Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 13.05.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14487 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
При условията на обективно и
субективно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 108 от
ЗС и чл. 93 от ЗС.
Ищцата М.А. В. – К., ЕГН **********, с адрес: ***, претендира двамата ответници - Б.Ц. Х.- П., ЕГН **********, и С.Н.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да бъдат осъдени да й предадат владението на ½ ид. част от недвижим имот, представляващ офис № 4, с полезна площ от 68,50 кв.м., при съседи: ул. „********Б.А.В., коридор и калкан, състоящ се от приемна, две стаи, килер и сервизно помещение, находящ се на 3 етаж от „Офис сграда с подземни гаражи, помещения за магазини, топлопровод и абонатна станция, външни ВиК връзки и кабели НН", построена в дворно място, находящо се в град София, на административен адрес: ул. ******** , съставляващо УПИ III-6 , кв.255 по плана на град София, местност „Центъра", при съседи съгласно документ за собственост: Н. И., М.Х. М., М. Я. Х., Н. Т., Е.С., Е.П.и ул. „Княз Борис I” и съгласно скица: ул. „********УПИ парцели с № IV-7, VII-2, VII-3,VIII-4 и II-5, заедно с 13/492 идеални части от подземния паркинг, развит в сутерена, съответстващи на осмо паркомясто съгласно инвестиционния проект, заедно с 5 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, поради ползването му от тях без правно основание. Ищцата поддържа, че правото на собственост върху имота е придобила по силата на взаимно учредено и запазено право на строеж и осъществено право на строеж между нея и останалите съсобственици на дворното място, в което е изградена сградата с договор, сключен с нот. акт № 7, том ХХ, дело № 4770/1998 г. на нотариус И.Д., І нотариус при СРС. Като последица от заявения ревандикационен иск ищцата моли да бъде отменен нот. акт № 144, том ІV, рег.№ 21233, дело № 796/2001 г. на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, по който страна е ответницата и по силата на който същата е придобила ½ ид. част върху процесния имот. Ищцата претендира още и ответницата Б.Х. да бъде осъдена да й заплати събраните от последната добиви от отдаването под наем на трети лица на собствения на ищцата процесен имот за периода от м. 07.2010 г. до м. 07.2013 г. в размер на 6 900 евро. Претендира сторените разноски по делото.
Oтветницата Б.Х. оспорва изцяло предявените срещу нея искове. Поддържа, че е получила владението на имота на 02.11.2001 г. по силата на законно основание – сключен с Т.И.Ч. и С.С.Ч. договор за покупко-продажба по нот. акт № 144, том ІV, рег.№ 21233, дело № 796/2001 г., и от този момент го е владяла лично или чрез трето лице непрекъснато, постоянно, необезпокоявано и явно повече от пет години. Счита, че го е придобила на основание добросъвестно владение по смисъла на чл. 79, ал. 2 от ЗС. В случай, че се приеме за недоказано това добросъвестно владение, ответницата навежда евентуално възражение и за изтекла 10-годишна придобивна давност в нейна полза по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС за периода от 02.11.2001 г. до предявяването на исковата молба. Поддържа, че ищцата не само е знаела за правата на ответницата и не се е противопоставяла, но е извършвала действия, които представляват признаване на тези права – с нот. акт № 168, том VII, рег. № 18913, дело № 1203/2003 г. ищцата прехвърлила на ответницата собствеността върху ид. части от мястото, върху което е построен процесният имот. Ответницата оспорва изцяло и предявената срещу нея осъдителна претенция, както по основание, така и по размер. Поддържа, че в исковия период е ползвала имота на годно правно основание. Навежда доводи и че не следва да се уважава и направеното искане за отмяна на нот.акт № 144/2001 г., тъй като същият не е констативен, а удостоверява прехвърлителна сделка и не подлежи на отмяна по посочения ред. Същите оспорвания и възражения са наведени и от втория ответник по делото – С.П.. Поддържа, че двамата ответници са придобили процесната ½ ид.част при условията на съпружеска имуществена общност – обстоятелство, което се признава и от ответницата. Претендират направените по делото разноски.
Третите лица-помагачи на ответната страна: Т.И.Ч., ЕГН **********, и С.С.Ч., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, са взели становище, че предявените искове са изцяло неоснователни, тъй като ответницата Б.Х. е придобила имота-предмет на спора, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. Намират за неоснователен и осъдителния иск, както и искането по чл. 537, ал.2 от ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Ищцата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, на основание нотариален акт от 15.05.1998 г. за учредяване право на строеж № 7, том XX, дело № 4770/1998г. на нотариус И.Д., като това обстоятелство не се оспорва и между страните. Представен като доказателство е също и нотариален акт от 08.11.2012 г. за собственост върху недвижим имот придобит чрез взаимно учредено и запазено право на строеж и осъществено право на строеж № 151, том I рег.№ 2977, дело №126/2012 г. на нотариус Диана Николова, рег. № 037 на НК, издаден на основание чл. 587, ал.1 от ГПК, с който ищцата е призната за собственик на основание взаимно учредено и запазено право на строеж и осъществено право на строеж върху процесния недвижим имот.
От представения като доказателство нотариален акт от 19.03.1999 г. за покупко-продажба на право на строеж № 61, том I, peг. № 1523, дело № 72 от 1999 г. на нотариус А.Ч., рег. № 310 на НК, а и това обстоятелство не се оспорва между страните, се установява, че ищцата М. В. - К. е прехвърлила на Т.И.Ч. и И.С.П. възмездно правото си на строеж върху посочения недвижим имот, подробно описан по-нагоре. С Решение № 448/29.12.2011 г. на ВКС, влязло в сила на същата дата, е оставено в сила въззивно решение на СГС от 19.11.2009 г. по гр.д № 3820/2008 г. С последното е прието за установено, че договорът за покупко-продажба на право на строеж, оформен в посочения нотариален акт № 61, том. I, рег.№ 1523, дело № 72 от 1999 г., е нищожен поради противоречие със закона – на основание чл. 97 от ГПК /отм./ вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 209 от ЗЗД и е оставено в сила Решение от 07.05.2008 г. на 36-ти състав на СРС по гр.д № 6799/2005 г., в частта, с която е отменен посочения нотариален акт. Установява се от представените по делото доказателства, че исковата молба по иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД, предявен от М. В. – К. срещу Т.И.Ч. и И.С.П., е била вписана в СВ на 05.08.2005 г.
Като доказателство по делото е представено Решение № 788/08.10.2001 г. на ВКС по гр.д. № 157/2001 г., влязло в сила на 08.10.2001 г., с което е оставено в сила решение на СГС от 11.12.2000 г. по гр.д. № 2586/2000 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, предявен от М. В. – К. срещу И. П. и Т.Ч. за обявяване за окончателен на предварителен договор от 19.03.1999 г. Предварителният договор е бил сключен между посочените лица, като по силата на съглашението И.П. и Т.Ч. са се задължили да прехвърлят на М. В. – К. правото на строеж върху процесния имот за левовата равностойност на 17 120 германски марки.
Ответницата се е легитимирала като собственик на ½ ид. част от недвижимия имот по силата на представен като доказателство по делото Нотариален акт № 144, том IV, per. № 21233, дело № 796/2001 г. на нотариус А.Ч., рег. № 310 на НК, обективиращ договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.11.2001 г. По силата на договора Т.И.Ч. и С.С.Ч. продават на Б.Ц. Х. - П. 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, притежаван от продавачите в режим на СИО. От представеното по делото Удостоверение от 05.06.2015 г., издадено от СО, р-н „Оборище“, се установява, че Б.Ц. Х. – П. е сключила на 08.03.1970 г. граждански брак със С.Н.П.. Представени са и 2 бр. Удостоверения от 08.06.2015 г., издадени от АВп, от които се установява, че в регистъра на имуществените отношения, воден от агенцията, за ответниците-съпрузи към 08.06.2015 г. не е регистриран режим на имуществените им отношения.
По делото са ангажирани като доказателства Нотариална покана на ищцата, изпратена до ответницата и получена от нея на 08.05.2013 г., както и Отговор на нотариална покана от 14.05.2013 г. Ищцата е поканила ответницата да й предаде владението върху ½ ид. част от процесния имот, на което ответницата се е противопоставила, като се е позовала на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Представен като доказателство е Договор за наем от 01.03.2013 г., сключен за срок от 5 години, между М.А.В. – като наемодател, и „З.К.С.**" ЕООД – като наемател. По силата на съглашението наемодателят е отдал под наем ½ ид. част от процесния недвижим имот срещу наемна цена в размер на 100 евро месечно, като това обстоятелство също не се оспорва между страните.
От представеното Удостоверение от 14.11.2013 г. от СО, р-н „Триадица“ се установява, че административен адрес на офис, находящ се на третия етаж на сградата, построена в УПИ III-6, кв. 255, м. „Центъра“, гр. София, посочен в нот. акт №151, том I рег.№ 2977, дело №126/08.11.2012 г., е идентичен с административен адрес ул. „Княз ********офис № 4, гр. София.
От представения като доказателство нотариален акт от 10.12.2003 г. за прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на задължения № 168, том VII, рег. № 18913, дело № 1203/2003 г. на нотариус В.Б., се установява, че ищцата е прехвърлила на ответницата собствеността върху съответните ид. части от мястото, върху което е построена процесната сграда.
Като доказателство по делото е представено Разрешение за ползване № 24/23.01.2002 г. на ДНСК – във връзка с ползването на строеж с административен адрес ул. „Княз Борис I” № 97. Представени са като доказателства Договори за наем от 01.06.2004 г., от 29.01.2007 г., от 19.09.2007 г. и от 23.12.2009 г., ППП от 20.07.2006 г., разписка от 20.07.2006 г. - във връзка с отдаване под наем на процесния имот, като наемодатели по отделните договори са И. П., С.П. и ответницата, които са отдавали за ползване целия имот на различни наематели. Представен е и Протокол от 31.01.2002 г. от Общо събрание на етажната собственост на офис-центьр, находящ се на ул.Княз *****, от който се установява, че на ОС е участвала ответницата. Представени са като доказателства още Молба за откриване на партида за топлинна енергия, акт за разпределяне на кубатурата и данъчни фактури за ползваната топлинна енергия, Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност от 2002г. и документи за плащане на ползваната ел.енергия, Данъчни фактури за ползвана вода, Договор за откриване на телефонен пост от 2002г.
Представени са и документи за платени от ищцата местни данъци и такси по партида на процесния имот за периода 2013 г.-2015 г.
Представен като доказателство е Договор за наем от 01.03.2013 г., сключен за срок от 1 година, между Б.Ц. Х. – П. и С.П. – като наемодатели, и „З.К.С.**" ЕООД – като наемател. По силата на съглашението наемодателите са отдали под наем ½ ид. част от процесния недвижим имот срещу наемна цена в размер на 125 евро месечно, като това обстоятелство не се оспорва между страните. Договорът е продължен за срок до 01.01.2016 г. съгласно 2 бр. допълнителни споразумения от 21.12.2013 г. и от 20.12.2014 г.
Не е спорно между страните обстоятелството, че И.С.П. с ЕГН ********** е син на ответниците Б.Ц.Х. и С.Н.П..
По делото бяха разпитани двама свидетели на ищцата, както и двама свидетели на ответниците. Свидетелят М.В., първи братовчед на ищцата, установява, че е живял в имота, докато съсобствениците са взели решение (в периода 1995-1996 г.) той да бъде преобразуван чрез право на строеж срещу обезщетение. Свидетелят дава показания, че е бил инициатор на построяване на сградата в имота. От показанията се установява още, че ищцата отишла при него заедно със сина си и му е казала, че й трябват нотариалните актове за учредяване на право на строеж, защото синът й дължал сума пари и искал да заложи правото на строеж срещу кредит/заем, за да се разплати със заемодателите си, т.е. да си реши финансовите отношения. Дава показания, че предал документите на ищцата, която му е казала, че щели да прехвърлят правото на строеж за кратко, след което щели да си го върнат обратно. Знае, че ищцата прехвърлила имота на Б. П. и И.П.. Свидетелят установява, че ответницата е участвала в ОС на съсобствениците във връзка с довършителни работи по отношение на имотите, но не може да си спомни дали И.П. е участвал на тях. Дава показания, че сградата е била завършена 2001 г. Свидетелят останал с впечатление, че ответницата знаела за заведените дела от ищцата по повод имота, но не е говорил с ответницата нищо по този повод. Не е виждал ответницата на ОС на етажната собственост, но от 2001 г. всъщност не е присъствал на такива. От разпита на свидетелката И.Р., сътрудник на адв. М., се установява, че е участвала в преговори заедно с адв. М. с наемателя на имота - „З.К.С.**“ ЕООД през лятото на 2015 г., като поводът бил желанието на ищцата за сключване на договор за наем на целия офис , но наемателят отказал и не се съгласил да й представи своя договор за наем с ответниците П. за другата 1/2 ид. ч. от процесния имот. Дава показания, че не е присъствала на срещата с наемателя през 2013г., за която обаче е чувала, че ищцата имала желание още тогава да сключи договор за наем на целия имот. От разпита на свидетелката Д.Й., се установява, че познава ответницата от 2002 г., понеже тогава се настанила в сградата на ул. ********, като впоследствие била избрала за касиер са периода 2002 г. – 2012 г., а понастоящем председател на етажната собственост. Знае, че ответницата имала офис на третия етаж, като едновременно с нея инициирали действия във връзка с функциониране на обектите. Дава показания, че от 2002 г. ответницата работела в офиса чрез нейна фирма до 2004 г., а след това в офиса се появили няколко наематели – ЮЛ, съконтрахенти на ответницата. Установява се от показанията също, че ответницата се явявала на ОС на етажната собственост като собственик на офиса, както и че е имало моменти, когато офисът бил празен, но ответницата заплащала сумите за етажни разходи. Дава показания, че през 2013 г. ответницата й споделила, че вече притежава ½ ид. част от имота, но другият съсобственик не й се представил и не знаела кой е. Не познава ищцата, но е чувала за нея, когато през 2003г. - 2004 г. прехвърлила по нотариален ред идеални части от земята. Дава показания, че в периода от 2002 г. не се е появявало друго лице, за да заявява собственически претенции към офиса. Познава ответницата и нейния син, които са участвали при прехвърляне на ид. части от земята пред нотариус. От разпита на свидетелката Е. Василева, се установява, че познава ответницата от 1997 г. и нейния син, че са работили заедно, че знае за имота на ул. ********, който ответницата закупила през 2001 г. Дава показания, че фирма „Меридиан“, в която работили с ответницата, използвали имота в периода 2002г. - 2004 г. като служебен офис, след това е посещавала офиса, който ответницата отдавала под наем на различни фирми. Дава показания, че не знае за претенции на други лица към имота преди 2013 г., както и че разбрала, че след това имотът бил съсобствен между ищцата и ответницата – по ½ ид. част, и бил отдаван от тях под наем. Не знае дали И.П. е имал дела с други лица по отношение на имота.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, а впоследствие е назначена и повторна тройна съдебно-техническа експертиза по същите въпроси. От заключението на вещите лица по извършената повторна тройна СТЕ се установява, че в нот.акт № 151/08.11.2012 г. и нот.акт № 144/02.11.2001 г. недвижимите имоти, предмет на сделката, са описани по същия начин, както имота по исковата молба, т.е. имотът по исковата молба и цитираните нот.актове са идентични, касае се за един и същ имот, съответстващ по големина, местонахождение, граници. Вещите лица са заключили, че средният пазарен наем за периода от 31.07.2010 г. до 31.07.2013 г. за офиса е в размер на 19 101 лв., а за паркомясто № 8 – 4 320 лв. От заключението се установява, че още, че получените суми от наемодателите по договорите за наем от 23.12.2009 г. и от 01.03.2013 г. за периода от 36 месеца преди завеждане на исковата молба е 3 415 евро. Съдът възприема заключението на вещите лица по повторната тройна СТЕ за изготвено компетентно и мотивирано в обхвата на компетентност на вещите лица, въз основа доказателствата по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 108 ЗС следва да се установи дали ищцата е собственик на имота, владее ли се този имот от ответниците и ако това е така, то дали ответниците имат противопоставимо на ищцата основание за това. Съгласно правилото на чл. 154 ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава исканията или възраженията си.
Съгласно чл. 63, ал.1 от ЗС собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. В процесния случай, предвид ангажираните по делото доказателства, може да се направи обоснован извод, че ищцата притежава право на собственост върху процесния имот по силата на нот. акт № 7, том ХХ, дело № 4770/1998 г. на нотариус И.Д., І нотариус при СРС, предвид учреденото между съсобствениците на земята взаимно право на строеж, което се установи, че е било реализирано. Установи се, че сградата е била построена през 2001 г. и върху нея е възникнало право на собственост. Правото на собственост върху процесния имот в полза на ищцата се установи в настоящия процес независимо, че с нотариален акт от 19.03.1999 г. за покупко-продажба на право на строеж № 61, том I, peг. № 1523, дело № 72 от 1999 г. на нотариус А.Ч., рег. № 310 на НК, ищцата се е разпоредила с правото си на строеж, като го е прехвърлила на други лица-купувачите Т.Ч. и И.П., поради наличието на влязло в сила решение на ВКС от 29.12.2011 г., с което договорът за покупко-продажба, обективиран в посочения нот.акт, е бил обявен за нищожен като противоречащ на закона по см. на чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Поради нищожността на договора от 19.03.1999 г., установена с влязло в сила решение на ВКС, последващият договор, имащ за предмет продажбата на ½ ид.част от процесния имот, оформен в нот. акт № 144, том ІV, рег.№ 21233, дело № 796/2001 г., не е породил своя вещно-транслативен ефект. Т.е. продавачите по него - Т.Ч. и С.Ч. не са могли да придобият по силата на нищожния договор от 19.03.1999 г. прехвърленото им право на строеж, респ. да прехвърлят правото на собственост върху ½ ид. част от имота в полза на ответницата, поради действието на принципа, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Окаже ли се нищожен първият акт, няма сила и вторият акт. Вторият акт няма сила не като недействителен, а поради това, че в имуществото на праводателя по него не се оказало правото, което той прехвърля на третото лице. Недействителността на първия акт лишава от сила втория акт, поради това, че първият приобретател не може да прехвърли на третото лице правата, до които вторият акт се отнася. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че придобивното основание на ответницата от 02.11.2011 г. е било вписано преди вписване на исковата молба по чл. 26 ЗЗД за нищожност на договора от 19.03.1999 г. Или ответницата не е придобила правото на собственост върху ½ ид.част от имота по силата на деривативно правно основание - сключения договор от 02.11.2001 г., доколкото прехвърляните права по съглашението не са били в патримониума на праводателите й.
По делото от събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установи, че ответниците владеят ½ ид.част от имота и към момента. В случая следва да се обсъди обаче своевременно заявеното от тях възражение за изтекла придобивна давност (кратката 5-годишна придобивна давност, респ. дългата 10-годишната такава), т.е. дали ответниците не владеят ½ ид. част от недвижимия имот на валидно правно основание, което при това ще е противопоставимо на ищцата.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя (чл. 68 от ЗС). Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго (чл. 69 от ЗС). В теорията и в практика се е утвърдило разбирането, че под фактическа власт следва да се разбира възможност за владелеца да действа непосредствено върху вещта и да изключва действия на други лица. Ако предишният владелец продължава да извършва макар и откъслечни действия, не може да се каже, че е установена фактическа власт от новия владелец. Вторият признак на владението е да се държи вещта като своя – да се държи така като че ли той е собственик. Други съществени признаци на владението, които не се съдържат изрично в норми на ЗС, но доктрината без колебание признава, са изискването владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно. Несъмнено - да може със сигурност да се каже, че владелецът упражнява фактическа власт и че наистина има намерение да държи вещта като своя. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да се изрази по ясен начин. Владелецът трябва да отрича чуждата власт върху вещта, не трябва да допуска чужди действия, като цялото му поведение не трябва да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическата власт за себе си. Владението е явно, ако то не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Придобитото по скрит начин владение няма действие по отношение на предишния владелец, докато трае скритостта. Владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересуван може да научи за нея (така "Владение" на В.Т.). Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал. 2 на същия член ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Ако унищожен акт е правно основание на владението, то унищожението има обратно действие , поради което владението е недобросъвестно /така "Владение" на В.Т., ППВС №6/74г., т.ІІІ/. Ако обаче до унищожаването на акта имотът е прехвърлен на друго лице с нов акт и му е предадено владението, то това лице е добросъвестен владелец и унищожаването на правното основание на неговия праводател не се отразява на неговото правно основание. Владението на това лице е добросъвестно. Към момента на придобиване то не знае, че праводателят му не е собственик и остава добросъвестен владелец до предявяване на иск за собственост срещу него.
От събраните по делото гласни доказателства (на свидетелката Й. и свидетелката Василева), които съдът изцяло кредитира като ясни и безпротиворечиви, се установи, че ответниците са упражнявали владението върху ½ ид. част от имота постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Владението върху ½ ид. част от имота е осъществявано лично от тях в определени периоди от време, като в други – имотът е бил отдаван и под наем от ответниците на наематели, явяващи се държатели на вещта. Тяхното владение в случая е било добросъвестно. Според нормата на чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. При това достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. В случая по делото се установи, че ответниците са владеели имота на годно правно основание – договора за продажба от 02.11.2011 г., при това без да знаят, че праводателите им не са собственици. Добросъвестността в случая е била налице към момента на възникване на правното основание. Тази фактическа власт, осъществявана от ответниците върху ½ ид. част от имота през време на брака им, те са упражнявали в периода от 02.11.2001 г. до 02.11.2006 г., установяващо се от събраните по делото доказателства. Съгласно т.2 от ППВС № 8/1980 г. имуществена общност е всеки недвижим имот, придобит по давност през време на брака. Съгласно т.2 от ТР № 4/2012 г. по тълк. дело №4/2012 г. на ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Нищожността, макар и изначална, на придобивното основание на праводателите на ответницата е била призната с влизане в сила на решението на ВКС от 29.12.2011 г., а давността в полза на ответниците вече е била изтекла. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая доказателства от ищцата, оборващи законовата презумпция, не се ангажираха по делото. Обстоятелството, че лицето И.С.П. – страна по нищожния договор, е син на ответниците не е достатъчно да обори тази презумпция, още повече, че искът на ищцата срещу И.П. и Т.Ч. по чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД е предявен едва през 2005 г. Не са налице и доказателства по делото в посочения период давността да е била прекъсната от ищцата по смисъла на чл. 116 от ЗЗД вр. чл. 84 от ЗС. В тази връзка следва да се посочи, че исковата молба по чл. 26, ал.1 ЗЗД е предявена от ищцата срещу Т.Ч. и И.П. и е била вписана на 05.08.2005 г., но в производството по делото не са участвали като страни ответниците, поради което не може да се приеме, че придобивната давност е била прекъсната с това действие на ищцата. Следва да се посочи, че прекъсването на давността поначало може да стане само чрез иск за собственост. За да бъде прекъсната течащата придобивна давност, искът за собственост трябва да е предявен срещу владелеца. Иск, предявен срещу друго лице, не може да доведе до прекъсване на давността. Решението по такъв иск ще бъде за владелеца res inter alios iudicata и като такова не ще му е противопоставимо. Липсват други доказателства, обосноваващи извод за спиране или прекъсване на придобивната давност, а настоящата искова молба е бил предявена от ищцата едва през 2013 г. Или ½ ид. част от правото на собственост върху процесния имот е било придобито по давност от ответниците в режим на СИО при упражнявано от тях добросъвестно владение в посочения времеви период.
Следва да се отхвърли искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариалния акт, с който ответницата се легитимира като собственик на ½ ид. част от имота – нот. акт № 144, том ІV, рег.№ 21233, дело № 796/2001 г. Съгласно ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. дело № 3.2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, не подлежат на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК. На отмяна по чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове,с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот. В случая договора от 02.11.2011 г. е оформен в нотариален акт, удостоверяващ правна сделка, прехвърляща право на собственост.
По иска с правно основание чл.93 от ЗС.
В случая се установи, че ответниците са придобили правото на собственост върху ½ ид. част от имота към момента на изтичане на придобивната давност през 2006г. Съгласно чл. 30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Следователно претенциите на ищцата за заплащане на събраните от ответниците добиви от отдаването под наем на трети лица на процесния имот по сключени Договор за наем от 01.03.2013 г. (сключен от ответниците като наемодатели за ½ ид. част от имота) и по Договор за наем от 23.12.2009 г. сключен за целия недвижим имот, но като наемодател освен ответниците фигурира също и И.П., легитимиращ се към този момент като собственик на другата ½ ид. част от имота), е неоснователен, доколкото ответниците притежават в режим на СИО собствеността на ½ ид.част от имота. Според чл. 93 от ЗС добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика и. Или гражданският плод – наемната цена по сключените съглашения, е получена правомерно от ответниците като собственици на част от имота.
По разноските:
Ищцата няма право на разноски с оглед изхода на делото.
Ответниците имат право на разноски съобразно разпоредбата чл. 78, ал. 3 от ГПК, за което не са представени списъци по чл. 80 от ГПК. Ответницата е претендирала разноски в размер на 2400 лв. – адвокатски хонорар, 5 лв. – такса за съд. удостоверение, а ответникът П. - 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Представени по делото са договорите за правна защита и съдействие с ангажираните от ответниците процесуални представители. В договора за правна помощ, сключен от ответницата, плащането на хонорара е изрично отбелязано – в брой. Отбелязване по отношение плащането на хонорара липсва в договора, сключен от ответника П.. Липсват доказателства за заплащане от негова страна на адвокатско възнаграждение в претендирания размер, вкл. и по банков път, поради което и такова не му се следва.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от М.А. В. – К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ответниците Б.Ц. Х.- П., ЕГН **********, и С.Н.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да й предадат владението на ½ ид. част от недвижим имот, представляващ офис № 4, с полезна площ от 68,50 кв.м., при съседи: ул. „********Б.А.В., коридор и калкан, състоящ се от приемна, две стаи, килер и сервизно помещение, находящ се на 3 етаж от „Офис сграда с подземни гаражи, помещения за магазини, топлопровод и абонатна станция, външни ВиК връзки и кабели НН", построена в дворно място, находящо се в град София, на административен адрес: ул. ******** , съставляващо УПИ III-6 , кв.255 по плана на град София, местност „Центъра", при съседи съгласно документ за собственост: Н. И., М.Х. М., М. Я. Х., Н. Т., Е.С., Е.П.и ул. „Княз Борис I” и съгласно скица: ул. „********УПИ парцели с № IV-7, VII-2, VII-3,VIII-4 и II-5, заедно с 13/492 идеални части от подземния паркинг, развит в сутерена, съответстващи на осмо паркомясто съгласно инвестиционния проект, заедно с 5 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариален акт № 144, том IV, peг. № 21233, дело № 796/2001 г. на нотариус А.Ч., рег. № 310 на НК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска с правно основание чл. 93 от ЗС, предявен от М.А. В. – К., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу ответниците Б.Ц. Х.- П., ЕГН **********,
и С.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на събраните от ответниците добиви от отдаването под наем на трети лица на
имота за периода от м. 07.2010 г. до м. 07.2013 г. в размер на 6 900 евро.
ОСЪЖДА М.А. В. – К., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на Б.Ц. Х.- П., ЕГН **********, с адрес: *** – 2405 лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.А. В. – К., ЕГН **********, с адрес: ***, за присъждане на разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.Н.П., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
Решението е постановено при участието на Т.И.Ч., ЕГН **********, и С.С.Ч., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, в качеството им на трети лица-помагачи на страната на ответниците, на основание чл. 223, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 219 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: