№ 31842
гр. София, 23.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110143410 по описа за 2022 година
Ищецът Р. Д. К. е предявила осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД срещу ответника **********, с искане за осъждане на ответника да заплати
сумата от 203.89 лв., представляваща недължимо платена сума от ищеца на основание
противоречащи на закона клаузи по договор за паричен заем № 258505/15.03.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2022г., до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 15.03.2022 г. сключил с ********** договор за паричен
заем № 258505/15.03.2022 г., по който в полза на ищеца бил отпуснат потребителски
кредит в размер на 600 лева, който следвало да бъде върнат на пет погасителни вноски,
като в договора не бил посочен месечен лихвен процент. Поддържа, че в чл.6 от
договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение - физическо
лице поръчител и банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ, при
неизпълнението на което, съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и
задължение да заплати неустойка в размер на 303.75 лева. На 21.03.2022 г. ищецът
върнала част от получената по договора за заем сума в размер на 300 лева, като на
22.03.2022 г. заплатила по банков път сума в размер на 503.89 лева, с което за период
от 15.03.2022 г. до 22.03.2022 г. била заплатила сумата в общ размер от 803.89 лева.
Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.22 ЗПК вр.чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми, а именно:
- чл.10, ал.1, вр. чл.22 ЗПК, защото не била спазена предвидената от закона форма
(нарушено било изискването процесният договор да бъде написан на ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формати
размер не по-малък от 12, в два екземпляра);
- чл.11, ал.1 вр. чл.22 ЗПК, защото липсвал съществен елемент от съдържанието –
годишния процент на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните
изисквания бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и
основните данни, които послужили за изчисляването му; Така и в договора бил грешно
посочен размера на ГПР, като действителният бил над максимално установения праг на
ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК.
Твърди се, че в договора не била посочена каква е договорната лихва, която
1
следвало да заплати.
Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита чрез
посочване на кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият в
договора ГПР, поддържа да е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.
19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК.
Твърди се и че неустойката по чл.8 от договора била нищожна на основание
чл.10а, ал.2 ЗПК, накърнявала добрите нрави, заобикаляла забраната на чл.33, ал.1
ЗПК, така и била неравноправна по см. на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.
Твърди се, че в пряко нарушение на чл.19, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не била
включена в ГПР, така и неустойката по чл.8, като с включването им ГПР възлизал на
над 50%, с което било нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, водеща до нищожност на
договора като цяло, т.е. грешното посочване на размера на ГПР следвало да се
приравни на хипотезата на непосочен ГПР по см. на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респ. целият
договор да се обяви за недействителен на основание чл.22 ЗПК.
Твърди се и нищожност на клаузата за възнаградителна лихва на основание чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК вр. чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави, защото в договора за потребителски кредит бил грешно посочен размерът на
ГПР и начислената неустойка и надвишавала трикратния размер на законната лихва за
необезпечени заеми.
На следващо място, договорът бил нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 вр.
чл.22 ЗПК, защото не бил посочен съществен елемент от съдържанието – годишният
процент на разходите по кредита.
Твърди се и унищожаемост на процесния договор на основание чл.33, ал.1 ЗЗД с
оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
С оглед изложеното и плащане на сума от 803.89лв., ищецът твърди, че сумата от
203.89лв. (разликата с отпуснатата сума от 600лв.) била платена въз основа на
нищожно основание.
Прави искане за допускане на ССчЕ.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявен е осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
При така релевираните твърдения ищецът следва да докаже, че процесната сума
от 203.89лв. е излязла от патримониума му и че е постъпила в имуществения комплекс
на ответника, в който случай ответникът носи тежестта да установи наличието на
основание за имуществено разместване, като ответникът следва да докаже, че
процесният договор е валидно сключен при спазване изискванията на ЗПК, така и че
клаузите отговарят на изискванията на ЗПК конкретно по начина на определяне
размера на ГРП, индивидуално договаряне на клаузите.
Ищецът носи тежестта на доказване на твърденията за наличие на състояние на
крайна нужда към момента на сключване на договора, така и причинната връзка между
2
условията за сключване на сделката и самата сделка, така и наличието на явно
неизгодни условия – при такива, при които е накърнен принципът на еквивалентност и
то съществено, т.е. сериозно несъответствие между реалните условия, при които може
да се сключи сделката и конкретните условия, при които е сключена.
3. Няма обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказване.
4. По доказателствените искания:
Съдът указва на ищеца, че към исковата молба е посочено, че се представят като
приложение договор за заем и платежно, но такива ЛИПСВАТ!
Искането за допускане на ССчЕ е основателно.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.02.2023г. от 14:00ч., за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва, че най-
късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца, че към исковата молба е посочено, че се представят като
приложение договор за заем и платежно нареждане, но такива не са представени.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба
и отговора на исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 200
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за ВЛ **********, като в призовката бъде посочено, че
заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди
съдебното заседание с преписи за страните.
ИЗЯСНЯВА на ответника, че ако не се яви в първото по делото редовно
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4