РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 16 09.03.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: двадесет
и трети февруари две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 155 по описа за 2021 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен
съд е сезиран с въззивна жалба от Т.Х.С., като майка и законна
представителка на малолетното дете Р.Е.А., род. на *** ***, подадена чрез
пълномощник адв.Светлана Добрева, против
решение № 260762/27.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 158/2020 г. по описа
на РС-Бургас.
С
първоинстанционното решение съдът е изменил размера на присъдената с решение
по гр.д.№ 468/2014г. на РС-Несебър, месечна издръжка на малолетното дете Р.Е.А.,
ЕГН **********, представлявана от нейната майка Т.Х.С., дължима от бащата Е.С.А.,
като е УВЕЛИЧИЛ издръжката от 100 лв. на
220 лв. на месец и е ОСЪДИЛ Е.С.А. да заплаща месечна
издръжка на малолетното дете Р.Е.А., представлявана от нейната майка Т.Х.С., в
размер на по 220 лв. на месец, считано от подаването
на исковата молба – 10.01.2020 г. до настъпването на законни причини за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, както и сумата от 440 лв. – разноски по делото, като е
ОТХВЪРЛИЛ иска за горницата над 220 лв. на месец до пълния заявен размер от 250
лв. на месец.
С въззивната жалба първоинстанционното
съдебно решение се обжалва като неправилно в частта, с която искът за увеличение на издръжката е отхвърлен за
размера над присъдените 220 лв. до претендираните 250 лв. месечна издръжка. Въззивницата счита, че съдът формално е приел, че месечната издръжка на
детето е 440 лв., без реално да е пояснено защо се приема именно тази сума,
след което неправилно е прието от БРС, че така определената издръжка следва да
се раздели по равно между родителите. Според въззивницата, този извод на съда
противоречи на съдебната практика и на СК, тъй като издръжката се заплаща
съобразно възможностите на родителите и нуждите на детето и когато
възможностите на единия родител са два пъти по-големи от тези на другия
родител, следва този родител да заплаща и по-голяма издръжка. В тази връзка се
счита, че след като в случая майката полага фактическите грижи по отглеждане и
възпитание на детето, а бащата го вижда сравнително рядко, следва този родител
да заплаща по-голяма част от необходимата месечна издръжка. Счита се също, че
БРС не е взел предвид факта, че от 2021 г. минималната издръжка ще е в размер
на 162.50 лв. и като е присъдил издръжка в размер на 220 лв. за дете на 10 години,
на което нуждите тепърва ще растат, съдът е постановил в тази част неправилно
решение. Сочи се също, че БРС не е взел предвид и доказаните по делото разходи
за детето като ежедневните му пътувания до училището и извънкласните му
дейности и спорт, не е съобразено и обстоятелството, че по данни на НСИ
средната сума за издръжка на един човек е в размер на 618 лв. Според
въззивницата, районният съд не е отчел горните обстоятелства и неправилно е
определил размера на издръжката. Моли въззивния съд да отмени решението на БРС
в обжалваната му отхвърлителна част и да уважи претенцията в пълния й размер.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемия Е.С.А., подаден чрез пъломощник адв.Михаил Вълчев, в който са
изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли съда да
остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението
на БРС.
Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Бургас не се представлява в съдебно заседание, не взема
становище по въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от
обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът
я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
След като обсъди доводите и възраженията на страните и при
извършена самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, настоящата инстанция намира въззивната жалба за
основателна, а първоинстанционното решение за неправилно в обжалваната му част.
Предявеният
пред Районен съд – гр.Бургас иск е с правно основание чл.150 СК за увеличение
на присъдената по гр.д.№ 468/2014 г. по описа на РС-Несебър месечна издръжка на
детето Р.Е.А. от 100 лв. на 250 лв.
По делото е
безспорно, че с решение № 116/27.06.2014 г. по гр.д.№ 468/2014 г. по описа на
РС-Несебър гражданският
брак между родителите на малолетното дете Р.Е.А. – Е.С.А. и Т.Х.С. е прекратен
по реда на чл.50 СК – по взаимно съгласие, като е одобрено постигнатото между
тях споразумение, с което родителските права спрямо детето Р. са предоставени
за упражняване на майката при режим на лични отношения с бащата и последният е осъден
да заплаща за дъщеря си месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от
27.06.2014 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.
Безспорно е,
че от определяне на издръжката до момента е изминал значителен период от време
– повече от шест години, през който детето е пораснало, увеличили са се и
неговите нужди, свързани както с храна и облекло, така и с извършване на повече
разходи за учебници, помагала, пособия и т.н. Значително са изменени и
икономическите условия в страната и средствата, необходими за издръжка са се
повишили, променен е и минималният размер на издръжката за едно дете, която
съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК е в размер на една четвърт от
минималната работна заплата за страната, т.е. за 2020 г. минималната издръжка е
в размер на 152.50 лв. ( при МРЗ от 610 лв.), а към настоящия момент – 2021 г.
минималният размер на издръжката е 162.50 лв. (при МРЗ от 650 лв.). Безспорно е,
че детето живее при майката в гр.Бургас, която пряко упражнява родителските
права по неговото отглеждане и възпитание. Към момента малолетната Р.А. е на
възраст 11-години (навършени) и за учебната 2020/2021 г. е редовна ученичка в *-ти
клас в СУ „****“ – гр.Бургас. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства е установено, а и между страните не се спори, че поради проблем с
ноктите на краката, детето се
нуждае от периодично
извършване на медицински маникюр, както и се провежда процедура по корекция на зъбите, за които
нужди на детето се налага извършването на допълнителни разходи. Установено е
също, че основната грижа за детето по отглеждането и възпитанието му, както и
за задоволяване на неговите потребности, са поети от майката, която пряко
упражнява родителските права, а бащата участва с определената издръжка от 100
лв., като детето периодично
общува с баща си по телефона и при осъществяване на
режима на лични контакти.
Безспорно е
между страните, че и двамата родители са трудово ангажирани, като майката Т.Х.С.
работи по трудово правоотношение в СУ „****“ “ гр.Бургас и за периода м.септември
2018 г. – м.август 2019 г. е получила брутно трудово възнаграждение общо от 13
582.12 лв., или средно брутно трудово възнаграждение от 1 131.84 лв. на
месец. От представената служебна бележка от „СТАР МОТОРС“ ЕООД гр.София е видно,
че бащата Е.С.А. работи по трудов договор в предприятието на това дружество и
за периода м.януари 2020 г. – м.май 2020 г. е получил брутно трудово
възнаграждение в общ размер от 11 945.50 лв., или средно брутно трудово
възнаграждение от 2 389.10 лв. на месец, респективно – общо нетно
възнаграждение от 9 299.17 лв., или средно нетно възнаграждение от
1 859.83 лв. на месец. Безспорно е също така, че към момента бащата живее в гр.София на семейни начала с с г-жа А. А.и заедно
отглеждат малолетното си дете А. Е.А. – на 5-годишна възраст.
При така установената фактическа обстановка, Бургаският
окръжен съд намира, че в случая е налице трайно съществено изменение в
нуждите на детето,
свързано с физическото израстване на малолетната
Р.А. и увеличаване на нейните нужди, което води до доказаност на исковата претенция по
основание. Направените в тази връзка правни изводи
от БРС са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция.
Въззивният съд
намира обаче за неправилна преценката на БРС по отношение определения размер на
необходимата за детето Р. месечна издръжка, дължима от бащата, съобразно
неговите възможности и нуждите на детето. От събраните пред първата инстанция доказателства
не се установяват твърдяната от ответника невъзможност да заплаща издръжка за малолетната
си дъщеря в претендирания с исковата молба размер.
Задължението на родителите за издръжка по чл.143 СК, е
безусловно, т.е. те дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали те са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Необходимо
е да се престират от страна на родителите такива грижи и внимание, които да са
достатъчни за правилното възпитание и развитие на децата, съобразени с техните
нужди. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане,
здравословното състояние, възраст, получаване на образование и задоволяване на
неговите потребности. Ето защо, родителите са длъжни да осигуряват съответната
част от необходимата за децата си издръжка, съобразно своите възможности, с цел
създаването на нормални условия за живот, възпитанието и обучението им, като
интересите на децата следва да бъдат защитени по същия начин, както ако двамата
родители живееха заедно. По отношение средствата, необходими за отглеждането и
възпитанието на детето Р., която е на 11 години, следва да се имат предвид и
нормите на чл.49, ал.2 и чл.50 ППЗЗДет., регламентиращи издръжката, осигурявана
от държавата като социална помощ на деца, настанени за отглеждане извън
семейството. С цитираните разпоредби се гарантира издръжка за деца от 4 до 14
години в размер на 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход за
страната, който е определен с ПМС № 305/19.12.2017 г. в месечен размер на 75
лв., т.е. за деца до 14 години гарантираната от държавата издръжка е в размер
на 262.50 лв. месечно. Така посоченият размер в ППЗЗДет. е критерий за минималния
и жизнено необходим размер на средствата за отглеждането на едно дете, за което
е предвидена социална защита от държавата, поради настаняването му за
отглеждане извън семейството – при роднини и близки, или в приемно семейство. В
тази връзка, за да определи необходимия размер издръжка за малолетната Р.,
въззивният съд съобрази възможностите на ответника и наличието на негови алиментни
задължения към други свои низходящи (има друго дете на 5 години). Обстоятелството,
че бащата не притежава собствено жилище, а живее в такова, собственост на
неговата майка, която подпомага финансово и заплаща консумативите за жилището,
както и има лични разходи, не го поставят в обективна невъзможност да заплаща
издръжка в необходимия размер за правилното отглеждане и възпитание на детето,
както и за задоволяване на нуждите му, така, както тези нужди биха били
задоволени, ако родителите живееха заедно. В тази връзка, следва да се отбележи, че
синовният дълг на ответника и грижите, които полага за своите родители са
морално оправдани, но те не са от решаващо значение при определяне размера на
издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, тъй като задължението за заплащане на издръжка за малолетното
му дете е привилегировано пред всички останали задължения на родителя и другите
задължения не са основания за намаляване размера на издръжката, необходим за
задоволяване потребностите на детето.
Предвид горното, с оглед
доказателствата по делото за възможностите на двамата родители и нуждите на
малолетната Р., въззивният съд намира, че за задоволяване потребностите на
детето е необходима и възможна към момента месечна издръжка в общ размер от 450
лв., от която бащата следва да заплаща 250 лв., а останалите 200 лв. следва да се
осигуряват от майката, която въпреки че полага непосредствените грижи в
отглеждането и възпитанието на детето също следва да участва в негова издръжка.
От събраните
по делото доказателства се установява, че бащата е в трудоспособна възраст,
същият получава значително по-високи доходи от майката, като неговото средно
брутно трудово възнаграждение е около 2300 лв. (респ. нетно възнаграждение
около 1800 лв.), а на получаваното от майката брутно възнаграждение е около
1100 лв. В тази връзка, при разпределяне на сумите за издръжка между родителите, съдът взе
предвид по-добрите финансови възможности на ответника, както и обстоятелството,
че майката се грижи лично за детето и при всеки допълнително възникнал
извънреден разход за неговата издръжка тя следва да реагира своевременно и да
го обезпечи. Ето защо, въпреки алиментните задължения на
ответника към друго свое дете, БОС приема, че същият разполага с финансова
възможност да заплаща издръжка в определения размер от 250 лв., като
възраженията му за това за неоснователни.
Предвид изложените съображения и поради несъвпадане на
изводите на двете инстанции, въззивният съд намира, че решението на БРС следва
да бъде отменено в обжалваната част, с която е отхвърлен иска за увеличение на
издръжката на детето Р. за разликата над 220 лв. до 250 лв., като вместо него издръжката да бъде увеличена в претендирания размер от 250 лв., т.е. да бъде присъдена издръжка от
още 30 лв. на месец.
При този изход на спора и направеното от въззивницата
искане за разноски, въззиваемият следва да й заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 250 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък на
разноските по чл.80 ГПК и договор за правна защита
и съдействие. Съобразно увеличения размер на издръжката, на основание чл.78,
ал.6 ГПК въззиваемият следва да заплати и дължимата държавна такса от 43.20 лв.
по сметка на ОС-Бургас.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
260762/27.11.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 158/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, в обжалваната част, с която е
отхвърлен иска на Т.Х.С. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетната Р.Е.А. с ЕГН **********, за увеличение размера на
издръжката, определена с решение № 116/27.06.2014 г. по гр.д.№ 468/2014 г. на РС-Несебър, дължима от Е.С.А. с ЕГН **********, за разликата над 220 лв. до претендирания размер от 250 лв.,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с решение №
116/27.06.2014 г. по гр.д.№ 468/2014 г. на РС-Несебър, дължима от Е.С.А. с ЕГН **********,
на малолетното дете Р.Е.А. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Т.Х.С. с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА
от 100 лв. (сто лева) на 250 лв.
(двеста и петдесет лева).
ОСЪЖДА Е.С.А. с ЕГН **********, на основание чл.150, вр.
чл.143, ал.2 СК да заплаща на малолетното си дете Р.Е.А. с ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител
Т.Х.С.
с ЕГН **********, месечна издръжка от още 30 лв. (тридесет лева) месечно,
представляваща разликата над присъдената от РС-Бургас издръжка от 220 лв.
(двеста и двадесет лева) до общо дължимия размер на месечната издръжка от 250
лв. (двеста и петдесет лева) – или да заплаща общо месечна издръжка в размер 250
лв. (двеста и петдесет лева), считано от подаване на исковата молба –
10.01.2020 г. до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Е.С.А., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК да
заплати на Т.Х.С., ЕГН **********, сумата от 250
лв. (двеста и петдесет лева) – направени във въззивното дело пред БОС
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Е.С.А., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.6
ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд Бургас държавна такса от 43.20 лв. (четиридесет и три лева и двадесет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.