Р Е Ш Е Н И Е № 99
гр. Варна, 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 393 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Т.Н.Г., Б.Д.Г. и М.П.Д. ***, подадена чрез адв. В. П. ***, против решение №
430/05.04.19г., поправено с решение № 791/27.06.19г., постановени по гр.д. №
1806/17г., на ОС-Варна, в частите му,
с които са отхвърлени предявените от въззивниците искове, както следва:
-
против С.С., родена на *** г. в гр. Прокопиевск СССР,
гражданка на Република Казахстан и Кралство Белгия и „Болкан Инвестмънт Енд
Ланд“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че извършените от ищците изменения и
подобрения в недвижим имот с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК и КР на
гр. Варна, с.о. „Ален мак“, предмет на публична продан по изпълнително дело №
20137130400292 по описа на ЧСИ № 713 Л. Т., не са собствени на длъжника „Болкан
Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Хан Крум“ № 21, като за изпълнените подобрения ищците имат
право на задържане на имота, до заплащането им от взискателя С.С.;
-
против С.С.,
родена на *** г. в гр. Прокопиевск СССР, гражданка на Република Казахстан и
Кралство Белгия, иск с правно основание чл. 440, ал. 3 от ГПК за осъждане на
ответницата, в качеството ѝ на взискател по изпълнително дело №
20137130400292 по описа на ЧСИ № 713 Л. Т. да заплати на ищците сума в размер
на 28 350 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди с
публичната продан на недвижим имот с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК и
КР на гр. Варна, с.о. „Ален мак“, в който същите са извършили изменения и
подобрения на посочената стойност, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането – 06.06.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението;
и ищците са били осъдени да заплатят
на С.С. сумата от 1415,04 лева, представляваща направените по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В жалбата се сочи,
че решението в посочените части е постановено в нарушение на материалния закон
и при превратно тълкуване на чл. 440, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. В тази връзка се
изтъква, че продадената по изпълнителното дело вещ, представляваща апартамент с
идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК и
КР на гр. Варна, не е собственост на длъжника по изпълнението, тъй като този длъжник не е
притежавал такава вещ към момента на продажбата, осъществена на 06.02.13г. и
този апартамент не е бил описван и в решението, постановено по уважения иск по
чл. 135 от ЗЗД – решение № 50/12.05.17г. по т.д. № 731/16г. на І т.о. на ВКС.
Новата вещ – апартамент, е възникнала към 18.09.13г. и към същата са трайно
прикрепени всички изменения и подобрения, извършени от ищците по настоящото
дело. До влизането в сила на решението по иска по чл. 135 от ЗЗД, настоящите ищци
не са знаели, че материалите /трите имота, които те са закупили с договора от
06.02.13г. и преди преработването им/, принадлежат на друг. Налице е хипотезата
на чл. 94 от ЗС и ищците са станали собственици на новата вещ – апартамента,
вкл. и на трайно прикрепените към нея изменения и подобрения. Решението по
уважения иск по чл. 135 от ЗЗД не дава право на С. да удовлетвори вземането си
към ответното дружество от тези изменения и подобрения на апартамента. Поради
това предявеният иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК се счита за основателен. Отново
по същите съображения, след като С. е насочила изпълнението спрямо вещ, която
не принадлежи на длъжника по изпълнението, същата следва да отговаря за
вредите, причинени на ищците на осн. чл. 440, ал. 3 от ГПК. Поради това и този
иск е следвало да бъде уважен чрез осъждането на ответницата да заплати
претендираната от ищците сума от 28 250 лв. Неправилно се счита и
решението, с което са присъдени разноски в полза на ответницата, тъй като
неправилно са отхвърлени предявените срещу нея искове. Претендира се отмяна на
решението в обжалваните му части и уважаване на посочените два иска по чл. 440,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. В
с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител, който още
веднъж изтъква, че към момента на извършване на подобренията ищците са били
собственици на процесния апартамент, който тогава е бил офис, склад и фитнес,
които са били обединени. При извършването на подобренията ищците са ги
направили за себе си като не са знаели, че вещта е на длъжника. В депозираната
писмена защита се доразвиват изтъкнатите във въззивната жалба съображения, че
вещта, срещу която е насочено изпълнението от ответницата С., не принадлежи на
дружеството-ответник. Изтъква се още веднъж, че е налице хипотезата на чл. 94
от ЗС – ищците чрез обединението на трите имота са направили нова вещ
/апартамент/ от чужди материали /трите имота преди обединението/, като не са
знаели, че материалът принадлежи на друг и стойността на изработеното
/съизмеримо със стойността на заплатеното от ищците за СМР и проекти от 28 250
лв./ надминава стойността на материала /8 626.80 лв. – цената за трите имота,
платена преди обединението им/, поради което са станали собственици на тази
нова вещ, възникнала на 18.09.13г. Добросъвестното владение от ищците,
извършили подобренията, им дава правото на задържане по чл. 72, ал. 3 от ЗС,
тъй като подобренията са извършени преди влизането в сила на решението, с което
е бил уважен иска на С. с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Развити са и
изложените пред съда съображения за наличието на хипотезата на чл. 440, ал. 3
от ГПК, тъй като ответницата С. е насочила изпълнението върху непринадлежащ на
длъжника недвижим имот. Изтъкнато е, че макар и описаните в решението по чл.
135 от ЗЗД три имота да съвпадат по площ и външни граници със съществуващия
понастоящем апартамент, имотите са различни, тъй като имат различно
предназначение.
В предвидения срок е
депозиран отговор на въззивната жалба от С.С., представлявана от адв. А.П. и
адв. Д. П.. Със същия жалбата е оспорена като неоснователна, тъй като решението
в обжалваните му части е правилно и законосъобразно. Изцяло се споделят
изложените от решаващия съд мотиви в обжалваното решение. Сочи се, че е налице
пълна идентичност между имотите, описани в решението по чл. 135 от ЗЗД и
преобразувания от тях и съществуващ понастоящем апартамент, спрямо който е
насочено изпълнението за събиране на паричното вземане на ответницата спрямо
дружеството. Счита се, че искът за подобренията е заведен спрямо лице, което не
е надлежно материалноправно легитимирано да отговаря за заплащането им, тъй
като собственик на имота към момента на извършването им е било дружеството. Оспорва
се твърдението, че ищците са извършили описаните от тях подобрения, тъй като
доказателствата сочат, че обединението на имотите е станало още през 2006г. Дори
и да се приеме, че ищците са извършили посочените от тях подобрения, то същите
нямат качеството на добросъвестни подобрители на имота, нито пък подобренията имат
самостоятелен характер. Обсъдени са и доказателствата по делото, за да се
обоснове тезата за недоказаност на извършването на подобрения от ищците.
Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на
разноските. В с.з. становище се поддържа чрез процесуални представители. В
указания от съда срок е депозирана писмена защита, в която отново са развити
релевираните пред първата и въззивната инстанция правни доводи и съображения за
неоснователност на предявените искове. Ответното
дружество „Болкан Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД не е депозирало отговор на
въззивната жалба. В депозираната след указания от съда срок писмена защита
дружеството чрез процесуалния си представител излага, че изводите на
първоинстанционния съд в обжалваното решение са неправилни. Поддържа се, че
вещите, предмет на увреждащата сделка, са преработени и към настоящия момент не
съществуват. Поради това и новата вещ е станала собственост на ищците. В тази
хипотеза се счита, че взискателят има право да се удовлетвори само от
стойността на прехвърленото от длъжника имущество, а не от цялата стойност на
новата вещ. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на
взискателя за сметка на приобретателя на недвижимия имот. Оспорва се и
твърдението на представителите на въззиваемата С., че ищците са придобивали
чрез сделки и други имоти от дружеството на цени, равни на данъчните им
оценки.
За
да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и
правна страна:
С оглед очертания
по-горе предмет на въззивната жалба, следва да се приеме, че решението по
предявения от ищците против „Болкан Инвестмънт Енд
Ланд” ЕООД, гр. Варна иск по чл. 192 от ЗЗД за връщане на платената по договора от 06.02.13г.
цена, е влязло в сила - както в осъдителната, така и в отхвърлителната му част.
Поради това и доказателствата, относими към предмета на този иск няма да бъдат
обсъждани.
С подадената на 17.08.17г.
искова молба, уточнена с молба вх. № 30946/06.11.17г., ищците твърдят, че на 06.02.13г. Т. Н. Г. /по време на брака
му с ищцата Б. Д. Г. и поради се сочи наличието на хипотезата на чл. 21, ал. 1
от СК/ и М. П. Д. са закупили от ответното дружество „Болкан Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД следните имоти: офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.17, фитнес с идентификатор
10135.2515.3152.1.18, склад с идентификатор 10135.2515.3152.1.19 и поземлен
имот с идентификатор 10135.2515.3152 по КККР на гр. Варна, за сумата от 12 000
лева. Сочили са, че сделката била сключена със знанието, че дружеството-продавач
е длъжник на ответника С.С., а освен това имотите били продадени с тежести -
наложени възбрани от купувачите, подробно описани в нотариалния акт, с който е
оформена сделката - № 50, том I, peг. № 1126, дело № 49/06.02.2013 г. на
нотариус по заместване при О. Ш., с peг. № 147 по регистъра на Нотариалната
камара, в качеството им на кредитори на продавача по изпълнителни дела №
20128070400412 и № 20118070400678 на ЧСИ - Надежда Денчева.
Твърдят още, че кредиторът
на дружеството-продавач С.С., е образувала против същото изп.д. № 2013********** по описа на ЧСИ Л.
Тодорова, рег. № 713 на НК за принудителното събиране на свое парично вземане.
Ищците твърдят, че след
закупуването на имотите, през периода от м. 11.2014г. до м. 12.2015г.,
те са извършили множество подобрения в
същите, обединили са ги функционално и са променили тяхното предназначение в
апартамент. Общата стойност на тези дейности възлизала на 28 350
лв., както следва: подобренията
на стойност 25 875 лева (разрушаване на зидове на склада – 290 лв.; разрушаване
на зидове и избиване на врата на фитнеса – 180 лв.; избиване на прозорци във
външна стена на склада – 400 лв.; укрепване
на прозорци с метални рамки – 160 лв.; демонтиране на врата, зазиждане и
измазване на склада към коридора – 420 лв.; премахване на стари ВиК инсталации
в склад, фитнес и съблекални – 180 лв.; премахване на стари ел. инсталации в
склад, фитнес и съблекални – 240 лв.; зидане на стени в склада и оформяне на
две стаи (кабинети), коридор и килер – 680 лв.; зидане преградна стена между
фитнес и офис и оформяне на две зали (приемна и кабинет на управителя) – 640
лв.; земни работи, кофраж и бетон на стени на английски двор - 900 лв.; минерална
мазилка по фасада и стени на английски двор – 157 лв.; земни работи, полагане
на отводнителна тръба под терена на английски двор – 500 лв.; полагане на
гранитогрес по дъното на английски двор – 117 лв.; доставка и монтаж на
прозорци два броя в кабинети към английски двор – 450 лв.; доставка и монтаж на
гипсокартон по стени - 4 037 лв.; доставка и монтаж на вътрешни врати - пет
броя - 1 800 лв.; подмяна на врата на тоалет и сауна – 400 лв.; подмяна на
брава и ремонт на входна врата – 400 лв.; доставка и монтаж на подова настилка
под врати – 250 лв.; ремонт на подова настилка на кухненски офис – 90 лв.; доставка
и монтаж на нова ВиК инсталация в офис - 1 395 лв.; доставка и монтаж на нова
ел. инсталация в офис - 1 240 лв.; доставка и монтаж на многолитров бойлер –
550 лв.; доставка и монтаж на окачен таван в кабинет на управител - 1 357 лв.; доставка,
монтаж и направа на хидроизолация на тераса над кабинета на управителя – 130
лв.; доставка и монтаж на мокетна настилка стаи и коридор – 514 лв.; монтаж на
ел. табло, ел. ключове и контакти и осветителни тела – 400 лв.; монтаж дръжки
на плъзгащи врати – 240 лв.; ремонт на климатик – 210 лв.; събиране и извозване
на отпадъци – 400 лв.; доставка и монтаж на щори в стаи към английски двор –
132 лв.; доставка и монтаж на щори по витрини към басейн – 197 лв.; шпакловка и
боядисване на стени - 2 858 лв. шпакловка и боядисване на таван – 461 лв.; ръководство
и контрол на строежа - 3 500 лв.; и разноските
за обединяване на обектите в размер на 2 475 лева (изработване и
проектиране кадастрално обединение и промяна на предназначението на обект с
идентификатор 10135.2515.3152.1.22 - 1 700 лв.; строителен надзор на строеж
„Промяна предназначение от офис в апартамент“ – 650 лв. и административни такси
за промяна предназначението – 125 лв.).
Цитираният по-горе договор
за покупко-продажба от 06.02.13г. е бил обявен за недействителен на осн. чл.
135 от ЗЗД спрямо С.С., досежно офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.17,
фитнес с идентификатор 10135.2515.3152.1.18 и склад с идентификатор
10135.2515.3152.1.19 (т.е. без поземленият имот, който също е бил предмет на
тази сделка), по иска ѝ предявен против страните по сделката – М. П. С., Т.
Н. Г., Б. Д. Г. и „Болкан Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД, което е станало с решение
№ 50/12.05.17г. по т.д. № 731/16г.,
І т.о. на ВКС. В тази връзка С. е поискала и по изпълнителното дело са били
предприети изпълнителни действия по отношение на обединения понастоящем
апартамент с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 чрез извършения на 20.07.17г.
опис и оценка на същия, който е намерен във владение на Т. Н. Г. – негов
собственик. Имотът е изнесен на публична продан, обявена за периода от
20.08.17г. до 20.09.17г.
Счита се, че ответницата С.
може да се удовлетвори за вземанията си от ответното дружество, но само досежно
офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.17, фитнес с идентификатор
10135.2515.3152.1.18 и склад с идентификатор 10135.2515.3152.1.19 /както е по
решението по уважения ѝ иск по чл. 135 от ЗЗД/, но не и от подобренията,
които ищците сочат, че са извършили чрез СМР и предприети технически и правни
действия по обединяването на имотите и промяната на тяхното предназначение
/като за новообразувания апартамент ищците са били признати за собственици с
КНА № 22, т. V, рег. № 14653, дело № 697/13г. на нотариус с рег. № 549 на НК –
Ваня Георгиев, гр. Варна/. Поради това и предявеният иск против двамата
ответници е да се приеме за установено, че измененията
и подобренията /относно така определения от ищците предмет на установителния
иск виж и молбата им от 04.09.17г. на л. 36, както и становището от 02.05.18г.
на л. 131-132 от делото на ВОС/, извършени в обект с идентификатор 10135.2515.3152.1.22
по КККР на гр. Варна, СО „Ален мак“, предмет на публичната продан по изп.д. № 20137130400292
по описа на ЧСИ Л. Т., не са собственост на длъжника по това изпълнително дело,
на осн. чл. 440, ал. 1 от ГПК. Освен това ищците претендират, че подобренията
са извършени в качеството им на добросъвестни подобрители, поради което и на
осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС отправят искане да им бъде признато от съда правото на
задържане върху подобрения имот до заплащането на тяхната стойност от
взискателя по изпълнението С.С..
Наведени са били твърдения
в исковата молба, че с предприетата по инициатива на ответницата С. продажба на
подобренията, които не са собственост на длъжника по изпълнителното дело „Болкан Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД, гр. Варна, се нанасят вреди на ищците, съизмерими със стойността на тези подобрения,
възлизащи в размер на 28 350 лв. Поради това предявеният само против
ответницата С. иск е тя да бъде осъдена да заплати обезщетение за претърпените
от ищците имуществени вреди в размер на 28 350 лв., претърпени от
публичната продан по посоченото изпълнително дело, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 06.06.17г. (датата на поискване на публичната продан от
взискателката), на осн. чл. 440, ал. 3 от ГПК вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В депозирания от ответницата С.С. отговор на
исковата молба, същата е оспорила
предявените против нея искове като недопустими и неоснователни. Счита, че липсва
непозволено увреждане и че тя не е
материалноправно легитимирана да отговаря по иск за
извършени подобрения, както и че ищците не са добросъвестни владелци и не могат
да претендират право на задържане. Излага, че спрямо ищците има успешно
проведен иск по чл. 135 от ЗЗД за процесния имот, поради което същите не са
владелци, а само държатели на имота и нямат право на задържане за имота. Поддържа, че трите
обекта са били обединени кадастрално в един имот с
идентификатор 10135.2515.3152.1.22 със Заповед на ИД на АГКК №
КД-14-03-2383/18.09.2013г., поради което ищците не са реализирали разходи по
обединяването на обектите. Отрича се твърдението ищците да са
извършили описаните подобрения, доколкото промяната на функционалното
предназначение на обекта не е налагало
извършването на СМР. Освен това се сочи, че подобренията не представляват
самостоятелно имущество, на което ищците да могат да претендират, че са
собственици. Поддържа се, че подобренията не са собственост на извършителя им,
а на собственика на имота към момента на извършването им – другият
ответник „Болкан Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД. Ответницата,
в качеството си на взискател по изп. дело № 20137130400292 на ЧСИ Л.
Т.,
е насочила изпълнението към собствените на
длъжника „Болкан Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД трите съставни имота, от които е
образуван имот с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КККР на гр. Варна, СО
„Ален мак”. Поддържа, че дори да са извършени подобрения, то те са включени в
оценката на имота при публичната продан и със сумите от продажбите са погасени
задълженията на дружеството. Твърди се, че е
налице идентичност между имот с идентификатор 10135.2515.3152.1.22, предмет на
описа и оценката по изпълнителното дело и имотите, предмет на иска по чл.135 от ЗЗД, за което по делото са представени доказателства. Излага още,
че за периода м. 11.2014г. – м. 12.2015г., ищците
са променили единствено предназначението на имота от офис в апартамент, без да
извършват преустройства, което е довело до намаляване на пазарната стойност на
имота, както и, че дори да са извършвани подобрения, това е станало в период от
време, предхождащ посочения от ищците, и че обединяването на трите имота в един
имот е започнало още през м. 09.2013 г. Сочи се,
че ищецът Т.Г. е бил инвеститорски контрол в ответното дружество и, че същият
не е извършвал разходи, тъй като трите имота са били обособени като един с
изменение на проекта с екзекутив още с изграждането на сградата преди 2006 г. и
не се налагало извършването на разходи по обединяването им. Ответницата оспорва
представените два договора с разписки за проектиране, сключени с арх. Р.
Д. от 06.03.2013 г. и с ЕТ „Т.Г.” с твърдения, че
същите са съставени за целите на исковото производство, тъй като са с
недостоверна дата и счита, че не са представени документи за извършени разходи.
Ответникът
„Болкан Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал
отговор на исковата молба, но в допълнително депозирано становище признава, че
дружеството е продало на ищците описаните обекти на 06.02.2013г., които след
покупката са направили изкоп около югозападната страна на сградата и са
поставили прозорец в югозападната страна на склада, към прокопания английски
двор, както и са извършили промени по обединяването на трите обекта,
включително премахване на вътрешни прегради и изграждане на нови. Също счита,
че измененията и подобренията, извършени в новия обект след 06.02.2013 г. не се
собствени на дружеството.
Видно от представеното с исковата
молба копие НА акт № 50, том I, рег. № 1126, дело № 49/06.02.2013 г. на нотариус О. Ш., че на посочената дата ищците Т.Н.Г.
и М.П.Д. са закупили от ответника „Болкан Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД следните недвижими
имоти: офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.17, находящ се в сграда № 1,
съгласно КККР на гр. Варна, с.о. „Ален Мак“, на първи етаж с площ 56,04 кв.м.,
както и 3,8377% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, в който е построена сградата; фитнес с идентификатор 10135.2515.3152.1.18,
находящ се в сграда № 1, съгласно КККР на гр. Варна, с.о. „Ален Мак“, на първи
етаж с площ 32,50 кв.м., както и 2,2257% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена
сградата; склад с идентификатор
10135.2515.3152.1.19, находящ се в сграда № 1, съгласно КККР на гр. Варна,
с.о. „Ален Мак“, на първи етаж с площ 59,53 кв.м., както и 2,7071% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
в който е построена сградата, и поземлен
имот с идентификатор 10135.2515.3152, съгласно КККР на гр. Варна, с.о.
„Ален Мак“, с площ 1263 кв.м., без построената в имота сграда с идентификатор
10135.2515.3152.1. В договора е посочено, че данъчната оценка на имотите е в
размер на 82 206 лева, а продажната цена на същите е в размер на 12 000 лева.
Съдържа се отбелязване, че върху имотите има наложени възбрани, подробно
описани в нотариалния акт, като купувачите са заявили съгласие да закупят
имотите при посочените условия. Към делото са приобщени и схемите на първите
три от продадените имота, издадени от СГКК-Варна на 27.12.12г. и послужили пред
нотариуса за изповядване на сделката на 06.02.13г.
Видно от представените от ищците
доказателства, представляващи заверените от ЧСИ Л. Т. копия на документи по
изп.д. № 20137130400292, че същото е образувано въз основа на 2 изпълнителни
листа: от 30.07.13г., издаден по
т.д. № 1266/12г. на ВОС /в.гр.д. № 177/13г. на ВАпС/, с който „Болкан
Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД е било осъдено да заплати на С.С. сумата от
43 600 евро, платена на отпаднало основание – развален предварителен
договор от 09.05.08г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на иска на 11.05.12г. до окончателното ѝ изплащане, на осн.
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД; и от 14.08.13г.
по същите две дела, с който „Болкан Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД е осъдено да
заплати на С.С. и сумата от 4060.30 лв. – разноски за първата инстанция, както
и сумата от 3 476.62 лв. – съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК /л. 61-62/.
Съгласно представения от ищците
договор от 06.03.13г. /л. 225-226/
се установява, че Т.Г. е възложил на арх. Р. Н. Д. да извърши изработване и
реализиране на проект за кадастрално обединение на склад, фитнес и офис в офис,
находящ се в ПИ с идентификатор 10135.2515.3152,
както и изработване на проект за промяна предназначението на офис в апартамент
във вилната сграда, построена в посочения ПИ. Съобразно
депозираното на 15.10.18г. становище от ответницата С., подписите върху този
документ не са оспорени. Оспорва се верността на датата на съставяне на
документа /л. 256-257/.
Видно от удостоверение от 30.10.14г., издадено от СГКК-Варна, че
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 е образуван от
обединяването на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 10135.2515.3152.1.17,
10135.2515.3152.1.18 и 10135.2515.3152.1.19 във връзка със заявление от
собствениците и в съответствие на представени екзекутивни чертежи. Изменението
е било одобрено със Заповед № КД-14-03-2383/18.09.13г. на началника на СГКК-Варна. От съдържанието на тази заповед се установява, че цитираното в
удостоверението заявление е подадено на 30.07.13г.
от Т.Г. и се състои в нанасянето на нов обект в КККР с идентификатор 10135.2515.3152.1.22
с площ от 128.07 кв.м., с
предназначение: за офис, въз основа на вписаният на 07.02.13г. договор за
покупко-продажба от 06.02.13г. и заличаването на имоти с идентификатори 10135.2515.3152.1.17,
10135.2515.3152.1.18 и 10135.2515.3152.1.19. Изменението е отразено и на
издадената схема на нанесения нов обект /л. 73-74/. Копие от представения пред
СГКК-Варна и цитиран в удостоверението екзекутивен чертеж е приложен на л.
193-196, като видно от заверката на Община Варна, район „Приморски“ върху
същия, че промяната е била одобрена с Протокол № 32/01.12.06г. на РЕСУТ.
Към доказателствения материал по
делото е приобщен НА за собственост върху недвижим имот № 22, том 5, рег. №
14653, дело № 697 от 2013г., от който се установява, че на 14.10.2013г., на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК, нотариус Ваня
Георгиева е признала Т.Н.Г. и Б.Д.Г. за собственици на ½ идеална част и М.П.Д.
за собственик на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2515.3152.1.22, находящ се в сграда № 1 по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. и изменени със Заповед
КД-14-03-2383/18.09.2013г., представляващ офис,
находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, с.о. „Ален мак“ на първи етаж, със
застроена площ от 128,07 кв.м., при граници по представена схема: на същия
етаж: 10135.2515.3152.1.16; под обекта – няма; над обекта -
10135.2515.3152.1.6, 10135.2515.3152.1.7, 10135.2515.3152.1.5, както и
съответните 8,7705% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.2515.3152.
На 17.10.2014г. е било издадено на Т. Г. и М.Д. разрешение за строеж
от гл. архитект на район „Приморски“ с № 223 и с предмет: промяна
предназначението на офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.22, находящ се на І
етаж, в апартамент. В разрешението за строеж е отбелязано, че същото се издава
като е съобразено наличието на всички предпоставки за това, удостоверени от
съответните документи като удостоверение за въвеждане на сградата в
експлоатация на 18.12.06г., както и издадените през 2014г. необходими документи
– одобрен инвестиционен проект, становище от „ВиК“ ООД, „Енерго-Про Мрежи“ АД,
ПУП-ПРЗ, оценка за съответствие /л. 231/. Копие от всички документи са
представени с двете папки от инвестиционния проект – л. 263-342 от делото. Видно
от техническия паспорт на вилната сграда, в която се намира обект с
идентификатор 10135.2515.3152.1.22, издаден на 14.10.14г. от ищеца Т. Г. в
качеството му на управител /л. 278-283/, че в т. 1.8 е отбелязано, че не са
били извършвани никакви промени (СМР) по време на експлоатацията на сградата,
вкл. и представляващи вътрешни преустройства. Същевременно в комплексния доклад
(оценка за съответствие) съгласно чл. 142, ал. 5, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, изготвен от арх. Р. Димитрова и
колектив, е посочено, че проектирането на изменението на предназначението на
имота е въз основа на издадена виза от 30.05.14г. от гл. архитект на район
„Приморски“ /л. 285/, а при описанието в част „Архитектурна“ е посочено, че
тази част представлява архитектурното заснемане на съществуващото положение,
както и разпределение на помещенията с новото им предназначение. Описани са
съществуващите помещения на офиса – приемна технически секретар, кабинет
управител, кухненски офис, заседателна зала, два кабинета, баня с WC и складово помещение. При промяна на предназначението съществуващото
разпределение на помещенията се запазва и се променя само тяхното
предназначение – помещението за приемна технически секретар става вестибюл;
кабинетът на управителя става дневна; двата кабинета стават спални, а
кухненският офис и складовото помещение се запазват. Отбелязано е, че при
промяна на предназначението не се предвижда да се изпълняват СМР. В част „СК“
също е отбелязано, че проектът за промяна на предназначението не предвижда
строителни работи и направа на нови отвори и зидове и не се извършват
конструктивни промени /л. 286/.
За доказване на предприетите от
ищците действия по извършване на твърдяните от тях СМР за обединението на трите
имота в един и за промяната предназначението на последния от офис в апартамент,
са представени писмени доказателства – договор от 20.02.2014г. с който М.П.Д. и
Б.Д.Г. са възложили на Т.Н.Г. ръководство и инвестиционен контрол на строеж
„Промяна предназначение на офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.22, находящ
се на 1 етаж, в апартамент във вилна сграда в ПИ 3152, кв. 67 по плана на с.о.
„Ален мак“, гр. Варна. С договор от 20.02.2014г., М.П.Д. и Т.Н.Г. са възложили
на „Симеонов билд 08“ ЕООД да извърши ремонтни и строителни работи за строеж
„Промяна предназначение на офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.22, находящ
се на 1 етаж, в апартамент във вилна сграда в ПИ 3152, кв. 67 по плана на с.о.
„Ален мак“, гр. Варна. Към договора е приложен протокол – образец 19 № 4 от
23.12.2014 г. с посочени вид, обем и цена на извършените СМР, както и фактура №
8/23.12.2014 г. издадена от „Симеонов билд 08“ ЕООД на М.П.Д. за сума в размер
на 1150 лв. с посочено наименование на стоката/услугата „плащане по договор от
20.02.2014г. Представено е и пълномощно от 24.02.2010г., с което собственикът
на „Симеонов билд 08“ ЕООД е упълномощил С. Д. Н. да издава фактури от името на
дружеството.
Видно от договор от 20.02.2014г., М.П.Д. и Т.Н.Г. са възложили и на „Елена
Йорданова“ ЕООД да извърши ремонтни и строителни работи за строеж „Промяна
предназначение на офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.22, находящ се на 1
етаж, в апартамент във вилна сграда в ПИ 3152, кв. 67 по плана на с.о. „Ален
мак“, гр. Варна. Към този договор са приложени: протокол – образец 19 № 1 от
28.05.2014 г. с посочени вид, обем и цена на извършените СМР, а стойността на
които е издадена фактура № 1 с фискален бон от 31.05.2014 г. за сумата от 9 800
лева; протокол – образец 19 № 2 от 28.10.2014 г. с посочени вид, обем и цена на
извършените СМР, а стойността на които е издадена фактура № 5 с фискален бон от
31.10.2014 г. за сумата от 7 1000 лева; протокол – образец 19 № 3 от 20.11.2014
г. с посочени вид, обем и цена на извършените СМР, а стойността на които е
издадена фактура № 6 с фискален бон от м
11.2014 г. за сумата от 4 350 лева. Представено е и пълномощно от 26.06.2009г.,
с което управителят на „Елена Йорданова“ ЕООД е упълномощил също С. Д. Н. да
издава фактури от името на това дружество.
С договор от 04.04.2014г. пък Т.Н.Г.
и М.П.Д. са възложили на ЕТ „Т.Г.“ да извърши строителен надзор на строеж
„Промяна на предназначение на офис в апартамент във вилна сграда в ПИ
10135.2515.3152, „Ален мак“, като в края на договора се съдържа за получена от
ЕТ „Т.Г.“ на 11.12.2014 г. сума в размер на 650 лева.
Съобразно депозираното на 15.10.18г.
становище от ответницата С., подписите и върху тези документи не са оспорени,
но се твърди, че същите са създадени като нарочни доказателства за настоящия
процес, тъй като са антидатирани /л. 256-257/.
Все във връзка с доказване на извършването на подобренията, ищците са
ангажирали и гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля Р. Р.М. От показанията
на този свидетел се установява, че същият е работил при ищеца М.Д.. Свидетелят
има преки впечатления от обекта към 2014г., когато сочи, че изнасял мебели и
чаршафи, къртил бетон в мазата, изкопал английски двор, полагал кабели, но не е
премахвал стени. Към него момент според свидетеля имало два входа към имота.
Същият няма впечатления и да е извършвано строителство. За възложените му
дейности е получавал възнаграждение от М.Д..
Съгласно представено удостоверение с изх. № 25-39140-11.06.2015г., издадено от началника на СГКК-Варна, се установява, че
Т.Н.Г., в качеството на възложител по смисъла на чл. 161, а. 1 от ЗУТ на обект
„Промяна на предназначение на офис с идентификатор № 10135.2515.3152.1.22,
находящ се на 1 етаж, в апартамент във вилна сграда в ПИ № 3152, кв. 67 по
плана на с.о. „Ален мак“, гр. Варна, е представил пред Агенцията необходимата
документация за този обект. Ищците са представили издадена от СГКК-Варна схема
№ 15-242335-11.06.2015г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2515.3152.1.22, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент. В схемата е отразено, че за обекта се отнасят стари идентификатори:
10135.2515.3152.1.17, 10135.2515.3152.1.18, 10135.2515.3152.1.19. /л. 27-28/.
От изслушаното пред първоинстанционния съд заключение на назначената по
делото СТЕ се установява, че в обектите с идентификатор 10135.2515.3152.1.17 -
офис, 10135.2515.3152.1.18 – фитнес и 10135.2515.3152.1.19 – склад, са
извършени изменения и подобрения след датата на съставяне на нотариален акт №
50/06.02.2013г., както и след издаване на разрешение за строеж № 223/17.10.14г.
като е прието, че това са посочените СМР в представените от ищците протоколи –
образец 19, всичките съставени през 2014г. и приложени по делото. За
състоянието на имота към м. 02.13г. вещото лице се е позовало на експертни
заключения, изслушани по т.д. № 1824/14г. на ВОС, които не са били приети по
настоящото дело като доказателства /така протоколно определение от 07.06.18г. –
л. 161/. Стойността на извършените подобрения чрез описаните в протоколите –
образец 19 СМР, вещото лице е определило като е сумирало вписаните в тези
актове суми, възлизащи на общо 22 800 лв. В заключението е посочено още,
че пазарната стойност на всеки от трите имота - офис с идентификатор
10135.2515.3152.1.17, фитнес с идентификатор 10135.2515.3152.1.18 и склад с идентификатор
10135.2515.3152.1.19 /т.е. без земята/, определена по метода на осъвременената
възстановителна стойност към 06.02.13г., възлиза съответно на
35 916.64лв., 18 688.96лв. и 17 734.64лв., а на офис с
идентификатор 10135.2515.3152.1.22 – на 82 081.44лв. /т. V от таблицата на
л. 356 от делото/. Осъвременената възстановителна стойност на имотите, заедно
със земята, към 06.02.13г. е определена съответно на 67 100 лв. за трите
имота преди обединението им и на 84 300 лв. – след обединението им в един
имот с предназначение – офис. От това експертът е направил извод, че увеличената
стойност на апартамента е разликата между последните две стойности /възлизаща
на 17 200 лв./, увеличена с коефициент от 1.79, или 30 800 лв. /на
цитирания л. 356 от делото/. Посочвайки необходимите документи по ЗУТ и ЗКИР,
вещото лице е изброило представените такива от страните по делото и съдържащи
се в преписката, предоставена от Район „Приморски“ при Община Варна и приета
като доказателство по делото. Вещото лице сочи още, че апартамент с
идентификатор 10135.2515.3152.1.22 е идентичен с обекта, предмет на публична
продан по изп. дело № 20137130400292 на ЧСИ Л.Т.
В с.з. на 30.11.18г. вещото лице е допълнило, че не може да отговори на
въпроса дали ако в процеса на строителството на сградата през 2006г. е имало
екзекутив, то при въвеждането ѝ в експлоатация дали е следвало да е било
извършено предвиденото с екзекутива обединение на трите имота.
От изслушаното пред първоинстанционния съд заключение на назначената по
делото ССчЕ се установява, че общата стойност на всички заплатени суми от ищците
във връзка с промяна предназначението на трите имота при обединяването им в
един имот, извлечени на база на представените от тях договори и съставените във
връзка с тях протоколи образец 19, издадени фактури и касови бонове, възлиза на
28 250 лв. /т.1 от заключението/.
Видно от представените от страните
копия на съдебни актове, че с Решение № 50/12.02.2017г.,
поправено с Решение № 153/11.07.2017г., постановени по т. дело № 731/2016г. по
описа на ВКС, I т.о., е било отменено Решение № 327/14.12.2015 г. по т.д. №
723/2015 г. на ВАпС и вместо него е обявен за недействителен, на основание чл.
135 ЗЗД, спрямо С.С., сключеният между М.П.Д., Т.Н.Г., Б.Д.Г. и „Болкан
Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД, гр. Варна, и обективиран в нотариален акт №
50/06.02.2013 г., том I, рег. № 1126, дело № 49/13 г. на нотариус О. Ш., рег. №
147 в НК, договор за продажба на офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.17,
фитнес с идентификатор 10135.2515.3152.1.18 и склад с идентификатор
10135.2515.3152.1.19, находящи се в сграда № 1, с.о. „Ален мак“ гр. Варна /л.
9-14, л. 106-107/.
Горните дела са били образувани въз основа на подадената от С. на
20.10.14г. искова молба, вписана в СВ-Варна на 11.11.14г., по която е било
образувано т.д. № 1824/14г. на ВОС /л. 108-116/.
Видно от представеното от ищците копие на протокол за опис и оценка на
недвижими имоти от 20.07.2017г. /л.
15/, че на посочената дата ЧСИ Л. Т., по изп. дело № 20137130400292, е описала
недвижим имот, собственост на длъжника „Болкан Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД,
находящ се в гр. Варна, с.о. „Ален мак“, представляващ „СОС с ид. №
10135.2515.3152.1.22, образуван от имоти с ид. № 10135.2515.3152.1.17,
10135.2515.3152.1.18 и 10135.2515.3152.1.19, с площ от 128,07 кв.м., състоящ се
от входен коридор, Г-образно голямо помещение, мокро помещение, включващо
отделно обособени две бани, тоалетна и оборудвана сауна, коридор, две стаи и
килер, ведно с 8,7705% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ“. В протокола е посочено, че ЧСИ е установил, че към датата на описа
имотът е във владение на Т.Н.Г., на когото имотът е оставен за управление със
задълженията по чл. 486 от ГПК.
За продажбата на описания имот е
била насрочена публична продан за периода от 20.08.2017 г. до 20.09.2017 г. при
първоначална цена в размер на 105 000 лева /л. 16/.
От представеното копие от Решение от
м. 12.2017 г. по в. гр. дело № 2178/2017 г. по описа на ВОС се установява, че е
била оставена без уважение жалбата, подадена от на Т.Н.Г. и М.П.Д. в качеството им на трети лица,
владеещи имота, на осн. чл. 435, ал. 4 от ГПК, срещу опис и оценка на недвижим
имот с идентификатор 10135.2515.3152.1.22, обективиран в протокол от
20.07.2017г. по изп. дело № 20137130400292 на ЧСИ Л. Т. /макар и имената на
физическите лица да са посочени с
инициали, спор относно идентичността им с ищците, не съществува/ - л. 125-126.
С Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено на 05.04.2018г. по горното
изп. дело № 20137130400292 на ЧСИ Л. Т., изнесеният на публичната продан самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.2515.3152.1.22, по КК, находящ се в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2515.3152 и
представляващ жилище-апартамент с площ от 128,07 кв.м., е възложен на взискателя
С.С., за сумата от 105 000,13 лева. Върху постановлението е отбелязано, че
същото е влязло в сила на 02.05.2018г. /л. 389/. От съобщение с изх. № 1480/22.05.2018
г., изготвено по изпълнителното дело се установява, че ЧСИ е насрочил въвод във
владение на недвижимия имот за 30.05.2018г. /л. 392/.
От приетото като доказателство по
настоящото дело заверено от ЧСИ Л. Тодорова копие на Протокол за въвод във
владение на недвижим имот се установява, че на 25.04.19г. купувачът на имота С.С. е въведена във владение в
имота на осн. чл. 498, ал. 1 от ГПК /л. 33-34/.
С оглед на всичко изложено по-горе,
следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК е недопустим и след обезсилване на първоинстанционното решение в тази му
част, производството по същия следва да се прекрати. Това е така, защото
въведеният от ищците негов предмет е установяването, че описаните от тях подобрения /изразяващи се в
извършени в периода от м. 11.2014г. до м. 12.2015г. подробно изброени по вид и
стойности СМР и предприети правни и фактически действия, послужили за
обединяването на съществуващи преди това три самостоятелни обекта в един и
промяната на предназначението на последния от офис в апартамент/, в изнесения по
изп. дело № 20137130400292 на ЧСИ Л. Т. на публична продан апартамент, не
принадлежат на длъжника. Нито едно от тези подобрения /нито поотделно, нито
като съвкупност/ има характеристиките, определящи ги като самостоятелен обект
на правото на собственост или на ограничено вещно право. Същите са станали
собственост на собственика на подобрения имот. Същевременно в резултат на
уважения иск по чл. 135 от ЗЗД, предявен от ответницата С. против страните по
договора от 06.02.13г. /настоящите ищци и втория ответник по настоящото дело/,
същата може да насочи изпълнението върху продадените с този договор имущества,
тъй като в отношенията ѝ с нейния длъжник, същите се считат за част от
неговия патримониум. Това отнема и надлежната процесуална легитимация на ищците
да предявяват иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, тъй като на практика те твърдят да
са подобрители именно на имуществата на длъжника /спрямо които взискателката С.
може да насочи изпълнението и да се удовлетвори от сумата, получена от
публичната им продан по арг. от нормата на чл. 135, ал. 4 от ЗЗД/, т.е. вещта,
срещу която е насочено изпълнението не се явява чужда /в този смисъл е приетото
и в доктрината – „Българско гражданско процесуално право“, Девето преработено и
допълнено издание, изд. „Сиела“, София, 2012г., стр. 1169/.
Дори и да се приеме, че с въведеното за първи път с въззивната жалба
твърдение от ищците, че те са станали собственици на апартамента, спрямо който
е насочено изпълнението от ответницата С., на осн. чл. 94 от ЗС /чрез
преработване на трите самостоятелни имота в един нов/, е обоснован надлежен
правен интерес за водене на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК /като се твърдят
права, изключващи правата на длъжника относно процесния апартамент/, то този
иск отново се явява недопустим. Това е
така, защото изпълнението спрямо процесния апартамент е приключило, а защитата
чрез иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК е допустима, само когато изпълнението спрямо
процесното имущество не е приключило, така че да може същото да бъде прекратено
/така в доктрината – виж отново в цитирания труд, стр. 1168, както и в
съдебната практика – в мотивите към т. ІV от Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, така и в Определение № 83 от 10.05.2019
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1417/2019 г., I г. о., ГК/. В настоящия случай се
установи, че процесният апартамент е продаден на публичната продан по
изпълнителното дело, постановлението за възлагане е влязло в сила, а на
25.04.19г. купувачът на имота С.С. е въведена във владение на осн. чл. 498, ал.
1 от ГПК.
Отделно от това, недопустимо се явява и искането за признаване от съда на
право на задържане върху подобрения имот в полза на ищците на осн. чл. 72, ал.
3 от ЗС. Същото е допустимо като защитно средство при предявен срещу
подобрителите осъдителен иск за предаване владението на подобрения имот, за
обезпечаване на релевирано възражение за присъждане на подобренията или на
предявен насрещен такъв иск.
Настоящият състав на съда намира, че
предявеният иск против ответницата С. по чл. 440, ал. 3 от ГПК е допустим,
независимо от липсата на проведена защита на правата на ищците /като трети за
изпълнението лица/ чрез иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК. И това е така, защото
хипотезата на правната норма на чл. 440, ал. 3 от ГПК предвижда отговорност на
взискателя при материална незаконосъобразност на предприетото по негова
инициатива принудително изпълнение върху имуществото на трети лица, което им
принадлежи.
Обезщетението се дължи при наличието на предпоставките на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и има за цел да компенсира вредите от погасените права на
третите лица /за движимите вещи съобразно чл. 482, ал. 2 от ГПК, които не могат
да се покрият от цената на вещта по реда на чл. 482, ал. 3 от ГПК/, респективно
вредите, представляващи евентуалните загуби от невъзможността да се ползва
недвижимия имот, когато същият е продаден на публична продан и е осъществен
въвод във владение на купувача, за периода на отстраняването им от владението,
или вредите от пропускане на възможността за своевременното разпореждане с
недвижимия имот /тъй като съобразно нормата на чл. 496, ал. 2 от ГПК, купувачът
на недвижимия имот не може да го придобие ако той не принадлежи на длъжника/ - така и приетото в доктрината „Граждански процесуален кодекс. Приложен
коментар. Проблеми на правоприлагането Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд
и право“, София, 2017г., стр. 1213-1215.
Както беше установено от съвкупния анализ на доказателствения материал по
делото, налице е идентичност между процесния апартамент и съществувалите преди
тяхното обединяване три самостоятелни недвижими имота – офис, фитнес и склад.
Самите ищци не спорят, че апартаментът изцяло съвпада по външните си граници и
по площ с тези три имота. Същото се установява и от представения екзекутив за
промяната на архитектурния проект, касаещ тези три самостоятелни обекта,
одобрен през 2006г. от РЕСУТ; от нанасянето на обединения обект в КККР и
схемата за същия, както и от одобрения инвестиционен проект за промяната на
предназначението на обединения имот от офис в апартамент. И след като за
сделката, имаща за предмет продажбата на съществувалите до обединението им три
самостоятелни имота, е налице уважен иск по чл. 135 от ЗЗД /при вписана
исковата молба по същия на 11.11.14г. и при релевирани твърдения от настоящите
ищци за извършване на подобренията и промяна на предназначението на вещта в
последващ период - от м. 11.14г. до м. 12.15г./, предявен от взискателя против
длъжника и неговите правоприемници, то увреденият кредитор по Павловия иск може
да насочи изпълнението за удовлетворяване на своите вземания против това
имущество, независимо от промяната на неговото предназначение. Насочването на
изпълнението против процесния апартамент е законосъобразно и поради това
предявеният против ответницата С. иск по чл. 440, ал. 3 от ГПК е неоснователен.
Не може да се приеме, че ищците са станали собственици на продадения по
изпълнителното дело апартамент въз основа на твърдяния оригинерен способ на
преработването съобразно нормата чл. 94 от ЗС. От заключението на СТЕ се
установява, че пазарната стойност на всеки от трите имота - офис с идентификатор
10135.2515.3152.1.17, фитнес с идентификатор 10135.2515.3152.1.18 и склад с идентификатор
10135.2515.3152.1.19 /т.е. без земята/, определена по метода на осъвременената
възстановителна стойност към 06.02.13г., възлиза съответно на
35 916.64лв., 18 688.96лв. и 17 734.64лв. /или общо 72 340.24лв./,
а на офис с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 – на 82 081.44лв. Осъвременената възстановителна
стойност на имотите, заедно със земята, към 06.02.13г. е определена съответно
на 67 100 лв. за трите имота преди обединението им и на 84 300 лв. –
след обединението им в един имот с предназначение – офис. Въз основа на това
пък експертът е посочил, че увеличената стойност на апартамента е 30 800
лв. Отделно от това се установи, че вложените средства за обединението и
промяната на предназначението на имота (стойността
на изработването, както сочи нормата на чл. 94 от ЗС) възлизат на 28 250 лв. /така от заключението
на СИЕ/. При това положение не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.
94 от ЗС поради липсата на обективния критерий – стойността на изработването да
надминава стойността на материала, поради което и ищците не са станали
собственици на апартамента въз основа на този придобивен способ.
И на последно място, дори и да не
бъдат споделени горните решаващи мотиви на съда за неоснователност на иска по
чл. 440, ал. 3 от ГПК, следва да се има предвид, че претендираните от ищците
вреди са съизмерени със стойността на вложени от тях средства за обединението на трите имота и за
промяната на предназначението на обединения имот. Същите не могат да
представляват вреди от действията на взискателя по изпълнителното дело ако и да
се приеме, че е насочено изпълнението върху имот на ищците.
Предявеният осъдителен иск е
неоснователен, поради което и решението, инкорпориращо този извод следва да
бъде потвърдено в тази му част.
Промяна в размера на присъдените в полза
на ответницата С. за първата инстанция разноски не се налага, тъй като на
ответника се дължат такива и при прекратяване на производството по делото на
осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Въззиваемата страна С.С. е отправила
в отговора на въззивната жалба искане за присъждане на разноските и за
настоящата инстанция. Представен е по делото списък на разноските, както и
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция
в размер на 1378 лв. Посочената сума следва да ѝ се присъди на осн. чл.
78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №
430/05.04.19г., поправено с решение № 791/27.06.19г., постановени по гр.д. №
1806/17г., на ОС-Варна, в частта му,
с която е отхвърлен предявения Т.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** и М.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** против С.С., родена на *** г. в гр. Прокопиевск
СССР, гражданка на Република Казахстан и Кралство Белгия, с адрес Кралство
Белгия, гр. Клавиер, ул. „Пети Авин“ № 14 и „Болкан Инвестмънт
Енд Ланд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Хан Крум“ № 21, иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за признаване
за установено, че извършените от ищците изменения и подобрения в недвижим имот
с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК и КР на гр. Варна, с.о. „Ален мак“,
предмет на публична продан по изпълнително дело № 20137130400292 по описа на
ЧСИ № 713 Л. Т., не са собствени на длъжника „Болкан Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан Крум“ №
21, като за изпълнените подобрения ищците имат право на задържане на имота, до
заплащането им от взискателя С.С., на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС, И ПРЕКРАТЯВА производството по този иск
като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 430/05.04.19г., поправено с решение № 791/27.06.19г., постановени по
гр.д. № 1806/17г., на ОС-Варна, в частта
му, с която е отхвърлен предявения Т.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Б.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес *** и М.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** против С.С., родена на *** г.
в гр. Прокопиевск СССР, гражданка на Република Казахстан и Кралство Белгия, с
адрес Кралство Белгия, гр. Клавиер, ул. „Пети Авин“ № 14, иск с правно
основание чл. 440, ал. 3 от ГПК за осъждане на ответницата, в качеството
ѝ на взискател по изпълнително дело № 20137130400292 по описа на ЧСИ №
713 Л. Т. да заплати на ищците сума в размер на 28 350 лв., представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди с публичната продан на недвижим имот
с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК и КР на гр. Варна, с.о. „Ален мак“,
в който същите извършили изменения и подобрения на посочената стойност, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 06.06.2017
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Т.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** и М.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на С.С., родена на *** г. в гр.
Прокопиевск СССР, гражданка на Република Казахстан и Кралство Белгия, с адрес
Кралство Белгия, гр. Клавиер, ул. „Пети Авин“ № 14, сумата от 1378 /хиляда
триста седемдесет и осем/ лв., представляващи разноски за въззивната инстанция,
на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните
при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: