Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……166…. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
На 19. 06. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА
ДИМИТРОВА
РОСИЦА
ВАСИЛЕВА
СЕКРЕТАР : ……………………….
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ в. гр. д . № 298 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване
действията на съдебния изпълнител.
І.Развитие на изпълнителното производство .
Изпълнително дело
№ ********** по описа на ЧСИ Деница Станчева , рег. № 889, с район на действие Окръжен съд
Пазарджик , е образувано с взискател
„Български пощи „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността гр. София , ж.к.
Студентски град „ , ул. „Академик Стефан Младенов „ № 1,бл. 31, и длъжник Н.В.Ф., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***.
На
31. 03. 2020г. ЧСИ е насрочил опис на
недвижим имот , собственост на длъжника .
Това
изпълнително действие се обжалва от лицето
Б.П.Ф.
, ЕГН **********,***. В жалбата са
изложени обстоятелства за това ,че имота ,върху който е насочено
принудителното изпълнение е СИО. Изложени
са съображения за несеквестируемост на имуществото на
длъжника,по отношение на което е насочено принудителното изпълнение. Искането е
да се отмени обжалваното изпълнително действие.
В
срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение против жалбата от
взискателя в изпълнителното
производство .
В
мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като
приема, че жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Излага
подробни съображение в подкрепа на становището си .
ІІ. Правни изводи .
Подадената жалба е процесуално допустима .
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна.
По делото е установено ,че имота ,върху който е насочено принудителното
изпълнение се намира в режим на СИО. В текста на чл. 503 ал. 3 от ГПК е
посочено ,че съпругът недлъжник може да обжалва
изпълнителните действия на същите основания ,както съпругът длъжник. В текста на чл. 435 ал. 2 т.2 от ГПК е посочено ,че длъжникът има право да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество , което
счита ,че е несеквестируемо. Следователно , съпруга недлъжник може да
обжалва изпълнителното действие на същото
основание. Изпълнителното
действие , което се обжалва е насрочен опис на недвижим имот .
Жалбата
е подадена
в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК .
Обжалваното
изпълнително действие подлежи на съдебен
контрол .
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по приложеното изпълнително дело се установява ,че
принудителното изпълнение е насочено
върху недвижимия имот, който е описан в нот. акт за покупко – продажба на недвижим имот № 131/ 08. 07. 2009г. Няма спор по делото за
това ,че недвижимия имот , който е предмет на принудителното изпълнение е
придобит по време на брака , чрез
възмездна сделка , поради което се намира в режим на СИО.
В жалбата се твърди ,че изпълнението е насочено върху единственото
жилище на длъжника и неговото семейство ,поради което на основание чл. 444 т.
7 от ГПК то е несеквестируемо .
Основните
разрешения във връзка с насочване на принудителното изпълнение върху
несеквестируемо имущество(потребими и непотребими вещи ) са
дадени в т. 1 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение. В
мотивите на т. 1 на ТР е посочено, че по смисъла на
чл. 435 ал.2 от ГПК изпълнителните действия като запор ,възбрана , опис ,оценка
,назначаването на пазач, насрочване на продан и разпределението на постъпили
суми не подлежат на самостоятелно обжалване от длъжника.Преценката за
законосъобразността на оспорените действия се извършва във връзка с преценката
за несеквестируемост на имуществото, върху
което е насочено принудителното изпълнение. Ако приеме наличието на
несеквестируемост съдът отменя всички изпълнителни
действия , които нарушават несеквестиреумостта и без да е отправено изрично искане .По такава жалба
съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имуществения обект.
Посочено
е също така ,че когато изпълнението
е насочено върху непотребими
несеквестируеми вещи изпълнителните действия,като налагането на запор и
възбрана и описът на непотребимите вещи ,като елемент от фактическия състав на
запора и възбраната,не са съвместими с несеквестируемостта(допустими
изпълнителни действия ) и не я
нарушават. Този извод е мотивиран с обстоятелството ,че запора и възбраната
имат за цел да задържат вещите в
патримониума на длъжника . Забранено е
осребряването( продажбата ) на несеквестируеми непотребими вещи .
В
текста на чл. 444 т.7 от ГПК е посочено при какви условия следва да се приеме
несеквестируемост на жилището на длъжника.Приема се ,че жилището на
длъжника ще бъде несеквестируемо ,ако той и членовете на семейството му, с
които живее заедно нямат друго жилище
,независимо от това дали длъжника живее в
единственото жилище .Ако жилището надхвърля жилищните нужди на
длъжника и на членовете на семейството
му,определени с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му,приета с ПМС № 31/2008г. ,надвишаващата част от него се продава , ако са налице условията по чл.
39 ал. 2 от ЗС.
В
текста на чл. 445 от ГПК са посочени
предпоставките , при които отпада
несеквестируемостта. В чл. 445 ал. 2 т. 1 от ГПК е посочено ,че несеквестируемостта отпада в случаите ,
когато вземането на взискателя произхожда от
задължение за издръжка , за
вреди от непозволено увреждане и от
финансови начети .
От
съдържанието на приложения изпълнителен
лист и препис от Решение № 343/ 18. 05. 20125г. на районен съд Пещера , по гр.
д. № 990/2014г. се установява ,че вземането на
кредитора е за вреди от непозволено увреждане ( сумата от 7720лв. по
изпълнителния лист е присъдена на взискателя, на основание чл. 49 от ЗЗД във
вр. с чл. 45 от ЗЗД. Касае се за
причинени имуществени вреди на кредитора от
непозволено увреждане ). При това положение несеквестируемостта на
жилището на длъжника отпада, дори то да е единствено жилище на длъжника и неговото семейство , както се
твърди в жалбата . Ето защо
правилно и законосъобразно ЧСИ е наложил
възбрана върху жилището , като обезпечителна мярка в изпълнителното производство и е насрочил
опис на недвижимия имот.
В тази връзка следва да се отбележи
,че съвсем правилно възбраната е наложена върху ½ ид. част от имота, а
описа е насрочен върху целия имот.Тези
изпълнителни действия на ЧСИ са
съобразени с нормата на чл. 500 от ГПК , където е казано ,че когато изпълнението
е насочено върху съсобствен недвижим имот имота се описва изцяло ,но се продава само
идеалната част на длъжника . Имотът може
да бъде продаден изцяло само с писменото съгласие на всички съсобственици .
Дори да се приеме ,че жилището на
длъжника е несеквестируемо ,то обжалваното изпълнително действие отново се
явява законосъобразно .Както бе
посочено по-горе , когато се касае за несеквестируема непотребима вещ (жилището на длъжника е непотребима вещ ), изпълнителните действия
запор и възбрана на такава вещ и
описа , като елемент от фактическия състав на запора и възбраната , представляват допустими изпълнителни действия , които не са несъвместими с несеквестируемостта .
В заключение следва да се отбележи
,че е неоснователно възражението , което
е направено в жалбата за това , че
жилището на длъжника и неговото семейство е 45 кв.м. От съдържанието на
представения нот. акт се установява,че площта на жилището е 96 кв.м, а
не 45 кв.м. , както се твърди в жалбата
. В случая на публична продан е изнесена
само ½ ид. част от имота ,
колкото са правата на съпруга – длъжник в имота . Тези права следва да се
вземат предвид от ЧСИ , когато се преценява обстоятелството дали жилището на
длъжника надхвърля неговите жилищни нужди и на членовете на семейството му
,според нормите ,посочени в
чл. 2 ал. 1 на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на
неговото семейство. Това не означава обаче ,че площта на жилището е 45 кв. м. ,
както невярно е посочено в жалбата .
По
изложените съображения обжалваното изпълнително действие ще следва да се
потвърди ,като правилно и
законосъобразно .
С
оглед изхода на спора пред съда не следва да се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изпълнителното
действие на ЧСИ Деница Станчева , рег.
№ 889, с район на действие Окръжен съд Пазарджик, представляващо насрочен опис
на жилището на съпруга-длъжник.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :