Р Е Ш Е Н И Е
№ 538/ 16.10.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На единадесети септември 2019г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА
Съдебен
секретар: Милена Кръстева
С участието
на Прокурор Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 906 / 2018г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
искова молба на Н.Р.Л., изтърпяващ наказание в Затвора – Белене, срещу ГДИН - София с правно основание чл.284
ал.1 вр. чл. 3 ал.2 от ЗИНЗС за
присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв. за причинени неимуществени вреди
(психически тормоз) за периода от м. август 2017г. до 01.10.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, произтичащи от
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Белене и на Гл. Директор на ГДИН при
наличието на предпоставките на чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС да премести в друг
затвор И.Х.И., който упражнявал непрекъснат тормоз върху ищеца. Иска на осн.
чл. 276 ЗИНЗС да се прекрати нарушението като ответникът да бъде задължен да извърши
действието – да премести И.Х.И. в друг затвор.
Ответниците – ГДИН – София, Гл. Директор на ГДИН и
Началникът на Затвора – Белене, чрез юрк. У. изразяват становище за
неоснователност на иска. Възразява, че не е налице бездействие на
администрацията на ответниците, тъй като по повод оплакванията и опасенията на
ищеца, той е бил преместен в друго спално помещение, където вече не е сам.
Администрацията на затвора е предприела действия да ограничи възможността за
контакти и за недопускането на саморазправа между лишените от свобода.
Предприела е действия за преместването на И. в друг затвор, за което са
представени писмени предложения до ГДИН, който от своя страна е счел
изтъкнатите основания за недостатъчни. Впоследствие на други основания И. е бил
преместен със заповед на ГДИН, която е отменена от съда. От показанията на
свидетелите не се установяват твърденията за конфликти между ищеца и И.. Освен
това за ответника не съществува задължение да преведе И. в друг затвор на
основание искане и опасения на ищеца. Още през 2000г. ищецът е диагностициран с
психично заболяване. Впоследствие през 2015г. е посещавал медицинския център на
затвора с оплаквания за емоционална нестабилност и безсъние, за което е
назначавана терапия, но той отказал да я прилага. За исковия период видно от
медицинския картон не са били регистрирани оплаквания от подобно естество. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Прокурор Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение за неоснователност и недоказаност на иска и предлага да се отхвърли
изцяло. Счита, че администрацията е предприела всички мерки и действия, за да
предотврати конфликти между лишените от свобода. По отношение на Л. не се
доказва конфликт с И., а само страх и опасения от страна на ищеца. Въпреки това
администрацията е предприела действия с оглед личността на И., за да
предотврати ескалиране на напрежението и в последните месеци между тях няма
конфликти.
Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 203 и следващите от АПК вр.
чл. 284 ал.1 и по чл. 276 от ЗИНЗС.
Началника на Затвора Белене е конституиран на осн. чл.
279 ал.2 от ЗИНЗС като ответник в производството по чл. 276 ЗИНЗС.
Според
специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на
лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
Съгласно чл. 2 т.3 от ЗИНЗС изпълнението на
наказанията е насочено към постигането на неговите цели, чрез осигуряване на
условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и
зачитане на правата и достойнството им.
В тази връзка в чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа изрична забрана
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а
примерно.
Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното,
като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от
съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.
Искът се разглежда по реда на глава единадесета от
АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от
чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие
или бездействие са причинени вредите.
Исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди срещу ГДИН – София, произтича от
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора
Белене и на Гл. Директор на ГДИН при наличието на предпоставките на чл. 62 ал.1
т.4 от ЗИНЗС да премести в друг затвор И.Х.И., който упражнявал непрекъснат
тормоз върху ищеца. Твърди, че в резултат на това бездействие той е претърпял
неимуществени вреди. Иска извършването на действие от органите по изпълнение на
наказанието – преместването на И. в друг затвор с цел прекратяване и
предотвратяване на нарушение на забраната на чл.3 ЗИНЗС. Или претенцията за
вреди, произтича от незаконосъобразно бездействие на администрацията на
ответника, изразяващо се в поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието, което представлява нечовешко и унизително отношение.
Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, каквито са следствените арести и затворите, които са териториални
звена на ГДИН.
Затова исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди за посочения период е предявена срещу надлежен ответник –
ГДИН.
Съвместно е
предявен за разглеждане и иск по чл. 276 от ЗИНЗС да бъде осъден Главния
директор на ГДИН – София да премести И. в друг затвор, тъй като са налице
предпоставките на чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС, т.е. прекратяване на бездействието и
извършване на действие с цел прекратяване на нарушения на забраната на чл. 3 ЗИНЗС. Като ответник по този иск освен Главния Директор на ГДИН като специализиран
орган по изпълнение на наказанията, се призовава и Началника на затвора, поради
което е конституиран като страна.
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА
за разглеждане.
Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът Н.Р.Л.,
понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Белене.
За исковия период м.
август 2017г. – 01.10.2018г. съгласно Заповед № 608/16.06.2016г. на Началника
на Затвора - Белене (л.197) с правно осн. чл. 248 от ЗИНЗС в качеството си на
обвиняем и подсъдим, ищецът е бил настанен в 3-то спално помещение в Зоната за
повишена сигурност на затвора в постоянно заключено помещение, без право на
участие в колективни мероприятия, при условията на засилен контрол и охрана. На
осн. чл. 249 ЗИНЗС изолацията на л.св. се осигурява при конвоиране, при
лечение, свиждане, престой на открито и при други случаи на напускане на
помещението, което изрично е записано в заповедта.
След постановяване
на окончателната присъда със Заповед № 534/19.09.2018г. е изведен от ЗПС в
първа група за осъдени, където се намира понастоящем и изтърпява наказание
лишаване от свобода в размер на 20 години.
Видно от приложената
Заповед № 922/03.08.2017г. на Началника на Затвора – Белене през 2017г. Л. и И.
са провеждали престой на открито по едно и също време, но в отделни карета. А
впоследствие със Заповед № 796/02.08.2018г. на Началника на Затвора – Белене е
наредено И. да провежда престой на открито самостоятелно, с оглед избягването
на конфликт и сбиване с други лишени от свобода, като мястото за престой на
открито се редува по 50 минути във външното и 50 минути във вътрешното каре, а
времето за провеждане на мероприятието се определя от дежурен главен надзирател
за деня, при съобразяване на останалите предвидени дейности и мероприятия. След
02.08.2018г. са пресечени възможностите на И. и за словесни контакти с други
лишени от свобода. Скоро след това Л. е бил преместен в друга група, поради
което възможността на ищеца за словесен контакт с И. е пресечена.
През периода от м.
август 2017г. до 19.09.2018г. за почти целия исков период ищецът е пребивавал в
спално помещение в съседство с И.Х.И., с възможност за словесен контакт, но без
възможност за физически контакт помежду им. При престой на открито и при
извеждане по други поводи също не са имали възможност за физически контакт, въпреки
че са могли да разговарят.
Горното се
потвърждава от докладната записка на ст. инспектор СДВР Б. А. (л.196), както и
от неговите свидетелски показанията, също и от разпита на св. Г. -надзирател и
на самия л.св. И.. Според свидетелите А. и Г. – л.св. И. е конфликтна и агресивна
личност, имал е спорове и конфликтни ситуации, в т.ч. и физическа саморазправа с
други лишени от свобода, а също така и конфликти с администрацията, по повод на
което началника на затвора е правил неколкократно предложения за преместването
на И. в друг затвор. Но физическа саморазправа между двамата не е имало, не са
имали възможност за физически контакт, само словесни пререкания, по повод на
които Л. е сигнализирал устно и подавал писмени оплаквания до началника на
затвора и ГДИН, приложени по делото. Л. се оплаквал, че се страхува за здравето
и живота си, че не може да спи. Според показанията имало е размяна на реплики и
словесни спорове между Л. и И., свързани с предоставянето на листове, пликове
за писма, пощенски марки, химикалки, от ищеца, който се оплаквал, че И. му
отправял заплахи, че заради това ще го залее с вряла вода или олио. Самият И.
потвърждава, че са имали такива спорове и пререкания, което е обичайно за
лишените от свобода, но категорично отрича да е отправял закани или заплахи по
адрес на Л.. Другите двама свидетели не са присъствали на закани, обиди, псувни
или заплахи от страна на И. конкретно спрямо ищеца.
С писмо от
22.05.2017г. Главния Директор на ГДИН е извършил проверка по предложение на
Началника на Затвора – Белене за преместването на И. в друг затвор на осн. чл.
62 ал.1 т.4 ЗИНЗС, както и претенциите на осъденото лице. Но предвид
съществуващите капацитетни възможности
на зоните за повишена сигурност в затворите и невъзможността да бъде
спазено изискването на чл. 43 ал.4 ЗИНЗС за минимална жилищна площ за всеки
лишен от свобода, предложението за преместването на И. не е било уважено.
С писмо от
20.12.2017г. Гл. Директор на ГДИН след извършена проверка по жалба на Л. е
установил, че двамата с И. са настанени в различни спални помещения в една и
съща група, като нямат възможност за физически контакт и провеждат престой на
открито по едно и също време в различни заградени и определени за тази цел
места. Режима и условията за настаняване предоставят възможност за словесен
контакт между двамата. Взето е отношение по жалбата като е обърнато внимание на
ръководството и служителите на затвора за повишена бдителност за недопускане на
нарушения и словесни конфликти.
С писмо от
06.08.2018г. на Гл. Директор на ГДИН по съображенията, изложени в предходното
писмо от 22.05.2017г. не е уважил предложението на Началника на Затвора –
Белене за преместването на И., като е допълнил и, че предвид психологическото
заключение, както и характеровите особености на осъдения, преместването му в
друг затвор е и нецелесъобразно.
По ново
предложение на Началника на Затвора Белене е била издадена Заповед №
Л-4417/16.10.2018г. на Гл. Директор на ГДИН за преместването на И. в Затвора
Ловеч на осн. чл. 58 ЗИНЗС и т.4 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на ГДИН,
поради промяна на адресната регистрация. В мотивите на заповедта е посочено, и
че от изготвените психологически становища по отношение на И. е видно, че той е
с негативно отношение, отправя обиди и закани за саморазправа, както към
служители от администрацията на затвора, така и към останалите лишени от
свобода, настанени в ЗПС на затвора. Заповедта е издадена след завеждането на
исковата молба и е отменена от съда, поради което И. продължава да изтърпява
наказанието си в ЗПС в Затвора - Белене.
Но в никое от
предложенията на началника на затвора не се съдържат данни за отправяни от И.
заплахи и закани спрямо Л.. Това са твърдения и оплаквания на ищеца, който се
страхувал, че И. може да изпълни заканите си, защото е опасен и и защото други
двама лишени от свобода вече са пострадали по този начин, което се потвърждава
и показва, че действително И. е конфликта и агресивна личност и заплахите му са
реални. Но за целия исков период затворническата администрация е осигурила
невъзможност за физически контакт между двамата, възможен е бил само словесен,
като след 02.08.2018г. са взети допълнителни мерки като и тази възможност е
била пресечена с извеждането на Л. от ЗПС на 19.09.2018г.
Поради това съдът
приема, че страховете на Л. са били неоснователни и реална заплаха за живота и
здравето му не е съществувала, а администрацията е предприела необходимите
действия, за да обезпечи сигурността в затвора.
Видно от
приложеното здравно досие и амбулаторни листове и епикриза на Л., той е
освидетелстван за първи път през 2000г., когато са установени белезите на
травмена болест на мозъка в резултат на претърпяна през 1995г. черепно-мозъчна
травма след ПТП, психоорганичен синдром, афективно биполярно разстройство и
след проведено лечение е поставена диагноза: 301 – Дисхармонично разстройство
на личността – асоциални и антисоциални прояви. Следват нови освидетелствания,
потвърждаващи психиатричната диагноза. Последната
епикриза от СБАЛЛС – Ловеч- психиатрично отделение е от февруари-май 2016г. със
заключение: смесено личностово разстройство. В амбулаторен лист от 29.06.2015г.
при снетата анамнеза са регистрирани оплаквания на ищеца от интензивно вътрешно
напрежение, раздразнителност, избухливост, безсъние, а от обективния психичен
статус е регистрирана склонност към дисфункционални отреагирвания, невротична
декомпенсация. Освен това от амбулаторен лист от 23.05.2018г. се установява, че
ищецът е диагностициран и с друго заболяване – астма с преобладаващ алергичен
компонент, датиращо от 4-мес. възраст, с което са свързани оплакванията му от
пристъпи от нощен задух. Видно от личния здравен картон на ищеца още през
2014г. същият е имал оплаквания от безсъние, тъй като е отказал да приема
сънотворно лекарство, както и предписаните от психиатър медикаменти, такъв
отказ е регистриран и през 2016г.
Горното дава
основание на съда да приеме, че оплакванията на ищеца от безсъние са
съществували много преди исковия период, свързани са от една страна с
диагностицираното още през 2000г. психично заболяване, за което са изписани
медикаменти, които отказал да приема, както и с другото му заболяване – астма,
датиращо от ранна детска възраст, с което се свързват и пристъпите от нощен задух.
Ето защо съдът
счита, че не са налице твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на Затвора Белене и на Гл. Директор на ГДИН,
нито за него са настъпили твърдяните неимуществени вреди (психически тормоз) в
резултат от това. Ищецът е изпитвал страх от И., заради агресивната му личност
и в резултат на претенциите му към ищеца, тъй като между тях е имало възможност
за словесен контакт и са имали спорове. Но този страх е неоснователен, тъй като
администрацията се е погрижила да няма възможност за физическо съприкосновение
между двамата, с което е изпълнила задължението си да осигури безопасни условия
за изтърпяване на наказанието. Страховете и безсънието на ищеца са в резултат
на неговите заболявания, оплакванията са съществували и преди исковия период и
не се установява промяна във физическото и психическото състояние на ищеца в
резултат на твърдяния от него психически тормоз от страна на И.. Затова съдът
счита, че не е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето
на ищеца в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието и в този смисъл
не е налице жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо него.
Поради това не са налице предпоставките от
фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на
ответника ГДИН – незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата
администрация, претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка
между тях.
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 284
ал.1 от ЗИНЗС срещу ГДИН се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
върху сумата.
Възможността и за словесен контакт между двамата
осъдени е била преустановена от 02.08.2018г., когато началникът на затвора е
разпоредил И. да провежда престой на открито самостоятелно в друго време, а
скоро след това Л. е преместен от ЗПС в друга група и в друга килия и вече не
се е помещавал в близост до килията на И., което се е случило още преди
завеждането на иска. Затова нарушение на забраната на чл. 3 ЗИНЗС. А преместването
на лишени от свобода от един затвор в друг при условията на чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН по предложение на
началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти
със служители или лишени от свобода – пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения,
свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата
за лишаване от свобода. Такива предложения са правени многократно от Началника
на Затвора – Белене, но преценката за наличието на законовите предпоставки и
целесъобразността за издаването на такава заповед е на Главния директор на
ГДИН. И не съществува правна възможност за преместването на един лишен от
свобода в друг затвор по искане и заради страховете на друго осъдено лице.
Освен това преместването се извършва с издаването на индивидуален
административен акт, което представлява правно, а не фактическо действие и
затова не може да се приеме, че в тази хипотеза е налице фактическо бездействие
на Главния директор на ГДИН. Затова в хипотезите на чл. 276 ЗИНЗС за съда не
съществува възможност да разпореди издаването на заповед по чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС, тъй като това не представлява фактическо действие.
При това положение като неоснователен следва да се
отхвърли и съвместно предявеният иск по чл. 276 от ЗИНЗС за осъждане на Главния
Директор на ГДИН да премести И.Х.И. в друг затвор на осн. чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС.
При този изход на делото на осн. чл. 286 ал.2 от ЗИНЗС
ищецът следва да заплати направените разноски по производството, а именно
изплатените от бюджета на съда разноски за явяването на свидетеля Г. в размер
на 29 лв., тъй като ищецът е освободен от внасянето на държавна такса, но не и
от разноски.
Разпоредбата на чл. 286 от ЗИНЗС, която е идентична на
чл. 10 от ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските, поради което
общите разпоредби на ГПК не намират приложение и затова юрисконсултско
възнаграждение при отхвърляне на иска не следва да се присъжда.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Н.Р.Л., изтърпяващ наказание в
Затвора – Белене, срещу ГДИН - София с
правно основание чл.284 ал.1 вр. чл. 3 ал.2
от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв. за причинени
неимуществени вреди (психически тормоз) за периода от м. август 2017г. до
01.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й
изплащане, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на Затвора Белене и на
Гл. Директор на ГДИН при наличието на предпоставките на чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС
да премести в друг затвор И.Х.И., който упражнявал непрекъснат тормоз върху
ищеца.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Р.Л., изтърпяващ наказание в Затвора –
Белене, на осн. чл. 276 ЗИНЗС да се прекрати нарушението по чл. 3 ЗИНЗС като
ответникът – Гл. Директор на ГДИН- София да бъде задължен да извърши действието
– да премести И.Х.И. в друг затвор.
ОСЪЖДА Н.Р.Л., изтърпяващ наказание в Затвора – Белене, да
заплати на Административен съд – Плевен, изплатените от бюджета на съда разноски
по делото в размер на 29 лв. за разпит на свидетел.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.
С Ъ Д И Я : /П/