№ 170
гр. Пловдив , 11.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20215001000575 по опИ. за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 220 ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от „З. к. Л. И.“ АД против
определение № 260154 от 24.03.2021 г., постановено по т.д. № 29 по опИ. за
2021 г. на Хасковския окръжен съд, в частта му, с която са оставени без
уважение исканията на дружеството – ответник както следва:
- да привлече като трето лице помагач М. ИС. М., ЕГН:**********, по
търговско дело № 29/2021 г.
- да приеме за съвместно разглеждане предявен обратен иск от „З. к. Л.
И.“ АД срещу М. ИС. М., ЕГН:**********, по търговско дело № 29/2021 г.
В частната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното определение. Искането е това определение да се отмени, като се
постанови друго, с което се допусне привличането на М. ИС. М. като трето
лице – помагач на страната на „З. к. Л. И.“ АД, както и да се допусне
съвместното разглеждане на предявения срещу него иск в производството по
т.д. № 29 по опИ. за 2021 г. на Хасковския окръжен съд.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
ищеца по делото А.. М. ИС. действащ чрез своя баща и законен представител
М. ИС. М., с който се изразява становище, че обжалваното определение е
1
правилно и следвало да се потвърди.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в производството, в
установения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Жалбата е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да не допусне привличането на М. ИС. М. като трето лице – помагач
на страната на „З. к. Л. И.“ АД и да не приеме за съвместно разглеждане
обратния регресен иск срещу него от страна на ответника по главния иск,
Хасковският окръжен съд е приел, че предвид процесуалното положение на
М. ИС. М. по предявения иск като баща и законен представител на ищеца А..
М. ИС., уважаването на посочените искания би усложнило неимоверно
нормалното протичане на основния процес и би нарушило основни права на
ищеца, тай като, заради противоречивите интереси след привличането му
като помагач на страната на ответника, би се стигнало до необходимостта от
назначаване на особен представител на малолетния А., „което не би
гарантирало максимално интересите му предвид вече избрания път на
договорна защита с конкретни адвокати“.
Отказът от привличането на М. като третото лице помагач е обусловило
и отказът за приемане за съвместно разглеждане на предявения от ответника
срещу него обратен иск.
Определението е правилно, макар и по различни от изложените в
обжалваното определение съображения.
Привличането по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК е възможно, когато третото
лице „има право да встъпи, за да помага“ на привличащата го страна. А това е
допустимо, ако третото лице „има интерес решението да бъде постановено в
полза“ на тази страна - чл. 218 ГПК.
За разлика от встъпването, привличането на третото лице помагач може
да се извърши независимо или дори против волята му, доколкото като
средство за защита на привличащия, цели да улесни защитата му, а и при
неблагоприятен за него изход от спора, да обвърже привлеченото лице със
силата на мотивите т.е. да обезпечи процесуалното положение на
привличащата страна в един следващ процес срещу привлеченото лице.
2
Разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК регламентира привличането на
третото лице помагач като правна възможност за страната, която, заедно с
възможността за обезпечаване доказването на обратния иск на привличащия и
с възможността, предвидена в разпоредбата на ал. 3 – предявяването на този
обратен иск от привличащата срещу привлечената страна в същото
производство, в крайна сметка цели процесуална икономия за страната,
спестявайки й необходимостта от воденето на отделен самостоятелен процес
срещу привлечената страна.
В случая, правният интерес на ответника за привличане на
застрахования делинквент като трето лице помагач по предявения срещу него
иск от пострадалото от деликта лице, очевидно е установен и мотивиран.
Този интерес произтича от намерението на застрахователя да обвърже
предизвикалия застрахователното събитие делинквент М.М. с
установителното действие на мотивите и съответно - от възможността да
предяви регресен иск срещу него.
Налице са обаче други процесуални пречки, както за привличането на
М.М. като трето лице помагач на страната на „З. к. Л. И.“ АД, така и за
приемането за съвместно разглеждане на обратния срещу това лице.
Недопустимостта на това превличане в случая е предопределена от
конституирането на М. ИС. М. още с предявяването на иска като процесуален
представител на ищеца в този процес, което несъмнено предхожда искането
за привличането му като трето лице помагач. Искът е предявен от М. ИС. М. в
качеството му на законен представител на малолетното му дете А.. М. ИС. по
силата на императивната разпоредба на чл. 28, ал. 4 ГПК.
Макар да не е страна в гражданското производство, представителят на
страната упражнява от името на представлявания правото му на иск,
съответно - процесуалните му права и изпълнява процесуалните му
задължения в производството по този иск. Във връзка с упражняването на
процесуалните права, представителят изрично е приравнен на другите
участници в съдебното производството - чл. 3 ГПК. В този смисъл,
задължението на представителя да извършва процесуалните действия от
името и в интерес на представлявания води до несъвместимост с други
3
процесуални качества, като това на вещо лице, на помагач или на главно
встъпило лице по същия процес. Съвместяването на подобни качества би
довело до колизия на интереси или дори до процес срещу самия себе си,
което е процесуално недопустимо.
В случая не следва да се обсъжда хипотезата за назначаване на особен
представител, той като в производството по предявения от М.М. като законен
представител на малолетния А.. М. ИС. срещу „З. к. Л. И.“ АД не е налице
противоречие в интересите на представляван и представляващ. Такова
противоречие би настъпило при привличането на М. като трето лице помагач
на страна, която е ответник по предявен иск от представляваното от него
лице.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд приема, че
първоначалното и хронологично предхождащо искането на ответника, и
основаващо се на императивна правна норма конституиране на М. ИС. М. в
настоящото производство като законен представител на малолетния ищец,
обуславя преимуществото на това му процесуално качество и заради
процесуалната несъвместимост, изключва последващото му конституиране
като помагач на другата страна.
Обжалваното определение е правилно и в частта, с която е оставено без
уважение искането за приемане за разглеждане на обратния иск, дори само
заради правилността на отказа да се допусне привличането като помагач на
лицето, посочено като ответник по този иск.
Предвид изложеното, обжалваното определение като краен резултат
представлява законосъобразно отговор на възникналия процесуален спор,
поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260154 от 24.03.2021 г., постановено
по т.д. № 29 по опИ. за 2021 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5