Мотиви към
решението по ВЧНД № 178/2020 г. по
описа на Апелативен съд Варна, наказателно отделение.
Производството е
по реда на чл.20, ал.2
от ЗЕЕЗА и има за предмет решение
№ 79/03.06.2020 г., постановено по ЧНД № 322/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна,
с което състав на същия съд, наказателно отделение, е отказал екстрадицията на киргизкия
гражданин Д. С. И., поискана от
компетентните власти на Киргизстан, които го издирват за нуждите на
разследването по образувано срещу него наказателно производство. За да
постанови своя отказ, съдът се е позовал на разпоредбите в чл.7, т.т. 4 и 5 от ЗЕЕЗА.
Въззивната проверка е по протест на прокурор в
първоинстанционната прокуратура, с оплаквания, че атакуваното решение е
неправилно, тъй като отказът е необоснован и постановен в нарушение на закона
поради наличието на всички формални изисквания за предаване, регламентирани в
ЗЕЕЗА, въз основа на които се отправя искане за неговата отмяна и произнасяне
по същество за допускане на екстрадицията.
Срещу протеста е подадено възражение от защитника на лицето,
чието предаване се иска – адвокат А., което, макар и пространно, в основната си
част е неотносимо към въпросите, предмет на протеста. В заключението му се
поддържа, че процесът срещу И. има политически цели, и че не е изключено той да
бъде подложен на мъчения и нечовешко третиране, което именно е във връзка с
основанията за постановения от окръжния съд отказ, респ. недоволството на
прокуратурата.
В съдебното
заседание пред настоящата инстанция представителят на въззивната прокуратура
поддържа протеста, защитникът на исканото лице счита проверяваното решение за
законосъобразно и моли да бъде потвърдено, тъй като намира да са налице
основания за отказ по смисъла на чл.7, т.1 и т.4 от ЗЕЕЗА, в своя лична защита
лицето също моли да не се допуска неговата екстрадиция, тъй като е
неоснователно обвинен и счита, че защитата на правата му не е гарантирана.
Съставът на въззивния
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от
страните съображения и сам провери служебно правилността на атакуваното
решение, намери следното:
В следствената
служба към ГУ МВР град Бишкек, Киргизска република, се води досъдебно
наказателно производство № 03-001-2019-012763 с предмет шест престъпления с
измами в големи размери по чл.204, ал.3 от Наказателния кодекс на републиката.
На 24.12.2019 г. компетентен разследващ орган е изготвил задочно уведомление за
подозрение, подробно отразяващо инкриминираните престъпни деяния, в
извършването на които се подозира Д.И.. В уведомлението е отразено, че същото е
връчено на защитник - адвокат Садиков. Уведомлението е било изготвено в момент,
когато заподозреният вече е бил в неизвестност, след като на 03.12.2019 г. е
пресякъл държавната граница на Киргизската република. Съответно на 25.12.2019
г. съдебен орган при Свердловския окръжен съд на град Бишкек е постановил
решение за прилагане на превантивна мярка – задържане в мястото на задържане,
която, съгласно приложимото процесуално право изисква в рамките на 48 часа от
момента на действителното предаване на лицето на разследващия орган, то да бъде
изправено пред съда, за да се провери законността и валидността на неговото
задържане.
В хода на предприетото последващо международно издирване
лицето било установено и задържано в България, обусловило образуването на
настоящото дело, по което е постъпила, препратена от легитимния адресат
Министерство на правосъдието, молба за екстрадиция на Д.И. от компетентен орган
на молещата държава – Генералната прокуратура на Киргизска република. Проверката
не е установила несъответствие на молбата с изискванията по чл.9 от ЗЕЕЗА, тя
се придружава от изискуемите приложения и е постъпила в рамките на 40-дневния
срок от постановената мярка за неотклонение временно задържане, а всички
документите са представени и в превод на български език.
С писмо от 08.05.2020
г. министърът на правосъдието в България установява взаимност между двете
държави в хипотезата на чл.4, ал.2 от ЗЕЕЗА.
С молбата за екстрадиция Генералната прокуратура на
Киргизска република гарантира, че на И. ще бъдат предоставени всички
възможности за защита, и че той няма да бъде подлаган на изтезания, жестоко,
нечовешко, унизително отношение или наказание. В молбата е отбелязано, установимо
и от приложените документи, че:
- наказателното преследване има за предмет криминална
деятелност, и няма за цел преследване по политически причини, по причина на
раса, националност, религия или политически възгледи,
- не се касае за военни престъпления, респ. делото му няма
да се разглежда от извънреден трибунал,
- И. няма да бъде екстрадиран в трета държава без съгласието
на Министерство на правосъдието на Република България, и няма да бъде преследван
или съден за друго престъпление, извършено преди екстрадирането му, за което не
е изрично предаден.
По повод на така постъпилите от молещата държава документи и
на основание чл.14, ал.4,
т.5 от ЗЕЕЗА, Окръжна прокуратура Варна, на територията на която е било
установено лицето, внесла образуваната във ВКП преписка по случая за
разглеждане от Окръжен съд Варна и последвало проверяваното екстрадиционно
производство по отношение на киргизкия гражданин Д.И..
От наличните в
делото документи безспорно се установява целта на искането за екстрадиция – провеждане
на наказателно производство в молещата държава за престъпления в условията на
двойна наказуемост, с което са налице предпоставките по чл.5, ал.ал.1 и 3 от ЗЕЕЗА. Същевременно Д.И. не е от кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл.6 от ЗЕЕЗА,
за които не се допуска екстрадиция - той не е български гражданин, не му е предоставено
убежище в Република България, не се ползва с имунитет по отношение на
наказателната юрисдикция на Република България и е наказателно отговорен
съгласно българското законодателство.
За настоящия
въззивен състав категорично липсват основания да се приеме, че са налице и
предпоставките по чл.7 от ЗЕЕЗА
за отказ да се екстрадира лицето, като изводът за това по отношение на
хипотезите в т.1-3 и 6-8 от същия текст са безспорни и не се нуждаят от
коментар, тъй като са неотносими по случая. Единствено следва да се отбележи
неправилността на претенцията на защитата за съществуване на пречка по чл.7,
т.1 от ЗЕЕЗА, тъй като без никакво съмнение наказателното производство, водено
срещу И., е за типично криминална престъпна дейност, а не се касае за
политическо, или свързано с него престъпление, който въпрос се разрешава на
основата на приложимия материален закон.
За да постанови своя отказ, първоинстанционният съд се е
позовал на наличието на абсолютни основания по смисъла едновременно на чл.7,
т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА, без да конкретизира кои точно от разнообразните предложения
в двете разпоредби визира. Очевидно свързани с тях, предходно са били отбелязани
становища, че:
- ако Ибряев бъде върнат в държавата на неговия произход ще
бъде изложен на опасност от изтезания или други форми на нечовешко или
унизително отношение или прекомерно наказание,
- липсват гаранции за справедливост на бъдещия съдебен
процес и е възможно да има опасност за живота, сигурността и свободата му в
Киргизстан,
- напълно е възможна и реална опасността от нечовешко или
унизително отношение спрямо И. в местата за лишаване от свобода, тъй като
условията в тях не отговарят на изискванията, предвидени в международните
актове.
Видно е, че нито едно от тези три становища не може да бъде
отнесено към никоя от предпоставките по чл.7, т.4 от ЗЕЕЗА, а в материалите по
делото изобщо липсват данни, по които да се съди, че екстрадицията цели
преследване или наказване на Д.И. на основание неговата раса, религия,
гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние, политически
убеждения, както и възможен риск положението му да се утежни поради някое от
тези основания.
При тази констатация следва да се отговори налице ли са
единствено основания по чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА, и този отговор също е отрицателен. Правата
на лицето, чието предаване се иска, свързани с участието му във воденото срещу
него наказателно производство в Киргизстан, са гарантирани чрез неговата
законоустановеност посредством действащите материално правни и процесуално
правни норми в молещата държава. Извършените и до сега действия по
разследването – изготвянето на подробен, разбираем и ясен протокол за уличаване
на лицето, съдържащ както фактите на обвинението, така и приложимия закон, връчването
на този протокол на негов защитник, постановяването на превантивната мярка
задържане в производство с участието и изслушването на същия защитник и нейната
обвързаност с изискване при предаване лицето да бъде изправено в кратък срок
пред съд, предприетото издирване чрез допустимите международни способи и процедури,
изрично упоменатите и недвусмислено формулирани гаранции от Генералната
прокуратура в молбата за предаване, убедително свидетелстват за липсата на
нарушения на човешките права и в частност правото на защита в наказателния
процес.
Окръжният съд е извел споменатите по-горе свои становища,
след като се е запознал с различни статии, сайтове и писма, наведени от
защитата, но се е позовал на едно единствено от тях, а именно становище от
неправителствена организация – обществена фондация „Юристи за правата на
човека“ в гр.Бишкек, предоставено по нарочно искане на адвокат А. във връзка с
конкретния казус, в което е изразено мнение, че е налице опасност от прилагане
на изтезания или жестоко третиране спрямо Д.И. на база съществуващи статистики,
изведени по анкетен път, и твърдения за отсъствие на ефективна система за
защита на пострадалите лица. Последното твърдение обаче не се открива, изведено
по този ясен и категоричен начин, в приложената кратка извадка на документ от
Комитета срещу изтезанията при ООН. Същевременно от същия документ е видно, че
органите на прокуратурата в Киргизстан, самостоятелно, или съвместно с
представители на Националния център за предотвратяване на изтезанията и
института на Омбудсмана, ежегодно са извършвали много голям брой внезапни
проверки в местата за ограничаване и лишаване от свобода, а във връзка с
фактите, разкрити в хода на проверките, са внасяли становища, давали са
предписания, инициирали са дисциплинарни производства срещу органи на
вътрешните работи.
Материалите от различни медии в молещата държава не могат да
послужат като доказателство в настоящото производство. Позоваването на
неофициална статистика от неправителствената организация, на база на която е
направена съпоставка на броя заявления срещу действията на длъжностни лица с
броя на образуваните въз основа на тях наказателни дела, респ. броя на
осъдителните присъди в минали години, също не може да подкрепи убедително
тезата за съществуващ основателен риск от насилие или изтезание спрямо Д.И.,
тъй като обосноваността на взетите решения от правоприлагащите органи в
молещата държава не може да бъде проверена и не е от компетентността на съда в
настоящото производство.
В материалите, предоставени по делото от Държавната агенция
за бежанците – л.109, е отбелязано, че от 01.01.2019 г. в Киргизстан са в сила
нови Наказателен кодекс и Наказателно процесуален кодекс, които подсилват
гаранциите срещу изтезанията и друго малтретиране, като изрично ги забраняват,
при създадени ясни процедури и процесуални гаранции във връзка с правото на
защита. Новата правна уредба свидетелства за готовността и усилията на държавата
да отговори на международните изисквания и постигнатото Всеобхватно споразумение
с ЕС, с което се настоява, респ. Киргизстан поема ангажимента, да промени
всички отрицателни авторитарни тенденции, сред които предполагаемото
малтретиране и изтезаване на задържани лица, както и задълбочено да разследва
всички твърдения за изнудване, изтезания и малтретиране.
Производството на
Агенцията по повод молбата на И. за предоставяне на закрила все още не е
приключило, но въз основа на множеството приобщени писмени документи,
ангажираният с преписката експерт е изготвил становище да му бъде отказано
предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут
Предпоставките по
чл.8 от ЗЕЕЗА,
представляващи факултативни основания за отказ да се допусне екстрадиция, също
не са налице, тъй като деянието не е подсъдно на български съд, съответно и не
може да има прекратено наказателно производство в Република България за това
престъпление, както и висящо наказателно производство. Не се касае за задочно
постановена присъда, а престъпленията, за които се води разследването, са
извършени на територията на молещата държава..
Предвид изложеното
изводът на Окръжен съд Варна, че не са налице всички предпоставки за
екстрадиция на лицето Д.И. за провеждане на наказателно производство в
Киргизската република се явява незаконосъобразен и настоящият въззивен състав отмени
решението му за отказ, допусна екстрадицията в тази инстанция, а с оглед на разпоредбата
в чл.17, ал.7
от ЗЕЕЗА, взе по отношение на исканото лице мярка за неотклонение
"Задържане под стража" до фактическото му предаване на молещата
държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: