№ 13534
гр. С, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А..А
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20221110107001 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от В. М. А. регистрирана
в Регистър БУЛСТАТ с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С............, представлявана от началника на ВМА, генерал-майор проф. В. М.,
чрез юрк. Н. Д. и М. Д. срещу В. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С........ и
В. Р. С., ЕГН ********** с адрес: гр. С......., в качеството им на законни
наследници на Я. В. Д., с която се да бъде признато по отношение на ищеца,
че ответниците дължат сумата от 1082,40 лв. (хиляда осемдесет и два лева и
четиридесет стотинки),, представляваща наследствено задължение на Я. В. Д.,
породено от оказано болнично лечение в Клиника „Ортопедия и
травматология” в МБАЛ - С към ВМА през периода 09.08.2020 г. - 14.08.2020
г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 16.10.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата
Ищецът твърди, че Я. Д. е лекувана в Клиника „Ортопедия и
травматология” в МБАЛ - С към ВМА през периода 09.08.2020 г. - 14.08.2020
г. Видно от История на заболяването № 21125/2020 г., пациентката е приета по
спешност и след консултация с терапевт, е хоспитализирана в клиниката с
диагноза „Пертрохантерно счупване, закрито“ за лечение по клинична пътека
№ 219 „Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и
сложност”. В тази връзка били извършени разходи на стойност 1 082,40
(хиляда осемдесет и два лева и четиридесет стотинки) лв., дължими съобразно
фактура № **********/03.09.2020 г. Сочи, че съгласно справка в електронната
страница на Национална агенция за приходите (НАП), към датата на
изписването - 14.08.2020 г. здравноосигурителните права на Я. Д. били
1
прекъснати, поради неплащане на здравни вноски за периода от месец август
2015 г. до месец август 2020 г. По силата на чл. 366, ал. 12 от Национален
рамков договор № РД-НС-01- 4/23.10.2019 г. за медицинските дейности между
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз
за 2020 - 2022 г., НЗОК не заплаща извършеното болнично лечение на
пациент, който подлежи на задължително здравно осигуряване, но е с
прекъснати здравноосигурителни права и не е възстановил същите до датата
на дехоспитализацията/ извършване/завършване на дейността. Предвид това,
невъзстановяването на здравноосигурителни права на ответната страна до
датата на дехоспитализация, е попречило за заплащането на стойността на
оказаното й лечение от НЗОК към лечебното заведение. В тази връзка
болничното лечение, оказано от момента на хоспитализацията не е обезпечено
от държавния бюджет, не е безплатно за здравнонеосигурените лица и тези
лица следва да заплащат оказаната им болнична помощ.
Във връзка със здравноосигурителния си статут, Я. Д. е декларирала
писмено съгласие за предоставяне на данни и разкриване на данъчна и
осигурителна информация на регионалната дирекция за социално
подпомагане (ДСП). По силата на чл. 1 от Постановление № 17 на
Министерски съвет (МС) от 31.01.2007 г. за определяне на условията и реда за
разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебни
заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход и/или лично
имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния
процес, Министерството на труда и социалната политика осигурява
заплащането на стойността на оказаната болнична медицинска помощ за
диагностика и лечение в лечебните заведения на български граждани, които
нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в
здравноосигурителния процес. Тези средства се предоставят целево по
бюджета на Агенцията за социално подпомагане за осъществяване на
дейността по разходването им и се изплащат от агенцията чрез НЗОК.
Със заявление-декларация до директора на ДСП ответникът е подал
молба за отпускане на средства за заплащане на стойността на лечението и е
декларирала липса на доходи, вземания, влогове, дялови участия и ценни
книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лева, притежавана движима и
недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи, сключени
договори за предоставяне на собственост срещу задължение за
издръжка/гледане, имоти и/или идеални части от тях, прехвърлени срещу
заплащане или чрез договор за дарение през последната една година. На
основание чл. 2, ал. 2 от горепосоченото постановление ВМА е изпратила по
служебен път документи за заплащане стойността на оказаната болнична
медицинска помощ до регионалната ДСП по постоянния адрес на пациентката
- ДСП - В. Отговорът от ДСП - В е, че лицето не отговаря на изискванията на
чл. 1, ал. 4 от Постановление № 17/31.01.2007 г. на МС за отпускане на целеви
средства и поради това разходите за лечение на Я. Д. не са възстановени на
ВМА. Ето защо наследодателката на ответниците останала задължена за
2
стойността на болничното лечение.
В установения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба с който се взема становище за неоснователност на предявените искове.
Особеният представител на ответниците сочи, че ответниците са наследници
на починалата им майка поради което за да отговарят за наследствените
задължения следва да са упражнили правото си да приемат наследството.
Счита че се касае за спешна медицинска помощ, която попада извън обхвата
на задължителното здравно осигуряване. Ето защо моли за отхвърляне на
исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 60 ЗН вр. с чл.
109, ал.1 от Закона за здравното осигуряване.
Съгласно чл. 109, ал. 1 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата,
които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват,
в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни
вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на
оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни
права заплащат оказаната им медицинска помощ. А чл. 52 ЗЗО предвижда, че
неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ
по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните
медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето (ЗЗ). Сред
изключенията, към които препраща разпоредбата на чл. 52 ЗЗО, е и
медицинската помощ при спешни състояния - чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ. Свързаните
с нея медицински услуги са извън обхвата на задължителното здравно
осигуряване на българските граждани и на основание чл. 82, ал. 5 ЗЗ се
финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети и се ползват при
условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Тази позиция на законодателя е потвърдена и в чл. 99, ал. 1 ЗЗ, който
гласи, че държавата организира и финансира система за оказване на
медицинска помощ при спешни състояния. Това са състояния, при които остро
или внезапно е възникнала промяна в здравето на човека, която изисква
незабавна медицинска помощ (чл. 99, ал. 2 ЗЗ). Медицинската помощ при
спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт, тежки или
необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими
органи и системи или усложнения при родилки, застрашаващи здравето и
живота на майката или плода (чл. 99, ал. 3 ЗЗ). Разпоредбата на чл. 100, ал. 2
ЗЗ задължава всяко лечебно заведение да извърши възможния обем
медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от
неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут.
Съгласно изложеното всеки пациент, намиращ се в състояние,
3
изискващо незабавна медицинска помощ, транспортиран до съответния
Център за спешна медицинска помощ или до Спешното отделение на
съответното лечебно заведение, има право на пълния обем медицински
дейности, от които да бъде установено какво е неговото здравословно
състояние и има ли нужда същият да бъде хоспитализиран. Тези прегледи и
изследвания са напълно безплатни за пациента, независимо от неговия
здравноосигурителен статус, и се финансират от държавния бюджет чрез
Министерство на здравеопазването, дори когато се окаже, че при конкретния
пациент няма нужда от хоспитализация.
Ако обаче състоянието на пациента налага същият да бъде приет за
лечение в съответното лечебно заведение, тогава извършваните медицински
дейности се заплащат по съответната клинична пътека. Това е записано
изрично в чл. 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна
медицинска помощ, издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр.
98 от 12.11.1999 г., който гласи: "Разходите по оказване на спешна медицинска
помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата".
От гореизложеното следва, че за да бъде уважен предявения иск ищецът
следва да докаже, че ответниците са наследници по закон на Я. В. Д., че са
приели наследството, че наследодателката на ответниците е била приета за
болнично лечение, през исковия период, че през този период са извършени
твърдените медицински дейности и изследвания, че към този период
наследодателката е била с прекъснати здравноосигурителни права размерът на
дължимото възнаграждение за извършените медицински дейности, и че и е
била предоставена информация за цената на всяка една медицинска услуга,
манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и
болничната помощ.
Не се спори по делото, а и се установява, от представеното по делото
удостоверение за наследници, че ответниците В. А. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. С........ и В. Р. С., ЕГН ********** с адрес: гр. С....... са наследници
на починалата Я. В. Д.. Не се спори, че същата е починала на 07.06.2021г. По
делото е изискана справка от особената книга на съда от която е видно, че не
са вписани откази от наследството на Я. В. Д..
Не се спори, че Я. В. Д. за периода 09.08.2020г. – 14.08.2020 било
проведено болнично лечение след като пациентката е приета по спешност и
след консултация с терапевт, е хоспитализирана в клиниката с диагноза
„Пертрохантерно счупване, закрито“ за лечение по клинична пътека № 219
„Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и
сложност”.
Първият спорен въпрос е дали е налице предоставено болнично лечение
или услугите предоставени от ищеца представляват спешна медицинска
помощ.
Във връзка с посоченото по-горе определение на спешна медицинска
помощ съдът намира, че представените медицински услуги не представляват
4
медицинска помощ при спешни състояния, тъй като не отговарят на
изискванията на закона.
От тук следва и извода че е налице първата предпоставка за уважаване
на иска.
Налице е и втората предбоставка - не се спори, а и от представената
справка е видно, че Я. В. Д. е била с прекъснати здравноосигурителни права.
Съдът намира, че не е спазена следващата материална предпоставка за
уважаване на предявените искове, а именно, че на пациентката е била
предоставена информация за цената на всяка една медицинска услуга,
манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и
болничната помощ.
В съдебната практика се приема, че разпоредбата на чл. 109 ЗЗО, респ.
чл. 52, ал. 2 ЗЗО, не следва да се разглежда изолирано от останалите
разпоредби в закона, касаещи правата на пациентите. Приема се, че
съществува връзка ("корелация") между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т.
6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в
лечебното заведение, и задължението му по чл. 109, ал. 1 ЗЗО за заплащане на
оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни
права. В този смисъл - Определение № 378/14.04.2016 г. по гр. д. № 903/2016 г.
по описа на ВКС, IV г.о.
На това основание при разпределяне на доказателствената тежест по
делото съдът изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи, че е
предоставил на ответника болнично лечение и че го е информирал за цените
на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените
продукти в болничната помощ съобразно правото му на пациент по чл. 86, ал.
2, т. 6 ЗЗ към момента на постъпването му в болницата, но в тази насока не са
събрани достатъчно годни доказателства по делото.
По делото не са налице доказателства, че ищецът е уведомил
наследодателката на ответниците, че не е здравноосигурена както и че е
представена конкретна информация за стойността на всяка една медицинска
услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в болничната помощ.
По този начин нарушавайки правата на пациент, я е лишил от
възможността да възстанови здравноосигурителните си права, като плати
неплатените до момента вноски, да се откаже от лечението или да избере
друго лечебно заведение; респ. - че след като не е изпълнил задължението си
по чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ ищецът не би могъл да се възползва от собственото
си виновно поведение за сметка на ответника, поставяйки го в крайно
неблагоприятно положение и лишавайки го от възможност да изпълни
задължението си за плащане на дължимите здравноосигурителни вноски и
възстановяване на здравноосигурителните си права.
По делото са представени декларации с информирано съгласие, но от тях
не се установява, че Я. В. Д. е била уведомена за горепосочените
обстоятелства. В тях са описани общо манипулациите, пациентката е дала
5
съгласие относно практическо обучение на студенти и извършваните от тях
манипулации, както и за необходимите изследвания. Никъде в декларациите не
е посочено конкретната цена на медицинските услуги. Единствено в една от
декларациите е посочено, че медицински изделия по списък по наредба по чл.
30а Закона за медицинските изделия не се покриват от здравната каса.
Обстоятелството че в декларацията, Я. В. Д. е посочила че е
здравноосигурена не освобождава ищеца от задължението да информира
пациентката за стойността на здравните услуги.
Ето защо искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат ответниците
но не са представени доказателства за сторени разноски.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове от В. М. А.
регистрирана в Регистър БУЛСТАТ с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С............, представлявана от началника на ВМА, генерал-
майор проф. В. М., чрез юрк. Н. Д. и М. Д. СРЕЩУ В. А. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. С........ и В. Р. С., ЕГН ********** с адрес: гр. С......., в качеството
им на законни наследници на Я. В. Д. за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца на основание чл. 60 ЗН вр. с чл. 109, ал.1 от
Закона за здравното осигуряване сумата от 1082,40 лв. (хиляда осемдесет и
два лева и четиридесет стотинки),, представляваща наследствено задължение
на Я. В. Д., породено от оказано болнично лечение в Клиника „Ортопедия и
травматология” в МБАЛ - С към ВМА през периода 09.08.2020 г. - 14.08.2020
г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 16.10.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6