи, включени в
състава на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Справедливото
обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на настъпилите неимуществени вреди,
означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,
претърпени от увреденото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи
критерии. С оглед на това съдът съобрази прекомерната
тежест с оглед степента, в която ищецът е бил ограничен при упражняване на
правото си на притежание, степента на засегнатост от намесата и какви са за
него неблагоприятните последици от ограничението, наложено върху упражняването
на правото на ползване с оглед и на нейната конкретна ситуация. Цялото това негативно
въздействие следва да се прецени при необходимия баланс спрямо важността на
обществения интерес, обслужван от намесата. Понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на
конкретни обстоятелства от обективната действителност - в този смисъл е
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г.
на Пленума на ВС, като при определяне на дължимото обезщетение следва да се
държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот. Моралните вреди са
индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им.
В конкретният
случай, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
взе предвид общата продължителност на търпените негавни въздействия от
установените незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност, степента
на тежест на настъпилите от това
последици, поведението
на страните в административното производство като цяло, включително стъпките,
предприети от ищецът за съхраняване на вещта в годно за използването и
техническо състояние независимо от задържането, което е сторено без да има
конкретна яснота дали ще му бъде върната, както и всички други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора, като съдът взе предвид техния кумулативен
ефект. Така
отчете се фактът, че процесният автомобил е предоставен във фактическата власт
на държавните органи още на 29.01.2020г. и към 07.12.2021г. /датата на подаване
на исковата молба/ не е върнат на Т., като в продължение на 1 година и 10
месеца ищцата е лишена от правомощието си да упражнява фактическа власт върху
закупения от нея лек автомобил, което е така и към настоящият момент.
Същевременно изначално при закупуването на същият ищецът е действал изцяло
добросъвестно и с необходимата мярка за предпазливост, доверявайки се на
извършената първоначална регистрация на МПС на територията на Р България като
гаранция за законен произход на същият. Изясни се обстоятелството, че МПС
първоначално е било регистрирано в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -Габрово,
бил е с поставени регистрационни номера, което е обосновало и намерението на
ищецът да го закупи. В последствие Т. доброволно е предоставила фактическата
власт върху лекия автомобил на длъжностни лица, като липсват данни да е знаела
за това, че идентификационният номер на закупения от нея автомобил е заличен
или преправен. Добросъвестност винаги е налице, когато
процесуалното право се упражнява с убеждението, че съществува. Съдът взе
предвид и индивидуалните особености на конкретния случай, а именно ищцата живее
сама и сама отглежда детето си, като лишаването на ищеца от възможността да упражнява
мирното си правото на притежание е довело до сериозни затруднения и неудобства
в личния ѝ живот, които закономерно са предизвикали стрес у нея. Съдът
съобрази и обстоятелството, че ищецът е депозирал на няколко пъти молби пред
наблюдаващия прокурор за връщане на лекия автомобил, който с нарочни
постановления е отказал връщането му, които впоследствие са атакувани пред съда
и потвърдени като правилни и законосъобразни, което касае и преценка на
възможността за ефективно
оспорване на мярката. При съобразяване с посочените
критерии, от една страна, и от друга – със съществуващите
обществено-икономически условия в страната, съд намира, че пълният размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 10000.00 лева, така както е
претендиран в исковата молба.
Крайният
извод, който се налага е, че предявеният иск против Министерство на вътрешните
работи-София, ОД на МВР-Пловдив и ОД на МВР-Габрово, с която се иска да бъдат
солидарно осъдени ответниците да заплатят обезщетение в размер на 58 000.00 лева за претърпени имуществени вреди и в размер на
10 000.00 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е основателен и като такъв ще следва да бъде
уважен за сумата от общо 68 000.00 лева. Основателността на главния иск,
обуславя дължимостта на акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.12.2021г.
до окончателното погасяване на задължението.
С оглед
изхода на спора и направените от страните своевременни искания за присъждане на
разноски, такива се дължат на ищеца. Съобразно
представеният списък с разноски, те са в общ размер на 1440 лева, от които 40
лева държавни такси, 400 лева депозит вещо лице и 1000 лева адвокатско
възнаграждение за един адвокат, за които следва да се осъдят ответниците да ги
заплатят солидарно.
По изложените
мотиви и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните
работи-София, Областна дирекция на МВР-Пловдив и Областна дирекция на МВР-Габрово
да заплатят солидарно на Д.С.Т., ЕГН********** *** сумата от 68000.00
/шестдесет и осем хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
имуществени и неимуществени вреди във връзка с незаконосъобразни бездействия и действия на техни длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност, свързана с
регистрацията на МПС лек автомобил Лексус, модел „НХ 300 Х“, внесен от Р Белгия.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните
работи-София, Областна дирекция на МВР-Пловдив и Областна дирекция на МВР-Габрово
да заплатят на Д.С.Т., ЕГН********** сумата от 1440.00/хиляда четиристотин и
четиридесет/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: